— Какво направи Сойър на двамата изроди, които са опитали да те изнасилят?

— Ник улови първия точно когато излизаше от склада и го затръшна в стената с такава сила, че онзи си счупи носа. Втория запрати надолу по стълбите към физкултурния салон. Резултатът беше счупена китка и няколко пукнати ребра.

— Негодниците оплакаха ли се?

— Разбира се. Но не им обърнаха внимание. В училището ги знаеха, че са побойници, а Ник беше по-слаб и дребен от тях. Той изглежда по-скоро като професионален танцьор, отколкото като уличен боец. Във всеки случай от този ден нататък аз станах част от групичката на Ник и Аби. Тримата бяхме заедно, докато завършихме училището. И сега сме като семейство.

Джъдсън знаеше, че това е глупаво, но не можа да потисне ревността, която се надигна в него.

— Ник ли беше училищното ти гадже? — попита той.

Гуен поклати глава.

— Ник е гей. Той ми беше като брат, не гадже. Не съм ходила на никакви срещи, докато не завърших „Самърлайт“ и не постъпих в колежа.

— Не си ходила на училищни забави? На абитуриентски бал? Не си ходила на алеята на влюбените?

— Не, не и не. Такива неща не се правят, когато учиш в училище с пансион, който е с решетки на прозорците.

— Звучи ужасно.

Гуен се смръщи.

— „Самърлайт“ не беше обикновено средно училище. Всички ученици бяха там, защото ги смятаха за ненормални. А някои, включително и аз — за по-ненормални от останалите. Едни от учениците бяха направо опасни. Атмосферата не насърчаваше ходенето по срещи, повярвай ми. Освен това не ни позволяваха да напускаме района на училището.

— Всички деца ли бяха с паранормални способности?

— Не, известен процент бяха просто деца с психични смущения. Но изненадващо голям брой ученици проявяваха черти, които Аби, Ник и аз се научихме да разпознаваме като свързани с някакъв паранормален талант. Точно това беше довело Евалин в училището. По някакъв начин тя беше открила, че има голям брой таланти в „Самърлайт“. Наскоро Аби и Сам откриха, че училището съзнателно е подбирало тийнейджъри със силни парапсихични способности.

— Сам ми спомена за това, спомням си.

— Мога да те уверя, че хвърляйки една много широка мрежа, училищното ръководство беше успяло да събере и много истински психари, някои от които станаха доста плашещи възрастни.

— Като двамата, които са те нападнали. Знаеш ли какво се е случило с тях?

— Не. Те гледаха да стоят настрани от нас тримата. Когато аз, Аби и Ник напуснахме „Самърлайт“, последното, което искахме, бе да поддържаме връзка с бившите си съученици, повярвай ми. Но отдавам дължимото на „Самърлайт“, че ни научи на един важен урок.

— Какъв?

— Как да се преструваме на нормални — обясни Гуен.

— Но е трудно да се преструваш, когато си във връзка с някого — било то приятелска или любовна.

— Очевидно и ти имаш опит в това отношение — отбеляза Гуен.

— Да. Но за разлика от теб, аз израснах в семейство, което приемаше факта, че ние със Сам и Ема сме различни. — Джъдсън се усмихна. — Трябва да отбележа, че само татко го приемаше. Мама все още опитва да се преструва, но дълбоко в себе си знае истината.

— Сигурна съм, че майките винаги знаят истината за децата си, независимо дали я признават или не.

— Вероятно — съгласи се той. — Добре, нападението в килера обяснява как си открила, че можеш да накараш един мъж да избяга с викове от теб. Но това е било съзнателно действие от твоя страна, и то при самозащита. То не обяснява защо би накарала някой любовник да избяга с викове.

— Не и съзнателно — увери го тя. — Честна дума.

— Несъзнателно ли?

Гуен се намръщи.

— Проблемът е с аурата ми. Когато спя, сънувам много по-интензивно от останалите хора. Аурата ми по време на сън влияе на всеки, който е във физически контакт с мен в този момент. Ако този човек е заспал и сънува, моите енергийни потоци на сънищата надвиват неговите. Резултатът е особено неприятен кошмар, така са ми казвали.

