Робът се примирявал, но търпението му се изчерпало. Ролф го уверил, че каквото и да сподели с него, той няма да го издаде — заклел се в честта си. Робът не бил глупав, но Ролф го уверявал, че е готов да приеме истината, дори това да означава, че ще го загуби. Робът се колебаел, но при възможността да си иде у дома, решил да рискува. Затова открил на Ролф кой е, казал му, че семейството му е могъщо и богато и че той е неговият наследник. Помолил Ролф да му бъде приятел, както току-що той се бил зарекъл, и да му помогне да възвърне подобаващото си положение в живота. Ролф прегърнал роба и рекъл да му има доверие — на всяка цена щял да му помогне да се прибере у дома. А сега въпросът е: как постъпил Ролф?

Ларен млъкна, после погледна към Олаф Торагасон.

— Господарю — обърна се тя към него и му се поклони, — ти какво би направил, ако беше на мястото на Ролф?

Олаф Торагасон се наклони напред в стола си. Плъзна поглед към хората си и към групичката роби, скупчени до вратата на къщата. Високо каза:

— Бих му смъкнал кожата от гърба заради тая дързост! Клетвата пред роб не означава нищо! Да, Ролф би трябвало да окове тоя просяк във вериги и да го остави да гладува, докато не се закълне във вярност само нему и никому другиму!

Той се отпусна назад в стола и приближените му го приветстваха с одобрителни възгласи. Някои от обитателите на Молвърн също се присъединиха към тях, но мнозина останаха мълчаливи.

Ларен се обърна към Ерик:

— Господарю, а ти как би искал да постъпи Ролф?

Той й се усмихна с чувство на превъзходство заради женското й невежество, заради непознаването й на мъжете и на тяхната представа за чест. Бавно отвърна:

— Ще откупя човека от могъщото му и заможно семейство, после ще го задържа и ще го окова. Олаф е прав, но аз съм по-прав и по-богат.

Избухна неистов смях. Торагасон не се обиди, а зацвили гръмко, хвалейки остроумието на Ерик.

Ларен изчака мълчаливо, без да се помръдва, привидно спокойна и безразлична, след което се обърна към Мерик:

— Господарю Мерик, а ти какво би сторил на мястото на Ролф?

Той отговори много бавно, без да сваля очи от лицето й:

— Ако бях на мястото на този Ролф, бих удържал на думата си. Бих го отвел при близките му. И бих му върнал загубеното.

— Ти си глупак, братко! — извика Ерик. — Така не само ще се лишиш от ценна придобивка, но и няма да го накараш да си плати за свободата!

— Да — рече високо Торагасон. — Тук не става дума за чест, Мерик. Дума, дадена на роб, не означава нищо, както вече казах. Ако Ролф се беше заклел пред някого от братята си, би било друго. Но на тоя проклет роб? Никога! Ако ще да е пленен крал, все едно.

Ларен изчака, докато всички отново притихнаха и впериха поглед в нея.

— Кажи ни, момиче — обади се Торагасон. — Какво направил Ролф?

— Отишъл да се посъветва с братята си. Рандор настоял да се отнесе с роба както ти каза, Олаф Торагасон. Игнор — последвал примера на Ерик.

Тя замълча и Торагасон изрева:

— И кого послушал Ролф?

Тя изгледа всички поред и промълви едва чуто:

— Не можел да реши. Вярвал и на двамата си братя, ала не бил сигурен кой е прав. Разсъждавал на глас и се опитвал да отсъди, но не можел. Времето минавало и той едва не се побъркал от яд, че е толкова слаб и неспособен да вземе решение. Накрая, в пристъп на бесен гняв, той грабнал огромния си меч, сбогувал се с роба и го пронизал в сърцето.

От Торагасон се надигна мощен рев, от жените — стонове, Ерик избухна в смях, единствено Мерик не издаде и звук. Той не се помръдна и изражението му остана непроменено. Само я съзерцаваше невъзмутимо.

Най-сетне, когато всички се умълчаха, Мерик каза:

— Това обаче не е краят на викинга, нали? Какво станало после?

— Ролф отново дошъл на себе си. Той дълбоко съжалил за стореното. Налегнали го тежки угризения, които не му давали покой, не можел нито да спи, нито да яде, нито да помисли за нови нашествия. Отдръпнал се от братята си, обвинявайки ги за своето безразсъдство. Скоро започнал да ги кори изцяло за смъртта на своя роб. Братята се разгневили. Натяквали му, че бил по-голям глупак от роба, който повярвал на думите му. Да, подигравали му се: той бил излъгал роба, докато те само предложили мнението си и то по негово настояване. Но да убие такъв безценен роб! Било чиста лудост и щом Ролф го е направил, значи е луд. Не го оставяли на мира, докато довели Ролф до такова състояние, че не можел вече да се понася, защото внезапно проумял, че те са прави.

