— Сигурна съм, че съм те записала в програмата си. — Сузи се усмихна, пое ръката му и двамата пристъпиха заедно на дансинга.

И двамата бяха добри танцьори — той се бе учил от нея — и известно време се движиха в ритъма на музиката, без да говорят, ала танцът не му доставяше обичайното удоволствие. След като Уей Сойър я целуна, Грейси не бе спряла да танцува с различни мъже. Стисна челюсти при този спомен.

Макар да му беше трудно, той реши за момент да забрави собственото си нещастие и да направи това, което трябваше да стори веднага, щом се върна от Сан Антонио. Бе му станало пределно ясно миналата нощ, когато видя как майка му и Сойър се погледнаха един друг в кънтри клуба.

— Мамо, трябва да поговорим за това, което се случва с теб и този път няма да ти позволя да ме разсейваш с приказки за градини и брошури за круизи.

Гърбът й се скова под дланта му.

— Няма за какво да говорим.

— Ти знаеш, че и на мен баща ми много ми липсва, нали?

— Зная. Той толкова много те обичаше.

— Беше страхотен баща.

Тя повдигна вежди, когато го погледна.

— Осъзнаваш ли, че на твоята възраст баща ти вече имаше четиринайсетгодишен син?

— Хмм.

Сузи сбърчи чело.

— Какво се е случило между теб и Грейси? И защо си довел тази вечер тези ужасни жени?

— Нищо не се е случило. Ти отлично знаеш, че годежът не беше истински, така че не се дръж все едно раздялата ни е някаква голяма трагедия.

— Свикнах да ви възприемам като двойка. Предполагам, започнала съм да вярвам, че двамата наистина ще се ожените.

Той изсумтя раздразнено, за да прикрие смущението си.

— Мамо, кажи ми честно, можеш ли да си ни представиш двамата с Грейси женени?

— О, да, съвсем лесно. Признавам, че в началото не можех, но след като опознах Грейси, смятам, че тя е идеална за теб, особено след като видях колко щастлив те прави.

— Онова не беше щастие. Тя просто ме разсмиваше, това е всичко, защото през половината време беше толкова абсурдна.

Майка му го погледна, поклати глава, а после я отпусна за секунда върху гърдите му.

— Тревожа се за теб, сладкишче. Наистина се тревожа.

— Е, аз също се тревожа за теб, така че сме квит. — Видя в другия край на дансинга Грейси да се носи плавно, водена от Дан Кейлбоу. Бившият му треньор изглежда си прекарваше адски добре. Междувременно Фийби, съпругата на Дан, танцуваше с Лутър Бейнс, който явно изпиташе огромно затруднение да откъсне поглед от деколтето й. — Мамо, трябва да поговорим за тази работа между теб и Сойър.

— Името му е Уейланд. И няма нищо, за което да си „поговорим“.

— Той ми каза друго.

Очите й блеснаха.

— Той е говорил с теб? Не е имал право.

— Той иска да се направя на Купидон и да ви събера.

— Не мога да повярвам, че е разговарял с теб.

— Двамата явно взаимно си лазим по нервите, затова разговорът не беше от най-приятните, които някога съм водил. Все пак аз не съм влюбен в него, така че навярно няма значение.

Очакваше тя да отрече енергично думите му. Мислено се молеше челото й да се сбръчка и тя да се ядоса, ала вместо това Сузи само извърна глава.

— Той не е имал право да те замесва.

Майка му обичаше друг мъж. Истината го порази, той изчака да изпита гняв, ала за негова изненада, не го заболя толкова много, колкото очакваше.

Опита се много внимателно да подбере думите си.

— Ами ако ти беше умряла, мамо? Ами ако четири години след смъртта ти татко бе срещнал някоя жена, на която да държи много, с която не се чувства толкова самотен? — След като толкова дълго бе избягвал този разговор, някак си най-после му се струваше, че е дошъл моментът да говори за това и имаше странното чувство, все едно Грейси държи ръката му. — И ако той постъпи като теб — отпъди тази жена, заради това, което е изпитвал към теб? Тогава какво щеше да поискаш от мен да му кажа?

— Не е същото.

Долови безпокойството в гласа й и знаеше, че я разстройва, но продължи:

— О, съвсем същото е.

