Тя го загледа, а после се изчерви.

Той хвана лицето й и меко я целуна, като едва се сдържаше.

— Дерек? — каза тя и това можеше да се изтълкува като молба или протест или по малко от двете.

Той милваше гърдите й, като отказваше да се отдели от устните й. Тя потръпна. Той се наведе над нея, все още с препаската на кръста си, за да не я уплаши.

— Няма да те нараня — рече той.

Тя се скова.

Искаше да й достави още удоволствие, искаше го отчаяно, но самият той бе толкова близо, по дяволите. Плъзна ръка между краката й, като търсеше деликатно, умело.

— Дерек? — рече тя с полувъздишка.

Той изстена, плъзна се върху нея, хвана задника й с една ръка и я вдигна към себе си. Целуна сладката, влажна цепнатина, а после започна да търси през розовите гънки с езика си. Тя възкликна, седна и го избута.

— Не!

— Толкова си вкусна — промълви той, без да обръща внимание на слабите й усилия да го отблъсне, докато опитваше най-интимната й част и й се наслаждаваше.

Тя простена и падна назад, като безпомощно се предаде. Той увеличи усилията си и тя затрепери, като се извиваше под търсещата му уста. Оргазмът й настъпи толкова бързо, че го изненада. Тя бе там, открита и влажна и после викаше, отново и отново, високо, без да може да се овладее.

Той лежеше много неподвижен, положил буза на бедрото й, затворил очи, докато тя не можеше да се отърси от преживяното. Той имаше много малко свързани мисли. Скоро щеше отново да я вземе там, но тогава щеше да е заровен колкото може по-дълбоко в нея. Мисълта го накара да я докосне и той плъзна показалеца си в нея, като възкликна от малкия й, тесен отвор. Господи, помисли си той, като мушкаше нежно и я разтягаше, за да му е удобно.

— Дерек — простена тя.

С древен ритъм той мушна двата си пръста в нея. Тя потръпна, а хълбоците й се издигнаха. Възбуден отвъд повратната точка, той се изправи и с едно движение захвърли препаската си. Стисна хълбоците й, вгледа се в поруменялото и лице и се вмъкна.

Изстена от изключителното, неописуемо удоволствие. Миранда, помисли си той, като тласна. Моя.

Той се движеше бавно, като се опитваше да се сдържа, да удължи най-невероятното и красиво преживяване в живота си, вперил поглед в съвършеното й лице. Той бе в нея, изпълваше я докрай, тя бе негова. Очите й се отвориха и срещнаха погледа му. Той видя израза на изумление в тях.

— Толкова си малка — каза й той дрезгаво. — Как ти се струвам аз?

Устните й бяха разтворени. Тя не отговори, но затвори очи и надигна неумело хълбоците си към него. Той се спусна върху нея, хвана я за ханша, насочи я, като влизаше с все по-бързи тласъци, потънал в нея. Обичаше я лудо. Извика името й, когато се изпразни в нея и сърцето му запулсира диво.

А после възкликна, когато усети контракциите й и чу виковете й. Влезе още веднъж, и още веднъж, протягайки ръка надолу, за да я докосне и да удължи удоволствието й. Виковете й стихнаха и двамата лежаха много неподвижни.

61

Сънят я остави на мързеливи, бавни етапи. Тя се опита да го продължи, толкова бе изтощена, че не искаше да се събужда. Задряма. В нея нахлуха спомени за Дерек и я разбудиха. Обзе я върховна радост. Страните й се обагриха от гореща руменина. Тя отвори очи и видя, че вън е късно, вече бе ярка дневна светлина.

Дерек не бе в леглото им. Тя отново се изчерви замислена. Той се люби с нея толкова пъти този следобед и вечерта, че тя не можеше да ги преброи. Не мислеше, че е заспала преди полунощ, а може би доста по-късно. И това стана в топлите му, нежни обятия. Може би призори, когато небето навън едва просветваше, обагрено в розовосиво, тя се събуди и усети, че той я целува и влиза в нея. Зарадва му се.

Нещо тъмно и болезнено прободе топлата, розова мъгла на мислите й. Тя го отпъди.

Протегна се. Беше се схванала, но се чувстваше чудесно. И бе протрита, усещаше го. Тя въздъхна, преситена.

Ти не си дама.

