— Какво имаш предвид?

— Успокой се и помисли какво може да се случи, ако тръгнеш да обикаляш страната и да опитваш да съживиш стари разследвания за убийства в някакъв телевизионен риалити формат. Правоохранителните органи няма да ти съдействат. Семействата на убитите ще бъдат разстроени. А дори и да разрешиш някой истински случай с техниките на парапсихичните разследвания, как, за бога, ще го докажеш?

— Това е телевизия — настоя Уесли. — Не е нужно нищо да се доказва. Само трябва да измислим теория за престъплението, която е достатъчно убедителна, че да хвърли съмнение върху резултатите от първоначалното разследване. Та ние ще работим в полза на обществото. Ако не друго, поне бихме принудили полицаите да се вгледат отново в онези стари случаи.

— А как ще подбираш случаите, които са достойни за разследванията на „Срещи с отвъдното“?

— Това ще бъде твоята работа… Не би трябвало да е прекалено сложно. Щом в мрежата се разчуе, че търсим случаи на смърт, които са останали неизяснени или по някакъв начин подозрителни, ще ни наводнят с истории.

— Не мога да ти помогна, Уесли.

Но той не я чуваше. Заслепен от мисълта за собствената си гениалност, продължи напред:

— Ще започнем тук, в Уилби. Ще разследваме смъртта на Евалин — обяви той.

Гуен го изгледа невярващо.

— Какво?

— Това е идеален случай. — Уесли вдигна победоносно ръце. — „Изследователка на паранормалното убита от тъмните сили, отприщени в собствената й тайна лаборатория“.

— Забрави!

— След първото шоу лабораторията ще стане постоянен декор за „Срещи с отвъдното“. Всичките ни бъдещи разследвания ще тръгват оттук. Трябва да се върна в хижата възможно най-скоро, за да я огледам по-внимателно. В града се говори, че ти си я наследила, както и къщата й. Можем да отидем там още сега.

— Не!

Категоричността й успя да спре Уесли. Лицето му помръкна.

— Не е завещала лабораторията на теб? Но всички разправяха…

Гуен стана права.

— Лабораторията е моя, но няма да позволя да превърнеш смъртта на Евалин в един от епизодите на поредицата си.

Уесли също стана.

— Ти мислиш, че е била убита. Това е шансът ти да го докажеш.

— Полицията и съдът се нуждаят от неоспорими доказателства. Никой няма да обърне внимание на разследване, водено от екстрасенси.

Тя тръгна към вратата.

Уесли се втурна след нея. Стисна ръката й и я принуди да спре.

— Трябва ми списъкът с участниците в проучването на Евалин. Ще ти платя за него. Назови цена.

Тя погледна надолу, към ръката му.

— Пусни ме.

— Чуй ме, по дяволите, не можеш да си тръгнеш просто така. Заложено е прекалено много.

Гуен усети поток от ледена енергия миг преди да чуе студения глас на Джъдсън.

— Махни си ръцете от нея!

Гуен усети как Уесли се шокира. Той пусна ръката й. Бързо отстъпи назад и се блъсна в една съседна маса. Изгледа навъсено Джъдсън.

— Не смей да ме заплашваш, Копърсмит! Опитвам се да говоря с Гуен. Тя работи за мен, по дяволите! Имам право да общувам с нея.

Джъдсън не му обърна внимание, а погледна Гуен.

— Свършихте ли? — попита той.

В очите му гореше леден огън. Във фоайето хората започваха да се обръщат по посока на чайната. Райли Дънкан се мръщеше на рецепцията.

Триша Монтгомъри се появи откъм офиса си.

— Проблем ли има? — попита тя. Въпросът беше зададен учтиво, но погледът й беше твърд като стомана. — Гуен?

— Всичко е наред, Триша — увери я бързо тя.

Ситуацията се влошаваше с всяка изминала минута.

Гуен знаеше, че трябва възможно най-бързо да раздели двамата мъже.

— С Уесли завършихме разговора си, Джъдсън — кимна тя. — А последното нещо, което ми трябва сега, е някаква сцена — добави тихо, като минаваше покрай него.

