— Не се надявай.

Джъдсън не гледаше към нея. Вниманието му беше насочено към входа на странноприемницата. Тя проследи погледа му и видя, че Уесли крачи към джипа.

— Крайно време беше да се появиш, Гуен — размаха ръце Уесли. — Трябва да говоря с теб. Важно е. Измислих страхотна концепция за „Срещи с отвъдното“. Ще изведе поредицата на съвсем ново ниво.

— Добре, изчакай ме минута.

Тя отвори задната врата и се пресегна с две ръце да вдигне клетката с Макс. Той изсъска и сниши ушите си.

— Сам си си виновен, че не можеш да оставаш тук и да се наслаждаваш на румсървис, докато ни няма — напомни му тя. — Така ти се пада, като плашиш камериерката.

Джъдсън заобиколи джипа отпред, придавайки си вид, че не забелязва присъствието на Уесли.

— Аз ще взема Макс — предложи той.

— Благодаря. — Гуен му подаде тежката клетка. — Ще говоря с Уесли във фоайето.

— Ще заведа Макс горе — каза Джъдсън. — Не излизай навън.

— Няма — обеща тя.

Джъдсън най-после удостои Уесли с едва видимо кимване.

— Ланкастър — каза Джъдсън с равен тон.

Уесли се намръщи нетърпеливо.

— Виждам, че още се навърташ тук, Копърсмит.

Джъдсън не му обърна внимание. Вместо това целуна бързо и собственически Гуен, с което много я изненада. Не изчака някакъв отговор, а я погледна с присвити очи:

— Не се бави. Много работа ни чака този следобед.

Той се отправи към входа, носейки небрежно клетката с една ръка, сякаш беше лека като перце. Гуен го изгледа едновременно подразнена и развеселена.

Уесли наблюдаваше Джъдсън с навъсена физиономия.

— Някой ден трябва да ми обясниш какво намираш у този Копърсмит. — Той млъкна мрачно. — Освен семейното богатство, разбира се.

— Знаеш ли какво, да обиждаш мен и мъжа, с когото съм в момента, сигурно не е най-добрият начин да започнеш този разговор.

Уесли се намръщи.

— Знам. Извинявай, просто наистина се нуждая от помощта ти и имам чувството, че този Копърсмит прави всичко възможно да ми попречи.

— Двамата с теб имаме делови отношения — каза Гуен. — Джъдсън разбира това. Чайната е празна по това време на деня. Да отидем там. Сигурна съм, че от персонала няма да възразят, ако седнем на една маса да поговорим насаме.

Той се съгласи и тя го поведе през фоайето. Двамата влязоха в безлюдната чайна. Гуен седна на една маса до прозореца. Уесли се настани срещу нея.

— Къде беше? — попита той. — Чаках те почти час и половина да се появиш.

— Нямах представа, че си се върнал в Уилби. Защо не ми се обади да се уговорим?

— Опитах, но телефонът ти беше изключен.

Чак сега Гуен си припомни, че беше изключила телефона си, преди да отидат в магазина на Никол.

— Съжалявам, моя е грешката — извини се тя. — Бяхме много заети. — Бръкна в чантата си, извади телефона и го включи. Погледна списъка с пропуснатите обаждания. — Звънил си шест пъти?

— Честно казано, започнах да се тревожа.

Тя пъхна телефона обратно в чантата си.

— За какво?

— Ако случайно си забравила, в това малко градче наскоро бяха намерени мъртви две жени. А тази сутрин ти си изчезнала.

— Не съм изчезнала.

— Никой в странноприемницата не знаеше къде си. Казаха само, че със сигурност са те видели последно в компанията на Джъдсън Копърсмит.

Гуен си пое дълбоко дъх и тежко въздъхна.

— Съжалявам. Не ми е хрумнало, че някой може да се тревожи.

— Не мисля, че някой, освен мен, се впечатли — язвително рече Уесли. — Но трябва да призная, че смъртта на Евалин ме извади от равновесие. А сега местната вещица загива в пожар в къщата си. Може и да съм направил прекалено много епизоди на „Срещи с отвъдното“, но от това градче започват да ме побиват тръпки. Когато не можах да се свържа с теб по телефона сутринта, явно малко прекалих с реакцията си.

