Филипа Грегъри - Проклятието на краля

Монтагю и Джефри не ми изпращат дори една лична бележка от Франция. Получавам бодро незапечатано писмо от Монтагю, който разказва за великолепните дрехи и гостоприемството, и успеха на преговорите. Всички се кълнат един на друг, че ще организират съвместен кръстоносен поход срещу турците, че са най-добри приятели, а сега вече били на път към дома.

Едва когато идва в Ричмънд да поднесе почитанията си на принцесата, Монтагю успява да ми разкаже, че по обратния път на връщане от Франция спрели да пренощуват в Кентърбъри, където Елизабет Бартън, Девата от Кент, успяла да премине през хилядна тълпа и покрай стражата, и да се добере до градината, където кралят се разхождал с Ан Болейн.

— Тя го предупреди — казва ми весело Монтагю. Стоим в нишата на един еркерен прозорец в покоите на принцесата. Стаята е необичайно тиха; дамите на принцесата се приготвят за вечеря, принцесата е в тоалетната си стая и камериерките ѝ избират бижутата. — Застана пред него, а после падна на колене, заговори много почтително и го предупреди за негово добро.

— Какво каза?

Малките стъкла на прозорците отразяват лицата ни. Извръщам се за всеки случай — да не би някой отвън в тъмнината да гледа вътре.

— Каза му, че ако напусне кралицата и се ожени за онази жена Болейн, ще ни връхлети мор и че потната болест ще унищожи всички ни. Каза, че той няма да живее повече от седем месеца след сватбата и това ще унищожи страната.

— Боже мой, а какво каза той?

— Беше уплашен — гласът на Монтагю е толкова тих, че едва го чувам. — Беше много уплашен. Никога преди не съм го виждал такъв. Каза: „Седем месеца? Откъде накъде точно седем месеца?“, и погледна към Ан Болейн, сякаш искаше да я попита нещо. Тя го спря с един поглед, а после Девата беше отведена. Но явно това означаваше нещо ужасно за краля. Той повтори: „Седем месеца“, докато я отвеждаха.

Призлява ми. Виждам как стъклата пред мен се полюшват, а после се отдръпват, сякаш ще припадна.

— Почитаема майко, добре ли сте? — пита настойчиво Монтагю. Усещам как ме хваща и ме слага да седна в един стол, докато някой отваря прозореца, студеният въздух полъхва в стаята и в лицето ми и аз се задъхвам, сякаш не мога да дишам.

— Мога да се закълна, че му е казала, че очаква дете — прошепвам на Монтагю. Идва ми да заплача при тази мисъл. — Блудницата Болейн. Трябва да е легнала с него, когато той я направи маркиза, и да му е обещала момче — седем месеца, считано от сега. Това означава датата за краля. Затова е бил толкова потресен от думите седем месеца. Чул ги е от нея. Мисли, че детето му ще се роди след седем месеца, а сега Девата му е казала, че ще умре в деня на раждането. Затова го е страх. Мисли, че е прокълнат и че той и наследникът му ще умрат.

— Девата говори за проклятие — казва Монтагю, като разтрива леденостудените ми ръце в големите си длани. — Казва, че вие знаете нещо за това проклятие.

Извръщам глава от тревожното му лице.

— Знаете ли, почитаема майко?

— Не.

* * *

Говорим отново насаме чак след вечеря, когато принцесата се оплаква от умора и болки в корема. Изпращам я рано в леглото и занасям до леглото ѝ чаша топъл ейл с подправки. Тя се моли пред разпятието си, но става и се плъзва под завивките, които съм отметнала за нея.

— Вървете да клюкарствате с Монтагю — казва тя с усмивка. — Знам, че ви чака.

— На сутринта ще ви разкажа всички забавни неща — обещавам ѝ, и тя се усмихва, давайки си вид, че е възможно новините за посещението на баща ѝ и на неговата тържествуваща любовница във Франция да бъдат забавни.

Той ме чака в личните ми покои и аз поръчвам вино и захаросани плодове, преди да отпратя всички. Става и се ослушва край вратата, а после слиза по малката стълба до двора на конюшнята. Чувам как външната врата изщраква, после той влиза в стаята с Джефри и аз заключвам вратата след тях.

Джефри идва при мен и коленичи в краката ми, с лице, светнало от вълнение.

— Наистина се надявам, че не се наслаждаваш твърде много на това — казвам сухо. — Това не е игра.

