Кейлбоу се усмихна.

— Радвам се да се запознаем, госпожице Сноу. Това е много приятно парти. — Извърна се към Боби Том. — Някой ми каза, че годеницата ти е тук, господин Филмова звезда. Не мога да повярвам, че най-после се реши да се ожениш. Кога ще ме запознаеш с нея?

Фийби докосна ръката му.

— Грейси е годеницата на Боби Том.

Кейлбоу побърза да прикрие изненадата си.

— Ами, за мен е голяма чест и удоволствие. Освен това ми се струвате толкова симпатична и мила дама. Моите съболезнования, мадам. — Усилията му да замаже гафа си с добродушна шега не успяха особено да намалят напрежението.

Обикновено Грейси умееше да води лек и приятен разговор, дори в неловки ситуации, но сега имаше чувството, че езикът й е залепнал за небцето. Стоеше пред тримата като пълна тъпачка в раздърпания си костюм, без да може да измисли нищо.

Боби Том пръв заговори:

— Ако ни извините за минута, двамата с Грейси трябва да си разменим няколко думи.

Фийби махна с ръка.

— Давайте, аз ще отида на лов за нови играчи, преди да седнем на масата.

Боби Том сграбчи ръката на Грейси и я задърпа навън, където несъмнено се канеше да й изнесе унищожителна лекция, но преди да успеят да се измъкнат, грамаден, тъмнокос мъж с месест, леко крив нос и деликатна уста, го улови за лакътя.

— Май се криеш от мен, Боби Том. Чух, че ще се жениш. Къде е щастливката?

Боби Том стисна зъби.

— Това е щастливката.

Този мъж определено не беше толкова умел в прикриването на чувствата си като Дан Кейлбоу и едва не се задави. Грейси усети ръката на Боби Том да обвива раменете й и ако не го познаваше по-добре, щеше да реши, че жестът му е закрилнически.

— Грейси, това е Джим Бийдерот. Дълги години беше куотърбек на „Старс“ и двамата сме изиграли много хубави мачове заедно.

Бийдерот явно беше ужасно смутен.

— Приятно ми е да се запознаем, Грейси.

Лутър изникна между тях, избавяйки Грейси от нуждата да отговори.

— Пастор Франк ще прави обръщение. Хайде, вие двамата, идвайте.

Грейси усещаше смущението на Боби Том, докато Лутър ги влачеше към трапезарията.

— По-късно ще поговорим — процеди той през стиснатите си зъби. — Не си мисли, че ще се измъкнеш.

Грейси имаше чувството, че вечерята се влачи с часове, макар че изглежда всички останали добре се забавляваха. Гостите започнаха да обикалят масите още преди да сервират основното ястие и тя знаеше, че е главната тема на разговорите. Беше сигурна, че нито един от приятелите му не можеше да проумее защо се е свързал с толкова невзрачно, малко врабче, при това явно нямо.

Макар че Боби Том не го показа, тя очевидно го бе засрамила и той никога нямаше да повярва, че не го е направила нарочно. Дори сега, тя не искаше да го нарани. Той не беше виновен за това, което е, също както и тя, и затова не можа да се насили тази вечер да облече стилната рокля и да се гримира.

Гражданите на Телароса изглеждаха едновременно обидени и озадачени от външния й вид и мълчанието й. Все едно се беше появила пияна, вместо просто облечена в грозни дрехи. Сузи я попита дали не е болна, Тули Чандлър я последва в тоалетната, където пожела да узнае дали не си е загубила ума, че се появява в този вид, а Тери Джо я пресрещна на излизане, за да я скастри, задето е засрамила Боби Том.

Най-накрая Грейси не издържа.

— Двамата с Боби Том вече не сме сгодени.

Устните на Тери Джо се разтвориха от изненада.

— Но, Грейси, това не може да бъде. За всички е очевидно колко много се обичате.

Думите й преляха чашата. Без да промълви нито дума, Грейси се обърна и избяга от сградата.

