Чу воя на сирена зад нея и когато погледна в огледалото за обратно виждане, съзря проблясващите светлини на полицейска кола, която приближаваше бързо по шосето с две платна. Един поглед към километража я увери, че кара в границите на разрешената скорост и тя мина плътно вдясно, за да даде път на колата да я задмине. Колата я настигаше, но вместо да продължи, остана зад нея.

Сирената зави остро, стандартният сигнал до нарушителя да спре. Обезпокоена, Грейси се взря по-внимателно в огледалото и не можа да повярва на очите си. Мъжът зад волана беше Боби Том! Свали слънчевите си очила. Досега се бе държала с огромно усилие на волята, ала не би могла да понесе друг сблъсък с него. Стисна решително челюст и натисна педала на газта. Той отвърна със същото.

Пред нея се появи раздрънкан пикап. Кокалчетата на ръката й побеляха, когато завъртя рязко волана, за да мине в лявото платно и да изпревари пикапа. Километражът показваше деветдесет и шест километра, а Боби Том оставаше плътно зад нея.

Как можеше да й причинява това? Що за град бе това, че да позволи на един от гражданите си да задигне полицейската кола и да преследва по шосетата невинен човек? Стрелката приближаваше сто и пет километра в час. Тя мразеше да кара бързо и вече започваше да се поти. Сирената отново нададе вой, което още повече я изнерви. От устните й се изтръгна тревожен вик, когато той толкова се приближи, че тя се изплаши, защото предположи, че ще се удари в колата й. Мили боже, той възнамеряваше да я изблъска от платното!

Нямаше избор. Той беше безразсъден по рождение и може и да му доставяше удоволствие да се прави на автомобилен състезател, като се движи с над сто и двайсет километра в час, но на нея — определено не. Гневът бавно се надигна в гърдите й, когато отпусна педала на газта и отби встрани от пътя. Щом колата спря, Грейси отвори вратата.

Боби Том изхвръкна от полицейската кола, преди тя да успее да направи четири или пет крачки, но изведнъж младата жена се закова на място. Какво се бе случило с него? Едното му око беше подуто и затворено, а другото имаше безумен поглед. Дрехите му бяха разкъсани, неизменната шапка „Стетсън“ липсваше, грозна рана прорязваше слепоочието му и му придаваше зловещ и варварски вид. Тя си припомни какво му бе причинила и за пръв път, откакто се бяха запознали, Грейси се изплаши.

Боби Том се приближи към нея. Тя се паникьоса и се обърна с детинското намерение да се качи обратно в колата и да заключи вратата, ала установи, че се е забавила с част от секундата.

— Грейси!

С периферното си зрение го видя да се протяга към нея и отскочи точно навреме. Действайки напълно инстинктивно, Грейси хукна да бяга. Гладките подметки на сандалите й се плъзнаха по чакълената настилка и тя едва не се просна по колене. Препъна се, но някак си успя да запази равновесие и продължи да бяга. Понесе се покрай бялата линия отстрани на пътя колкото може по-бързо. Всяка секунда очакваше той да я сграбчи и когато не го стори, рискува да хвърли поглед през рамо.

Той напредваше след нея, но куцаше зле и това го забавяше значително. Тя се възползва от преимуществото си и хукна още по-бързо. Изведнъж в ума й изникна разказът на Сузи за деветгодишното момче, което бе наказано публично, задето ударило момиче. След всичките години, през които се бе отнасял вежливо и внимателно към жените, нещо в него се бе прекършило.

Кракът й пропусна ръба на асфалта и се огъна, но тя продължи да тича по чакъла на банкета, после се препъна в някакви плевели. Пясъкът напълни сандалите й. Ужасът я сграбчи с нова сила, когато го чу точно зад гърба си.

— Грейси!

Тя изкрещя, когато Боби Том я събори в тревата с помитащо движение, сякаш се бореше за топката на игрището. Грейси се завъртя, докато падаше, а когато се приземи, лицето й беше обърнато към него. За миг всичките й чувства и мисли се изпариха, останаха само болката и страхът. После отвори уста, за да си поеме дъх.

Преди бе лежала много пъти под него, но тогава се любеха и никога не се бе чувствала по този начин. Той я притискаше грубо и безмилостно с тежестта на тялото си към земята. Лъхна я непозната миризма на вкисната бира и пот, а наболата му брада ожули бузата й.

