Представата за родителите му като гимназисти накара Боби Том да се почувства странно объркан.

— За това е било всичко, нали? Моята майка.

— Предполагам, че винаги е било. — По-възрастният мъж затвори очи, сякаш мислите му се отнесоха някъде надалеч. — Беше толкова хубава. Но тя не мислеше така, защото носеше шини на зъбите до края на девети клас и го е запомнила, но повярвай ми, с шини или без, тя беше красива като картинка. И беше също като баща ти — мила с всички. — Засмя се искрено. — С всички, освен с мен. Веднъж се срещнахме в коридора, когато наоколо нямаше никой. Доколкото си спомням, носеше нещо в кабинета на учителя, а аз сигурно съм бил избягал от час. Бях вдигнал яката си и се бях облегнал на едно от шкафчетата като истински хулиган. Удостоих я с най-якия си присвит поглед и навярно съм я уплашил до смърт. Спомням си, че ръцете й затрепериха, но тя се втренчи право в мен и каза: „Уейланд Сойър, ако не искаш да свършиш на улицата, най-добре е веднага да се върнеш в час“. Наистина майка ти е смела дама.

Беше трудно да се изпитва антипатия при подобна обезоръжаваща откровеност, но Боби Том си напомни, че този Сойър вече не беше лошото градско момче и този път заплахата, която представляваше за майка му, беше съвсем реална.

— Едно нещо е някакъв хлапак да я изплаши, а съвсем друго — възрастен мъж. Кажи ми какво си й сторил.

Боби Том не очакваше наистина да получи отговор и не се изненада, когато Сойър се обърна и се отправи към дървената лавица. Когато остави стика обратно на мястото му, се облегна на щанда, но въпреки нехайната му поза, в тялото му се усещаше напрежение. Боби Том усети как целия застава нащрек, все едно се готви да получи удар.

Сойър погледна към тавана, сетне преглътна тежко.

— Накарах я да повярва, че ще затворя „Росатех“, ако не стане моя любовница.

Нещо избухна в Боби Том. Прелетя през стаята с вдигната ръка, готов да убие шибания кучи син, но се спря точно пред него, когато самоконтролът му надделя над гнева. Сграбчи по-възрастния мъж за реверите.

— Дано да те е пратила по дяволите.

Сойър сграбчи китките му.

— Само ме изслушай. Можеш поне това да направиш.

Боби Том трябваше да узнае останалото и се насили да го пусне, макар че не се отдръпна. Когато заговори, гласът му беше нисък и заплашителен.

— Започвай да говориш.

— Никога не съм й го казвал направо, но тя мислеше, че точно това имам предвид, а аз чаках твърде дълго, преди да й кажа истината. Вярваш или не, но мнозина извън Телароса ме смятат за почтен човек и аз си помислих, че ако прекараме известно време заедно, и тя ще го разбере. Но нещата излязоха от контрол.

— Ти си я изнасилил.

— Не! — За пръв път гневът на Сойър избухна и очите му се присвиха. — Можеш да вярваш каквото си искаш за мен, Дентън, но никога не си и помисляй подобно нещо. Случилото се помежду ни не е твоя работа, но едно ще ти кажа — не е имало никакво насилие.

Боби Том усети, че му призлява. Не желаеше да мисли за майка си по този начин при никакви обстоятелства. Ала още по-лошо, не можеше да понесе мисълта, че тя доброволно се е отдала на Сойър, не и след като е била омъжена за баща му, не и след като споменът за Хойт Дентън все още беше жив.

Гневът на Сойър угасна също толкова внезапно, както и бе изригнал.

— Нямаше никакво насилие, ала за нея беше прекалено рано и аз го знаех. Тя все още обича много силно баща ти; той е бил изключителен мъж и не мога да я обвинявам за това. Но него вече го няма, а аз съм тук. Тя е самотна. Тя иска да е с мен, само че никога няма да си позволи това и мисля, че е заради теб.

— Не го знаеш със сигурност.

— Ти си най-важният човек в живота й и тя по-скоро би си отрязала ръката, отколкото да те нарани.

— Искам да стоиш далеч от нея.

Сойър го изгледа с открита враждебност.

