За нещастие поеха на изток.



Във вторник вечерта Грейси трябваше да признае пред себе си, че се е провалила. Докато гледаше как чистачките забърсват предното стъкло на тъндърбърда и слушаше ромона на дъжда по покрива над нея, премисляше случилото се през последните няколко дни. Въпреки че вече бяха стигнали до Далас, тя не бе успяла да заведе Боби Том в Телароса в уречения срок.

Дъждовните капки блестяха по капака на колата, когато ги осветяваха фаровете на насрещно движещите се коли. Грейси се опитваше да не мисли за гневните упреци на Уилоу по телефона, а вместо това се опита да се съсредоточи върху положителната страна на ситуацията. През последните няколко дни видя много повече от страната, отколкото си бе представяла, и се срещна с интересни хора: кънтри певци, инструктори по аеробика, с много футболисти, както и с един мил травестит, който я научи на няколко хитри начина как да си връзва шалчето около врата.

Най-хубавото беше, че Боби Том не се опита да се отърве от нея. Макар още да не й бе напълно ясно защо не я изостави в Мемфис, понякога я обземаше странното усещане, че той просто не искаше да остава сам. С изключение на един неприятен инцидент, когато спря тъндърбърда по средата на един мост, измъкна я от колата и я заплаши, че ще я хвърли, двамата се разбираха доста добре. При все това тази вечер тя определено се чувстваше неловко.

— Удобно ли ти е, Грейси?

Тя не отмести очи от чистачките на предното стъкло.

— Добре съм, Боби Том. Благодаря, че ме попита.

— Струва ми се, че доста си се притиснала към дръжката на вратата. Е, колата не е предназначена за трима пътници. Сигурна ли си, че не искаш да те върна в хотела?

— Сигурна съм.

— Боби Том, скъпи, нима тя възнамерява да остане с нас през цялата нощ? — Черил Лин Хауъл, дамата му за вечерта, прозвуча доста кисело, докато се сгушваше в рамото му.

— Повярвай ми, скъпа, никак не ми е лесно да се отърва от нея. Защо не се престориш, че просто я няма?

— Как да стане това, когато ти не спираш да си говориш с нея? Кълна се, Боби Том, тази вечер говориш повече с нея, отколкото с мен.

— Сигурен съм, че не е вярно, скъпа. Тя дори не седеше с нас в ресторанта.

— Седеше на съседната маса, а ти не спря да се въртиш и да й задаваш въпроси. Освен това изобщо не ми е ясно защо ти е нужен бодигард.

— Защото на този свят има много опасни хора.

— Може и така да е, но ти си по-силен от нея.

— Но тя е по-добър стрелец. Грейси е истинска магьосница със своя „Узи“.

Грейси сподави усмивката си. Той беше пълен безсрамник, но невероятно изобретателен. Тя се измести леко към средата на седалката. Тясното купе на стария тъндърбърд не се оказа чак такъв проблем, колкото се опасяваше. Макар че двете с Черил Лин трябваше да си поделят седалката до шофьора, бившата кралица на красотата на практика се бе настанила в скута на Боби Том. Някак си бе успяла да възседне скоростната кутия и пак да изглежда грациозно.

Грейси погледна със завист към дантелената й рокля с коралов цвят със смъкнати рамене. А нейната широка черна пола и блузата й на бели и червени райета я правеха да прилича на бостанско плашило.

Черил Лин отпусна ръка върху бедрото на Боби Том.

— Обясни ми отново кой точно те преследва. Мислех, че имаш проблеми само с делата за бащинство, а не с ЦРУ.

— Някои от онези дела за бащинство може яко да загрубеят. В този конкретен случай въпросната млада дама забрави да спомене за тесните връзки на баща й с организираната престъпност, докато не стана прекалено късно за признания. Нали така, Грейси?

Грейси се престори, че не го чу. Макар тайно да се възхищаваше на образа си като агент на ЦРУ, размахваща автоматичен пистолет „Узи“, Грейси знаеше, че с неговия характер не е особено разумно да го насърчава в лъжите.

Боби Том отново погледна към нея над бухналите руси къдрици на Черил Лин.