— По дяволите! — извика той и се подпря на ръце. Сграбчи я за раменете и я надигна от земята достатъчно високо, за да я разтърси като парцалена кукла. — Защо бягаш от мен?

Лъскавото лустро на чара и вечната приветливост се бяха пропукали, оголвайки един побеснял, разгневен мъж, докаран до крайност.

— Спри! — изхлипа тя. — Недей…

Той я притегли в прегръдките си, стискайки я толкова силно, че тя не можеше да диша. Долови смътно в далечината острия вой на сирена. Гърдите му се вдигаха и спускаха тежко, а накъсаното му дишане едва не оглуши ухото й.

— Ти не можеш… Недей… тръгваш. — Устата му се движеше до слепоочието й, но в следващия миг, рязко и неочаквано, беше освободена.

За няколко секунди слънцето я заслепи и тя не разбра какво се случи. После видя полицейския началник Такъри да изправя грубо Боби Том на крака. Докато Грейси се надигаше, олюлявайки се, полицейският началник изви безмилостно ръцете му зад гърба и ги закопча с белезници.

— Арестуван си, кучи сине!

Боби Том не му обърна никакво внимание. Гледаше единствено нея и тя изпита непреодолимо желание да вземе бедното му, пребито лице в дланите си.

— Не си отивай, Грейси! Не можеш да си отидеш. Моля те! Трябва да поговорим.

Изглеждаше толкова съсипан и нещастен, че очите й се наляха със сълзи. Някъде отзад се чу скърцане на спирачки и затръшване на врати, ала тя не им обърна внимание. Тръсна глава и отстъпи няколко крачки от него, за да не се поддаде на слабостта си.

— Съжалявам, Боби Том. Никога не съм си представяла, че ще се случи нещо подобно. — В гърлото й се надигна сподавяното досега ридание. — Трябва да си отида. Повече не издържам.

— Изглежда дамата не те иска — присмя му се злобно Такъри. Той завъртя Боби Том и го блъсна към полицейската кола.

Коляното на Боби Том се огъна и той се свлече на земята. Грейси ахна и се спусна към него, но с ужас видя как Такъри дръпна брутално ръцете му нагоре, за да го изправи.

Боби Том изохка от болка, след което блъсна настрани полицейския шеф с рамо, изваждайки го от равновесие за достатъчно дълго, така че да може отново да се извърне към Грейси.

— Ти ми каза, че няма да вземеш нищо от мен! — изкрещя.

Такъри изрева яростно и толкова силно притисна назад ръцете на Боби Том, че едва не ги измъкна от ставите.

Боби Том нададе вой на отчаяние, който изригна от самите глъбини на душата му.

— Обичам те! Не ме напускай!

Грейси стоеше слисана и го гледаше как се замята като обезумял. Такъри изръмжа и измъкна полицейската си палка. Тя не се поколеба и секунда повече. Изпусна гневен вик и се нахвърли върху полицейския началник.

— Да не си посмял да го удариш! Да не си посмял! — Удари Такъри с глава и го обсипа с юмруци, принуждавайки го да пусне Боби Том, за да се защити.

— Престани веднага! — Полицейският началник избълва куп ругатни, когато върхът на сандала й го срита в пищяла. — Спри! Спри веднага или ще арестувам и теб!

— Какво, по дяволите, става тук? — изрева Лутър Бейнс.

Тримата извърнаха глави и видяха кмета да тича към тях, като леко се поклащаше на късите си, дебели крака, следван от Дел Брейди, чиято полицейска кола бе спряна напряко на шосето. Зад двамата мъже изсвистяха автомобилни гуми, когато още коли спряха. Тери Джо и Бъди изскочиха от експлоръра си, а Бъди, с разцепена устна и подута челюст, затича напред. Кони Камерън също излетя от понтиака си.

Лутър фрасна Джимбо Такъри по ръката, принуждавайки го да отстъпи още една крачка назад.

— Да не си откачил напълно? Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

— Боби Том! — Сузи изкрещя името на сина си, докато се носеше по асфалта с Уей Сойър до нея.

Такъри изгледа кръвнишки Лутър.

— Той избяга от затвора. А тя ме нападна. Арестувам и двамата!

— Ще ги арестуваш, как ли не! — разбесня се Бъди.

Лутър заби показалеца си в гърдите на Такъри.

