Келнерката се появи и Боби Том настоя да й поръча нещо, твърдейки, че все едно не е живяла, ако не опита хамбургера с шунка, с три слоя сирене, малки люти чушлета и ситно нарязано сурово зеле. Но докато се мъчеше да я убеди да се тъпче с вредна за нивото на холестерола й храна, тя забеляза, че самият той ядеше и пиеше много малко.

Измина един час. Боби Том раздаваше автографи, плащаше за всичко, което някой поръчваше, а накрая — ако правилно бе разбрала — даде на някого пари назаем, за да си купи ски джет. Тя се наведе под периферията на стетсъна му и прошепна:

— Трябва да тръгваме.

Боби Том се обърна към нея и й заговори с тих, приятелски глас:

— Още една дума, скъпа, и аз лично ще ти поръчам такси, за да те отведе до летището. — След това се отправи към масата за билярд в ъгъла.

Изтече още един час. Ако не беше толкова разтревожена, че ще закъснеят, Грейси щеше да тръпне от възбуда от новото за нея преживяване да седи в долнопробен бар с толкова колоритна тълпа. Тъй като беше твърде безлична, за да събуди романтичния интерес на Боби Том, останалите жени не я възприемаха като заплаха. Така Грейси се наслади на продължителния разговор с няколко от тях, включително и с Ели, която се оказа изключителен спец по мъжката природа. И особено по частта със секса.

Тя забеляза как Боби Том на няколко пъти я изгледа крадешком и все повече се убеждаваше, че той възнамерява да се измъкне при първия удобен момент. Макар че много й се искаше да отскочи до дамската тоалетна, тя се боеше да не го изпусне от поглед, така че кръстоса решително крака. Към полунощ обаче положението стана неудържимо и вече нито за миг не можеше да отлага отиването до тоалетната. Изчака Боби Том и Триш да се заприказват оживено на бара, преди да излезе.

Първите признаци на паника се надигнаха в стомаха й, когато се върна след няколко минути и не го намери. Огледа набързо тълпата и затърси отчаяно сивия му стетсън, но не го видя никъде. Запроправя си път сред навалицата. Стомахът й се сви на топка от притеснение. И точно когато беше готова да признае пред себе си, че го е изгубила, го зърна да седи с Триш в малко сепаре край автомата за цигари.

Вече си бе научила урока и нямаше никакво намерение отново да го изпуска от поглед. Заобиколи преградата, разделяща сепарето от основното помещение, и се озова в една тясна пиша с телефон на стената. Докато оглеждаше телефонните номера и графитите, надраскани по стените, тя откри, че тук се чуваше леко ехо от разговора в сепарето. Макар да нямаше намерение да подслушва, различи с лекота вече познатия й провлачен тексаски говор.

— От всички жени в живота ми ти най-добре ме разбираш, Триш.

— Радвам се, че ми вярваш толкова много, за да ми се довериш, Би Ти. Зная колко е трудно за мъж като теб да говори за миналото си.

— Нямам нищо против да заблуждавам някои жени, но ти, Триш, си наистина много мила дама и не бих могъл да ти причиня това, особено след като още си толкова уязвима след последния ти развод.

— Разбира се, всички ние се питаме защо не си се оженил.

— Сега вече знаеш, скъпа.

Явно това беше личен разговор и Грейси знаеше, че трябва да се отдалечи. Потисна решително любопитството си и тъкмо се канеше да отстъпи крачка назад, когато чу как Триш отново заговори:

— Никой не трябва да израства с майка, която е… Е, с майка като твоята.

— Можеш спокойно да го кажеш, Триш. Майка ми беше проститутка.

Очите на Грейси се разшириха от изненада.

Чувственият глас на Триш преливаше от симпатия.

— Не е нужно да говориш, ако не желаеш.

— Понякога помага да се говори за тези неща — въздъхна Боби Том. — Може би няма да разбереш, но най-лошото не беше да си свидетел как влачи различни мъже у дома посред нощ или дори да не знаеш кой е баща ти. Най-лошото бе, когато се появяваше на спортните състезания в гимназията съвсем пияна, с размазан грим. Носеше обици с изкуствени диаманти и толкова прилепнали панталони, че всеки можеше да забележи, че под тях не носи бельо. Никоя жена, освен майка ми, не носеше обувки с високи токчета по време на състезанията в петък вечер. Тя беше най-пропадналата жена в Телароса, Тексас.

