Той улови ръката на майка си.

— Ще те закарам до вкъщи.

— Не! — Тя се отдръпна рязко и за негово безпокойство отново се разплака. — Не, няма да идваш! Искам да остана сама. Искам всички да ме оставите сама! — Притисна ръка към устата си и се затича към колата си.

Боби Том потърси очите на Грейси и я погледна безпомощно.

— Трябва да се уверя, че ще се прибере благополучно. Ще се върна.

Младата жена кимна.

Боби Том последва майка си до дома й, разтърсен до дъното на душата си от случилото се току-що. Осъзна колко е свикнал да мисли за Сузи само като за своя майка, а не като за човешко същество, което има свой собствен живот, и се почувства засрамен. Защо не беше послушал Грейси? Утре ще поговори с майка си, както трябваше да стори още преди седмици.

Наблюдаваше я от тротоара, докато влезе в къщата, после се насочи обратно към малкото бяло бунгало, в което бе отраснал. Грейси бе оставила вратата незаключена и той я откри на горния етаж в неговата някогашна стая. Седеше на ръба на леглото и се взираше в пространството. Кашонът със старите купи беше в краката й. От гледката на Грейси в тази стая, заобиколена от толкова много вещи от детството му, по гърба му полазиха тръпки.

Бюрото в ъгъла не приличаше много на онова, което си спомняше, но върху поставката на зелената лампа все още се виждаха останките от стикера, който бе залепил толкова отдавна. Върху закачалката висеше колекцията му от бейзболни шапки, а на стената се виждаше старият му плакат на Ивел Книвел15.

Защо ли майка му го бе запазила? Баща му бе поставил лавици под прозореца, където да подрежда купите си. Надуваемото кресло беше копие на оригиналното, но златистата покривка на леглото не приличаше на одеялото с шотландско каре, с което бе израснал.

Грейси вдигна глава.

— Майка ти прибра ли се благополучно вкъщи?

Той кимна.

— Какво се случи?

Боби Том се приближи до прозореца, дръпна пердето и погледна към двора.

— Не мога да повярвам колко са пораснали тези дървета. Всичко останало ми изглежда много по-малко, отколкото някога.

Грейси не знаеше защо се чувства обезсърчена от нежеланието му да говори с нея; досега вече би трябвало да е свикнала. Но знаеше, че сцената с майка му го е разстроила и й се искаше да могат да я обсъдят. Стана от леглото, коленичи на килима и започна да развива купите от вестниците, с които бяха увити.

Ботушите му се появиха в полезрението й, когато дойде и застана до нея, а после се отпусна на същото място, на което тя седеше допреди малко.

— Не зная какво се случи. В един момент разговаряхме, а в следващия тя удряше по входната врата и плачеше, защото баща ми не е там, за да й отвори.

Грейси приседна на пети и го погледна.

— Толкова ми е мъчно за нея.

— Какво би могло да не е наред?

Когато тя не отговори, той я изгледа обвинително.

— Мислиш, че има нещо общо със Сойър и онова, което се случи в ресторанта, нали? И обвиняваш мен за това.

— Не съм казала подобно нещо.

— И не е нужно. Мога да чета мислите ти.

— Ти обичаш майка си. Зная, че не би я наранил съзнателно.

— Това няма нищо общо със Сойър; сигурен съм. Тя ми каза, че повече няма да се вижда с него.

Грейси кимна, но не каза нищо. Колкото и да се тревожеше за двамата, те трябваше да решат този въпрос помежду си. Наблюдаваше го, докато той оглеждаше старата си стая и не се изненадана, когато заговори за друго, зарязвайки темата за Уей Сойър и майка си.

— От цялата тази работа с родния дом ме побиват тръпки. Не проумявам защо хората си мислят, че някой ще си губи времето да се разхожда наоколо, за да гледа старите ми футболни купи. Предполагам знаеш, че не съм особено доволен от участието ти във всичко това.

— Някой трябва да следи за интересите ти. Би трябвало да видиш ключодържателите, които се продават в магазинчето за сувенири. Изрисуван си в екип на „Каубоите“.

— Никога в живота си не съм носил екип на „Каубоите“.