— Луиз — каза Гуен тихо, но категорично.

— Какво?

— Мъртвата жена се казва Луиз Фулър. И запомни, че тя не беше вещица. Беше една изтормозена душа, която имаше сериозни проблеми с психичното си здраве.

Уесли почервеня.

— Извинявай. Явно днес все успявам да те засегна. Повярвай ми, това е последното, което желая.

— Тогава ми кажи защо си ме търсил шест пъти по телефона и защо си чакал час и половина да се появя.

Вълнението преобрази красивото лице на Уесли.

Той се наведе напред, опря ръце на масата и започна да говори тихо и въодушевено:

— Това е идеалният начин да съживим поредицата. Не знам защо не се сетих веднага. Сигурно заради шока от новината, че Евалин е мъртва. Отначало мислех само как да открия файловете с проучванията й.

— О, за бога, трябваше да се сетя. Ти си претърсил офиса на Евалин, след като трупът й е бил отнесен, нали?

— Виж, Гуен, не беше точно така… Не съм взел нищо.

— Как можа да го направиш? Това е нахлуване в личното й пространство. Да не говорим, че е абсолютно незаконно. Нарича се влизане с взлом. Пращат хората в затвора за такива неща.

Очите на Уесли потъмняха от възмущение.

— Обвиняваш ме, че съм влязъл с взлом в къщата на Евалин ли?

— Не те обвинявам. Просто изтъквам факта.

— И на основата на какво твърдиш това?

— Подсказва ми го моята интуиция.

— Не можеш просто така да обвиняваш хората в незаконни действия, като слушаш интуицията си.

— Ти си бил. Не си прави труда да отричаш.

— Добре де. Отбих се в дома й в онзи ден, но кълна се, не съм взел абсолютно нищо. И не съм влязъл с взлом. Задната врата беше отключена. Просто прегледах папките й. Аз бях неин работодател. Имам право да получа това, върху което е работела точно преди да почине.

— Сега тази къща е моя. Не смей да я доближиш без позволението ми.

— Успокой се. Извинявам се. — Уесли се отпусна съкрушено на стола си. — И без това няма причина да се връщам там. И за да съм абсолютно ясен, повтарям: не съм взел нищо.

— А защо остави такава бъркотия след себе си?

— Защото бързах. Страхувах се, че някой може да дойде, да ме открие в къщата и да реши, че съм от крадците, които обират домовете след смъртта на собственика им. Не исках да ме заловят, това е. Но не съм откраднал нищо.

— Вярвам ти — каза тя. — Не че има някаква разлика от етична гледна точка.

Уесли я изгледа продължително. Забарабани с пръсти по масата.

— Наистина мислиш, че тя е била убита, нали?

— Да.

— Като другите преди две години?

— Да. Знаех си. Перфектно. — Уесли приглади русата си коса. Очите му отново грейнаха развълнувано. — Ако си права, това може да е голяма история.

— Съмнявам се. Ако съм права, всички жертви са били убити с паранормални средства и това е невъзможно за доказване.

— Но ти се опитваш да направиш точно това, нали? Да докажеш, че Болинджър е била ликвидирана с паранормални средства. Затова се мотаеш из Уилби. А не за да се погрижиш за наследството на Евалин. Опитваш се да откриеш точно какво се е случило с нея и с онази вещица.

— Луиз Фулър.

— Добре де, Луиз Фулър — повтори той послушно.

Гуен бавно въздъхна.

— Вярно е, че искам да разреша някои загадки…

— А каква е ролята на Копърсмит във всичко това?

— Той ми е приятел.

— Двамата спите заедно, това ми е ясно — изтърси безцеремонно Уесли. — По дяволите, целият град знае. Но това не е цялата история. Познавам те от две години. През това време не си имала сериозна връзка.

— Не знаех, че следиш толкова внимателно личния ми живот.

— Признавам, че след развода си миналата година от време на време разпитвах Евалин за теб — заговори тихо Уесли. — Тя ми обясни, че не се интересуваш от интимна връзка с мъж. Разбрах посланието.