— Ти не си преживял нищо от това! Нищо не разбираш!

— Така е. Аз само си представям какво бих му казал, това е всичко. Предполагам, че ти би искала да му кажа да остане самотен до края на живота си. Да направи това, което правиш ти — да обърне гръб на новия човек, когото е започнал да харесва и обича, за да може да прекара остатъка от дните си в палене на свещи и молитви в твоя памет.

— Не разбирам защо ме притискаш! Ти дори не харесваш Уейланд. Сам го призна.

— Не, не го харесвам, но ето какво ще ти кажа — дяволски съм сигурен, че уважавам кучия син.

— Не бъди вулгарен — рече тя машинално. После очите й се напълниха със сълзи. — Боби Том, не мога. Баща ти и аз…

— Зная какво изпитвахте един към друг, мамо. Виждах го всеки ден. Може би заради това досега не съм проявил интерес към брака. Защото винаги съм искал същото.

С периферното си зрение зърна Грейси да минава покрай него на дансинга и точно в този момент осъзнаването на факта, че можеше да има това, което родителите му бяха споделяли през всички онези години, го халоса с такава сила, че той едва не се препъна. Исусе. Докато държеше майка си в прегръдките си и усещаше присъствието на баща си, той знаеше, че същата интимност беше точно тук и го очаква от другата страна на дансинга. Той я обичаше. Прозрението едва не го накара да се свлече на колене. Обичаше своята Грейси Сноу — със смешните й дрехи, с властното й държание, с всичко. Тя беше неговото развлечение, неговата съвест, огледалото на душата му. Тя беше неговото тихо пристанище. Как не го бе разбрал още преди седмици?

Толкова много бе свикнал да възприема живота си по определен начин, че бе станал сляп за истинските си нужди. Той дори бе сравнил Грейси със секс трофеите и я бе обявил за губеща, защото нямаше големи гърди. Беше пренебрегнал неоспоримия факт, че жени, които живееха, само за да ходят по купони и да поддържат външността си, от години го отегчаваха до смърт. Сякаш съзнателно бе забравил как изтръпваше от желание, когато се вгледаше в хубавите сиви очи на Грейси и непокорните й къдрици. Защо толкова упорито се бе вкопчил в идеята, че онези секс трофеи са всичко, което искаше? Грейси беше права. На неговата възраст вече би трябвало отдавна да е разбрал от какво имаше нужда в този живот. Вместо това продължаваше да съди жените по същата скала, която си бе изградил още като тийнейджър, подвластен на хормоните, и това го накара да изпита срам. Красотата на Грейси още от самото начало се бе понравила на окото му. Тя беше истинска и дълбока, подхранвана от вътрешна доброта. Беше един вид духовна красота, която никога нямаше да изчезне, дори когато тя остарее.

Той обичаше Грейси Сноу и щеше да се ожени за нея. Наистина ще се ожени за нея, по дяволите! Искаше да прекара остатъка от живота си с Грейс, да я дари с бебета, а дома им да изпълни с любовта си. Вместо да го изплаши, идеята да прекара остатъка от живота си с нея го изпълни с такава радост, че имаше чувството, че се издига от дансинга. Искаше още на минутата да я издърпа от ръцете на Дан Кейлбоу и да й каже, че я обича. Искаше да я види как се разтапя пред очите му. Ала не можеше да направи нищо от това, докато не оправи нещата с майка си.

Погледна надолу към нея. Гърдите му се стегнаха, гласът му се различаваше от обичайния.

— През цялото време се държах така, все едно антипатията ми към Уей е лична, но зная, че щях да изпитвам същото към всеки друг мъж, появил се в живота ти. Мисля, че част от мен иска да се заключиш и да оплакваш татко докато си жива, само защото той беше мой баща и аз го обичах.

— О, скъпи…

— Мамо, изслушай ме. — Вгледа се настойчиво в нея. — Едно нещо зная със сигурност, така както зная името си — татко никога не би искал да се чувствам по този начин и не би искал ти да страдаш по начина, по който страдаш. Вашата любов беше голяма и щедра, но като обръщаш гръб на бъдещето, ти я правиш незначителна и дребнава.

