Макс не изглеждаше впечатлен. Джъдсън се поколеба дали да вдигне Гуен на ръце, за да я пренесе до леглото, или само да я завие с одеяло. Но в този миг тя отвори очи.

— Буден си — каза.

— Ти също.

— Как се чувстваш?

— Добре. — Замълча, но после изрече това, което трябваше. — Благодарение на теб. Изобщо не съм сигурен дали щяхме да разговаряме тази сутрин, ако не ме беше извела от онзи кошмар снощи. Длъжник съм ти.

Гуен повдигна вежди.

— Не, не си ми длъжник повече, отколкото аз на теб. Ние сме партньори. Вчера ти спаси мен, Никол и Макс. Снощи аз можах да ти помогна. Така правят партньорите. Никой не оставя другия в беда. Това е смисълът.

Джъдсън се приближи до огъня.

— Научила си го от времето, когато си била в „Самърлайт“ с Аби и Ник, нали?

— Да.

Той я погледна и разбра посланието й. Партньори. Любовници. Не клиенти. Можеше да свикне с това.

— Права си. Никой от двама ни не би изоставил другия в беда.

— Радвам се, че си изяснихме това. — Тя се усмихна и се протегна. — Мислих върху нещата, докато спеше.

— На мен също ми хрумнаха някои работи, когато се събудих. — Тръпката на лова започваше да го завладява.

— Аз го познавам, Гуен. Още не знам името или самоличността му, но го познавам… И съм наясно защо убива.

Очите й блеснаха от вълнение. Джъдсън разбираше, че тя знае как се чувства той. Знае, че е пристрастен към тръпката от преследването. Но за нея това не беше проблем.

— Събуди се и те връхлетя проблясък — усмихна се мило тя. — Разкажи ми.

— Досега мислехме, че си имаме работа с убиец имитатор, който се е сдобил с фотоапарата на Тейлър. Но не е това. Този човек е професионалист.

— Професионалист ли? — Гуен опъна нозете си и се надигна, заинтригувана. — Имаш предвид професионален убиец?

Внезапното й раздвижване подразни Макс. Той измяука, надигна се и скочи на пода със звучно тупване. Тръгна наперено през стаята. Качи се на перваза на прозореца и се загледа навън.

— От начина, по който се е отървал от Евалин Болинджър и Луиз Фулър, оставам с усещането, че това е дело на професионалист, който разчиства следите си. — Джъдсън се настани на креслото срещу Гуен. — Това обяснява контролираната енергия, която долових и на двете места. Професионалистите изпитват прилив на адреналин, когато поразят мишената си, но знаят как да се справят с него. Те са луди по свой собствен начин, но оставят различни следи.

— Наемен убиец с талант и с паранормално оръжие може да погубва хората, без да оставя следи. — Гуен се наведе и подпря лакти на коленете си. Загледа се в огъня. — Не знам кое ме плаши повече: да си имаме работа с откачен сериен убиец или с наемен килър, който го прави за пари.

— Аз бих предпочел откачения.

Гуен го погледна.

— Защо?

— Много вероятно е да се издъни в някой момент. А професионалистите изчезват бързо, когато стане напечено, и знаят как и за колко време да се покрият. Те имат по няколко комплекта фалшиви документи и наети къщи на незнайни острови на Карибите. Много трудно е да ги заловиш.

Гуен се намръщи.

— Но този професионалист живее в едно малко градче на северното тихоокеанско крайбрежие.

— Принципът е същият.

— Но наемниците не изтребват хора безразборно — възрази Гуен.

— Така е. По дефиниция убиват или за пари, или за да прикрият следите си. Ако си права, Евалин е била убита, защото случайно е научила с какво се занимава убиецът. Сега трябва само да разберем защо е ликвидирал Луиз.

Гуен отпусна ръце, облегна се назад и забарабани с пръсти по облегалката на стола си.

— Не разбирам много от тези неща, но ти спомена, че оръжието, което убиецът използва, вероятно е изработено с някаква технология с кристали, нали?

