Джейн Кренц - Пророчески сънища

— Освен него — прекъсна я Джъдсън.

Очите на Никол заблестяха.

— Той ми обясни, че е нещо като съвременен Хари Худини, който пътува из цялата страна и изобличава шарлатаните. Твърдеше, че се е включил в изследването на Евалин тук, в Уилби, за да събере доказателства срещу нея.

— А каза ли защо иска да я изобличи? — попита Гуен. — Тя никога не е работила с клиенти. Никога не се е представяла за ясновидка, нито се е преструвала, че контактува с мъртвите. Единственото, което правеше тя, беше да изучава паранормалното.

— Той твърдеше, че изследванията на Евалин са само прикритие — продължи Никол. — Обясни ми, че в действителност тя ръководи училище, в което обучава измамниците как да се представят за истински екстрасенси и хора с паранормален талант. Но той уточни, че в хода на разследването си открил, че в групата има човек с истински талант, който бил много опасен убиец и който можел да погубва хора, без да оставя следи.

— Описал е себе си — каза Джъдсън.

— Да, сега вече знам това. — Сълзи от болка и ярост проблеснаха в очите на Никол. — Била съм такава лековерна глупачка.

— Не — обади се Гуен. — Той заблуди всички ни.

— Но ти и Евалин Болинджър в крайна сметка сте разбрали какво става — прошепна Никол. — А аз не. Поне до вчера.

— Какво ти каза Зандър след убийствата на първите двама участници в проучването? — попита Гуен.

Никол потрепери.

— Каза, че е заплашен от сериозна опасност, защото е на път да разобличи убиеца. Обясни ми, че може да изчезне без предупреждение и че ако това се случи, той ще се върне за мен.

— Осъзнал е, че ние с Евалин сме по следите му — рече Гуен. — Макар да не бяхме успели да намерим достатъчно доказателства, знаехме, че той е убиецът, ние бяхме открили истината за него. Той не можеше да позволи това. Решил е да се отърве и от двете ни. Възнамерявал е да започне с мен.

— В деня, преди да падне във водопада, ми довери, че ти си най-опасната в групата — прошепна Никол. — Увери ме, че е сигурен, че ти си убиецът.

— Значи, когато извадиха тялото му от реката, ти си вярвала, че сме се скарали и аз съм го убила?

— Всичко пасваше точно. — Никол изтри сълзите си с опакото на дланта си. — Оксли ми каза, че ти последна си видяла Зандър жив. Оксли не вярва в паранормалното, но ми беше ясно, че и той има някои подозрения. Когато Евалин прекрати проучването, а ти и почти всички други напуснахте града, бях убедена, че ти си била убиецът, когото Зандър преследваше. Мислех, че никой никога няма да те залови и че Зандър ще остане неотмъстен.

— А две години по-късно Евалин е намерена мъртва, а аз съм отново в града — заключи Гуен. — И вие с Оксли, както и доста други хора, започвате да се чудите дали убийствата не са започнали отново, защото аз съм тук.

— Да. Но минаха две години и аз имах време да помисля. — Никол се взираше в една от снимките на стената. — Задавах си много въпроси след смъртта на Зандър. Но не успях да достигна до много отговори. Затова вчера отидох да видя Луиз.

Джъдсън огледа снимките.

— Какви въпроси си задаваше?

— Най-вече за скъпоценния му фотоапарат — призна Никол. — Зандър никога не го изпускаше от очи. Казваше, че е специален, ръчно изработен и че е доставен от секретна държавна лаборатория. Както и че само човек като него — с истински паранормални способности — би могъл да го използва. Обясни ми, че фокусирането е паранормално по природа и се нуждае от често регулиране. Наричаше го настройване. И ме убеждаваше, че Луиз е сред малцината, които можели да го правят.

— А той как обясняваше откъде тя знае какво да прави с този паранормален фотоапарат?

Никол сви рамене.

— Било нещо, свързано със способността й да настройва звуците на вятърните камбанки. Според него тя имала вълшебно докосване, защото била истинска вещица. Разсмя се, като ми каза това. През цялото време си мислех, че ме дразни. Знаех, че вярва в паранормалното, но той винаги подчертаваше, че не вярва в магии и вещици. Предполагах, че според него Луиз е имала някакъв талант, който й помага да фокусира фотоапарата.

