— Искаш да кажеш, че не си успял да го настроиш, след като си го използвал, за да убиеш Луиз Фулър. И сега трябва да запазиш останалата му енергия, защото не знаеш колко време ще ти трябва да откриеш нов талант за настройване на кристали. Кога ти хрумна, че можеш да използваш записките на Болинджър от работата й в „Самърлайт Академи“, за да намериш заместник на Луиз?

— Кучи син… — подсвирна тихо Бъди. — Наистина знаеш всичко…

— С малко помощ от приятели.

— Явно ще имам повече за разчистване, след като приключим тук. За всичко е виновен Зандър. Ако не беше дошъл в Уилби да търси скъпата си майчица преди две години, нищо от това нямаше да се случи. В този бизнес съм повече от десетилетие и никой не ме е заподозрял в нищо по-лошо от това, че продавам увехнали марули.

— Тогава ли, преди десет години, Луиз ти направи първото оръжие с кристал?

— Вещицата постоянно си играеше с кристали. Преди трийсет и четири години създаде първото поколение камъни. Не бяха толкова мощни, но можеха да се използват заедно с някои психоактивни медикаменти, за да се правят хипнотични внушения.

— Използвал си ги, за да ръководиш сектата си в Ел Ей, прикривайки с нея престъпната си група.

— По дяволите! И това ли знаеш? — Бъди изръмжа. — Каква бъркотия. Прав си за камъните. След като закрих сектата, ги използвах, за да печеля пари по най-различни начини: изнудване, инвестиционни измами, такива неща. Но преди десет години Луиз откри кристал, който можеше да убива, без да оставя следи. Веднага осъзнах потенциала му.

— Преместил си се в Уилби и си довел и Луиз тук — каза Джъдсън. — Приел си нова самоличност и си навлязъл в бизнеса с наемните убийства.

— Всичко беше идеално, преди Зандър да се появи да търси майка си. Отначало не знаех, че я е открил. Нямах представа, че тя му е дала един от нашите кристали. Той разиграваше собствената си глупава игра. После чул за проучването на Болинджър. И не могъл да устои.

— Тогава си открил, че имаш син, който е наследил част от таланта ти — каза Джъдсън.

— Очевидно ще трябва да се занимая и с Гуен Фрейзиър — смръщи се Бъди. — Кой друг знае какво правя?

— Сериозно ли ме питаш? — Джъдсън се усмихна. — Мислиш, че ще ти дам списък на бъдещите ти жертви?

— Да. Сериозно. Защото грешиш за малкото ми кристално оръжие. В него има предостатъчно енергия. Сега ще ти покажа.

Бъди бръкна в ризата си и извади медальона, който носеше на златна верижка на врата си. Кристалът имаше формата на сълза. Беше в метална рамка, закачена на верижката. Камъкът проблесна с тъмна светлина в сенките.

— Това отговаря на един от въпросите — кимна Джъдсън. — Не е необходимо да се настройва след всяко убийство. Чудех се по този въпрос.

— Работи до три пъти, преди да се нуждае от ново настройване. Луиз ми го върна точно преди да го използвам срещу нея. Не ми се ще да хабя втория му заряд заради теб, но не ми оставяш избор. Предупреждавам те, ще съжаляваш за решението си. Не знаеш, че този кристал може да се използва, за да убие много бавно, когато скоростта не е важна. И болката е адски мъчителна, така са ми казвали — все едно си погребан жив в ледник.

Кристалът изригна с тъмна ултравиолетова светлина, но Джъдсън беше готов. Той изпрати енергия към пръстена си и получи очаквания резултат. Кехлибареният кристал пламна с изгарящо сияние. Вълните се сблъскаха с тези на тъмния медальон и ги изпратиха в обратната посока, към мястото, откъдето бяха дошли.

Бъди се задави, когато паранормалното лъчение от собственото му оръжие се стовари върху него. Политна назад, но не падна.

Пусна кристала и опита да повдигне пистолета си.

Джъдсън грабна най-близката ваза и запрати тежкия стъклен съд, пълен с вода и букет жълти хризантеми, право в главата на Бъди.