— Това е работното ми предположение, съдейки по мястото, където се е намирал, когато е убивал. Не се сещам по какъв друг начин би могъл да ги умъртви.

— Ти ми обясни, че тези оръжия, използващи кристали, се нуждаят от периодично настройване, за да запазят оптималната си сила. Като изключим пръстена ти.

Адреналинът нахлу в кръвта му.

— Права си, негодникът се е нуждаел от човек, който може да настройва кристали — каза тихо той. — Луиз е правела точно това. Тя е настройвала кристала в оръжието му. Гениална идея, Гуен. Харесва ми.

— Добре, успокой се — прекъсна го тя. — В логиката ми има един недостатък. Ако убиецът се е нуждаел от Луиз, за да може да си върши работата, защо я е погубил?

— Решил е, че няма избор. Казах ти, че е професионалист и мисли като такъв. Ограничава загубите. Луиз е знаела твърде много за него. Трябвало е да я премахне, преди ние да говорим с нея.

— Сигурно сега, след като е прикрил следите си, ще напусне града. Може би вече е заминал.

Джъдсън се загледа в танцуващите пламъци, замислен за това, което беше научил на двете местопрестъпления.

— Не смятам. Ще замине, след като шумотевицата поутихне, но сега, докато ние сме тук, ще предпочете да не изчезва. Освен ако не реши, че няма друг избор.

— Защо не?

— Това е малък град. Ако убиецът живее тук като един от общността и изведнъж изчезне, всички, включително и Оксли, ще забележат. Ще започнат да задават въпроси. Един професионалист би предпочел да избегне това, ако е възможно. — Джъдсън поклати глава и отново се замисли над информацията, която беше успял да извлече. — Не, той се надява, че след като Болинджър и Фулър са мъртви, ние ще стигнем до задънена улица.

— В такъв случай какво ще правим сега? — попита Гуен.

— Ще се опитаме да мислим като него. Поне знаем едно нещо със сигурност.

— И какво е то?

— Рано или късно той ще се нуждае от човек, който да настрои кристала на оръжието му.

30.

Телефонът на Джъдсън иззвъня. Той го откачи от колана си, погледна номера и отговори.

— Какво откри, Сойър?

— Той е професионалист — каза Ник. — Плащат му да убива.

— Колкото и да не ти се вярва, до този извод стигнах и аз.

— Леле, ти си истински Шерлок Холмс.

— Предвид твоите удивителни умения и талант, очаквах повече информация — рече недоволно Джъдсън. — Нещо друго?

— Открих още много, благодарение на удивителните си умения и талант. Първо, беше прав, не е убивал хора с паранормални способности. Никоя от жертвите му не е проявявала какъвто и да е интерес към паранормалното и не е твърдяла, че има някакви паранормални способности.

Джъдсън се усмихна на въодушевлението в гласа на Ник. С него имаха повече общо, отколкото някой от двама им би признал, помисли си той.

— Тогава какво свързва жертвите?

— Най-старият мотив — парите. Четирима от шестимата са били доста стари. Другите двама са страдали отдавна от хронични болести. И шестимата са пречели на наследниците си да се възползват от наследствата или застрахователните им полици.

— Ние ще проверим наследниците — предложи Джъдсън.

— Аз съм доста по-напред от вас, благодарение на удивителните си умения и талант — иронизира го Ник. — Вече проверих двама. Четирийсет и две годишният син на последната жертва наскоро е превел много голяма сума пари по една офшорна сметка. Сходна сума е платена по същата сметка от племенника на един от другите убити.

— Знаеш ли какво? Бива те, Сойър. Мисля, че двамата с майка ми бихте си прекарали добре заедно.

— Вече я познавам — рече Ник. — Нали ще участвам в сватбата, забрави ли? Оказа се, че и тя, и Жерар смятат, че имам отличен вкус. Аз им предложих цветовата гама в тъмновиолетово и златно.

— Радвам се да го чуя, но нямах предвид това, когато ти казах, че трябва да си поговорите с майка ми. Тя умее да проследява пари по-добре от всеки друг, когото познавам. Бих казал, че има талант за това, но тя не вярва в паранормалното.