— Това е най-великата игра на света — казва той. — Защото тук са най-високите залози. Току-що бях при кралицата. Отидох при нея веднага щом слязохме на суша, за да ѝ разкажа новините — измъква писмо изпод ризата си. — Изпраща това за принцесата.

Вземам го и го пъхвам в корсажа на роклята си.

— Тя добре ли е?

Той поклаща глава, вълнението му пресъхва.

— Много е печална. А аз нямах радостни новини, които да ѝ занеса. Кралят сключи съюз с френския крал, и предполагаме, че ще предложат споразумение на Светия Отец: Томас Кранмър да бъде направен архиепископ и да му бъде дадена власт да изслуша споровете по развода в Англия. Така че кралят си получава развода. В отплата отменя съсипваното на Църквата, а манастирите ще могат да задържат богатствата си и да изпращат налозите си в Рим. Хенри трябва да се откаже от претенциите си да бъде глава на Църквата, всичко това ще бъде забравено.

— Солиден подкуп — казва Монтагю с отвращение. — Църквата осигурява безопасността си, като изоставя кралицата.

— Папата ще позволи ли на Кранмър да постави въпроса за женитбата на краля в съда?

— Освен ако Реджиналд не успее да промени мнението му, преди кралят на Франция да стигне там — казва Джефри. — Брат ни работи с Испания, работи с правниците на кралицата. Напълно убеди учените в Сорбоната. Мисли, че може да се справи. Има на своя страна закона на Църквата, и испанците, и Бог.

— Ако Дамата очаква дете, Хенри ще настоява на развод, каквото и да кажат учените — изтъква Монтагю. — А всички мислят, че той вече се е оженил за нея, без да чака разрешението на папата. Защо иначе тя би се отдала сега, след като се съпротивлява толкова дълго?

— Долнопробен брак — казва Джефри презрително. — Тайна женитба. Кралицата казва, че никога не би зачела такъв брак и никой от нас също не трябва да го признава за законен.

Приемам тази ужасна новина в мълчание. После питам:

— Какво друго казва Реджиналд? И как изглежда?

— Добре е — казва Джефри. — Всичко е наред с него, не се тревожи; кръстосва между Рим, Париж и Падуа, вечеря с най-добрите учени, всички се съгласяват с него. Той е в самото сърце на събитията, и всеки иска мнението му. Много е влиятелен, много могъщ. Светият Отец се вслушва единствено в него по този въпрос.

— А какво ни съветва? — питам. — Когато му каза, че сме готови да се надигнем?

Джефри кимва, ставайки внезапно сериозен.

— Казва, че император Карл ще нахлуе в страната, за да защити леля си, а ние трябва да се вдигнем и да потеглим с него. Императорът се е заклел, че ако Хенри публично се ожени за онази жена Болейн и изостави принцесата, ще навлезе с войски в Англия да защити правата на леля си и братовчедка си.

— Реджиналд твърди, че със сигурност ще се стигне до война — казва Монтагю тихо.

— Кой е с нас? — питам. Струва ми се, че всичко ни връхлита твърде бързо, сякаш, подобно на пророчицата Елизабет Бартън, виждам бъдеще и то внезапно е тук и сега.

— Всичките ни сродници, разбира се — казва Монтагю. — Кортни и Западна Англия, Артур Плантагенет в Кале, семейство Стафорд, семейство Невил, Чарлс Брандън, вероятно, ако дадем ясно да се разбере, че сме против съветниците на краля, а не против самия крал, всички арендатори по земите на Църквата — само това е близо една трета от Англия. Уелс, разбира се, заради това, че принцесата и вие живеете там, Северът и Кент с моя чичо лорд Бъргавени. Родът Пърси ще се вдигне да защити Църквата, и мнозина ще се надигнат в подкрепа на принцесата, повече, отколкото са потегляли на бой някога преди. Лорд Том Дарси, лорд Джон Хъси и старите роднини по сватовство на Уорик — във ваша защита.

— Говорил си със сродниците ни?

— Много внимавах — уверява ме Монтагю. — Но говорих с Артур, виконт Лайл. Той и Кортни са се срещали с Девата от Кент и тя ги убедила, че кралят ще изгуби престола. Всички други дойдоха при мен, за да попитат какво ще правим, или са разговаряли с испанския посланик. Сигурен съм, че единствените лордове, които ще подкрепят краля, са хората, които той наскоро удостои с титли: семействата Болейн и Хауард.

— Как ще разберем кога идва императорът?

Джефри се усмихва широко.

