Елинор предпочита да не рискува с какъвто и да било отговор.

— Ще бъде забележително — продължаваше той, — направо страхотно, ако братът и зълвата на Фани се задомят по едно и също време. И въпреки всичко това съвсем не е изключено.

— Ще се жени ли господин Едуард Ферърс? — попита Елинор твърдо.

— Всъщност въпросът още не е уреден, но се работи доста упорито по него. Той има прекрасна майка. Ако този брак се осъществи, тя ще влезе в ролята си и с цялата си щедрост ще му определи по хиляда лири на година. Дамата е почитаемата мис Мортън, единствена дъщеря на барон Мортън, с трийсет хиляди доход — един много желателен и за двете страни съюз, и аз не се съмнявам, че след известно време той ще бъде осъществен. За една майка никак не е малко да отделя по хиляда лири всяка година до края на живота си, но мисис Ферърс има благороден характер. Ще ти дам още един пример за щедростта й — тя нали знае, че точно сега нямаме много пари, и като дойдохме в града онзи ден, сложи в ръцете на Фани банкноти на стойност двеста лири! Това наистина ни дойде много добре, защото тук ще се наложи да правим големи разходи.

Той млъкна, за да й даде възможност да изрази своето съгласие и съчувствие, затова Елинор се насили да каже:

— Разходите ви и на село, и в града сигурно са значителни, но и доходите ви са доста големи.

— Как не, съвсем не са толкова големи, както си мислят някои хора. Не че се оплаквам, без съмнение доходите ни са прилични и се надявам с времето да се увеличат още повече. Много пари отиват за оградата на Норландската мера, която издигат сега. Пък и напоследък направих една малка покупка — нали помниш фермата Ист Кингъм, дето някога живееше старият Гибсън. Земята много ме устройва във всяко едно отношение, граничи непосредствено с моите имоти, и приех като свой дълг да я купя. Щеше да ми тежи на съвестта, ако бях допуснал да попадне в чужди ръце. Човек трябва да си плаща за удобството, и аз вече съм платил доста тлъста сума за него.

— По-голяма, отколкото мислиш, че струва в действителност?

— Е, не по-голяма, мисля. Можех още на другия ден да я препродам за повече, отколкото бях платил за нея, но със самата покупка не случих такъв късмет — моят банкер нямаше в наличност толкова пари, а тъкмо тогава акциите бяха паднали и трябваше да продавам с голяма загуба.

Елинор можа само да се усмихне.

— А и като се преместихме в Норланд, също имахме много сериозни и неизбежни разходи. Както много добре знаеш, нашият уважаем баща остави на майка ти цялата покъщнина (при това доста ценна), която бяха донесли от Станхил и която след това остана в Норланд. Далеч съм от мисълта да го коря за това, той е имал пълно право да се разпорежда със собственото си имущество така иска. Но заради него трябваше да похарчим много за спално бельо, порцеланови сервизи и какво ли не още, на мястото на онова, което беше изнесено от къщата. Можеш да си представиш колко далече сме от богатството с всичките тези разходи и колко добре ни дойде този мил жест на мисис Ферърс.

— Сигурно — каза Елинор, — и се надявам, че и занапред ще можете да живеете леко, благодарение на нейната щедрост.

— Още година-две и после ще се оправим — каза тържествено той, — но има много за вършене. Не сме положили още и един камък за оранжерията на Фани и налице нямаме нищо, освен плана на цветната градина.

— Къде ще бъде оранжерията?

— На хълмчето зад къщата. Изсякохме старите орехови дървета, за да направим място за нея. Ще бъде доста хубава и ще се вижда от много места в парка, а точно пред нея по склона ще се разстила цветната градина, чудно хубаво ще стане. Вече разчистихме всички тръни, които растяха на гъсталаци по стръмното.

Елинор запази своята тревога и неодобрение за самата себе си, и се почувства благодарна, че Мариан я няма и не може да реагира на това предизвикателство.

След като реши, че е казал достатъчно за изясняването на въпроса със своята бедност и за отхвърлянето на всяка възможност при следващото си посещение в Грейс да купи по чифт обици за сестрите си, мислите му се отправиха в по-жизнерадостна посока и той изрази поздравленията си към Елинор, че има приятелка като мисис Дженингс.

