Да — отвърна тя, — много е важно. Но и аз като теб мълчах. Към теб изпитвам невероятно силни чувства, Мерик. Просто се боях, че не искаш да чуваш такива неща от мен.
— Грешила си. Кажи ми пак, че ме обичаш, и да вървим да си лягаме.
— Обичам те, Мерик Харалдсон. Завинаги… — Тя замълча, после му се ухили широко. — Но още няма да си лягаме. Искам първо да до ушия ризата ти.
Той погледна ризата, сгъната старателно до нея, грабна я и я метна на Олег.
— Вземи една игла и довърши тази дреха, Олег. Както виждаш, пак е синя. Жена ми не признава други цветове.
Олег, който бе прегърнал Мегът, зяпна ужасен ризата, отвори уста, не успя да измисли отговор, и я затвори.
Мерик изнесе жена си от огромното общо помещение под гръмкия смях на хората си. Чувстваше издутия й корем до сърцето си и топлия й дъх до гърлото си.
Всичко бе наред. Животът им ще бъде хубав, ако боговете не се разгневят, ако други викинги не се полакомят за Молвърн, ако болестите не… Мислите му секнаха внезапно. Животът е крехко нещо, пълно със случайности, но сега, в този момент, бе толкова сладък, че никога нямаше да забрави тази сладост.
Промълви на жена си:
— Кога ще ушиеш ризата? Цветът страшно ми харесва.
"Робинята" отзывы
Отзывы читателей о книге "Робинята". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Робинята" друзьям в соцсетях.