— Да, така мисля — съгласи се Джъдсън.

— Озовали са се в местната болница — рече Гуен. — Шефът им е бил мъртъв. Ти си плувал, за да се спасиш от пещерата. Нямало е кой да им даде дозата. — Тя въздъхна.

— Много тъжно.

— Ако забравим, че са убили един човек, а опитаха да убият и мен — напомни й Джъдсън.

— Да, ако забравим това — съгласи се тя.

— От разговора с Фалън Джоунс останах с впечатлението, че „Нощните сенки“ редовно изоставят агентите си, които имат лошия късмет да бъдат заловени.

Илайъс подсвирна удивено:

— Жестоко правило!

Известно време гледаха мълчаливо залеза. Мъжете пиеха бирите си. Гуен отпиваше от коктейла с чадърчето. След известно време тя погледна Джъдсън.

— Изглежда, бившият ти клиент Сполдинг и двамата му агенти са продали душите си на този дявол, наречен „Нощните сенки“ — предположи тя.

— Според Фалън Джоунс главният му клиент, организация, наречена „Аркейн“, се опитва да контролира престъпниците с паранормални таланти, включително и „Нощните сенки“, още от викторианската епоха. Попаднали сме на някаква война за надмощие, която продължава негласно от повече от век.

Илайъс възрази мрачно:

— По-скоро те са попаднали на нас.

— Независимо от гледната точка, вече сме установили контакт — каза Джъдсън. — И засега изглежда, че Копърсмит и тези „Джоунс и Джоунс“ са на една и съща страна.

— Или може би просто сме временни съюзници — поклати глава Илайъс. — Има ужасно много, което не знаем за тази организация „Аркейн“.

Джъдсън се усмихна.

— И страшно много, което те не знаят за нас.

— И ще си остане така. — Гласът на Илайъс беше равен и твърд.

— Добре — съгласи се Джъдсън.

— Хей, всеки си има тайни — отбеляза Ник. — Това не значи, че не можете да работите заедно.

— Не. — Джъдсън отпи от бирата, си и остави бутилката.

— Изобщо не значи това.

Гуен долови енергията в атмосферата и се усмихна. И тя изпитваше същото.

— Оставам с впечатлението, че този Фалън Джоунс е предложил някакво бизнес споразумение? — попита тя.

Джъдсън впери поглед в ярко обагреното небе.

— Джоунс спомена, че агентите му работят на хонорар. Изтъкна и факта, че може да се възползва от опита и огромните ресурси на една консултантска фирма с връзки по целия свят и много сериозно прикритие.

Илайъс застина с бутилката във въздуха.

— Огромни ресурси ли?

— Той разпозна името Копърсмит — поясни Джъдсън.

— Хм… — Илайъс се замисли. — Е, за едно е прав. Корпорация „Копърсмит“ може да осигури страхотно прикритие. Нашите бизнес интереси ни дават основание да сме навсякъде по света, по всяко време. Освен това имаме свои реактивни самолети, хеликоптери, кораби.

— Хрумна ми — продължи Гуен, — че „Копърсмит Кънсалтинг“ се нуждае от нов клиент, който да замени предишния, приключил с бизнеса си наскоро.

— И на мен ми хрумна същото — усмихна се Джъдсън.

— Ако поемаш нов клиент, ще имаш нужда и от нови хора с паранормални способности — каза Гуен. — Например човек, който може да говори с духовете на убитите, които се явяват на местопрестъплението.

— А може би и човек, който умее да минава през заключени врати и да прониква във всеки компютър — обади се Ник. — Някой, който има връзки на места, където никой Копърсмит не се вясва.

Тонът му беше спокоен и циничен, но Гуен долови скритите под повърхността надежда и копнеж. Също като нея Ник си търсеше място, което да нарече дом, място, където да бъде нужен. Търсеше си семейство.

Джъдсън се усмихна на Гуен и Ник.

— „Копърсмит Кънсалтинг“ търси да наеме нови хора и вашите таланти ще бъдат много ценни за нас.

Ник кимна, доволен.

— Само да отбележа, че откакто асистирах на баща ти, развих вкус към пътуванията в първа класа и отсядането в луксозни хотели. Фирменият реактивен самолет определено е удобен.

