— Да видим, изкарах курсовете за пилот… предполагам, че беше преди около девет години.

— Значи имаш собствен самолет? — процеди Грейси през стиснати зъби.

— Малка сладка играчка.

— И свидетелство за пилот?

— Определено.

— Тогава защо трябваше да пътуваме с кола до Телароса?

Той доби обидено изражение.

— Просто така реших. Това е всичко.

Грейси зарови лице в шепи и се опита да си представи ободряващата душата й картина, как той лежи проснат насред пустинята, докато лешояди ръфат червясалите му меса, а мравки лазят в кухите му очни орбити. За съжаление въображението й не достигна, за да изрисува по-зловеща гледка. За пореден път той бе направил точно това, което искаше, без да се съобразява с никой друг.

— Онези жени не подозират какви късметлийки са — промърмори тя.

— За какви жени говориш?

— За всички онези, които са извадили късмет да се провалят на футболния тест.

Боби Том се изхили, запали пура и отново затананика „Лъкенбах, Тексас“.



Насочиха се на югозапад от Далас покрай безкрайни пасища с добитък и сенчести орехови градини. Докато пейзажът ставаше все по-хълмист и скалист, Грейси все по-често виждаше ферми, пригодени за туристи, мяркаха се и диви животни: пъдпъдъци, големи сиви зайци и диви пуйки. Телароса, както я информира Боби Том, се намираше в най-отдалечената хълмиста част на Тексас, на стотици километри сред пущинака. Заради относителната си изолираност, градът не беше от преуспяващите като Кървил и Фредериксбърг.

В разговора си с Уилоу тази сутрин работодателката й бе наредила да заведе Боби Том направо в Ланиър — малко ранчо за коне, разположено на няколко километра източно от покрайнините на града, където щяха да заснемат по-голямата част от филма, така че Грейси щеше да види града чак вечерта. Тъй като Боби Том явно знаеше къде се намира мястото, описано й от Уилоу, тя реши, че няма смисъл да му чете на глас картата. Отбиха от лъкатушещото шосе по тесен асфалтиран път.

— Грейси, този филм, който ще снимаме… Може би няма да е зле да ми разкажеш малко за него.

— Като например? — Тя искаше да изглежда възможно най-добре, когато пристигнат, и сега ровеше в чантата си за гребена. Сутринта си бе облякла тъмносиния костюм, така че щеше да има съвсем професионален вид.

— Ами, като за начало да ми кажеш нещо за сюжета.

Ръцете й замръзнаха.

— Да не искаш да ми кажеш, че не си чел сценария?

— Така и не стигнах до него.

Тя затвори чантата си и го изгледа изучаващо. Защо един явно интелигентен мъж като Боби Том ще приеме роля във филм, без дори да е чел сценария? Толкова ли е нехаен? Знаеше, че не е особено ентусиазиран от проекта, но въпреки това очакваше той да прояви поне малко интерес. Трябваше да има причина, но как бе възможно…

В този миг я осени ужасно подозрение, от което направо й прилоша. Протегна се инстинктивно и постави длан върху горната част на ръката му.

— Ти не можеш да четеш, нали, Боби Том?

Той изви рязко глава, а очите му проблеснаха гневно.

— Разбира се, че мога да чета. Знаеш, че имам диплома от голям и уважаван университет.

Младата жена знаеше, че колежите проявяват изключителна либералност по отношение на футболните играчи, когато ставаше дума за академичните им занимания, така че подозренията не я напуснаха.

— В каква област?

— Мениджмънт на детски площадки.

— Знаех си! — Сърцето й се изпълни със симпатия. — Не е нужно да ме лъжеш. Знаеш, че можеш да ми вярваш, че няма да кажа на никого. Можем заедно да подобрим четенето ти. Не е нужно никой да узнава… — Млъкна, зърнала дяволитите пламъчета в очите му. Със закъснение си спомни за лаптопа му и скръцна със зъби. — Будалкаш ме.

Той се ухили.

— Скъпа, трябва да спреш да вкарваш хората в определени стереотипи. Само защото съм футболист, не означава, че не съм научил азбуката. Успях да завърша университета в Тексас с доста прилични оценки и имам научна степен по икономика. Макар че ме е срам да си го призная, но бях в шестицата на Националната колежанска атлетическа асоциация.