— Е, това отговаря на един въпрос — каза Джъдсън доволен.

Тя повдигна вежди.

— За любовния ми живот ли?

— Не, а за това защо Зандър Тейлър е скочил във водопада. Ти си предизвикала кошмара му, нали? Той е полудял и е побягнал.

Гуен притвори очи.

— Знаех, че ще се досетиш рано или късно.

— Добре си се справила.

Тя отвори очи и го погледна напрегнато.

— И не те тревожи фактът, че мога да предизвикам у някого толкова силен кошмар, че той да предпочете да се самоубие, за да избяга от него?

Джъдсън докосна голото й рамо.

— Всички си имаме своите недостатъци.

— Доста е великодушно да го наречеш недостатък, при положение че това ме превръща в основен заподозрян за няколко убийства. А за случая със Зандър Тейлър направо бях обвинена.

— Той не е голяма загуба за света — подсмихна се Джъдсън.

— Не приемаш това, което ти разказах за мен, сериозно, нали?

— Приемам теб сериозно, Гуендолин Фрейзиър. Много, много сериозно.

Джъдсън стисна лицето й с длани и придърпа устните й върху своите. Целува я, докато тя отново се обви около него.



Доста по-късно той се събуди от усещането, че някой го разтърсва леко.

— Джъдсън — подвикна тихо Гуен.

— Какво? — Той не отвори очи.

— Джъдсън, събуди се.

Настойчивостта в гласа й го разсъни напълно. Той седна бързо и веднага огледа стаята с паранормалното си зрение, за да провери за заплаха. Не забеляза нищо тревожно.

— Какво не е наред?

— Нищо. — Гуен стоеше на колене сред разбърканите завивки. Очите й грееха развълнувано. — Там е работата, че всичко е наред.

Той се отпусна на възглавниците.

— Нещо ми убягва тук. Щом всичко е наред, защо се държиш така?

— И двамата заспахме.

— Да. Беше приятно. Напоследък не спях добре и имах нужда от почивка. Явно сексът върши страхотна работа в такива случаи. Със сигурност е по-добър от приспивателните.

— Ясно, не разбираш какво ти обяснявам. Джъдсън, и двамата заспахме. Един до друг. Аз сънувах, а ти дори не помръдна.

— Стараех се да не мърдам много — каза той. — Защото така нервирам хората.

— Това не е шега. Ти си първият човек, до когото съм спала през живота си, който не е бил тежко повлиян от аурата на сънищата ми.

— А, това ли? — Той протегна ръцете си над главата. — Не съм очаквал да побягна с писъци.

Тя не обърна внимание на думите му.

— Аз планирах да те изпратя в другата стая, преди да заспя, но явно съм се унесла, без да усетя. Ти също.

— Сигурно заради физическото натоварване преди това — подсмихна се Джъдсън. — А сега може ли да дремна?

— Имам една теория. Много е суха, ала в нея има известна логика.

— Ще трябва да я изслушам цялата ли?

— Да, налага се. — Гуен очевидно едва удържаше въодушевлението си. — Мисля, че имаш някакъв имунитет спрямо мен, защото си силен талант.

Той вдигна пръст, за да я накара да замълчи.

— Тук грешиш, скъпа.

Тя се намръщи:

— Какво имаш предвид?

— Изобщо нямам имунитет спрямо теб. Точно обратното.

Той я придърпа в прегръдката си и я целува, докато тя не се отказа от опитите да говори.

20.

По някое време по-късно Джъдсън отново отвори очи, когато усети, че Гуен се измъква от леглото. Знаеше, че тя се опитва да го направи възможно най-незабележимо. Сигурно отиваше до тоалетната. Но видя, че тя облече халата си и се наведе над картата, която беше паднала на пода. Разбра, че си е наумила нещо.

Той се повдигна на лакти.

— Добре ли си?