— Надявам се си разбрал, че не изливам душата си пред теб, защото съм някакъв мазохист. Не те харесвам особено — доколкото те познавам, ти си егоистично копеле — но се надявам да греша. Надявам се също да си наследил от баща си много повече, отколкото самият ти осъзнаваш в момента. Бях честен с теб, защото се моля за някакво чудо. Без твоето одобрение, ние двамата нямаме шанс.

— Няма да има никакви чудеса.

Сойър беше горд мъж и в гласа му нямаше молба.

— Аз искам единствено справедлив шанс да я спечеля, Боби Том.

— Ти искаш шибаната ми благословия!

— Ти си единственият, който може да пребори чувството й за вина.

— Много лошо тогава, защото няма да го направя! — Тикна показалеца си в гърдите на Сойър. — Предупреждавам те. Остави майка ми на мира. Ако само се осмелиш да погледнеш към нея, ще съжаляваш.

Сойър го изгледа с твърд, немигащ поглед.

Боби Том се завъртя на пети и изхвърча от стаята. Дишаше толкова тежко, че когато изкачи стълбите, трябваше да спре, за да се съвземе. Беше прав; знаеше го. Независимо от всичко, Сойър бе наранил майка му и той трябваше да се погрижи това никога повече да не се повтори.

Един от старите му съотборници го спря, за да го поздрави и много скоро той се намери пред бара, сред свои приятели. Минаваше от една група на друга, потупваше мъжете по гърбовете, сипеше шеги и закачки, сякаш си нямаше никакви грижи на този свят, ала докато поздравяваше гостите си, не спираше да хвърля погледи към вратата, опитвайки се да зърне Грейси. Имаше нужда от нея, за да се успокои след срещата със Сойър. Къде, по дяволите, беше тя? С мъка потисна импулса си да се втурне към паркинга, за да я търси.

С периферното си зрение видя Сойър да стои до бара и да разговаря с Лутър и не след дълго зърна майка си, в противоположния край на помещението, да си приказва с няколко свои приятелки. Изглеждаше сякаш се забавлява, ала беше твърде далече, за да е сигурен. Веднага след края на снимките смяташе да я придружи на онзи круиз, за който му бе споменала. Самият той не си представяше, че круизът ще му достави удоволствие, но обичаше да е с майка си, а за нея щеше да е добре да се махне за известно време оттук. Грейси също можеше да дойде и тримата щяха да си прекарат страхотно. Колкото повече мислеше за това, толкова повече идеята му харесваше и Боби Том усети как мрачното му настроение се разсейва.

Но не за дълго. Всичко тутакси се срина отново, когато забеляза как погледът на майка му се спира на Уей Сойър. Очите й мигом се изпълниха с такава тъга и толкова остър копнеж, че той едва го понесе. Сойър се обърна и я видя. Каквото и да се канеше да каже на Лутър, явно бе тутакси забравено. Лицето на Сойър омекна и по него се изписа чувството, което Боби Том добре познаваше, ала не искаше да назове.

Секундите се нижеха. Нито Уей, нито Сузи пристъпиха един към друг. Накрая двамата се обърнаха едновременно, сякаш достигнали предела на болката.

22

Грейси се спря до вратата на по-малката трапезария в кънтри клуба, където коктейлът се вихреше в разгара си. Докато край нея се разхождаха спортисти с великолепни тела и красиви жени, за миг все едно се върна обратно в онази нощ, когато се запозна с Боби Том. Въпреки че наоколо не се виждаше вана, пълна с гореща вода, тя разпозна същите хора, а атмосферата беше също толкова празнична.

Старият й тъмносин костюм допълнително допринасяше за усещането за дежа вю. А тъй като много бе започнала да обича по-елегантните си дрехи, сега й се струваше още по-развлечен и старомоден, отколкото през онази нощ. Освен това си бе обула практичните черни обувки с нисък ток, лицето й бе напълно лишено от грим, а косата й бе опъната назад с две обикновени фиби. Тази вечер просто нямаше сили да се превъплъти в новия си образ, независимо колко много самата тя го харесваше. А най-вече не можеше да облече черната коктейлна рокля, с която възнамеряваше да плени и омае Боби Том. Вместо това се бе постарала да се превърне отново в жената, която беше преди този тексаски Пигмалион16 да нахлуе в живота й.