— Така ли?

— Поне така мислех. Останах с впечатлението, че ти просто не харесваш мъже, че се интересуваш от жени. — Той се намръщи. — Но когато се появи тук с Копърсмит, беше ясно, че нещо се е променило.

— И ти се чудиш защо той, а не ти? За бога, Уесли, никога не си имал сериозни чувства към мен. И двамата го знаем. Преди две години ме възприемаше като нещо екзотично — жена, която твърди, че има някакъв паранормален талант. Чудеше се какво би било да си легнеш с мен, това е всичко. Гледаш на ситуацията през призмата на собственото си его. Понякога двама души просто не си пасват.

— Но с Копърсмит сте си паснали, така ли?

— Мисля, че се отклоняваме от темата.

Уесли млъкна за миг, после измърмори:

— Да, добре. Независимо дали ти се вярва или не, дошъл съм да ти направя едно бизнес предложение.

— Слушам те.

— Получих страхотно прозрение. Чакай само да чуеш новата ми концепция за шоуто. С нея „Срещи с отвъдното“ ще премине в лигата на най-гледаните програми.

— Казвай — подкани го Гуен, като се стараеше да прозвучи ентусиазирано.

— Досега се фокусирахме върху разни стари предания за къщи, обитавани от духове, или разкази за мистериозни паранормални събития. — Уесли беше съвсем сериозен. — Но това вече се изтърка. Трябва ни нещо ново.

— И как смяташ да го осъществиш?

— Ще изберем нов фокус за поредицата. Ще разследваме стари случаи, престъпления, които са останали неразкрити.

— Не искам да те разочаровам, но това не е нова идея.

— Не, не, не. Досега се занимавахме с убийства от миналото. Сега говоря за убийства, които са останали неразкрити поради липса на доказателства. Може би и случаи на изчезнали хора.

— Уесли…

— Чуй най-интересното. — Мъжът се приведе напред и понижи глас: — Ще разрешаваме случаите с истински детективи с паранормални способности.

Той се облегна на стола си и разпери доволно ръце. Очакваше реакцията й с усмивка на лицето.

Гуен се зачуди какво окуражително да му каже.

— Разбирам. Това ще бъде поредица, която не се основава на действителни случаи, нали?

— Не, не, не. Не разбираш ли? Ще работим с истински следователи с паранормални способности. И те ще започват повторно разследване на разни забравени престъпления и ще ги разрешават.

— А откъде ще намерим такива детективи? — попита тя. — Неприятно ми е да го кажа, но има много шарлатани и измамници в този бизнес.

Той й намигна.

— Но и двамата с теб познаваме хора, които наистина имат паранормален талант, нали?

Гуен застина на мястото си.

— От папките на Евалин ли?

— Представям си малък екип от детективи, няколко души като теб и някои от другите участници в проучването на Болинджър.

— Доколкото си спомням, ти никога не си вярвал в паранормалното, камо ли, че хора с такъв талант биха могли да разкриват престъпления.

— Между нас казано, още не съм напълно убеден. — Лицето на Уесли леко помрачня. — Но то не е важно. Това е телевизия. Ще се получи. Усещам го. След като Евалин я няма, ще трябва да ми помогнеш да направим шоуто. Първата стъпка е да откриеш всички участници в проучването й преди две години.

— Затова си претърсил къщата й, нали? Не си дирил записките й за новия епизод на „Срещи с отвъдното“. Искал си да откриеш документите й, свързани с проучването.

— Знаеш ли каква е истината, Гуен? Отчаян съм и се нуждая от помощта ти. Рейтингът ни се е сринал. Заплашват да свалят „Срещи с отвъдното“ от екран. Още повече че това не засяга само мен. Ако не измисля нова концепция, и то бързо, и двамата ще загубим работата си.

— Съжалявам, но не мисля, че това е добра идея, Уесли. Нямах нищо против да пиша сценарии на основата на проучванията на Евалин за разни престъпления от миналото. Но сега ти искаш да обърнеш поредицата в съвсем нова насока, такава, която може да създаде безброй правни проблеми.