Първо предал роба, а сетне го убил. Било му ясно, че съществува един-единствен начин да изкупи вината си. Захвърлил всичките си оръжия и отишъл сам навътре в гората. Знаел, че рано или късно някой див звяр ще го нападне и ще го довърши. Искал смъртта, всячески я търсел, за да се освободи от човека, в когото се бил превърнал.

Ларен млъкна, защото не знаеше какво следва по-нататък. Главата я цепеше и устата й бе пресъхнала от жажда. Изведнъж почувства ужасна болка между бедрата. Погледна към Мерик, защото той бе причината за страданието й. Той също се взираше в нея с неразгадаемо изражение.

Да, между бедрата я смъдеше, но тя си даваше сметка, че я боли повече от равнодушието, с което се бе отнасял към нея през деня и през цялата вечер. Тя сведе глава и зачака. Хората седяха притихнали, толкова притихнали, че й се струваше, че чува как гъстият дим се вие към дупката в сламения покрив. Бяха недоволни от разказа й. Сега ще започнат да я замерват с разни неща. Ще поискат Деглин да се върне.

В този момент се надигнаха стонове и жалби, настоявания да продължи, но тя просто им се усмихна и поклати натежалата си глава.

— Много съм уморена — рече накрая. — Моля ви, трябва да прекъсна.

Сред сребърните монети, които пъхаха в ръката й, имаше и златни, а един от двамата синове на Торагасон й подари красива кована брошка.

— От майка ми е — каза й той.

Тя се опита да му я върне, но той я мушна в ръката й и затвори пръстите й.

— Искам да я вземеш, Ларен.

Тя го изпроводи с поглед, докато се отдалечаваше. Дори не помнеше името му. Не бе на повече от петнайсет години, но щеше да стане едър като всички проклети викинги и рус, с очи, сини като лятно небе.

Колкото до Лета Торагасон, тя застана пред Ларен и й се усмихна. Усмивката й бе изпълнена със злоба.

— Слушай какво ще ти кажа — рече накрая тя. Протегна ръка, сграбчи Ларен за китката и я дръпна по-близо. — Хич не си въобразявай, че ще ме победиш, защото тая няма да я бъде. Все ми е тая, че Мерик те използва. Ти си робиня, нищо и никаква курва, и за друго не те бива. Той е мъж и аз му се възхищавам, защото не се опитва да ме опозори, като се напъха в леглото ми, преди да сме се оженили. Ти си просто съд за похотта му. Приемай го сега в себе си, защото скоро, щом се венчаем, той ще те продаде и няма да се налага да виждам повече грозното ти лице. — Тя млъкна и се усмихна още по-широко. — О, да, ще те продаде, защото аз ще го поискам от него като сватбен подарък. Кой знае. Може би баща ми ще те купи и ще прекараш жалкия си живот, като му разправяш приказки.

Тя отблъсна китката на Ларен и тръгна, а Ларен зяпна подире й.

— Тя е права.

Беше Ерик, който бе чул думите на Лета.

— Ти си само курва на Мерик и това ще свърши веднага, щом се ожени за тая малка глупачка. Мерик смята, че един мъж трябва да бъде верен на жена си, стане ли му тя съпруга. Той мечтае да намери жена, която да бъде такава, каквато беше майка ми към моя баща. С тази няма да се получи. Известно време ще спи с Лета, дори ще й бъде верен, после ще разбере, че му дава твърде малко, и ще започне да търси други, както се случи с мен. Сарла е различна от Лета, но в много отношения двете си приличат. Да, по-добре повярвай на Лета, на мен също. Мерик ще те продаде, щом се ожени. Но за теб ще е все едно, Ларен, защото вече няма да си тук. Ако си мила с мен, не ще позволя на Мерик да те продаде на стария Торагасон. Аз ще те купя и ще те задържа при себе си, когато Мерик се ожени за Лета и иде да живее в долината Бергсон.

— Ларен!

Мерик се приближи към нея. Кимна на брат си и рече:

— Разказът ти бе лишен от сила и жар тази вечер. Може би ги пазиш за мен. Дано да е така, иначе ще бъда крайно недоволен. Ела сега, искам да те имам.

Ларен долови смях. Леко се извърна и видя, че Лета се киска в шепата си. Зърна огромната ръка на Мерик, протегната към нея. Бавно пъхна своята в неговата и го последва навън от общото помещение.