— И защо не го каза веднага?

— Ти беше тази, която реши, че не мога да чета.

— А какво друго да си помисля? Никой със здрав разум няма да подпише договор за участие във филм, без преди това да прочете сценария. Дори аз съм го чела, а изобщо не участвам.

— Това е екшън филм, нали? Предполага се, че ще бъда доброто момче, което пък означава, че има и лошо момче, красавица и много каскади с коли. И със сигурност наоколо ще се навъртат руснаци, а лошото момче ще е или терорист, или наркотрафикант.

— Мексикански наркобарон.

Той кимна с изражение „нали ти казах“.

— Ще има много схватки, кървища, ужасии, псувни, повечето от тях неоправдани, но при все това защитени от Първата поправка. Аз ще се разхождам с мъжкарски вид наоколо, а героинята, имайки предвид другите подобни филми, ще тича гола наоколо и ще пищи. Познах ли?

Беше познал, разбира се, но тя не искаше да окуражава нехайните му навици, като му го каже.

— Пропускаш главното. Би трябвало да прочетеш сценария, за да вникнеш в характера на героя, който ще играеш.

— Грейси, скъпа, аз не съм актьор. Нямам ни най-малка представа как да бъда някой друг, освен себе си.

— Ами в този случай ще бъдеш алкохолизиран бивш футболист, на име Джед Слейд.

— Никой не се казва Джед Слейд.

— Е, да, но ти ще се казваш така. Живееш в запуснато ранчо за коне в Тексас, което си купил от брата на героинята — жена на име Саманта Мърдок. Предполагам знаеш, че Натали Брукс ще играе Саманта. От студиото „Уиндмил“ са много щастливи, че подписаха договор с нея. — Боби Том кимна и тя продължи: — Само че ти не подозираш коя е Саманта, когато тя те забърсва в един бар и те съблазнява.

— Тя ме съблазнява?

— Също като в истинския живот, Боби Том, така че тази част не би трябвало да те затрудни.

— Сарказмът не ти отива, скъпа.

— Без да подозираш, Саманта те упоява, когато те завежда обратно в къщата ти.

— Преди или след необуздания секс?

Тя отново пренебрегна забележката му.

— Ти припадаш, но си як като вол и се свестяваш точно навреме, за да чуеш как тя откъртва една дъска от пода в къщата ти. Двамата се скарвате жестоко. При нормални обстоятелства ти лесно можеш да я надвиеш, но тя има пистолет, а ти още си замаян от наркотика. Следва боричкане. Накрая ти започваш да я душиш, за да й отнемеш пистолета и да я принудиш да ти каже истината.

— За нищо на света няма да душа жена!

Изглеждаше толкова възмутен, че тя се засмя.

— Междувременно откриваш, че тя е сестрата на мъжа, от когото си купил ранчото, а той работи за богат мексикански наркобос.

— Нека да отгатна. Братът на Саманта решава да измами наркобоса, който го очиства, но не преди братът да скрие голямата пара под дъската на пода в къщата.

— Мястото, където героинята очаква да намери парите, но те вече не са там.

— Междувременно наркобосът решава да отвлече героинята, защото си мисли, че тя знае къде са парите. Добрият стар Джейк Слейд…

— Джед Слейд — поправи го Грейси.

— Добрият стар Джед, който е истински джентълмен, макар и алкохолик, естествено трябва да я защити.

— Той се е влюбил в Саманта — осветли го тя.

— Което е добро извинение, за да я показват гола на екрана.

— Смятам, че ще има и гола сцена.

— За нищо на света.

5

Ранчото Ланиър помнеше и по-добри дни. Сега бяха останали само няколко дървени постройки с олющена боя, върху равен терен, простиращ се край брега на река Саут Ляно. В прахта, под един стар дъб в предния двор, се виждаха само няколко кокошки. До обора се издигаше вятърна мелница със счупени криле, замряла в юлската жега. Само конете зад оградата изглеждаха добре охранени.