— Шегуваш ли се? — изсумтя Ник. — След като е отгледала теб, брат ти и сестра ти?

— Мама предпочита да си мисли, че имаме силно развита интуиция.

— Аха, ясно. Това звучи много по-приемливо, отколкото идеята, че децата й не са нормални.

— Нещо такова.

— Майката винаги мисли най-доброто за децата си — изрече Ник с неутрален тон.

Джъдсън замълча за момент, после продължи:

— Просто се опитвах да кажа, че би било много полезно, ако двамата с мама се съберете за няколко часа, например още днес следобед. И проверите дали някой, който е свързан с този случай, не се намира все още тук, при нас, и не се разпорежда с парите от Уилби.

— Искаш да проверим сметките на цял град, пълен с хипита, неуспели художници и всевъзможни странни птици. Това ще ни отнеме дни, не часове. — Но Ник отново звучеше ентусиазиран.

— Ще помоля Гуен да направи списък на хората, свързани с проучването на Болинджър. Веднага щом имам имената, ще ти се обадя.

— Ще чакам да ми звъннеш със затаен дъх. Междувременно има още един факт, който може да те заинтересува. Вярно е, че никой от жертвите не е имал паранормални способности, но поне за двама от тях мога да ти кажа нещо интересно: около месец преди смъртта им техните наследници — в единия случай племенникът, а в другия снахата — са прекарали известно време в чат-стаята на един парапсихичен консултант, който работи онлайн. Преди този момент никой от двамата не е проявявал интерес към екстрасенси, ясновидци или карти таро примерно.

Джъдсън стисна телефона си.

— Можеше да ми споменеш това и по-рано.

— Исках да запазя най-доброто за накрая.

— Този парапсихичен консултант има ли си име? — попита Джъдсън.

Гуен ококори очи.

— Представя се с ника Съндю — отвърна Ник. — И преди да попиташ, вече проверих. Така се нарича един вид хищно растение. Готино, а! Мислех си, че ще бъде интересно да се провери дали другите щастливи наследници също не са получавали онлайн консултации от Съндю преди убийствата.

— Да — съгласи се Джъдсън. — Това би било много интригуващо… Как, по дяволите, попадна на този Съндю?

— Прекарах известно време на компютрите на двамата наследници, за които ти споменах — отвърна Ник доволно.

— Направо не е за вярване как хората си оставят паролите записани на листчета наоколо.

— Нали знаеш, че ще бъде много неудобно, ако те арестуват в хода на това разследване — отбеляза Джъдсън.

— Няма нужда да ме поучаваш — възрази Ник хладно.

— Знам много добре, че ако случайно ме заловят, ще разбера, че семейство Копърсмит изобщо не са чували за мен.

— Колкото и да бихме искали да се преструваме, че не сме чували за теб, това няма как да стане.

— Така ли? И защо?

— За добро или лошо, ти вече попадаш в кръга на близките приятели и роднини. Мама ще ме убие, ако не си на сватбата, за да отведеш Аби по пътеката. Ако все пак имаш проблеми с полицията, си дръж устата затворена и ми се обади.

— Какво ще направиш? — полюбопитства неохотно Ник.

— Корпорация „Копърсмит“ има цял екип от адвокати, при това много добри. Те ще се погрижат за подробностите. Няма да останеш в ареста дълго.

— Радвам се да го чуя.

— Но животът ми ще бъде много по-лесен, ако все пак не те арестуват — предупреди го Джъдсън.

— Спокойно, никога не са ме залавяли. Няма точно сега да разваля перфектния си авторитет. Изпрати ми списъка на хората, които искаш да проверим с майка ти, и се грижи добре за Гуен. Ако нещо се случи с нея, ще отговаряш пред мен.

Джъдсън се подсмихна и затвори телефона. После погледна Гуен.

— Очевидно не всички парапсихични съветници се придържат към твоите високи етични стандарти.

— По дяволите, само това ни липсваше… Убиец, който да създаде лошо име на професията ни.