— Не, Мариан, по никакъв начин.

— И въпреки това тази жена… Кой знае каква е нейната магия, колко време я е прилагала и колко дълбоко го е засегнала? Каква е тя? Коя може да бъде? Говорил ли ми е някога за своя позната, която да е толкова млада и красива? О, никога, никога, говорил е само за самата мен!

Мариан млъкна, но въпреки възбудата си все пак успя да завърши:

— Елинор, трябва да се прибера у дома. Трябва да си отида и да успокоя мама. Не можем ли да си тръгнем още утре?

— Още утре, Мариан!

— Да, защо да стоя тук? Дойдох само заради Уилъби, а кой ли го е грижа за мене сега? Кой ли ме обича?

— Невъзможно е да си тръгнем утре. Дължим на мисис Дженингс много повече от най-обикновена любезност, а дори и такава любезност не е в състояние да оправдае толкова прибързано заминаване.

— Е, тогава може би след ден-два, но не мога да остана повече тук, не мога да изтърпя въпросите и подмятанията на всички тези хора. Как ще понеса съжалението на хора като Мидълтън и Палмър? Да те съжалява жена като лейди Мидълтън, о какво би казал Уилъби за това?

Елинор я посъветва да си легне и Мариан я послуша за малко, но не се чувстваше удобно в никоя поза и непрекъснато се въртеше в леглото, в опита си да намери покой за мислите и болката. Стенанията й ставаха все по-необуздани и Елинор едва я удържа да не стане, дори се уплаши, че сама няма да може да се справи и трябва да извика някого на помощ. Все пак убеди сестра си да поеме няколко капки лавандулова вода и те малко й помогнаха. Тя остана неподвижна и безмълвна край леглото на Мариан до самото завръщането на мисис Дженингс.

Глава 30

Мисис Дженингс се прибра вкъщи и побърза да се качи в стаята на момичетата, дори влезе вътре, без да е изчакала отговор на своето почукване по вратата. По лицето й се четеше тревога.

— Как сте мила? — обърна се съчувствено тя към Мариан, която извърна лице и дори не направи опит да отговори.

— Как е сестра ви, мис Дашууд? — Горкичката! Изглежда доста зле, и нищо чудно. Ами да, истина ви казвам. Много скоро Уилъби смята да се жени, нехранимайкото му с нехранимайко! Просто не мога да го търпя. Преди половин час мисис Тейлър ми го каза, пък на нея й казала приятелка на самата мис Грей, иначе нямаше да повярвам, направо бях потресена, като го чух. Е, викам, ако това е вярно, значи се е отнесъл много нечестно към една млада дама — моя приятелка, и от все сърце му желая бъдещата му съпруга да му съсипе живота. На всички ще го кажа, миличка, можете да разчитате на това. И през ум не би ми минало, че един мъж може да се държи така, и като го срещна, така хубавичко ще му натрия носа, че има да ме помни. Ама мис Мариан, можете поне да се утешите с мисълта, че на света има още много младежи, които си струват усилията и освен това сте толкова хубава, че няма да се отървете от обожатели. Ох, бедничката ми! Няма да ви притеснявам повече, нека си изплаче душата и се отърве от тази история веднъж завинаги. За щастие довечера идват семейство Пари, а и семейство Сандърс също са поканени, дано това я поразтуши.

Старата дама излезе от стаята, сякаш шумът от стъпките й би увеличил страданията на нейната млада приятелка.

Мариан реши да вечеря с тях за голямо учудване на сестра си. Елинор дори я посъветва да не слиза при гостите, ала Мариан настоя — можела спокойно да изтърпи всичко и не било необходимо другите да се безпокоят за нея. Елинор се зарадва, че Мариан е успяла да се овладее заради желанието си да не притеснява близките си, макар и да не очакваше, че самообладанието й ще издържи до края на вечерта. Докато Мариан седеше безучастна на леглото, Елинор пооправи роклята й и двете бяха готови да слязат в гостната веднага, щом ги извикат.

Мариан изглеждаше все така нещастна, но се държеше по-спокойно и дори хапна повече, отколкото очакваше сестра й. Самообладанието й би рухнало веднага, ако мисис Дженингс проявеше към нея добронамереното си, но обикновено лишено от такт внимание, но тя не каза нито думица и мислите на Мариан продължиха да си витаят необезпокоявани толкова далече, че тя изобщо не съзнаваше какво става около нея.