Камионите и караваните на снимачния екип бяха паркирани близо до шосето. Боби Том спря своя тъндърбърд до един ван, посивял от прахта. Като излязоха от колата, Грейси зърна Уилоу, застанала пред макара с кабели до преносимия генератор, да разговаря със слаб мъж с угрижено лице и бележник в ръка. Край оградата се виждаха останалите от екипа, заети да нагласяват големите прожектори върху дебелите триножници.

Уилоу вдигна глава, когато Боби Том се появи пред нея със закъснение от почти две седмици. Той изглеждаше бляскаво в черните си панталони, червената си риза и елека си от сива коприна. На главата му се кипреше черен стетсън с лента от змийска кожа. Грейси очакваше с голяма доза удоволствие хапливата й работодателка да се нахвърли върху него.

— Боби Том.

Уилоу изговори името му напевно, сякаш четеше строфа от сонет. Устните й се извиха в лека усмивка, а очите й засияха от замечтано удоволствие. Острите й ръбове направо се бяха загладили и докато вървеше напред, тя протегна ръце, за да поеме неговите.

Грейси се стъписа. Припомни си всичките упреци, които бе принудена да изтърпи, Боби Том бе посрещнат като герой, макар да бе единственият виновник за закъснението!

Не можеше повече да понася как Уилоу му се мазни. Извърна глава и погледът й попадна върху тъндърбърда. По блестящата доскоро повърхност на червената кола сега се бе наслоил много прах, а предното стъкло бе покрито със следи от убити мухички, но все още си оставаше най-красивата кола, която някога бе виждала. Колкото и смущаващи да бяха последните четири дни, в същото време бяха най-вълшебните в живота й. Боби Том и неговият червен тъндърбърд я бяха пренесли в един нов, вълнуващ свят. Независимо от конфликтите и споровете им, това бяха най-хубавите дни в живота й.

Младата жена се приближи до фургона на кетъринга, за да си вземе чаша кафе, докато чакаше Уилоу да довърши преклонението си в нозете на Боби Том. Екзотична брюнетка с дълги сребърни обици стоеше зад бара във фургона. Имаше тежък грим, мургава кожа и голи загорели ръце със сребърни гривни по китките.

— Искаш ли поничка към кафето?

— Не, благодаря. Не съм много гладна. — Грейси напълни една пластмасова чаша от машината за кафе.

— Аз съм Кони Камерън. Видях те да пристигаш с Боби Том. — Така изгледа тъмносиния й костюм, че Грейси се досети, че пак е направила грешен избор с облеклото си. — Отдавна ли го познаваш?

Отношението на жената в никакъв случай не би могло да се нарече приятелско и Грейси реши, че ще е по-добре да изясни недоразумението още от самото начало.

— Само от няколко дни. Аз съм една от асистентките на продукцията. Съпровождах го от Чикаго до тук.

— Хубава работа, ако успееш да я докопаш. — В погледа на Кони се появи хищен блясък, докато гледаше в далечината към Боби Том. — Едни от най-хубавите ми преживявания са в компанията на Боби Том Дентън. Той със сигурност знае как да те накара да се почувстваш стопроцентова жена.

Грейси не знаеше какво да отговори, затова само се усмихна и отнесе чашата си с кафе до една от сгъваемите маси. Взе си един стол и се опита за миг поне да забрави Боби Том, а вместо това да мисли само за новите си отговорности. Тъй като асистентите на продукцията бяха на дъното на йерархията, тя трябваше да се ограничава само до общуването с реквизиторите, разпечатването на списъците на екипа, изпълняването на всякакви дребни поръчки и още цяла дузина други подобни ангажименти. Като видя, че Уилоу се приближава, тя замря. Надяваше се да не чуе заповед за връщането си в офиса в Ел Ей. Не искаше това вълнуващо приключение да свърши, а при мисълта, че никога повече няма да види Боби Том Дентън, я прониза остра болка.

Уилоу Крейг беше малко под четирийсетте, кльощава, с вид на заклета привърженичка на най-строгите диети. Излъчваше дива енергия, пушеше цигара след цигара „Марлборо“ и можеше да бъде рязка до грубост, но въпреки това Грейси изпитваше огромно възхищение към нея. Надигна се, за да я поздрави, но Уилоу й махна с ръка да не става от стола си, като се отпусна на съседния.