— Изглежда ми наистина много ценен човек. Къщата, начинът й на живот — всичко говори за един доста добър доход, и познанството ви с нея досега не само е било изгодно за вас, но в крайна сметка може да се окаже много удобно от чисто материална гледна точка. Това, че ви е поканила в града, определено говори във ваша полза, а също и за чувствата й към вас. По всяка вероятност няма да бъдете забравени в завещанието й като умре. Сигурно има много нещо за оставяне.

— По-скоро нищо, предполагам, защото тя живее само от издръжката, която ще бъде наследена от децата й.

— Но човек не може да допусне, че харчи всичките си доходи. Един здравомислещ човек не би направил такова нещо и тя може да разполага с всичко, което е спестила.

— И смяташ, че е по-вероятно до го остави на нас, а не на дъщерите си?

— И двете й дъщери са омъжени изключително сполучливо и не виждам защо ще ги споменава в завещанието си. Докато с вниманието си към вас и с начина, по който се държи с всички ви, според мене тя ви дава основания да предявите претенции към имуществото й в бъдеще — една чувствителна жена не може да няма предвид такива неща. Тя е толкова мила към вас и едва ли го прави, без да съзнава, че буди определени очаквания.

— Но тя не буди никакви очаквания у тези, които са най-заинтересовани. Наистина отиваш твърде далеч в тревогите си за нашето добруване и процъфтяване, братко.

— Ами да, така е — каза той и като че ли се стресна, — малко, много малко неща са по силите на човека. Но, скъпа Елинор, какво става с Мариан? Никак не изглежда добре, пребледняла е и е много отслабнала. Да не би да е болна?

— Не е добре, от няколко седмици се оплаква, че нервите й са разстроени.

— Много съжалявам. На нейната възраст една болест може завинаги да й отнеме красотата! А нейната красота трая толкова кратко! Миналият септември тя беше толкова хубаво момиче като много други и също като тях беше в състояние да привлича мъжете. В красотата й имаше нещо особено, което много им допада. Помня, че според Фани, тя щяла да се омъжи по-бързо и по-изгодно от тебе, не че Фани не те обича, просто такава мисъл й мина през ума. Ще се окаже обаче, че не е била права. Чудя се дали сега Мариан ще може да се омъжи за някой, който струва повече от пет-шестстотин лири годишно в най-добрия случай, и много ще съм се излъгал, ако ти не се справиш по-добре. Дорсетшир! Не знам почти нищо за Дорсетшир, но ще се радвам да науча, скъпа Елинор, и мисля, че мога да се отзова на една покана от ваша страна, и двамата с Фани да се озовем сред вашите първи и най-желани гости.

Елинор се опита да му обясни съвсем сериозно, че не съществува никаква вероятност да се омъжи за полковника, но той с такова удоволствие очакваше подобно събитие, че не можеше да се откаже от него току-така, затова твърдо реши да се сближи с господина и с цялата си любезност да допринесе с нещо за сватбата. Имаше достатъчно угризения, че самият той не е направил нищо за сестрите си и проявяваше изключителна загриженост другите да направят много за тях — така едно предложение за женитба от полковник Брандън и наследство от мисис Дженингс щеше да компенсират пренебрегването на собствените му задължения.

Имаха късмет да намерят лейди Мидълтън вкъщи, а сър Джон дойде малко преди да си тръгнат. Двете страни си размениха разточителни дози любезност. Сър Джон винаги беше готов да хареса някого, и въпреки че мистър Дашууд, изглежда, не разбираше много от коне, не след дълго беше категоризиран като много добро момче, а лейди Мидълтън видя, че е облечен достатъчно модерно и това я накара да мисли, че си струва да го познаваш, от своя страна мистър Дашууд си тръгна много доволен и от двамата.

— Какви прекрасни новини ще отнеса на Фани — каза той, когато се върна при сестра си. — Лейди Мидълтън наистина е много изтънчена! Сигурен съм, че познанството с нея ще е приятно за Фани. А мисис Дженингс има такова добро държание, макар и да не е така изтънчена като дъщеря си. Снаха ти не бива да има някакви скрупули в това отношение и би могла да посети дори нея, но трябва да си призная, че досега не сме мислили така и това е съвсем естествено — за мисис Дженингс знаехме само, че е вдовица на човек, който е натрупал парите си по непристоен начин и двамата бяхме предубедени, че Фани не би искала да общува нито с нея, нито пък с дъщерите й. Но сега мога да й представя една напълно задоволителна равносметка за всички тях.