— Ти май не се задоволи да бъдеш любител-негодник, нали, Джимбо? Реши да се превърнеш в професионален мръсник!

Лицето на Такъри доби пурпурен цвят. Отвори уста, сетне я затвори и направи крачка назад. Сузи се спусна напред, ала Уей я възпря, когато видя как ръцете на Грейси се обвиха закрилнически около гърдите на бъдещия му заварен син.

— Никой да не го доближава! — изкрещя Грейси. Косата й хвърляше медни отблясъци, а изражението й беше свирепо като на амазонка. — Никой да не го докосва, чухте ли ме? Никой да не го докосва!

Боби Том, чиито китки все още бяха закопчани с белезници и извити зад гърба, я погледна с леко учудване.

Фактът, че той вече не беше пряко застрашен, явно ни най-малко не успокояваше Грейси. Всеки, който се опиташе да го нарани, първо трябваше да се справи с нея.

Тя усети как бузата му се допря до главата й и той започна да мълви най-прекрасните неща, с толкова тих глас, че само най-близко стоящите до тях можеха да ги чуят.

— Толкова много те обичам, скъпа. Ще ми кажеш ли, че ми прощаваш за снощи? Всичко, което каза за мен, е вярно, зная го. Аз съм безчувствен, егоистичен, самовлюбен и много други неща. Но ще се променя. Кълна се. Ако се омъжиш за мен, ще се променя. Само не ме напускай, защото толкова много те обичам.

Някой навярно бе разкопчал белезниците му, защото внезапно ръцете му я обгърнаха. Тя се взря в очите му и видя, че дори подутото, полузатворено око блестеше от сълзи. Боби Том беше искрен във всяка една дума, която изричаше, осъзна тя с благоговение. Тази струяща като бистър извор любов нямаше нищо общо с наранената гордост или желанието да се докаже. Думите извираха от най-съкровената част на сърцето му.

— Кажи ми, че ще ми дадеш още един шанс — прошепна той, обхващайки лицето й с длан. — Кажи ми, че незнайно как и защо, все още ме обичаш, след всичко случило се.

Гърлото й се сви от напиращите емоции.

— Това е моята слабост.

— Каква слабост?

— Да те обичам. Обичам те, Боби Том, и винаги ще те обичам.

Тя усети как гърдите му се разтърсиха.

— Нямаш представа колко съм щастлив да го чуя. — Той стисна за миг очи, сякаш събираше смелост. Когато ги отвори отново, миглите му блестяха от сълзите. — Ще се омъжиш за мен, нали, скъпа? Кажи ми, че ще се омъжиш за мен.

Несигурността в гласа му я накара да го обича още повече, сълзи запариха и в нейните очи.

— О, ще се омъжа за теб. Можеш да се обзаложиш за това.

За няколко мига двамата забравиха за всички около тях.

Бяха сами отстрани на едно тексаско шосе, яркото слънце грееше над главите им, а още по-светлото бъдеще блестеше пред тях — бъдеще, пълно със смях, деца и безкрайна любов. Той я целуна с горката си, подута уста и тя притисна нежно устни към неговите. Сузи най-после прекъсна прегръдката им, като докосна израненото лице на сина си, за да се увери, че не е много лошо ранен. Уей прегърна Грейси, след като Боби Том я пусна. Постепенно всички осъзнаха, че продължаваха да се затръшват врати на коли, тъй като все повече жители на Телароса прииждаха, за да блокират шосето и да станат свидетели на бягството на Боби Том от затвора. Грейси зърна Тули Чандлър и Джуди Бейнс, заедно с пастор Франк и всички членове на бридж клуба на Сузи.

Джимбо Такъри се бе отдръпнал настрани, където Кони Камерън явно здравата го кастреше. Лутър изглеждаше подозрително доволен от себе си, докато гледаше Боби Том, който отново стискаше Грейси в прегръдките си.

— Ще ви дам два часа, за да се изясните с Грейси, а след това ние двамата ще отидем на дълга среща със съдията Гейтс. Той ненапразно си е извоювал името на изключително строг и безкомпромисен съдия, Би Ти, и преди всичко това да свърши, мога с чиста съвест да ти предскажа, че ще ти натресе солена глоба и доста скъпо участие в някой обществен проект.

Грейси не можа да устои и надникна иззад гърдите на Боби Том, за да отправи предложението си.