Елинор не можеше да не отдаде дължимото на мисис Дженингс, макар че понякога се стряскаше от спонтанните изблици на старата дама или пък ги намираше дори за комични. Държеше се с тяхната домакиня много любезно и изрази признателността си за проявената тактичност вместо Мариан, която не бе в състояние да направи това. Мисис Дженингс им беше наистина приятелка и като виждаше колко нещастна е Мариан, правеше всичко възможно да намали страданията й и се отнасяше към нея с грижовната обич на родителите към любимо дете. В последния ден от ваканцията й за Мариан бе отредено най-хубавото място до камината, опитваше се да я изкуши с най-вкусните неща в къщата и да я поразсее с най-пресните новини. Ако по печалното изражение върху лицето на сестра си Елинор не бе забелязала пълното й безразличие към всички опити на старата дама, тя дори би се забавлявала от усилията й да излекува едно разбито от любов сърце с какви ли не маслинки, сладкиши и хубав огън в камината. Мисис Дженингс беше толкова настоятелна в подканянията си, че Мариан най-после осъзна къде се намира и силите й рухнаха окончателно. Тя изстена, махна небрежно с ръка към сестра си да не идва с нея и скокна от мястото си, за да излезе припряно от стаята.

— Бедната душица! — възкликна мисис Дженингс щом Мариан излезе. — Сърцето ме боли, като я гледам! Ами да, дори не си изпи виното. И сушените вишни не си дояде! Божичко, нищо не помага… Ако знаех какво иска, щях да обърна целия град да й го намеря. Ох, не разбирам как може един мъж да постъпи така с хубавица като нея! Ама като си няма почти нищичко, горката, пък другата струва куп пари, майко мила! Нищо друго не ги интересува тези мъже!

— Значи дамата, мисля, че я нарекохте мис Рей, е доста богата, така ли?

— Петдесет хиляди лири, миличка. Виждали ли сте я изобщо? Много елегантна девойка, винаги облечена с вкус, ама казват, че не била хубава. Много добре си спомням леля й — Биди Хеншоу, омъжи се за голям богаташ. Те всичките са си богати. Петдесет хиляди лири! Такава пара няма да ти падне току-така, освен ако не се потрудиш за нея и се разправя, че бил съвсем изтощен. И как иначе, все търчи на лов или пък препуска насам-натам с кабриолета! Е, не че е много за приказка, ама щом един млад мъж, няма значение кой, нали така, идва значи, върти любов с някое хубаво момиче и дори обещава да се ожени за него, не е редно после да се изпари и да не си държи на думата само защото някоя богаташка е готова да се омъжи за него. Ами защо не вземе да си продаде конете, да даде къщата под наем, да освободи прислугата и да промени изцяло начина си на живот? Казвам ви, мис Мариан щеше да го чака, докато си оправи положението. Ама днешните младежи не постъпват така, не щат да се лишат дори и от едно-едничко удоволствие.

— Какво представлява мис Рей? Какво приказват хората, дали е добра и мила?

— Не съм чула лоша дума по неин адрес, комай съм чувала само да я споменават от време на време. Знам само какво ми каза мисис Тейлър сутринта — дето мис Уокър — намекнала веднъж, че мистър и мисис Елисън нямали нищо против да задомят госпожицата, щото по-рано мис Рей и госпожата все не можеха да се разберат по този въпрос.

— А кои са тези Елисън?

— Ами нейните настойници, миличка. Ала наскоро госпожицата навърши пълнолетие и може да решава сама какво й се иска, е, хубав избор направи, няма що! — Тя помълча и после добави: — И какво, сестра ви се качи в стаята да си поплаче, предполагам. Няма ли някакъв начин да я утешим? Бедничката, много жестоко е да я оставим самичка. След малко ще ни дойдат гости и дано това я поразсее. Знам, че не обича вист, а дали някоя друга игра ще й бъде интересна?

— Мила госпожо, излишно е да се притеснявате за това. Мисля, че Мариан няма да слезе повече тази вечер. Ако мога, ще се опитам да я убедя да си легне, защото съм сигурна, че има нужда от почивка.

