— По дяволите, Сойър, внимавай какво ти говоря!

— Оказва се, че още двама наследници са прекарали доста време в чат-стаята на Съндю — продължи Ник. — Никой от тях преди не е проявявал интерес към парапсихично консултиране… Не, без плисенца! Представете си Армани, не костюм за абитуриентски бал.

— Забрави за проклетата проба, Сойър! Засега те изтеглям от това проучване. Изскочи нещо по-важно.

Ник въздъхна театрално.

— Какво искаш пък сега?

— Задълбочено проучване на една жена. Казва се Луиз Фулър.

— И какво по-точно те интересува?

— Семейната й история. Търся кръвна връзка между нея и Зандър Тейлър.

— Психопатът, който опита да убие Гуен ли? По дяволите! Мислиш, че кучият син е още жив?

— Ти ми кажи.

— Дай ми всичко, което знаеш за нея.

Джъдсън изброи малкото известни факти.

— Ще ти се обадя, когато открия нещо — обеща Ник, вече съвсем сериозен и делови.

Джъдсън затвори телефона.

— А сега какво? — попита Гуен.

— Сега ще чакаме — отвърна Джъдсън. Мразеше тази част. — Не мисля, че на Сойър ще му трябва много време да се справи със задачата, защото се съмнявам, че Луиз е знаела как да заличи миналото си.

Гуен го погледна изпитателно.

— Ти вече си наясно с отговора, нали?

Джъдсън се поколеба.

— Научил съм се да не правя прибързани заключения.

— Но все пак го знаеш?

— Да. Това е единственият отговор, който пасва в пъзела.

Ник се обади след петнайсет минути. Джъдсън долови енергията в гласа му. Приличаме си повече, отколкото подозираш, Сойър — помисли си той. — И двамата обожаваме преследването.

Той включи телефона на високоговорител, за да може Гуен да чуе разговора.

— Може би се докопах до нещо, ала то не е хубаво… — започна Ник. — Преди трийсет и четири години Луиз Фулър е живеела в Ел Ей. Била попаднала в мрежите на някаква секта, където използвали огромно количество психоактивни вещества. Всъщност сектата била само прикритие за добре организирана престъпна група. Лидерът й контролирал всички чрез наркотици и секс. Използвал последователите си мъже да продават дрога, а жените предлагал като проститутки. Луиз била една от тях. Забременяла и оставила бебето за осиновяване.

— Знае ли се кой е бил бащата?

— Не. Там е тъмна Индия… По това време Луиз живеела в постоянна наркотична зависимост. Водачът на сектата я пращал на улицата всяка нощ да търси клиенти с пари. Според социалния работник Луиз страдала от халюцинации и не можела да се справи с майчинството заради пристрастеността си към наркотиците и проблеми с психичното здраве. Бебето отишло при една бездетна двойка…

— Които по-късно били убити при обир в къщата им — завърши изречението Джъдсън.

— Смяташ, че бебето на Луиз е било бъдещият Зандър Тейлър? — попита Ник.

— Това обяснява много неща. Не бих се изненадал той сам да е убил осиновителите си.

— Да, и аз си помислих, че има такава вероятност — съгласи се Ник. — По това време младият Зандър е ходел на терапия. Всъщност ходел от години, защото още от ранна възраст проявявал тревожни наклонности: измъчвал животни, а веднъж едва не запалил пожар. Бил на тринайсет, когато се случил така нареченият обир. Казал на полицията, че се върнал вкъщи след училище и открил телата. След това бил в приемни семейства две-три години, местели го, защото създавал смут навсякъде, където попадал. И накрая, за всеобщо облекчение, изчезнал.

— А Луиз?

— Сектата в крайна сметка се разпаднала — каза Ник. — Лидерът изчезнал. Луиз се преместила в Уилби и започнала да прави вятърни камбанки за забавление и за продажба.

— Явно Тейлър я е открил в някой момент. Тогава вече е умеел да контролира таланта си. Според всички той бил експерт в това да очарова хората. Луиз е била особено лесна мишена, защото е била много крехка психически.