Глава 34

Мисис Джон Дашууд имаше такава вяра в преценките на мъжа си, че още на следващия ден посети и мисис Дженингс, и дъщеря й, а вярата й беше възнаградена с убеждението, че си заслужава да се познава дори с мисис Дженингс, жената, у която бяха отседнали нейните зълви, а що се отнася до лейди Мидълтън, Фани я прецени като една от най-очарователните жени на света!

Лейди Мидълтън беше не по-малко доволна от мисис Дашууд. И двете бяха коравосърдечни и себични, което не можеше да не предизвика взаимно привличане — симпатиите им една към друга се изразяваха най-вече в блудкавата благопристойност на държанието им и пълната липса на умствени способности.

Причините, поради които мисис Дашууд се оказа достойна за високото мнение на лейди Мидълтън, се оказаха съвсем недостатъчни, за да хареса тя на нейната майка. За мисис Дженингс мисис Дашууд беше дребнава, горделива и лицемерна жена, която се държи студено към зълвите си и дори нямаше какво да им каже. По време на продължилото четвърт час посещение на Бъркли Стрийт тя мълча почти седем минути и половина.

Макар че предпочете да не задава въпроси, на Елинор много й се искаше да разбере дали Едуард е в града, но Фани за нищо на света не би споменала за брат си в нейно присъствие, докато не получи възможността да й каже, че въпросът с женитбата му за мис Мортън е твърдо решен или пък не научи, че според очакванията на брат й, Елинор е приела предложението на полковник Брандън. Фани смяташе, че Едуард и Елинор са все още много привързани един към друг и при всяко положение трябва прилежно да избягва свързването на имената им с думи или действия. Скоро обаче Елинор научи това, което искаше, не от нея, а от съвсем друг източник. Малко по-късно дойде Люси да потърси съчувствие и да й се оплаче, че не може да се види с Едуард, макар че бил дошъл в града заедно с мистър и мисис Дашууд. От страх да не ги разкрият той не можел да отиде при нея в Бартлетс Билдингс и въпреки огромното нетърпение и на двамата да се срещнат, за момента не можеха да направят нищо друго, освен да си пишат.

Не след дълго Едуард ги увери лично, че е в града, като на два пъти се отби на Бъркли Стрийт. Два пъти те намираха визитката му на масата, след като се върнеха от сутрешното си излизане. На Елинор й беше приятно, че е идвал, но още по-приятно й ставаше от това, че са се разминали.

Семейство Дашууд бяха толкова щастливи от познанството си с Мидълтънови, че макар да не обичаха много-много да харчат, все пак решиха да дадат обяд в тяхна чест и скоро след като се запознаха ги поканиха на Харли Стрийт, където бяха наели за три месеца една хубава къща. Мисис Дженингс и сестрите на Джон също бяха поканени, а той се погрижи да осигури присъствието и на полковник Брандън, който прие настойчивата покана с известна изненада и с голямо удоволствие, тъй като компанията на госпожици Дашууд му беше много приятна. Там трябваше да се запознаят и с мисис Ферърс, но Елинор така и не разбра дали синовете й също щяха да присъстват. Поканата я заинтригува най-вече с възможността да се види с нея, макар че сега вече можеше да я срещне без онова силно притеснение, което някога обещаваше да съпътства подобно запознанство, и че можеше да гледа на майката на Едуард с пълно безразличие, но желанието й да се види с мисис Ферърс бе не по-слабо от преди, тъй като все още продължаваше да изпитва силно любопитство към личността й и искаше да си изгради мнение за нея.

Интересът й към това събиране скоро след това порасна силно, макар и по един не много приятен начин, тъй като се разбра, че на обяда щеше да присъстват и госпожици Стийл.

Те така се бяха представили пред лейди Мидълтън и тяхната услужливост й беше толкова приятна, че макар Люси да не беше много изтънчена, а сестра й добре възпитана, нейна светлост, както и сър Джон, бяха готови да ги поканят за една-две седмици на Кандит Стрийт. Това се оказа доста изгодно за госпожици Стийл, тъй като вече знаеха за обяда у Дашууд, а гостуването им у сър Джон щеше да започне няколко дни преди споменатото събиране.