— Ами да, туй ще е най-доброто за нея. Само да каже какво иска за вечеря и нека си ляга. Господи, хич не ми е чудно защо последните една-две седмици изглеждаше толкова зле и все беше без настроение, сигурно нещо е предчувствала и все то й се е въртяло в главата. А днешното писмо й е дало да разбере как стоят работите в действителност. Бедната душица! Сигурна съм, че ако имах и най-малката представа, за нищо на света не бих й додявала с моите закачки. Ама как бих могла да предположа, че ще стане така? Убедена бях, че е най-обикновено любовно писмо, пък знаете колко обичат младите да се пошегуваш с тях за такива работи. Боже, колко ще им стане мъчно на сър Джон и на дъщерите ми като разберат! Ако имах малко мозък в главата си, щях да се отбия на Кандит Стрийт още докато идвах насам, и да им разкажа всичко. Все пак, утре ще ги видя…

— Сигурна съм, че не е необходимо да предупреждавате мисис Палмър и сър Джон да не говорят за мистър Уилъби и да не намекват за случилото се пред сестра ми. Доброто им сърце ще им подскаже, че би било наистина жестоко в нейно присъствие да се издадат, че знаят нещо по този въпрос, а и вие, уважаема госпожо, колкото по-малко говорите за това дори и пред мен, толкова повече неприятни чувства ще ми спестите.

— О, божичко, та аз ли не разбирам това! Сигурно се чувствате ужасно, когато някой говори за случилото се във ваше присъствие, а пред сестра ви пък не бих продумала и думица, за нищо на света! Видяхте как си мълчах на обед. А и сър Джон, и дъщерите ми — те са толкоз деликатни, че нищо няма да споменат, особено ако им намекна за това. Аз лично си мисля, че колкото по-малко се приказва, толкоз по-добре, защото всичко ще бъде забравено по-скоро. Пък и нали знаете, че от много приказки полза няма.

— В този случай приказките могат само да навредят, и то много повече, отколкото в други подобни случаи, защото при тези обстоятелства ще бъде най-добре за всички засегнати страни да не се оповестява за случилото се. Трябва да отдадем дължимото и на мистър Уилъби — той не е нарушил някакво обещание за годеж към сестра ми.

— Обещание ли, миличка? Не се опитвайте да го защитите! Нямало било обещание за женитба! След като я заведе в Аленхъм Хаус и й каза в кои стаи ще живеят, как пък не!

Заради доброто на сестра си Елинор счете за неблагоразумно да продължава с този въпрос, тъй като това не засягаше само интересите на Уилъби, защото Мариан само би загубила от разпространяването на истината. След кратко мълчание мисис Дженингс изтърси с обичайното си оживление:

— Е, миличка, дето викат, всяко зло за добро, защото полковник Брандън само ще спечели от всичко това. Най-после ще успее да я спечели, ами да! Бас държа, че ще се оженят още преди Еньовден. Боже, колко ли ще де зарадва той, като чуе новината! Сигурно ще дойде още тази вечер. При всички случаи той е къде-къде по-подходящ за сестра ви. Две хиляди годишно без дългове и удръжки — освен едно дете на любовта все пак, как можах да забравя, но лесно ще може да я дадат някъде да учи занаят и това ще им струва съвсем малко, та какво значение би имала тя? Делафорд е много хубаво място ви казвам, от тия дето според мен са малко старомодни, ама много удобно и уютно, откъснато от света с огромна градина, в която растат най-хубавите овошки в околността, а в един ъгъл расте чудна черница! Боже, как си похапнахме с Шарлот веднъж, като ходихме там! Има и гълъбарник, няколко прекрасни езерца със сладководна риба и хубав канал за напояване, и всичко, дето ти душа иска; близо е до църквата и само на четвърт миля от платения път с бариерите. Ако ти стане скучно, можеш спокойно да поседнеш в старата беседка от тисово дърво, дето е зад къщата, и да гледаш как каретите минават по пътя. О, колко е хубаво там! Съвсем наблизо в селото има месарница, а пък къщата на пастора се намира на хвърлей камък. Според мене е хиляда пъти по-гиздаво от Бартън Парк, дето трябва да изминат три мили, докато си купят месо и най-близката им съседка е майка ви. При пръв удобен случай ще гледам да дам малко кураж на полковника. Нали знаете, че капка по капка става вир. Само да я накараме да избие от главата си този Уилъби!

— Да, госпожо, ако можехме — каза Елинор — щяхме да си живеем спокойно с или дори без полковник Брандън. — Тя стана и отиде при Мариан, която стоеше според очакванията й в тяхната стая, обзета от скръб и приведена над загасващия огън, от който, при влизането на Елинор, струеше само светлинка, но не и топлина.