Гуен се намеси:

— И защото е била негова майка, за бога! Сигурно е искала да се събере отново с единственото си дете.

— Когато става дума за такива неща, обикновено си права, Гуен — съгласи се Ник.

— Предполагам, че Луиз е дала на сина си кристала, който е захранвал фотоапарата — продължи Гуен. — Тя вечно се плашеше от демони. Може би му е дала кристала, за да се защитава с него.

— Тейлър се е връщал в Уилби, за да настрои оръжието си — обясни Джъдсън. — Луиз сигурно е знаела какво прави той с него.

— Проблемът на тази теория е, че никой тук не беше срещал Тейлър, преди той да се включи в проучването на Евалин. Ако от време на време е посещавал Луиз, за да настройва кристала му, как така никой не го е забелязал?

— Луиз живееше насред гората, на няколко километра от града — напомни й Джъдсън. — Не е било трудно Тейлър да я навестява, без да бъде забелязан от местните. А и вероятно не е ходел да настройва оръжието му толкова често. Убийствата са били през няколко месеца.

— А и може фотоапаратът да е издържал по две-три убийства с едно настройване — добави тихо Гуен.

— Ако това е вярно, на Тейлър не му се е налагало да посещава майка си повече от два-три пъти годишно — предположи Ник. — Така че може и да е успял да запази тези посещения в тайна. Но ако си прав, това означава, че и тя е пазела посещенията му в тайна. Защо го е правела?

— Още не знам всички отговори — призна Джъдсън.

— Аз пък мислех, че ги знаеш — пошегува се Ник. — Защо иначе ще ми звъниш?

— Трябваше да науча възможно най-много за миналото на Луиз, защото някой друг с таланта на Тейлър използва фотоапарата, за да убива хора срещу заплащане. Който и да е той, също е използвал Луиз да настройва оръжието. Но Зандър Тейлър не е убивал за пари. Той го е правел заради тръпката.

— Психари като него обикновено не променят начина си на действие, така че можем да забравим варианта, че Тейлър е още жив — каза Ник.

— Да — съгласи се Джъдсън. — Издирваме друг убиец, който случайно има същия талант като него. А ако вярваш в наследствеността…

Гуен застина. После тихо отрони:

— Трябва да е роднина…

— Какво каза тя? — попита Ник.

— Мисли същото като мен — отвърна Джъдсън. Тръпката на интуицията накара кръвта му да кипне. — Съдейки по малкото, което знаем за генетичната страна на парапсихичните способности, има поне известна вероятност убиецът, когото търсим, да е роднина на Зандър Тейлър.

— Може Луиз да е оставила за осиновяване повече от едно бебе — предположи Гуен.

— А, да, популярният сценарий за близнаците, разделени при раждането — каза театрално Ник. После добави по-спокойно: — Опасявам се, че в този случай това не е вярно. Според документите Луиз не е имала други деца. Синът й е роден с цезарово сечение. По време на операцията завързали тръбите й. Признала пред социалния работник, че не иска да рискува пак да забременее.

Гуен се наведе напред.

— А обяснила ли е на социалните защо не желае друго дете?

— Според бележките Фулър вярвала, че бебето е дете на демон. Не искала да рискува да повтори тази грешка — обясни Ник.

— По дяволите! — Джъдсън усети как и този път интуицията му не го е подвела. — Трябва да го открием.

— Кого? — попита Ник.

— Бащата демон — отвърна Джъдсън. — Той е ключът към цялата история.

— Няма никакъв шанс да намеря един от очевидно огромния брой клиенти, с които Фулър е спала преди трийсет и четири години — въздъхна Ник. — Добър съм, но не чак толкова. При проституцията се работи с пари в брой. Не остават никакви следи. А и след толкова много време никой няма да си спомня нищо. Стигаме до задънена улица.

Гуен се приведе напред и заговори към телефона:

— Демонът не е бил един от клиентите й. Демонът е негодникът, който е продавал тялото й. Затова се страхуваше от него. Той я е контролирал — и тялото, и душата й.