Той никога нямаше да узнае колко й бе трудно да се появи тук тази вечер. Единствено чувството на дълг и отговорност я бяха накарали да дойде. Той още не я бе видял. Беше потънал в задушевен разговор с великолепна русокоса красавица, напомняща на Грейси за Мерилин Монро, когато е била на върха на славата си. Малко по-възрастна от Боби Том, тя бе облечена в ефектна, плътно прилепнала по тялото й сребриста рокля, отстрани с цепка до средата на бедрото, а Боби Том я съзерцаваше с такова открито възхищение, че гърдите на Грейси се стегнаха. Тъкмо за подобен тип жена щеше да се ожени той някой ден, жена, поръсена със същия звезден прах, който го правеше по-голям от самия живот.

Блондинката плъзна ръка около кръста му и отпусна глава върху сакото му. Когато той я прегърна в отговор, Грейси позна в нея Фийби Кейлбоу, прекрасната собственичка на „Чикаго Старс“ и бивша шефка на Боби Том. Спомни си техни снимки как се целуват край страничната линия на игрището и се зачуди защо двама души, които толкова много си подхождаха, не са заедно.

В този миг той вдигна глава и видя Грейси. Объркването в очите му мигом бе заменено с неодобрение, а на нея й се искаше да изкрещи: „Това съм аз, Боби Том! Ето коя съм аз! Обикновена жена, която беше достатъчно глупава, за да повярва, че може да даде нещо на един мъж, който вече си има всичко“.

Фийби Кейлбоу също вдигна глава и погледна в нейната посока. Грейси повече не можеше да издържа. Изпъна рамене и се запъти към тях — грозното пате, приближаващо двата грациозни лебеда.

Мъжкият лебед се намръщи, лъскавите му пера се накокошиниха.

— Закъсня. Къде беше? И какво, по дяволите, те накара да се облечеш по този начин?

Грейси подмина думите му без отговор, защото просто нямаше сили да се обърне директно към него. Преборвайки се с хищните нокти на завистта, заплашващи да се впият в плътта й, тя протегна ръка към Фийби.

— Аз съм Грейси Сноу.

Очакваше ледено високомерие, уверена, че тази разкошна жена би могла да изпитва единствено презрение към някой толкова невзрачен като нея, но се изненада, когато вместо това очите на по-възрастната жена я погледнаха със смесица от приятелство и любопитство.

— Фийби Кейлбоу — отвърна тя и стисна силно ръката й. — Приятно ми е да се запознаем, Грейси. Едва миналата седмица узнах за годежа ви.

— Сигурна съм, че за всички е било изненада — отвърна Грейси сковано, не знаейки как да възприема тази жена, която приличаше на сексбогиня, но излъчваше топлина и уют като Майката Земя.

— Аз определено разбирам избора му.

Грейси я изгледа остро, сигурна, че жената й се подиграва, но Фийби Кейлбоу изглеждаше напълно сериозна.

— Близначките ще бъдат съсипани. Моите дъщери бяха убедени, че той ще ги изчака да пораснат и някак си ще се ожени и за двете. Ние имаме четири деца — обясни тя, — включително тримесечен син. Аз още го кърмя, така че го доведохме с нас. В момента е в къщата на Сузи с бавачка.

Боби Том се паникьоса.

— Кълна се, Фийби, ако започнеш да обсъждаш кърменето, веднага ще изляза от тази стая.

Фийби се засмя и го потупа по ръката.

— Добре дошъл в света на семейните. Ще свикнеш.

Грейси побърза да пропъди от съзнанието си образа на бебетата на Боби Том — палави и красиви малки момчета, също толкова неустоими като баща си. Не мислеше, че може да изпита повече болка, ала представата за Боби Том с деца, които не са нейни, я накара да се почувства още по-нещастна.

Тълпата започна да се изнася към трапезарията, когато едър, хубав мъж, в началото на четирийсетте, се появи зад Фийби и я прегърна през раменете.

— Ако искаш да вербуваш някои нови попълнения, няма по-добро място от това — рече с мекия си, провлачен южняшки говор. — Сред тълпата тази вечер има двама наистина добри играчи, които изглежда не са доволни от собственика на отбора си.

Фийби тутакси застана нащрек. В същото време наклони глава, извърна се и погледна мъжа с такава нежност, че на Грейси й се прииска да заплаче. Понякога Боби Том я гледаше по същия начин, но погледът му не означаваше същото.

— Грейси, това е съпругът ми Дан Кейлбоу. Беше треньор на Боби Том. Дан, Грейси Сноу.