— Фотоапаратът изчезна, когато Зандър загина — каза Гуен. — Двете с Евалин го търсихме.

— Аз също — кимна Никол. — Всъщност се върнах при водопада да го издиря. Като не го намерих там, отидох в къщата, която Зандър беше наел, и го потърсих и там. Дори питах Луиз дали знае какво е станало с фотоапарата.

— Какво ти отговори тя? — попита Джъдсън.

— Нищо смислено. Избъбри нещо, че демонът го бил взел. Каза, че и без това нямало да ми свърши работа, защото не съм имала силата, с която да го накарам да проработи. В онзи ден тя преживяваше един от лошите си периоди. Нали я знаеш как беше. Все вървеше по тънката линия между полулудостта и истинската лудост. В онзи ден определено беше от погрешната страна на тази линия.

— Защо ти трябваше фотоапаратът? — заинтересува се Гуен.

— Исках да го запазя за спомен. Нещо, което е било толкова важно за Зандър. Той беше дал да се разбере, че фотоапаратът е най-ценното му притежание. Когато не го намерих, предположих, че ти си го откраднала или че е потънал във водата.

— С Евалин се бяхме убедили, че Зандър е скочил във водопада с фотоапарата — обясни Гуен. — Но сега, след като и Евалин, и Луиз бяха убити с паранормални средства, изглежда, че някой друг го е открил през онзи ден… Някой, който има талант, за да го използва.

Никол я погледна.

— Страхувах се, че ще кажеш това.

— Възможно е да е имало две паранормални оръжия с кристали — изтъкна Джъдсън. — Още не знаем всичко. Ти каза, че си отишла при Луиз да я питаш нещо. Какво?

— Спомних си, че Зандър беше казал, че Луиз може да настройва фокуса на фотоапарата. Той я наричаше вещица, но твърдеше, че много малко хора имат талант като нейния. Хрумна ми, че ако Гуен използва фотоапарата, ще се нуждае от Луиз, за да го настройва периодично.

— Логично — отбеляза Гуен. — Снощи аз се сетих същото. Сега, след като Луиз е мъртва, с Джъдсън предполагаме, че който е намерил фотоапарата, е използвал Луиз да го настройва, но после е решил, че тя може да го издаде, и я е убил, преди да говорим с нея.

— Да, мисля, че е станало точно така — съгласи се Никол. — Когато намерих тялото й, бях ужасена. Проклетите камбанки… Ще ги чувам в кошмарите си до края на живота…

— Камбанките чуваха ли се, когато ти отиде там? — попита Джъдсън.

— Да. — Никол притеснено разтри слепоочията си. — Сякаш някакъв дух ги караше да произвеждат онази ужасна музика. И тя ставаше все по-силна и по-силна. Исках да избягам. После чух колата ви отпред. Помислих, че двамата сте комбина… И че сте убили Евалин и Луиз, а сега ще затриете и мен. Камбанките ми пречеха да мисля нормално. — Никол замълча, за да си поеме дъх. — Но снощи осъзнах, че съм грешала за теб, Гуен, а вероятно и за всичко останало.

— Кое те убеди, че аз не съм убиецът? — попита Гуен.

Никол махна с ръка.

— Нали с господин Копърсмит ме спасихте от пожара.

— Само това ли? — намръщи се Гуен. — Решила си, че сме от добрите, само защото не те оставихме да изгориш в къщата, когато тя лумна в пламъци?

— Чудовището, което Зандър ми описваше, щеше да ме остави… — Никол поклати глава. — Как е възможно да му съм се доверявала дотолкова.

— Умението да очарова всички около себе си беше част от таланта му — каза Гуен. — Ти знаеш, че той имаше паранормален талант. Е, представи си, че е бил нещо като хипнотизатор. Успявал е да накара всеки да повярва на всичко. Двете с Евалин също му се бяхме доверили. Както и всички останали в града.

— Чудя се дали е заблудил и Луиз — изрече тихо Никол.

— Бедната, луда стара вещица… Мислите ли, че тя е осъзнавала, че помага на сериен убиец?