Тя възкликна, като искаше да забрави, че изобщо е чула тези омразни думи. Но той ги бе изрекъл и после устата му се бе спуснала и той се бе любил с нея. Блаженството, което последва бе изтрило съдържанието на думите му. Тя се напрегна, почна да рови в ума си и се опита да си спомни точния им разговор.

— Пожелах те още в първия миг, в който те видях — бе казал Дерек, като я прегърна и целуна бузата й.

— Това е, понеже си разгонен козел — отвърна Миранда. Той се захили.

— И ти ме искаше.

— Не е вярно!

— Помня как постоянно ме зяпаше страхливо и запленено.

— Това не е истина. — Тя се опита да си спомни дали наистина го е гледала по този начин.

Той се засмя, а ръката му се плъзна по гърдите й.

— Никога няма да забравя деня, когато едва не припадна, като си свалих ризата.

— Ти не си джентълмен!

— А ти не си дама. — Устата му се бе спуснала, прекъсвайки разговора.

Миранда усети как в очите й се надигат сълзи. Шегуваше ли се с нея? Закачлив ли беше тонът му? Имаше ли значение? Тя наистина не беше дама! Нито една дама не би приела един мъж с такъв ентусиазъм! А това със сигурност бе само малка част от онова, което показваше тя в реакцията към съпруга си. Как можеше да се държи като някоя евтина, зле възпитана уличница? Като… курва!

Тя вдигна завивките нагоре, обърна се настрана, сви се на топка, а всичката радост от това, че е открила съпруга й се изпари. Не остана нищо, освен срам и болка. Естествено той го мислеше. Понеже беше истина. Не че искаше да я нарани, но Дерек не беше джентълмен, така че какво му пукаше дали тя е дама? Но на нея й пукаше! Страшно много.

Миранда се опита да не мисли за страстната си реакция предната вечер, стенанията и виковете си. За миг й просветна откъде идеше тази нейна страна. Дядо й от майчина страна бе прочут женкар и немирник през целия си живот. Сменял любовниците си като носни кърпи, въпреки че бил женен. Умрял в апартамента на любовницата си на осемдесет и две годишна възраст, а последната му възлюбена бе двайсетгодишна актриса. Бе всеизвестно, че много черти от характера се предават през поколение. И сега всичко се обясняваше. Тя беше наследила страстната натура на дядо си.

Искаше й се да се завре в някоя дупка и да изчезне.

Вина и срам се бореха за надмощие у нея. Сега вече знаеше как се зачеват бебетата. Когато мъжът вземеше жена си по нормалния начин, тя смяташе, че това е правилно, неизбежно. Но Дерек бе преминал отвъд тези граници с ръцете и устата си. Мили боже! Какво щеше да каже отец Мигел, когато идеше да се изповяда? И можеше ли изобщо да си признае такова греховно съвкупление? А и щеше ли да има възможност да се изповяда? Трябваше да иде на църква!

— Добрутро, сънливке. — Дерек се усмихна и се протегна към нея, коленичи и я взе в обятията си. Погледът му бе топъл и нежен.

Миранда не го погледна. Не, помисли си тя решително, стига толкова!

— Миранда, как се чувстваш? — той вдигна брадичката й, като я принуди да срещне погледа му. Изразът му доби по-трезв вид, когато видя мрачната й физиономия. — Какво има?

Очите й се насълзиха. Тя се дръпна.

— Махни се. — Тя вдигна завивките до лицето си и простена изтерзано.

— Добре ли си? — Той стисна одеялото, истински загрижен. — Да не си болна? — Ръката му се долепи до челото й.

Тя стисна здраво очи, за да спре напиращите сълзи. Възползва се от извинението, което й предложи той.

— Не, боли ме главата и се чувствам ужасно.

Той я изгледа уплашен. Погали косата й.

— Нямаш треска — рече накрая той. — Ще ти донеса студен компрес за главата.

Миранда заплака. Не можа да се сдържи.

— Защо плачеш? — попита той с агонизиращ глас.

Тя простена и захлипа.

Той внимателно я обърна, ужасно уплашен.

— Боли ли те?

Тя не отговори.

— Миранда, къде те боли?

Тя долови остротата в гласа му.

— Просто имам главоболие — отвърна тя, като й се искаше да я прегърне и да й каже, че я обича. Снощи й беше казал това няколко пъти, но винаги насред някой много жарък момент.

Браг се запита дали не е виновен за болестта й. Тя бе толкова крехка, толкова уязвима. Похотта му ли беше виновна? Хрумна му нова мисъл, която го обнадежди.