— Създадох чудовище — изпъшка Илайъс. — Но уменията му оправдават разходите.

47.

В онази нощ Джъдсън се люби с нея под ярката карибска луна, която обливаше морето със сребристата си светлина. Гуен се предаде на докосването му, на нежността и силата му. Но чувството за интимност, което бликна помежду им, беше това, което Гуен щеше да помни до края на живота си.

Накрая Джъдсън се просна по гръб и я издърпа върху мокрото си, пламнало тяло.

— Обичам те — каза той. — Още от онази вечер в Сиатъл.

Тя се засмя.

— Онази нощ ти търсеше разгорещен секс, защото смяташе, че това ще те изтръгне от мислите за повтарящия се сън.

— Така се заблуждавах тогава, но когато не получих разгорещения секс, осъзнах, че греша.

— И как по-точно го осъзна?

Той се усмихна и докосна косата й.

— Защото ми просветна, че ако не мога да правя секс с теб, не искам да го правя с никоя друга жена, дори и това да означаваше, че няма да се отърва от сънищата си. На теб колко време ще ти трябва да разбереш, че ме обичаш?

— О, и аз се влюбих в теб онази вечер.

— Така ли? — Джъдсън изглеждаше доволен.

— Знаех от самото начало, че ти си мъжът, когото съм чакала. Но провалих първата ни среща, като предложих да ти помогна за лошите сънища. Ти се ядоса и изчезна в Еклипс Бей.

— Ти ме съжали заради сънищата ми. А това беше последното нещо, което исках да изпитваш към мен.

— Знаех, че имаш проблеми със сънищата, и изпитвах съчувствие, естествено. Но бях наясно, че мога да ти помогна. Това нямаше нищо общо с влюбването ми в теб.

— Сигурна ли си?

— Казах ти, че никога не спя с клиенти. И със сигурност не се влюбвам в тях. Обичам те, Джъдсън. Обичам те от самото начало и ще те обичам винаги.

— Радвам се, че изяснихме това. — Той се усмихна и обгърна лицето й с дланите си. — През онзи месец в Еклипс Бей можех да мисля само за две неща — за теб и за проклетия сън. Беше въпрос на време да тръгна да те търся. Но си казах, че първо трябва да се справя със съня. После Сам се обади и ми съобщи, че имаш проблем.

— Какво съвпадение. Аз прекарах месеца, като си повтарях, че ще те видя на сватбата. — Гуен докосна устните му с върха на пръста си. — Имах хитър план.

Очите на Джъдсън блеснаха развеселени.

— Какъв беше хитрият ти план?

— На сватбата нямаше да спомена и дума за проблемите ти със сънищата. Щях да се преструвам, че не виждам нищо тревожно в аурата ти. Вместо да говоря колко съм страхотна в терапията на сънища, щях да се съсредоточа в това да те съблазня.

— Много хитро наистина. Мога да ти гарантирам, че стратегията ти щеше да успее.

— Мислиш ли?

— Без съмнение — увери я той. — Мога да го докажа.

— Как?

— Изпробвай хитрия си план върху мен сега и да видим дали ще проработи.

— Гениална идея.

Гуен го целуна под сиянието на луната и се зае да осъществява плана си.

Резултатите бяха изключителни.



Денят на сватбата беше съвършен за церемония на открито. Легаси Айлънд беше облян от топлата лятна светлина, характерна за архипелага Сан Хуан. Но на Гуен й се струваше, че събирането на семейство Копърсмит в Копър Бийч беше осветено и от допълнителна енергия.

Слънцето се отразяваше от повърхността на морето. Въздухът беше тъй кристалночист, че околните острови изглеждаха на ръка разстояние. И сякаш наети от сватбения агент, за да направят пейзажа съвършен, група великолепни китове лудуваха край брега. Те танцуваха във водата с лъскавите си черно-бели огромни тела, сякаш бяха леки като перца.

— Много си красива — прошепна Гуен на Аби.