— Магията на модерните технологии. Най-доброто, което можах да сторя, беше да ги преместя в един забутан ъгъл, но имах малко повече късмет с идеята, която ми хрумна преди няколко седмици.

— Каква идея?

— Градът има нужда от център за възрастни хора и този следобед говорих с Тери Джо и Тули да използваме къщата за това. Вече я бях споделила със Сузи и тя се съгласи, че това би било идеалното място.

— Център за възрастни хора? — Той се замисли. — Харесва ми.

— Достатъчно, за да дадеш пари, за да се направи рампа за инвалидни колички и да се ремонтира тоалетната?

— Определено.

Нито един от двамата не коментира факта, че Грейси изобщо не се притесняваше да му иска пари за други хора, но продължаваше да настоява да му дава част от седмичната си заплата, въпреки че парите си оставаха недокоснати в чекмеджето на бюрото му. Тя беше горда от факта, че като икономисваше от личните си разходи, щеше да му е изплатила напълно черната коктейлна рокля, преди да стане време да я облече за купона в кънтри клуба в навечерието на турнира по голф.

Боби Том стана от леглото и закрачи из стаята.

— Виж, Грейси, зная, че може би малко прекалих онази вечер, когато се скарахме, но ти трябва да разбереш защо Уей Сойър е толкова чувствителна тема за мен.

Тя се изненада, че отвори дума за това.

— Разбирам го.

— Все пак, предполагам, че не биваше да изливам лошото си настроение върху теб. Беше права, че трябва да поговоря с майка си; сега го осъзнавам. Утре щом се освободя, това ще е първата ми работа.

— Добре. — Тя беше доволна, че на отчуждението помежду им се слагаше край.

— Предполагам, че си права за много неща. — Боби Том отново отиде до прозореца и се загледа в задния двор. Раменете му леко увиснаха. — Футболът много ми липсва, Грейси.

Думите му тутакси я накараха да застане нащрек. Това едва ли бе разтърсващо разкритие за всеки, който го познаваше, но фактът, че Боби Том го признаваше, я изненада.

— Зная.

— Мамка му, изобщо не е честно! — Той се обърна към нея, с лице изкривено от емоции. Беше толкова развълнуван, че дори не забеляза, че използва неприлична дума в нейно присъствие, което рядко правеше пред жена. — Един удар и аз завинаги съм вън от играта! Един шибан удар! Ако Джамал ме беше докопал само две секунди по-рано или три секунди по-късно, това нямаше да се случи.

Тя си помисли за видеокасетата. Знаеше, че никога няма да забрави грациозния полет на тялото му, докато се опитва да улови онази фатална топка.

Боби Том гледаше гневно, едната му ръка бе стисната в юмрук.

— Оставаха ми още три или четири пълноценни години. Щях да използвам това време, за да планирам оттеглянето си, да помисля дали искам да съм треньор или да седна в кабината на спортните журналисти.

— Ти много бързо се учиш — рече тя тихо. — Все още можеш да направиш тези неща.

— Но аз не искам! — Думите изригнаха от него и младата жена имаше странното усещане, че изненадаха много повече него, отколкото нея. Сетне гласът му се снижи почти до шепот. — Не разбираш ли? Искам да играя футбол.

Тя кимна. Разбираше.

Устните му се изкривиха в грозна и презрителна усмивка.

— Не зная как можеш да седиш тук и да ме слушаш, без да повърнеш. Много съм жалък, нали? Възрастен мъж, на който целият свят е в краката му, хленчи, задето един път в живота си не е имал късмет. Имам всичките пари на света; имам приятели, къщи, коли, но ето че се самосъжалявам, задето не мога да играя футбол. Ако бях на твое място, досега да съм се пръснал от смях. Ако бях на твое място, начаса щях да хукна към „Фургона“, за да разкажа на всички какъв жалък ревльо е Боби Том Дентън, че и те да се спукат от смях.

— Не мен не ми се струва смешно.

— А би трябвало — изсумтя презрително. — Искаш ли да чуеш нещо наистина жалко? Вече нямам ни най-малка представа кой съм. Откакто се помня, съм бил футболен играч и сега изглежда не зная как да бъда нещо друго.