— Търсим водача на онази секта — заяви Джъдсън. — В един момент той е сменил професията си. Станал е наемен убиец. Върни се на компютъра си, Сойър. Открий Съндю.

35.

Гуен чакаше нетърпеливо Джъдсън да приключи разговора. Беше обзета от вълнение и нетърпение.

— Знам защо Луиз е дала на сина си фотоапарата с кристала — каза тя.

— Така ли? — Джъдсън прибра телефона си. — Предполагам не мислиш, че го е подготвяла за сериен убиец.

— Не, дала му го е, за да се пази от баща си, демона.

Джъдсън се замисли над думите й.

— В това наистина има някаква логика.

— Може би дори се е надявала Зандър да направи това, което тя не е могла — да унищожи мъжа, който я е тормозел толкова дълго време.

— Искала е синът й да бъде нейният отмъстител. Да, възможно е. Знаеш ли, разговорите с теб са полезни. Помагат ми да си изясня заплетените ситуации. Ти се справяш добре с анализа на характери.

Тя се изненада колко много я зарадва похвалата му.

— Благодаря. Сигурно е страничен ефект от таланта ми. Ти можеш да се вмъкваш в главите на лошите. Аз пък — в главите на жертвите.

— Това е свързано с духовете, които ти говорят.

— Именно. Всъщност е точно това, нали? Анализирам жертвите, когато говоря с духовете им.

— Да. — Джъдсън явно беше заинтригуван от тази идея. — Изглежда, имаш талант за тази работа.

— От нас ще излезе отличен екип.

— Вероятно…

— Е, който и да е демонът, негодникът има да отговаря за много неща.

— Така е — съгласи се Джъдсън. — Едно нещо е сигурно. По всичко изглежда, че демонът е местен. Той живее в града. Бил е тук през цялото време. Но Луиз е знаела това. И щом се е страхувала толкова от него, защо изобщо се е преместила да живее тук?

— Тя с била психически и физически осакатена жена — каза Гуен. — Щом е можел да организира и ръководи цяла престъпна група, той не е имал никакъв проблем да контролира и нея. Искал е тя да живее тук не само защото му е било удобно, а и за да я държи под око и да е сигурен, че няма да й хрумне да отиде при ченгетата.

— И ако сме прави, този демон има много силен талант — каза Джъдсън. — А това означава, че му е още по-лесно да манипулира уязвима жена като Фулър.

— Бедната Луиз. Нищо чудно, че не беше съвсем на себе си. Следващият въпрос е дали бащата и синът са се познавали.

Джъдсън потупа с пръсти по волана.

— Вероятно не е станало още в началото, когато Тейлър е открил майка си тук. Но в някой момент са се срещнали. Може би Луиз е казала на Тейлър за баща му или демонът е научил, че майката се вижда със сина си… Сега фотоапаратът е у бащата или поне той се е сдобил с кристала, който е бил вътре. През последната година и половина той го използва.

— Това потвърждава мотива за убийството на Евалин. Тя е открила кой е демонът.

— Да.

— А сега пак трябва да чакаме, нали?

— За нещастие, да.

36.

Гуен едва се сдържа да не изстене, когато видя Уесли Ланкастър да крачи пред входа на странноприемницата. Русата му грива се развяваше от лекия бриз. Той поглеждаше нетърпеливо скъпия черен часовник на китката си. Когато вдигна очи, забеляза джипът на Джъдсън да се появява на паркинга. Облекчение и нетърпение се изписаха на красивото му лице.

— Знаех, че няма да се откаже лесно — поклати глава Гуен. — Но се надявах да изчака малко, преди да започне да ми досажда отново.

Джъдсън спря джипа на едно от празните места на паркинга.

— Ще говориш ли с него?

— Шегуваш ли се? Разбира се, че ще го направя. Новата ми детективска агенция няма да заработи толкова бързо. Известно време ще се нуждая от доходите от сценариите на „Срещи с отвъдното“. — Гуен разкопча предпазния си колан, отвори вратата и стана от седалката. — Само дето в момента съм малко заета. Ако имам късмет, ще го убедя да прояви търпение.