— Какво стана с нея?

— Още живее там. Още пуши цигари, пие уиски и върти номера, когато е в настроение. Колкото и пари да й давам, няма никакво значение. Предполагам, че проститутката винаги си остава проститутка. Но тя е моя майка и аз я обичам.

Грейси остана трогната от неговата лоялност. В същото време силно се разгневи срещу жената, която така ужасяващо пренебрегваше майчинските си отговорности. Може би пропадналият начин на живот на майка му обясняваше нежеланието му да се завърне в Телароса.

В сепарето надвисна тишина и тя рискува, като надникна иззад ъгъла, но тутакси съжали. Триш се беше увила около Боби Том като лиана. И докато красивата брюнетка го целуваше, всичко в Грейси омекна и се разтопи. Въпреки че знаеше, че копнее за звездите, искаше именно тя да се притиска сега към силното му, кораво тяло. Искаше да бъде една от жените, които можеха на воля да целуват Боби Том Дентън.

Облегна се на стената и стисна очи, докато се бореше с пристъпа си, едновременно горчив и мъчителен. Дали някога някой мъж ще целува нея така?

Не който и да е мъж, прошепна дяволът в нея. А тексаски плейбой с порочна репутация.

Пое дълбоко дъх и се скастри да не бъде такава глупачка. Нямаше смисъл да плаче за луната, когато добрата стара здрава земя си оставаше най-доброто, на което можеше да се надява.

— Триш! Къде е тази кучка?

Унесът й секна внезапно при звука на агресивен, пиянски глас и Грейси видя едър, чернокос мъж да се втурва към Боби Том и Триш.

Очите на Триш се разшириха от ужас. Боби Том пристъпи чевръсто напред, за да я скрие зад гърба си.

— По дяволите, Уорън, мислех, че много отдавна си умрял от бяс.

Уорън изпъчи широките си гърди и се люшна напред.

— Това не е ли господин Хубавеца? Скоро духал ли си на някого?

Грейси ахна, но Боби Том само се усмихна.

— Не съм, Уорън, но ако някой ме помоли, със сигурност ще го насоча към теб.

Уорън очевидно не оцени чувството за хумор на Боби Том и със заплашително ръмжене се хвърли пиянски напред. Триш притисна пръсти към устата си.

— Не го дразни, Би Ти.

— О, скъпа, Уорън няма да се ядоса. Той е прекалено тъп, за да проумее кога го обиждат.

— Ще ти откъсна главата, хубавецо!

— Ти си пиян, Уорън! — изпищя Триш. — Моля те, върви си.

— Млъквай, шибана курво!

Боби Том въздъхна.

— Защо трябваше да идваш и да наричаш бившата си жена с такива гадни имена? — Със светкавично движение, което Грейси едва не пропусна, той замахна и юмрукът му се стовари върху челюстта на Уорън.

Бившият съпруг на Триш изрева от болка и рухна на пода. Тълпата клиенти в бара веднага наобиколи двамата мъже, като ги закри от погледа на Грейси. С помощта на лактите си тя си проправи път сред няколко жени. Когато излезе най-отпред, Уорън вече се изправяше, притиснал ръка към челюстта си.

Боби Том стоеше прав, опрял ръце на кръста си.

— Искаше ми се да беше трезвен, Уорън, да можем да направим представлението по-интересно.

— Аз обаче съм трезвен, Дентън. — Свъсен неандерталец, все едно излязъл от една и съща утроба с Уорън, пристъпи тромаво напред. — Какво стана миналата година, котенце, когато играхте срещу „Оукланд Рейдърс“? Ти игра като някакъв лайнян боклук. Да не ти беше дошъл мензисът?

Боби Том засия, все едно току-що бе получил коледен подарък.

— Е, сега вече стана интересно.

За огромно облекчение на Грейси, Шаг, приятелят на Боби Том, също пристъпи навътре към центъра на кръга и запретна ръкави.

— Двама срещу един, Би Ти. Не обичам неравната игра.

Боби Том обаче веднага го отпрати.

— Не е нужно да се намесваш, Шаг. Тези момчета се нуждаят от лека тренировка, както и аз.