Гуен затаи дъх, но накрая Джъдсън с неохота обърна гръб на натрапника и я последва. Изкачиха стъпалата в мълчание. Уесли излезе наперено от чайната, прекоси фоайето и изчезна навън, където се качи в колата си. Триша се върна в офиса си. Райли се зае за работа. Гостите взеха отново книгите и списанията си.

На третия етаж Джъдсън отключи вратата на Гуен. Тя влезе в стаята. Макс се беше настанил в средата на леглото. Той се изправи на крака, за да я поздрави. Гуен прекоси помещението и го погали по главата.

Джъдсън затвори вратата и подпря гръб на нея.

— Какво стана долу? — попита той.

— Няма да те тревожа сега, но може да си имаме конкуренция в детективския бизнес за парапсихични разследвания. — Гуен се отпусна на леглото. — Уесли иска да пусне нова телевизионна поредица, фокусирана върху разрешаването на стари случаи с помощта на екип от детективи с истински паранормални способности. Но знаеш колко е трудно да се намерят истински таланти.

Джъдсън започна да разбира.

— Той иска документацията на Евалин, за да намери в нея имената на хора с истински парапсихични способности. Претърсил е кабинета й, преди ние да отидем там.

— Да, точно така. — Гуен се подпря на длани зад себе си и се надигна. — Не се престраших да му кажа, че и аз планирам да се заема с този бизнес.

— Явно е, че се очертава навалица от конкуренти — кимна Джъдсън. Той погледна часовника си, отиде до прозореца и се загледа в гората. — Имаме малко време. Колко ще трае?

— Кое? — не разбра тя.

Той се обърна и я погледна.

— Каза, че можеш да ми помогнеш да открия онова, което търся в повтарящия се сън. Колко ще трае това?

Гуен застина неподвижна.

— Не много.

— Тогава да го направим.

— Сигурен ли си?

Очите му пламнаха.

— Татко ме предупреди, че мъжът трябва наистина да се доверява на една жена, за да й позволи да го постави в транс. По-рано ти признах, че ти се доверявам.

— Но все още не ти харесва идеята, че имаш нужда от терапия на сънищата.

Той се усмихна тъжно.

— Добре ме познаваш.

— Представи си, че съм човек, който прави ремонти. Някои хора ремонтират тръби. Аз ремонтирам сънища.

— Ти имаш дарба, невероятен талант. Това, което правиш, е удивително.

— О, благодаря.

— Разходи се из сънищата ми, партньоре. Помогни ми да намеря онова, което търся.

— Добре, но да те предупредя: първо трябва да ми дадеш някакъв контекст — напомни му тя.

— Знаех, че ще го кажеш. Досетлив съм, нали?

— Досетлив си, да. Разкажи ми, Джъдсън.

37.

Джъдсън се нуждаеше от отговорите и нямаше шанс да достигне до тях сам. Време беше да прибегне до услугите на експерт. А Гуен имаше страхотен талант. И той й вярваше.

Обърна се отново към прозореца.

— Какво точно имаш предвид под контекст? — попита той.

— Знам, че сънят ти е свързан със случилото се по време на последния ангажимент, възложен от онази неназована агенция. Това е всичко, което ми е известно. Трябва да ми кажеш повече, преди да те поставя в транс.

— Добре — съгласи се той. — Ще ти разкажа какво се случи. Но не разбирам как това ще ти помогне да интерпретираш съня ми.

— Не бързай.

Джъдсън замълча за момент, събирайки мислите и спомените си. След известно време заговори. Беше наясно, че няма да спре, докато не й разкаже всичко.

— Знаеш, че двамата със Сам се занимаваме… Исках да кажа, занимавахме се с разследвания за една тайна държавна агенция. Това, което не знаеш, е как се сдобихме с този клиент.

— Предполагам, че не сте си пускали обяви в интернет.

