Въпреки това не можа да устои. Заедно с баща си се приближиха до прозореца и погледнаха иззад дългите кадифени завеси. Дерек бе взел Рейт на конче и се заливаше от смях. Лангдън стоеше до него и гледаха Сторм и Ник, които яздеха един и същи кон. Сторм бе отпред, изправяше се върху коня и падаше, а животното пръхтеше неодобрително. Ник го подкара в тръс. Сторм нададе вик. Кобилата забърза в галоп и Ник стоеше зад нея грациозно.

— Браво! — извика Дерек.

Със смях Сторм се плъзна и дръпна Ник със себе си и те се претърколиха на земята. Дерек продължаваше да се смее и Миранда се опита да сдържи усмивката си.