— Какво? — Гуен се обърна, сепната. — Да, извинявай. Не исках да те будя. Станах преди няколко минути и реших отново да опитам със съня за пътуването. Върнах се до началото, тук, в Уилби, и забелязах един модел. — Тя отиде до масата и разгъна картата отгоре й. — Но се оказа сбъркан.

Сериозният й тон съвсем го разсъни. Той отметна завивките, седна и посегна към панталона си. Закопча го, прекоси стаята и отиде до Гуен.

— Обясни ми за модела… Какво му е сбъркано?

— Като навлизах в съня, предполагах, че това е карта на градове и места, които Евалин е възнамерявала да посети за целите на изследванията си. Но маркираните градове са прекалено много.

— Само шест са.

— Да, но това е с четири, дори с пет повече от обичайното. Разбираш ли, бюджетът, който Уесли й отпускаше, беше съвсем скромен. Той не плаща за самолетни билети и хотели на екип, който да проучи дадено място, освен ако историята не изглежда много обещаваща. Крайно невероятно е тя да е избрала шест града за следващия епизод на „Срещи с отвъдното“. А ако е работела по някакъв голям проект, свързан с много градове, мисля, че щеше да го обсъди с мен и вероятно и с Уесли.

Джъдсън подпря длани на масата и огледа шестте града.

— Мислиш, че има връзка между тези шест места? Нещо с паранормално значение ли?

— Не, не точно… Поне не в смисъла на легенди за къщи с духове или паранормални проявления. В съня ми Евалин ме посъветва да се върна в началото. Това беше моята интуиция, която ми напомняше, че това е същият модел, който двете с нея бяхме открили, след като Зандър Тейлър скочи във водопада.

Сетивата на Джъдсън се задействаха.

— Двете сте успели да откриете някои от местата на предишните му убийства. Заключили сте, че той е избирал за свои жертви хора, които твърдели, че имат паранормални способности. — Джъдсън завъртя картата и погледна шестте имена, написани там. — Трябват ми петнайсетина минути на компютъра ми. — След малко той затвори страницата с некролозите на вестника, който проверяваше, и отбеляза последното име от списъка, съставен от Болинджър на гърба на картата. — Това е — заяви Джъдсън. — Шест града, шестима умрели, до един от естествени причини, всичките в рамките на последните осемнайсет месеца. Имената на починалите са същите като тези от списъка на Евалин. Но ако някой е започнал отново да убива с фотоапарата, този път има една голяма разлика.

— Каква? — попита Гуен.

— Никой от починалите не е практикуващ екстрасенс, нито истински, нито измамник. Според некролозите никой от тях не е изкарвал прехраната си, твърдейки, че има паранормален талант.

— Не знам защо моделът е различен, но някой отново убива, по същия начин като Зандър Тейлър, с паранормални средства. — Гуен забарабани с пръсти по масата. — Евалин по някакъв начин е открила истината.

— Убиецът е осъзнал, че го е разкрила, и я е ликвидирал. Това ли предполагаш?

— Да.

Джъдсън се замисли.

— Взел е компютъра и мобилния й телефон с надеждата да премахне всички следи от проучванията й, които биха могли да отведат ченгетата до него.

— Не би могъл да знае за картата и къде е била скрита — каза Гуен. — Или просто не е могъл да влезе в огледалния мотор и да я вземе. Споменах ти, че не всеки можеше да се справи с енергията вътре. Но в това няма никакъв смисъл. Защо му е било да променя модела?

— Знаем, че Тейлър е мъртъв — напомни й Джъдсън. — Различен убиец, различен модел, различни жертви. Но между шестимата би трябвало да има нещо общо, повярвай ми. Просто е нужно да открием какво е то.

— Който и да е убиецът, трябва да е някой от местните — предположи Гуен. — Някой, който е знаел за Зандър и е решил да го имитира.

— Може би. Освен вероятността убиецът да е местен, знаем още нещо за него.

Гуен вдигна глава от картата, а очите й блеснаха, защото и тя се беше досетила.

— Убиецът има достатъчно силен талант, за да задейства фотоапарата. Ще търсим човек с паранормални способности.