След около час тя чу трополенето на ботушите на Боби Том, които вземаха стъпалата пред апартамента й по две наведнъж, последвано от силен удар с юмрук по вратата. Все още облечена в бялата блуза и тъмносинята пола на костюма, тя седеше в тъмнината на спалнята, опитвайки се да се примири с мисълта за скучното и безрадостно бъдеще, което я очакваше. Надигна се от креслото, запали лампата и приглади уморено с ръка косата си, която се бе измъкнала от фибите. Опита се да се овладее, прекоси дневната и отвори вратата.

След всичкото това време дъхът й все още секваше при вида му. Както винаги, по-голям от живота, Боби Том стоеше на площадката и запълваше пространството с присъствието си. Диамантените копчета върху яката му блестяха като недосегаеми планети и той никога не бе изглеждал толкова далечен от жалкото й, земно съществуване.

Очакваше гняв, но не и загриженост. Той свали шапката си, докато влизаше вътре.

— Какво не е наред, скъпа? Болна ли си?

Една подла, страхлива част от нея искаше да каже „да“, но тя бе направена от по-твърд материал, затова поклати глава.

Той затвори вратата с трясък и се обърна, за да се конфронтира с нея.

— Тогава по-добре ми обясни какво си мислеше, че правиш тази вечер. Появи се безобразно облечена и стоя там като статуя, все едно ти бяха отрязали езика. И накрая си сложила черешката на тортата, заявявайки на Тери Джо, че вече не сме сгодени! Вече всички в града го знаят.

Грейси не искаше да се кара с него. Единственото й желание беше да напусне този град и да си намери спокойно място, където да ближе раните си. Как можеше да го накара да разбере, че тя би му дала всичко, което й поиска, но без да вземе нещо в замяна?

Той я гледаше свирепо и целият му слънчев чар бе отстъпил място на бушуващ гняв.

— Няма да си играя на гатанки с теб, Грейси. Току-що зарязах много хора, които ми правят голяма услуга, затова искам да узная защо избра точно тази вечер, за да ме злепоставиш.

— Днес разбрах кой ми плаща заплатата.

В погледа му се мярна сянка на предпазливост.

— И какво от това?

Фактът, че се опитваше да отхвърли случилото се като нещо маловажно, показваше колко малко я разбира и това още повече засили болката й. Как бе могла да си мисли, дори за миг, че той я обича?

— Ти ме излъга!

— Не си спомням някога да съм споменавал кой е работодателят ти.

— Не си играй игрички с мен! Знаеше, че не желая да вземам никакви пари от теб, но въпреки това постъпи така с мен.

— Ти работиш за мен. Заслужила си си парите.

— Нямаше никаква работа, Боби Том! Трябваше сама да си намирам разни неща за вършене.

— Това е откачено. Ти работи сума ти часове, за да подготвиш този голф турнир.

— Това беше само през последните дни. Ами цялото време преди това? Плащано ми е, за да не върша нищо!

Той захвърли шапката си върху най-близкото кресло.

— Това не е вярно и не разбирам защо правиш от мухата слон. Те щяха да те уволнят и без значение какво твърдиш ти, аз наистина имам нужда от някой, който да се грижи за мен. Толкова е просто.

— Ако е толкова просто, защо направо не ми предложи да работя за теб?

Боби Том сви рамене и се запъти към кухненския бокс, разположен в единия ъгъл на дневната.

— Имаш ли „Алка Зелцер?“

— Защото знаеше, че ще ти откажа.

— Водим абсурден разговор. Уилоу щеше да те уволни и вината беше моя. — Боби Том отвори шкафа над мивката.

— И така, ти ме нае от съжаление, защото мислеше, че съм прекалено некадърна, за да се погрижа сама за себе си.

— Изобщо не беше така. Престани да изкривяваш думите ми. — Заряза търсенето из шкафа. — Опитвам се да проявя разбиране, но все още не виждам какъв е проблемът.

— Знаеш колко важна за мен е финансовата независимост, а дори не ти пука.

Все едно не беше казала нищо. Боби Том заобиколи кухненския плот, прекоси дневната и свали сакото си, докато говореше.