— Миранда, да не би да ти идва месечният цикъл?

— Да — отвърна му тя, само и само да я остави на мира.

Той въздъхна от облекчение и се изправи.

— Ще ти донеса компрес. Гладна ли си?

— Не.

Той я погледна още веднъж и излезе. В мига, в който си тръгна, сълзите й чудодейно пресъхнаха. Тя остана да лежи там потисната и засрамена.

62

Тя не можеше да се излежава в леглото цял следобед. Това нямаше да промени станалото, нито да поправи нещата. А и не беше честно спрямо мъжа й. Миранда стана, облече се и излезе, за да даде своя принос в ежедневните им задължения.

Дерек правеше някаква яхния. Той грейна, като я видя.

— По-добре ли си?

— Да. Съжалявам, че се държах толкова детински. — Тя искаше да отмести очи, но неговият поглед бе толкова топъл и грижовен, че задържа нейния. През тялото й премина сладко-горчива болка. — Ще приготвя вечерята.

— Днес искам да си починеш — заяви той твърдо. — Как е главоболието ти?

— По-добре — отвърна тя. Всъщност наистина я болеше глава и усещаше някакво тъпо пулсиране в слепоочията си.

Той пусна ножа, с който режеше месото и я взе в обятията си.

— За миг ме уплаши одеве — рече той. Дъхът му бе топъл върху лицето й.

Миранда искаше да зарови лице в гърдите му и да забрави ужасните си мисли. Сякаш доловил желанието й, той дръпна главата й напред, докато бузата й се облегна на него. Погали я по косата. Тя усети как у нея се надига огромна топлина и привързаност, може би дори любов, към този мъж.

— Започна ли вече да кървиш? — попита той.

Тя задържа дъх. И това не беше честно, да го остави да си мисли, че ще й идва, не и когато той бе толкова разстроен, че може да е бременна.

— Миранда?

— Още не — отвърна тя, като й се щеше да не е лъгала.

Той се напрегна и тя се запита дали усеща измамата й. Но той повече не поде темата.

През останалата част на деня Дерек не я остави да си помръдне пръста, за нейно огорчение. Той приготви вечерята, изпра, изчисти оръжието си и прибра изсъхналите кожи. Тя не беше сигурна какво означава това. В погледа му имаше и загриженост, и нежност, и неугасващ блясък.

Миранда се изненада, че е толкова уморена, но нямаше търпение да се вмъкне в леглото тази вечер и се безпокоеше. Не искаше тази нощ да е повторение на предната или поне мозъкът й не искаше. Но усещаше и някакво гъделичкащо нетърпение, нишки на желание, които знаеше, че може да изтъче в нажежени пламъци. Опита се да потуши тази дива страна на характера си.

Той влезе, след като тя се бе мушнала под завивките, облечена в долната си риза.

— Какво е това? — попита той озадачено, като опипваше с пръст крайчеца, обшит с панделка.

— Уморена съм — отвърна тя.

Той седна и я загледа с вид на разочаровано момченце.

— Знам — рече той най-накрая. — Аз бях виновен снощи, не биваше да съм толкова ненаситен. Но просто… толкова дълго те чаках, Миранда.

Думите му я развълнуваха. Тя не искаше да се вълнува и да се възбужда. Погледите им се срещнаха. Той се наведе и докосна устните й със своите. Миранда се бореше с пулсиращото си желание. Вдигна ръце към гърдите му и го отблъсна.

— Не — каза тя твърдо. — Освен това съм се протрила. — Това си беше точно така.

Той хвана двете й ръце в своите и въздъхна.

— Аз съм ненаситен негодник, предполагам. Помислих си, че може да се протриеш, понеже си толкова мъничка.

Тя почервеня от явния му намек. Той се усмихна и я погали по рамото.

— Все още си толкова свенлива. Ще ида да взема малко мехлем. — Той излезе.

Миранда лежеше и се опитваше да отрече, че иска да я люби. Зачуди се дали низките й апетити не са някакъв вид наказание. Как беше възможно? Откакто бе дошла в Тексас, се случваха само ужасни неща едно подир друго. Тя не заслужаваше повече терзания, уверена бе в това.

Дерек се върна с малко бурканче, което тя позна. Като знаеше за какво е, тя се изчерви и протегна ръка към него. Той не й го подаде.

— Аз ще го направя — каза той.

Тя възкликна и се изправи в постелята.

— Не, няма.

— Шшшт.