Мъжът инстинктивно се наведе да се предпази и се хвърли към вратата на задната стая. Вазата се разби в стената.

Джъдсън мина през вратата и срита Бъди в ръката. Пистолетът падна на пода.

Бъди политна назад към работния плот. Той грабна един нож за подрязване на стебла и замахна с него. Хвърли се към Джъдсън, но не беше достатъчно бърз. С още един силен ритник Джъдсън го повали.

Бъди изстена и рухна по очи на пода.

Последва миг на ужасна тишина. Мъжът започна да издава хъркащи звуци. Джъдсън вдигна пистолета и го постави върху плота. После се наведе до Бъди и го обърна бавно по гръб.

Дръжката на ножа стърчеше от гърдите му. Той погледна Джъдсън с очи, които вече се замъгляваха от шока и наближаващата смърт. От ъгълчето на устата му се процеждаше кръв.

— Това им е лошото на жените — замълви той с продран глас. — Не можеш да им се довериш.

— Проблемът е бил, че не са можели да се доверят на теб — каза му Джъдсън.

Кръвта и парапсихичната енергия на насилствената смърт вече се просмукваха в дъските на пода. Джъдсън знаеше, че петната щяха да си останат завинаги.

Някои токсични разливи не могат да се почистят.

40.

— Не си губи времето да опитваш да ме убеждаваш, че Бъди Пул е обикалял страната и е убивал старци с някакво паранормално оръжие — заяви Оксли. Той затвори папката на бюрото си и се облегна назад на стола. — Няма нужда от шантави теории, които да обясняват ситуацията. Паричните преводи и записките в календара ми стигат.

— Радвам се — кимна Джъдсън.

— Убеди ме, че Пул е работел като наемен убиец. Но смятам, че е използвал старомодния метод с възглавницата върху лицето или може би малко отрова. Тези техники са ефективни, особено когато жертвите са болни и стари.

— Знаеш ли какво, прав си, Оксли — рече замислено Джъдсън. — Няма нужда от паранормални обяснения. Но никога няма да намерите доказателства.

Той усещаше, че Гуен седи напрегната до него. Срещу тях, от другата страна на бюрото, седеше Оксли. Един от полицаите беше откарал Никол в дома й, след като тя беше дала показания.

— Ами смъртта на Евалин и Луиз? — попита Гуен. — Вярваш ли, че Бъди е убил и тях?

— Да. — Оксли въздъхна уморено. — Но знам, че никога няма да мога да го докажа, както няма да мога да докажа и че е убивал срещу заплащане. Нямам намерение да издирвам клиентите на Бъди. Не ми е работата и със сигурност не разполагам с достатъчно доказателства, за да прехвърля случая на ФБР.

— Някои хора, поръчали убийства, ще се измъкнат безнаказано — изтъкна Джъдсън. — Говоря за клиентите на Бъди.

— Да, така е. — Оксли разтри врата си. — Много съжалявам за това, но се случва постоянно. В такива ситуации възможностите са ограничени. Знаете ли кое е важното?

— Кое? — попита Джъдсън.

— Че си спасил Никол Хъдсън, че Бъди Пул е мъртъв и че това е станало при доказана самозащита. Трагичен инцидент. При тези обстоятелства не можете да очаквате повече справедливост. За мен случаят е приключен.

— Ами смъртта на двамата участници в проучването преди две години? — попита Гуен.

Оксли присви очи.

— Няма смисъл да отварям отново тези разследвания, защото не разполагам с никакви нови доказателства. Но ако това ще ви накара да се почувствате по-добре, ще ви кажа: вярвам, че Зандър Тейлър е убил тези двама участници в изследователския проект на Евалин. И съм убеден, че смъртта му във водопада е още един трагичен инцидент, който по удивително съвпадение води до някаква справедливост за жертвите му. Нямам нищо против това.

Гуен погледна Джъдсън.

— Оксли е прав — съгласи се Джъдсън. — И двамата лоши са мъртви. Не можем да направим нищо повече.

— Знам — кимна Гуен.

Оксли се покашля многозначително, после попита:

— Има едно нещо, което искам да науча, госпожице Фрейзиър.

Тя се обърна към него.