Бяха в една малка ниша в старото имение, което сега беше дом на Аби и Сам. Гуен донаместваше елегантните гънки на сватбената рокля от сатен и дантела. През отворените френски прозорци виждаха редиците, облечени с бели драперии столове, които вече бяха пълни от страната на младоженеца.

Освен роднините и приятелите на семейство Копърсмит, на церемонията и приема бяха поканени и всички жители на острова. Съдейки по тълпата, Гуен беше сигурна, че всички местни бяха приели поканата.

Ала от страната на булката столовете бяха празни, въпреки че сватбеният агент предвидливо беше настанил повечето местни тук. Само доведеният брат и доведените сестри на Аби се бяха появили. Баща й и мащехата й бяха изпратили отговор, че за съжаление не могат да присъстват. Предвид факта, че в момента двамата се развеждаха и отношенията им бяха отвратителни, отсъствието им не изненада никого, най-малко Аби.

Гуен знаеше, че Аби искрено се беше трогнала от появата на няколко от най-верните й клиенти, които я бяха уважили, колкото и да ценяха уединения си живот. Грейди Хейстингс, младият мъж, замесен в случая, който беше събрал Аби и Сам, също присъстваше.

— Защо съм нервна? — попита Аби. — Не би трябвало да е така.

— Булките са винаги неспокойни — успокои я Гуен.

— Откъде знаеш? Никога не си била булка. Чакай да дойде твоят ред и ще видиш тогава.

Ник се появи на входа на нишата, където чакаха Аби и Гуен. Той винаги изглеждаше страхотно, но сега беше особено ослепителен и изтънчен в новия си елегантно скроен смокинг.

Той се усмихна на Аби и Гуен. В рядка проява на емоции и неговите очи се бяха насълзили.

— Имам най-красивите сестри на света — каза той с необичайно дрезгав глас.

— А ние имаме най-красивия брат на планетата — възкликна Гуен.

— Много съм щастлив за теб, Аби — прошепна Ник. — Сдобиваш се с истинско семейство.

— Вече имам истинско семейство — по-истинско от теб и Гуен няма накъде. Не бих могла да пожелая по-добро. Просто днес добавям съпруг и няколко нови роднини.

— Но нещата ще бъдат различни — каза Ник.

— Не, няма. — Аби пристъпи напред и се надигна на пръсти, за да го целуне по бузата. — Никога нищо няма да промени това, което е между нас тримата.

— Винаги ще бъдем семейство — допълни Гуен. Тя целуна Ник по другата буза и се отдръпна назад.

— Добре тогава. — Ник изглеждаше доволен. Той примигна, за да се отърве от сълзите в очите си, и предложи ръката си на Аби. — Хайде да го направим. Мисля, че Сам започва да нервничи.

— Нищо не може да накара Сам да нервничи — спокойно отговори Аби.

— Повярвай ми, възможността да избягаш и да го оставиш да те чака пред олтара е повече от достатъчна, за да го изплаши до смърт — каза Ник. — Аз лично се забавлявам при вида на зле прикритата паника в очите му.

Гуен се усмихна.

— Но това няма да трае дълго, защото Аби няма да го изостави пред олтара.

— Не. — Аби обви облечената си в бяла ръкавица ръка около ръката на Ник. — Никога.

Зазвуча музиката на сватбената церемония.

— Тръгваме. — Гуен целуна за последен път Аби, като внимаваше да не развали грима й, и взе кошничката с цветя.

Сам чакаше пред олтара, но не беше самотен. Кумът му Джъдсън също беше там.

Джъдсън не отдели очи от Гуен, докато вървеше по пътеката, за да заеме мястото си на главна шаферка. Тя му се усмихна под периферията на шапката с цветя и панделки. Любовта гореше в очите му.



След церемонията Гуен стоеше в една от големите бели шатри, подредени за приема, и гледаше как младоженците завършват първия си валс.

— Трябва да отдадем дължимото на Жерар. — Ник завъртя шампанското в чашата си. — Организира цялото нещо, без да мигне.

— Ако питаш мен, този човек трябва да командва армия — обади се Джъдсън. — Войската е загубила много, когато Жерар е избрал кариерата на сватбен агент.

— Той е бил в армията известно време — обади се Ник.

— Служил е десет години.