Той пусна ръката й в мига, в който се озоваха в спалнята. Изобщо не я погледна, просто започна да се съблича. Докато смъкваше ризата си през главата, рече с приглушен глас:

— Ти каква си, Ларен? Дъщеря на търговец? Племенница на гостилничар? Знам, че не си била робиня преди две години. Прекалено горда си и беше девствена, а едва ли би могла да се съхраниш до тази възраст, ако бе обратното.

Тя не продума.

Когато остана съвсем гол, той се обърна и я видя да седи до крайчеца на леглото, напълно облечена, с ръце в скута. Гледаше го втренчено, първо, плоския му корем, обрасъл с меки руси косми, после по-надолу. Лицето й бе поруменяло, устните — полуотворени.

— Престани да ме зяпаш — каза той, вбесен до крайност, задето го подлага на подобно изпитание. — Да не си си загубила ума? Толкова ли бързо забравяш какво ти сторих снощи? Събличай се и лягай да спиш. Сигурно още твърде много те боли, за да те обладая пак.

Тя не се помръдна. Членът му започна да набъбва, не можеше да го възпре — все едно да спре изгрева на слънцето.

— Да не искаш да изтърпиш снощното мъчение?

Тя поклати глава, без да отрони дума.

— Тогава престани да ме зяпаш, дявол да те вземе! Изиграх си ролята пред Ерик, а сега просто искам да спя.

Членът му стърчеше напред, твърд и възбуден. Сърцето му биеше до пръсване, желаеше я до болка.

Тя се взираше в лицето му, но когато изстена, той разбра, че отново е зърнала слабините му. Ала премълча и се изтегна в леглото.

В спалнята стана тъмно, понеже тя бе угасила газената лампа. Долови шумоленето на дрехите й, но не се помръдна.

— Историята ти беше доста странна. Питам се дали не е нещо повече от обикновена легенда?

— Не, Мерик, най-обикновена легенда е. — Сякаш го чуваше как разсъждава в тъмнината, измъчван от въпроси за нея и Таби. Опита се да го разсее и промълви: — Лета ми каза, че не възразява да бъда твоя курва, докато можеш да ме използваш. Предполагам, че имаше предвид, да се поупражняваш върху мен за повече опит, но аз не мисля, че се нуждаеш от такъв. Е, току-виж си извлякъл някаква полза от снощи, но не съм сигурна.

Той си пое рязко дъх. Добре го беше разсеяла, няма що. Надяваше се да не я удуши. Тя продължи с подигравателен тон:

— Представих си, че съм нещо като мишена, а ти се устремяваш към мен като огромен меч. Не пропусна целта, макар че попадението не бе съвсем точно, имам предвид мишената, разбира се. Вероятно мечовете не са много придирчиви, стига да разполагат с цел. Във всеки случай, тя е доволна, че ще мога да ти предоставя тялото си, докато двамата се ожените.

— Тя е по-голямо дете и от Таби. — Беше ядосан на себе си, че бе отговорил така на Ларен. Намеренията му спрямо Лета бяха единствено негова работа и на никого другиго. — Понякога — добави той — повечето жени са като децата.

Претърколи се по гръб и се втренчи в мрака. След доста време се обади, борейки се със себе си да не обръща внимание на намеците й, но разбра, че не може.

— Не ми харесва обидното ти сравнение. Каква е тая глупост — ти мишена, а аз, меч? Какво искаш да кажеш с това, че се нуждая от повече опит?

— Искам да кажа, че попитах Сарла как се съвкупяват мъжът и жената. Тя ме увери, че след първия път не боли, а дори и първия път не е страшно, ако мъжът е нежен и опитен. Отначало било приятно, каза тя, после млъкна и не добави друго. Значи, може би ти трябва повече опит, Мерик. Поне за първия път.

Той усети ядно раздразнение към нея или по-скоро към себе си. Бе се държал като дръвник.

— Още ли те боли?

— Да.

— Няма да се упражнявам повече върху теб, докато не оздравееш напълно и не си готова да ме приемеш с подобаваща покана. А сега, престани с твоите проклети обиди. Да, обиди са, нищо, че ги прикриваш с тънки хитрости.

— Казах ти, Мерик, последната нощ ще бъде единствена. Жалко, че така и не ще разбера дали съвкуплението може да бъде приятно, но не ще допусна да проявявам повече интерес към теб като към мъж.

— Тогава защо ме беше зяпнала с такива светнали очи като дете, което гледа намазани с мед ябълкови резени? Аз проявих интерес само защото мъжкото ми тяло е устроено така. То откликва на женски поглед, дори и на твоя. Не е по силите ми да го предотвратя. Не че искам да проникна пак в теб, боговете са ми свидетели, че не ща. — Спря се. Говореше несвързано, явно лъжейки и себе си, и нея. Копаеше си дупка, която щеше да го прати на дъното на фиорда, ако не си затвореше проклетата уста.