— Мисля, че би могъл да бъдеш всичко каквото си пожелаеш — рече Грейси меко.

— Ти не разбираш! Ако не мога да играя футбол, не искам да бъда част от него. Не мога да се преструвам, че изпитвам ентусиазъм към треньорството, колкото и да се опитвам, и със сигурност няма да седя в някоя радио или телевизионна кабина с климатик и да подхвърлям хапливи духовитости за развлечение на онези, които си седят у дома пред телевизорите или радиоприемниците.

— Притежаваш много други таланти, освен тези.

— Винаги съм бил футболист, Грейси! Това съм бил през целия си живот. Това съм аз.

— В момента си актьор. Какво ще кажеш за филмовата си кариера?

— Става. Не бих имал нищо против след време да се снимам в още един филм, но колкото и да се опитвам да се убедя в противното, зная, че не ми е по сърце. Прилича ми на някаква игра, вместо на сериозна работа. И продължавам да мисля, че няма нищо по-жалко на този свят от един изпял песента си спортист, който се опитва да стане кинозвезда, защото не може да прави нищо друго.

— Аз те срещнах, след като кариерата ти вече бе приключила, така че не мисля за теб като за „жалък, изпял песента си спортист“ или каквото и да е там. И ми е трудно да те възприема като кинозвезда. Ако трябва да съм честна, ти си повече бизнесмен, отколкото каквото и да било друго. Очевидно имаш талант да печелиш пари и изглежда ти доставя удоволствие да го правиш.

— Доставя ми удоволствие, но не чувствам тръпка. Може би някои хора могат да бъдат щастливи, печелейки пари само заради усещането за власт, което парите им дават, но аз не съм от тях. Животът трябва да е нещо много повече от купуването на по-големи играчки. Притежавам твърде много неща. Не ми трябва друга къща, не искам друг самолет, а купуването на нови коли е само дребен разход за мен.

При други обстоятелства възмущението му може би само щеше да извика усмивка на устните й, но той беше прекалено объркан и развълнуван, за да й е забавно. Помисли си за всички онези пъти, когато бе влизала в кабинета му и го бе заварвала да говори по телефона, вдигнал обутите си в ботуши крака на бюрото, със стетсъна, килнат назад, докато обсъжда дали е разумно да инвестира в някоя нова емисия облигации, или да купи свински шкембета на стоковата борса.

Грейси стана от пода и се приближи до него.

— Факт е, Боби Том, че ти обичаш да печелиш пари и има много благородни неща, които би могъл да направиш с тях, а не само да си купуваш все по-големи играчки, както сам се изрази. Зная колко много си загрижен за децата. Вместо да позволяваш на жените да те заплашват с дела за бащинство, защо не направиш нещо дългосрочно за децата без бащи? Основи фондове за училищни стипендии или дневни центрове; разкрий няколко безплатни кухни. А какво ще кажеш да се обнови медицинското оборудване в педиатричното крило на общинската болница, която обичаш да посещаваш? Хората се нуждаят от толкова много неща, а ти имаш невероятната възможност да помогнеш. Футболът ти е дал много. Може би сега е време ти да се отплатиш.

Той се взираше безмълвно в нея.

— Имам една идея. Не зная какво ще кажеш за това, но… защо не основеш благотворителна фондация? Би могъл да печелиш пари за фондацията, вместо за себе си, разбираш ли? — Когато той не каза нищо, тя продължи: — Имам предвид да я управляваш на пълен работен ден, а не да е нещо като играчка за богат мъж. Да използваш таланта си, за да направиш нещо, което ще промени живота на много хора.

— Това е лудост.

— Просто си помисли.

— Вече го направих и смятам, че е лудост, най-шантавото нещо, което си измисляла досега. Аз не съм някое богато и нафукано нищожество, което се изживява като всемирен благодетел. Ако опитам нещо подобно, всички ще ми се смеят толкова силно, че направо ще се търкалят по пода от смях. — Боби Том беше толкова ужасен от представата, че направо заекваше и тя не успя да се сдържи и се усмихна.

— Не мисля, че хората ще бъдат изненадани. Това е напълно в твой стил. — Тя отново се зае с разопаковането на купите. Беше посяла семето, но останалото зависеше от него.