— Как бяха онези спагети, които поръча?

— Отлични.

— Не си падам много по онази трева, с която ги бяха поръсили.

— Да не би да говориш за соса песто?

— Каквото и да е, няма значение. Предпочитам сос с кайма.

— Не се и съмнявам. И с двойна порция мазни ребърца, нали?

— Само като си помисля за тях и устата ми се напълва със слюнка.

Черил Лин повдигна глава от рамото на Боби Том.

— Отново го правиш, Би Ти.

— Кое правя, скъпа?

— Говориш с нея.

— О, не е така, скъпа. Не и след като само ти си ми в ума.

Грейси леко се изкашля, само колкото да подскаже на Боби Том, че госпожица Самотна звезда и Кралица на каубойските сборища може да се впечатлява от неговите лигави глупости, обаче на Грейси тия не й минаваха.

Макар че донякъде вечерта бе притеснителна, в същото време беше и поучителна. Не се случваше всеки ден простосмъртна като нея да има късмета да наблюдава истински гений в действие. Никога досега не си бе представяла, че един мъж може да манипулира жените толкова умело. Боби Том беше изключително отстъпчив, невероятно чаровен, постоянно им угаждаше. Неизменно внимателен и грижовен, така че нито една от жените край него изглежда не осъзнаваше, че той прави само това, което му се нрави.

Спряха пред редица от къщи в мисионерски стил. Черил Лин се наведе и прошепна нещо в ухото на Боби Том. Той се почеса отстрани по врата.

— Не зная, скъпа. Май ще е доста неудобно, след като Грейси ни гледа, но ако не те притеснява, предполагам, че всичко е наред.

Това бе твърде много дори за Черил Лин и кралицата на красотата се съгласи неохотно да се оттегли за през нощта. Грейси наблюдаваше как галантният кавалер разтвори чадъра й и го държа над главата й, докато я придружаваше до вратата. Според нея Боби Том проявяваше здрав разум като зарязваше Черил Лин, макар да не проумяваше защо изобщо се бе съгласил да излезе с нея. Кралицата на красотата беше капризна и своенравна егоистка и доста по-глупава от омара, който бе поръчала за вечеря. При все това Боби Том се отнасяше към нея все едно бе образец на женствеността. Той беше идеален джентълмен с всички, освен с нея.

Грейси видя как Черил Лин се спря пред вратата на къщата и се уви около него като змия около Дървото на познанието. Не че той имаше нещо против. Тя притисна бедра към неговите с увереността на отдавнашна любовница. Въпреки че Грейси се смяташе за кротък и търпелив човек, склонен бързо да прощава и трудно да избухва, усещаше, че колкото по-дълго продължава тази целувка за лека нощ, толкова по-бързо се разпалва негодуванието й. Трябваше ли той да прави устна хирургия на всяка жена, която срещаше? Толкова много женски скалпове висяха на колана му, че можеше да се разхожда наоколо без гащи и никой нямаше да разбере, че е гол. Вместо да си губят времето с измислянето на нови и нови хапчета за отслабване, фармацевтичните компании биха направили много по-голяма услуга на женската част от населението, ако изобретят хапче против чара на Боби Том Дентън.

Гневът й се надигна, докато гледаше как госпожица Кралица на седлото прави опити да се покатери по краката му. Когато той се върна при колата, тя вече вреше и кипеше.

— Май ще трябва да отидем в спешното, за да ти бият инжекция против тетанус! — изфуча.

Боби Том повдигна едната си вежда.

— Явно не харесваш Черил Лин.

— Тя прекара много повече време да се оглежда наоколо, за да се увери, че всички са забелязали с кого е, отколкото да гледа теб. И нямаше нужда да поръчва най-скъпите ястия от менюто, само защото си богат. — С избухването си Грейси изпусна парата, насъбрана през четирите дни на объркване и безпомощност. — Ти дори не я харесваш. Това прави всичко още по-отвратително. Ти не можеш да понасяш тази жена, Боби Том Дентън, и не се опитвай да го отричаш, защото си ми напълно ясен. Ясен си ми от самото начало. Лъжеш повече от рибар. Всички онези глупости за ЦРУ и узитата. И ще ти кажа още нещо. Не вярвам и на една дума от всички онези приказки за дела за бащинство.