Той я чу как пое рязко въздух.

— Това ли мислиш, че правя?

— Да.

— Не съм го искала — едва чуто пророни Сузи.

— Зная. Чувствата ти към Сойър ще променят ли това, което изпитваше към татко?

— О, не. Никога.

— Тогава не смяташ ли, че е време да се стегнеш и да действаш?

Тя сякаш пред очите му стана по-висока.

— Да. Да, мисля, че е време. — За миг не направи нищо, после силно го прегърна.

Боби Том се огледа и я поведе към другия край на дансинга. Тя стисна рамото му.

— Ти си най-прекрасният син, който една жена би могла да има.

— Да видим дали ще продължиш да го твърдиш, след като те засрамя до смърт. — Пусна ръката й и се протегна, за да потупа Уей Сойър по рамото, докато двамата с партньорката му минаваха покрай тях. По-възрастният мъж спря и го изгледа въпросително.

Боби Том заговори:

— Да не би да смяташ през цялата вечер да монополизираш госпожа Бейнс, Сойър? Двамата с нея искаме да обсъдим едно-две неща, нали, госпожо Бейнс? Какво ще кажеш за смяна на партньорите?

Сойър изглеждаше толкова втрещен, че за миг Боби Том си помисли, че ще остави златната възможност да му се изплъзне. Обаче бързо се окопити и едва не събори горката Джуди Бейнс в нетърпението си да вземе Сузи в прегръдките си.

Само миг преди тя да се плъзне в ръцете му, погледът на Сойър срещна този на Боби Том. Младият мъж не си спомняше някога да е виждал такава благодарност в нечии очи. От друга страна, Сузи изглеждаше едновременно развълнувана и изплашена.

Боби Том пое ръката на госпожа Бейнс. Осъзнаването, че обича Грейси, бе преобърнало целия му свят с главата надолу и за негово учудване това му доставяше огромно удоволствие.

Присви очи и стрелна Сойър с един от най-свирепите си погледи.

— Майка ми е уважавана жена, с репутацията на стълб на обществото, така че очаквам да постъпиш както подобава с нея. И не се бави много, защото ако чуя, че е имало цуни-гуни преди церемонията, някой здравата ще пострада.

Сойър отметна глава назад и гръмко се засмя. В същото време обви ръка около раменете на Сузи и направо я отведе от дансинга.

Джуди Бейнс проточи врат, за да ги проследи с поглед, докато изчезнаха. Извърна се към Боби Том и цъкна с език.

— Мисля, че я заведе зад обора.

— Със сигурност ще има цуни-гуни.

— Какво смяташ да направиш по въпроса?

— Да предам булката, госпожо Бейнс, и да се надявам на най-доброто.



Уей и Сузи не можеха да спрат да се целуват. Той я бе подпрял на едната стена на обора, краят на бялата й блуза бе вдигнат, а ръката му бе отдолу. Двамата дишаха тежко, а глупавото предупреждение на Боби Том ги бе оставило със замайващото усещане, че правят нещо вълнуващо и непозволено.

— Обичам те, Сузи. Цял живот те чакам.

— О, Уей…

— Кажи ги, скъпа. Кажи ги. Имам нужда да чуя думите.

— Аз също те обичам. И ти го знаеш. От доста време те обичам. Толкова много се нуждая от теб.

Уей я целуна отново, после изрече на глас въпроса, който трябваше да бъде зададен.

— Ами Хойт? Зная колко много означава бракът ви за теб.

Едната й ръка, която се бе обвила около шията му, се отдръпна и обхвана брадичката му.

— Винаги ще го обичам, знаеш и това, но тази вечер Боби Том ме накара да разбера нещо, което трябваше да проумея преди много време. Хойт щеше да иска това за мен. Той щеше да иска теб за мен. И винаги ще вярвам, че тази вечер чрез своя син той ни даде благословията си.

Уей погали бузата й.

— Било е трудно за Боби Том. Зная какви са чувствата към баща му. — За пръв път, откакто бяха започнали да се целуват, той изглеждаше притеснен. — Не е тайна, че синът ти не ме харесва, Сузи, но ти обещавам, че ще сторя всичко, което е по силите ми, за да променя това.