— Не сме. Директорът на агенцията Джо Сполдинг нае мен и още двама души, Бърнс и Еланд, по време на последната ни година в колежа. Сполдинг беше много влиятелна фигура в разузнавателната общност, макар да не се набиваше на очи. Бяха му дали зелена светлина да създаде отдел за експериментални тайни операции с агенти с паранормални способности. Това трябваше да бъде съвременната версия на стария проект на ЦРУ за виждане от разстояние.

— И как е откривал потенциалните агенти като теб? — попита Гуен.

— Истинската тайна сила на Сполдинг беше, че той самият също имаше талант — обясни Джъдсън. — И то силен. Можеше да разпознае други хора с подобни парапсихични профили, ако се намираше достатъчно близо до тях, за да долови енергията от аурата им. Направи си офиси на територията на няколко колежа и предлагаше на студентите срещу заплащане да се подложат на експериментални психологически тестове. Така ги наричаше. Те целели да се установи дали човек има някакви паранормални способности. Записах се от любопитство, за да проверя дали този тест работи наистина.

— Ти си знаел, че имаш талант, така че си тествал неговия тест — кимна Гуен.

— Да. Оказа се, че тестът е измама. Беше старият експеримент с „познай каква карта държа“.

— За който Евалин казваше, че е напълно безполезен.

— Точно така. Но Сполдинг не разчиташе на резултатите от теста. Той се опитваше да открие хора с горещи аури. Разбира се, на изпита се явиха много хора без талант, но имаше и малък брой такива като мен — любопитни да научат повече за паранормалната страна на природата си.

— Сполдинг те е разпознал, когато те е видял — каза Гуен.

— Да. Той откри Бърнс и Еланд в друг университет. Предложи на трима ни вълнуваща кариера, изпълнена с екшън и приключения, както и възможността да използваме паранормалните си таланти в служба на страната си.

— Разбирам, че не си устоял на това предложение.

— Естествено. — Джъдсън се обърна с лице към нея. — Бях на двайсет и една и търсех точно нещата, които Сполдинг ми обещаваше. Мама опита да ме убеди да не се захващам с тази агенция. Но татко ме подкрепи. Той каза, че това ще бъде добър опит, тъй като изглеждах предопределен за кариера в сферата на сигурността. Наистина беше добър опит. Но за известно време…

Гуен се усмихна.

— Изживял си мечтата на всеки мъж. Станал си истински таен агент, при това с паранормални способности. Страхотно.

— Добри времена бяха, да. Сполдинг разбираше, че предпочитам да работя сам, и ми възлагаше индивидуални задачи. Не задаваше въпроси. Интересуваше се само от резултатите. Но след две-три години осъзнах, че не съм роден да работя за някого. Обаче процесът на разследване ми харесваше.

— Защото е пасвал на таланта ти. Работата ти е носела удовлетворение.

— Да. Но знаех, че не искам да работя за Сполдинг или когото и да било вечно. Мечтаех сам да си бъда шеф. Междувременно Сам завърши и получи лъскавите си дипломи по геология и инженерни науки. Всички знаехме, че той е предопределен да оглави изследователската лаборатория на „Копърсмит“, но също като Ема и мен не можеше да работи директно за татко.

— Вие Копърсмит много държите един на друг, но имате прекалено силна воля, за да изпълнявате чужди заповеди — отбеляза Гуен.

— Както казва мама, всички сме се метнали на баща ми. Оказа се, че Сам обмисляше да си направи собствена консултантска фирма. Но нямаше търсене на подобни консултантски услуги извън лабораторията на корпорация „Копърсмит“. Сполдинг обаче видя приложение на талантите на Сам. Той предложи двамата с него да си направим частна фирма за разследвания и да работим за него като външни изпълнители.

— И така се е появила „Копърсмит Кънсалтинг“.

— Повярвай ми, консултантските ни услуги покриваха доста сиви територии. На Сполдинг му харесваше да работи с нас по този начин, защото така можеше лесно да прикрива документалните следи от дейността ни. Двамата със Сам се заехме с бизнеса. Сполдинг беше основният ни клиент. Известно време всичко беше идеално. Но преди около година нещата започнаха да се променят.

— Какво се случи?