Той я погледна развеселен.

— Значи не вярваш…

— Не, не вярвам. Само глупости говориш.

— Глупости ли? — Ъгълчето на устната му се повдигна леко. — Намираш се в Тексас, скъпа. Тук го наричаме с добрата стара дума…

— Зная как го наричате!

— Тази вечер определено си много кисела. Ето какво ще ти предложа. Само за да те разведря. Какво ще кажеш, ако ти позволя да ме събудиш утре сутринта в шест? Ще потеглим направо към Телароса. До обяд ще сме пристигнали.

Тя го зяпна смаяно.

— Шегуваш се.

— Не съм чак толкова гаден, че да си правя майтап с нещо толкова близко и скъпо на сърцето ти.

— Обещаваш ми, че ще потеглим направо за там? И няма да има никакви отклонения, за да разгледаш ферма за щрауси или да посетиш учителката си от първи клас?

— Нали казах, че тръгваме направо за там.

Раздразнението й тутакси се изпари.

— Да. Добре. Звучи страхотно.

Грейси се отпусна в седалката, сигурна в едно. Ако утре пристигнат в Телароса, това щеше да стане, защото Боби Том иска да е там, а не защото тя настояваше.

Той се извърна към нея.

— Питам само от любопитство: защо не вярваш в онези дела за бащинство? Това е публично достояние.

Тя го бе заявила импулсивно, но след като се замисли над думите си, се убеди, че това е просто поредното преувеличаване на истината от страна на Боби Том.

— Мога да си представя, че си извършил нечестиви неща с много жени, но не мога да си представя, че ще изоставиш собственото си дете.

Боби Том я стрелна с поглед и устните му се извиха в едва доловима усмивка. Тя се разшири, когато той отново насочи вниманието си към пътя.

— Е? — изгледа го тя любопитно.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Само ако ми кажеш истината, вместо всички онези измишльотини, с които баламосваш останалите.

Той побутна нагоре периферията на стетсъна си.

— Много отдавна една моя приятелка ме цапардоса по главата с дело за бащинство. Макар да бях съвсем сигурен, че бебето не е мое, направих всички кръвни тестове. Оказа се, че виновникът е старото й гадже, но тъй като той е истински кучи син, реших малко да й помогна.

— Дал си й пари? — Грейси бе наблюдавала достатъчно дълго как действа Боби Том, за да го опознае.

— Защо едно невинно дете да страда, ако баща му е негодник? — Той сви рамене. — Това се разчу и се превърнах в лесна мишена.

— И последваха още дела за бащинство?

Боби Том кимна.

— Чакай да отгатна. Вместо да се съдиш с тях, ти си уреждал издръжките.

— Уредих няколко попечителски фонда, само колкото да покрият най-необходимото — защити се той. — По дяволите, имам повече пари, отколкото мога да изхарча, а и всички те подписаха документи, потвърждаващи, че не съм бащата. Така че какво лошо има?

— Предполагам, че няма нищо лошо. Но не е честно. Не би трябвало да плащаш заради чужди грешки.

— Нито пък хлапетата трябва да плащат.

Тя се зачуди дали си мисли за трагедията на собственото му детство, ала изражението му бе неразгадаемо.

Боби Том натисна бутоните на телефона в колата и вдигна слушалката до ухото си.

— Бруно, нали не те събудих? Добре. Виж какво, нямам номера на Стив Крей. Нали нямаш нищо против да му се обадиш и да му кажеш да подготви „Барон“ за полет до Телароса утре. — Той навлезе в лявата лента. — Добре. Да, мисля да попилотирам малко, докато не работя. Благодаря, Бруно.

Остави слушалката и си затананика „Лъкенбах, Тексас“.

— „Барон“? — заекна Грейси, когато отново си върна дар словото.

— Един малък класически турбосамолет. Държа го на летището на половин час път от къщата ми в Чикаго.

— Искаш да кажеш, че можеш да пилотираш?

— Не съм ли ти го споменал?

— Не — рече тя слисано. — Не си.

Той се почеса отстрани по главата.