— Може би е по-добре, че всичко се изясни. Мислих доста и реших, че е време двамата с теб да уговорим постоянния ти ангажимент. — Захвърли сакото си върху един стол. — След две седмици заминаваме за Ел Ей и реших да те назнача за моя асистентка на пълен работен ден с три пъти по-висока заплата от сегашната. И не започвай пак с превземките, че няма да печелиш честно парите си. Няма да имам време да се грижа за всичките си дела, след като прекарвам по десет часа на ден на снимачната площадка.

— Не мога да приема.

— Между другото, искам да отидеш там два дни по-рано и да ни намериш подходящо жилище. — Отпусна се на дивана и подпря ботушите си върху масичката за кафе. — Мисля, че не е зле да има басейн и потърси някое място с хубав изглед. И като заговорихме за това, си купи и кола; ще ни е нужна още една.

— Не прави това, Боби Том.

— Ще се нуждаеш и от още дрехи, така че ще ти открия допълнителна сметка за текущите разходи. Повече никакви аутлети, Грейси. Ще отидеш направо на „Родео Драйв“ и ще си купиш най-доброто.

— Няма да дойда с теб в Ел Ей!

Той издърпа ризата си от колана на панталоните и започна да я разкопчава.

— Тази твоя идея за фондацията — още не съм готов да поема твърд ангажимент, защото продължавам да я смятам за лудост, но ще ти дам време да помислиш още малко и да видим какво ще предложиш. — Спусна краката си на пода и стана от дивана. Ризата се свлече от голите му гърди. — Утре трябва да ставам в пет, скъпа, и освен ако не искаш да ме видиш как се излагам на голф игрището, най-добре е веднага да се запътим към спалнята. — Приближи се към нея и започна да разкопчава блузата й.

— Ти не слушаш какво ти говоря. — Тя се опита да се отдръпне, но той я държеше здраво.

— Това е, защото говориш прекалено много. — Свали ципа на полата й и я повлече към спалнята.

— Няма да замина за Ел Ей.

— Разбира се, че ще заминеш. — Той свали обувките й, захвърли полата й настрани и задърпа надолу чорапогащника й. Тя стоеше объркана и смутена пред него, само по бикини, сутиен и разкопчана блуза.

— Моля те, Боби Том, изслушай ме.

Погледът му се плъзна по тялото й.

— „Покажи ми как да ти доставя удоволствие.“ Това ми каза, че искаш, нали? — Пръстите му се спуснаха надолу към ципа му и го смъкнаха.

— Да, но…

Той сграбчи ръката й.

— Повече никакви разговори, Грейси. — Все още облечен, но с разкопчана риза и свален цип на панталоните, той я бутна върху леглото и падна отгоре й.

Лек смут се надигна в гърдите й, когато той разтвори грубо бедрата й с колене.

— Почакай!

— Няма защо да чакам. — Ръцете му смъкнаха бикините й, докато тялото му я приковаваше към леглото. Тя усети как пръстите му притискаха триъгълника между краката й, когато той извади члена си.

— Това не ми харесва! — изкрещя младата жена.

— Дай ми минута и ще ти хареса.

Боби Том използваше секса, за да избегне разговора с нея, а това я отвращаваше и вбесяваше.

— Казах ти, че това не ми харесва! Махни се от мен!

— Добре. — Като я улови за ръцете, той я претърколи, така че тя да е върху него, но стискаше дупето й толкова силно и толкова настоятелно искаше да проникне в нея, че тя се чувстваше като уловена в капан.

— Не!

— Решавай най-после. — Той отново я претърколи под себе си.

— Престани!

— Ти не искаш да спра и го знаеш. — Мускулестите му гърди я притискаха към матрака, той хвана коленете й и я разтвори, уязвима и безпомощна под него. Когато усети пръстите му да проникват в нея, Грейси сви ръката си в юмрук и го заби в тила му с цялата сила, на която бе способна.

— Ох! — Боби Том изкрещя от болка, отдръпна се от нея и хвана главата си с ръка. — Защо го направи? — извика ядосано.

— Задник такъв! — Тя се нахвърли с юмруци върху него и продължи да го налага където свари, въпреки болката в ръката си. Той вдигна ръце, за да се предпази от крошетата й. Изкрещя, когато няколко от тях се стовариха върху чувствителни места, ала не се опита да я спре.