— Реджиналд ще ми прати вест — казва той. — Той знае, че трябва да ни даде достатъчно време, та всеки да въоръжи арендаторите си. Разбира това.

— Чакаме? — искам да се уверя.

— Чакаме засега — Монтагю поглежда предупредително Джефри. — И говорим за това само помежду си. И с никой извън семейството, единствено с онези, за които знаем, че вече са се заклели във вярност на кралицата или на принцесата.

Подобно на бавното биене на погребална камбана, което отеква скръбно отново и отново, докато извеждат някой затворник от тъмнината на Тауър и го водят към хълма, където палачът чака до стълбата към ешафода, от кралския двор в Лондон, като бавно отекващи удари, една по една, пристигат лоши новини.

През декември кралят и Ан наглеждат работите по ремонтирането на Тауър и според съобщенията настояват работата да бъде ускорена. Градът кипи от трескава възбуда; мислят, че кралицата ще бъде доведена от Мор и затворена в Тауър.

Тя казва, че е готова да се яви на процес за държавна измяна, и нарежда принцеса Мери никога да не се отрича от името си или от потеклото си. Знае, че това означава, че и двете може да бъдат арестувани и отведени в Тауър. Такова е нареждането ѝ. Изгорете това.

Джефри идва да ми съобщи, че Ан си придава голяма важност в двора, носи накитите на кралицата, върви пред всички на вечеря. Откакто се е върнала от крепостта в Кале, държала главата си вдървено изправена, сякаш носи тежестта на корона, невидима за всички освен за самата нея. Истинските благородни дами на кралството са пренебрегнати, френската вдовстваща кралица Мери избягва напълно двора на родния си брат и обявява, че е болна. Другите дами на кралството — Агнес, вдовстващата херцогиня на Норфолк; Гъртруд, маркизата на Ексетър; дори аз, най-вече аз — не са поканени. Ан е пазена в своя тесен малък кръг: дъщерята на Норфолк, Мери Хауард, собствената ѝ сестра Мери, и зълва ѝ Джейн. Тя прекарва цялото си време с младите мъже от свитата на Хенри и с брат си Джордж: кръг от луди глави, оглавяван от едноокия сър Франсис Брайън, когато наричат „наместникът на ада“. Кралят е допуснал възникването на този трескаво остроумен двор, пренебрегващ каноните на Църквата, движен единствено от похот и амбиции. Това са безстрашни и самоуверени млади мъже, и жени със съмнителна добродетел, ликуващи от дръзкото си навлизане в един нов свят с новото познание. В този двор всички постоянно са нащрек за новата мода, за новата ерес, в очакване папата най-сетне да се произнесе, а кралят да реши какво ще прави. Тези хора са заложили всичко на надеждата, че кралят ще успее да убеди папата да се съгласи, съзнават, че това е най-големият грях, гибелен за кралството, но вярват, че това е скок в свободата и в един нов начин на мислене.

През януари дипломатическият пратеник на краля до папата се връща у дома широко усмихнат и с новината, че Светият Отец е одобрил избора на краля за Кентърбърийски архиепископ. На мястото на Уилям Уоръм, човек свят, сериозен и благоразумен, изтерзан от всичко, което кралят причинява на неговата Църква, ще имаме духовник, приближен на семейство Болейн, Томас Кранмър, чието тълкуване на Библията толкова удобно съвпада с това на краля, и който е лутерански еретик, ни повече, ни по-малко, също като господарката си.

— Това е точно същото споразумение, което Реджиналд предрече — казва мрачно Монтагю. — Папата приема капелана на Болейн, но спасява английската църква.

Томас Кранмър не прилича много на спасител. Със свещения филон на архиепископ на Кентърбъри на раменете, той използва още първата си проповед, за да обяви пред двора, че бракът на краля с кралицата е невалиден, и че той трябва да сключи нов и по-добър съюз.

Не мога да скрия това от принцесата, а така или иначе тя трябва да бъде подготвена за лоши новини от Лондон. Бавният звън на камбаната в ума ми е станал толкова силен, та си мисля, че тя сигурно също го чува.

— Какво означава това? — пита ме тя. Под сините ѝ очи има виолетови сенки. Не може да спи от болките в корема си, и изглежда, нищо, което мога да направя, не я облекчава. Когато има месечен цикъл, тя е принудена да остане на легло, и кърви обилно, като от дълбока рана. Друг път не кърви изобщо, и аз се боя за бъдещето. Ако скръбта я е направила безплодна, тогава кралят е изпълнил собственото си проклятие. — Какво означава?