Неандерталецът замахна, обаче рефлексите на Боби Том явно не бяха пострадали от травмата в коляното му. Наведе се ловко и заби юмрук в ребрата на противника си, който тутакси се преви на две. В същия миг Уорън се хвърли напред и блъсна с рамото си Боби Том отстрани.

Боби Том се олюля, но бързо се изправи и халоса бившия на Триш така яко в корема, че го запрати на пода по гръб. Този път Уорън нямаше сили дори да се опита да се изправи на крака.

Неандерталецът обаче не беше чак толкова пиян, затова издържа по-дълго. Дори се опита да нанесе няколко удара, но накрая не успя да понесе мълниеносната атака на Боби Том. С разкървавен нос, мърморещ сърдито, той се заклатушка към изхода на бара.

Боби Том сбърчи разочаровано чело. Огледа тълпата със смътен копнеж, но не се намери друг желаещ да премери силите си с него. Накрая грабна една салфетка от най-близката маса, притисна я към малката рана на долната си устна, наведе се към ухото на Уорън и му прошепна нещо. Мъжът пребледня още повече, от което Грейси си направи извода, че Триш повече нямаше да има неприятности с бившия си съпруг. Боби Том се отдръпна от Уорън и прегърна Триш през кръста, преди да я поведе към джубокса.

Грейси въздъхна облекчено. Поне не се налагаше да звъни на Уилоу по телефона, за да й съобщи, че е изгубила звездата в бъдещия филм при пиянско сбиване в долнопробен бар.

Два часа по-късно двамата с Боби Том стояха пред рецепцията на луксозен хотел, намиращ се на двайсет минути път от бара.

— Надявам се да си разбрала, че не обичам да си лягам толкова рано — измърмори той.

— Сега е два през нощта. — През по-голямата част от живота си Грейси си бе лягала в десет вечерта, за да стане в пет сутринта, затова сега бе леко замаяна от умората.

— Тъкмо това ти казвам. Още е много рано. — Той довърши попълването на бланката за регистрация за апартамента, който бе поискал, отпрати пиколото, нарами сака си и взе лаптопа си от бюрото. — Ще се видим на сутринта, Грейси. — И тръгна към асансьора.

Рецепционистът я погледна очаквателно.

— Мога ли да ви помогна?

— Аз… ъъ… съм с него — запелтечи тя, изчервена до корените на косата си.

Грабна куфара си и забърза след него. Чувстваше се като кокер шпаньол, подтичващ след господаря си. Поне успя да се напъха в кабината на асансьора, миг преди вратите да се затворят.

Той я изгледа подозрително.

— Успя ли да се регистрираш?

— Тъй като ти… ъъ… си взе апартамент, помислих, че мога да спя на дивана.

— Грешиш.

— Обещавам ти, че дори няма да усетиш присъствието ми.

— Вземи си отделна стая, госпожице Грейси. — Говореше меко, но заплахата, спотаена в очите му, я разтревожи.

— Знаеш, че не мога да направя това. В мига, в който те оставя сам, ще потеглиш без мен.

— Не можеш да си сигурна, докато не се случи. — Вратите се отвориха и той пристъпи по застлания с килим коридор.

Тя се втурна след него.

— Няма да те безпокоя.

Той огледа номерата на стаите.

— Грейси, извини ме, че ти го казвам, но започваш да се превръщаш в истински трън в задника.

— Осъзнавам го и се извинявам.

Лека усмивка пробягна по лицето му, но изчезна веднага щом се спря пред вратата в края на коридора. Пъхна електронната карта в ключалката. Просветна зелена светлина и той натисна дръжката. Преди да влезе вътре, Боби Том се наведе назад към нея и леко я целуна по устните.

— Приятно ми е, че се запознахме.

Зашеметена, тя видя как вратата се тръшна пред лицето й. Устните й изтръпнаха. Притисна пръстите си към тях. Искаше й се усещането от целувката да остане завинаги.

Секундите бавно отминаваха. Удоволствието от целувката помръкна. Раменете й провиснаха. Той бе решил да продължи без нея. Тази вечер или по-точно тази сутрин… нямаше представа кога точно, но не се съмняваше, че ще потегли сам. Знаеше го със същата увереност, с която знаеше и другото — че не можеше да позволи това да се случи.