— Да, слушам те…

— Кога точно планираш да напуснеш Уилби? Не че си отбелязвам на календара, но все пак…

— Повярвай ми, нямам търпение да зърна това градче в огледалото си за обратно виждане възможно най-скоро — каза Гуен сладко.

— Чудесно. Не се засягай, но се радвам да чуя това.

41.

— Двамата с майка ти имаме някои добри и някои интересни новини във връзка с парите, които Бъди Пул е трупал в офшорната си сметка — каза Ник Сойър.

Джъдсън стигна до далечния край на стаята си, обърна се и закрачи към противоположната стена. Не му харесваше напрежението, което караше косъмчетата на тила му да настръхват. Макс го наблюдаваше от средата на леглото.

— Предполагам, че под интересни имаш предвид лоши — каза Джъдсън.

— Ще стигна и до там — обеща Ник. — Но преди да ти ги съобщя, двамата с госпожа Копърсмит бихме искали да подчертаем, че проследяването на парите щеше да стане много по-бързо, ако се беше сетил да включиш името на Пул в списъка на заподозрените.

Джъдсън разтри тила си. Чувството за безпокойство се засилваше. Знаеше, че това означава, че е пропуснал нещо важно.

— Пул не беше свързан с групата от проучването — оправда се той.

— Извинения, извинения…

— Не съм в настроение да слушам критики за уменията си да водя разследване. Много добре знам, че нещата в Уилби не се развиха гладко. Но искам да напомня и на теб, и на майка ми, че се заех с този стар случай преди няколко дни и се оказа, че ситуацията е много по-сложна, отколкото ми беше представена първоначално.

— Горкият — въздъхна Ник. — Аз лично бих искал да разбера как си се сдобил с номера на офшорната сметка и паролата на Пул.

— Работил съм известно време в държавна агенция — отвърна Джъдсън.

— А, да, пощата. Все забравям.

— Откриването на информацията за сметката не беше никак лесно, повярвай ми. Имаше две кучета. И то големи.

— Завързани ли бяха?

— Не, пуснати свободно из къщата.

— И как мина покрай тях? — попита Ник от чисто професионален интерес. — Псетата създават доста проблеми.

— Имах помощник — призна Джъдсън. — Отидох в къщата на Пул с пакет кучешка храна и с Никол Хъдсън. Тя е ходила да ги храни винаги когато Пул е отсъствал от града. Кучетата я познават и я обожават. Всъщност тя ще ги вземе при себе си сега, след като Пул вече го няма.

— Никол знаела ли е какво е правел той, когато е отсъствал от града?

— Не. А сега ми кажи за сметката.

— Открихме я веднага след като ни даде номера и паролата — обясни Ник.

— Така. И каква е лошата новина?

— Сметката е била закрита.

Джъдсън се закова на място.

— Сигурен ли си?

— Когато става въпрос за големи суми анонимни пари, винаги внимавам много. Майка ти също — увери го Ник.

— Не се съмнявам. Продължавай.

— Офшорната сметка на Пул е била изпразнена съвсем наскоро.

— Трябва да е знаел, че сме по петите му — предположи Джъдсън. — Може да е преместил парите като предохранителна мярка.

— Няма как да го е сторил. Освен ако не го е направил от гроба.

— Само не ми казвай, че…

— Точно така. Сметката е закрита около четирийсет минути след като Пул злополучно се е сблъскал с острия предмет тази сутрин.

— По дяволите!

— Именно. Според описанието на събитията, което получихме от теб, Пул е загинал в цветарския магазин приблизително в два часа през нощта. Сметката е била закрита малко след това. Струва ни се, че може би…

— Може би има още някой замесен в тази история. — Джъдсън се отправи към вратата. — Някой, който не само е знаел за офшорната сметка, но и кога е трябвало да действа.

— Който и да е бил, освен че е много добър на компютъра, явно е следил отблизо случващото се в Уилби — каза Ник.

— Определено. Негодникът ни е наблюдавал от първия ред. — Джъдсън отвори рязко вратата и бързо излезе в коридора. Макс скочи от леглото на пода и се втурна след него. — Оставаш сам — нареди му Джъдсън.