— Напълно ви е простено — каза тя, останала без дъх.

Какво в този мъж я разгорещяваше и в същото време я караше да трепери? Как бе възможно да пробужда в нея напълно противоположни усещания едновременно?

Усмивката му я накара да почувства слабост в коленете си. Сега беше толкова близо до нея, че можеше да усети свежия му, чист аромат. Да почувства как топлината на тялото му превзема нейното. Силата и мощта му завладяваха сетивата й.

Кали се опита да се отърси от мисълта или поне да я пренасочи от това, колко би й харесало да целуне този мъж и да усети ръцете му около себе си.

— Надявам се да ви хареса какво съм донесла. — Тя посочи към блюдата върху одеялото, което бе сложила на земята. — Опитахме се да намерим някой, който да знае с какво предпочитате да се храните, но никой не успя да предложи нещо, което да не е плашещо.

— Ммм… — каза той. — Нека позная. Обичам да пия кръвта на невинните, да пирувам с вътрешностите на рицарите и да ям сърцата на малки деца.

— Да, в това бяха единодушни.

Странна светлина се появи в тъмните му очи, докато той се вглеждаше в нея.

— Е, надявам се, че не сте се тормозила чак толкова, за да ме нахраните. Опасявам се, че сега не е сезонът на добрата кръв, а рицарите могат да бъдат доста сприхави, докато ги изкормваш.

Изумяваше я фактът, че той можеше да се шегува с това. Наученото този следобед й причиняваше болка. От стотиците хора в замъка, никой не знаеше нищо за мъжа пред нея. Дори и кралят.

Хенри не можеше да й каже какво обича да прави Син, кои песни харесва, какви са интересите му, дори не знаеше любимия му цвят.

Даже Саймън не знаеше.

— Страхувам се, че ще ви разочаровам — каза тя тъжно, докато продължи да го закача, — но всичко, което имаме, е печен фазан, задушени ябълки с лучен сос и вино. Но ако предпочитате друго…

Той й се усмихна.

— Как така вие разбирате хумора ми, когато никой друг не го разбира?

— Нямам идея, освен, че мога да кажа, че брат ми също е малко мрачен. Той доста се забавлява с това от време на време.

— Мислите, че съм мрачен?

— Не сте ли? Обличате се в черно и обичате да плашите хората. Това не е ли самата дефиниция на думата?

— Предполагам.

Кали го настани на одеялото и им наля вино. Погледна над лявото му рамо, за да види Елфа, която й посочи, че ще бъде от другата страна на стената, ако й потрябва. Кимайки на прислужницата, Кали подаде едната чаша на лорд Син.

— И така, кажете ми, освен да бъдете мрачен, какво друго обичате да правите?

Син сви рамене.

— Доста яздя.

— И?

— Това е.

Кали сбръчка нос, сякаш го изучаваше.

— Това е доста кратък списък.

— За разлика от вашия. Обзалагам се, че е по-дълъг. Вероятно безкраен.

Той се шегуваше с нея и това й харесваше ужасно много. За първи път осъзна, че около нея сякаш ставаше различен мъж. Никога не се шегуваше с никой друг и изглеждаше малко по-спокоен в нейно присъствие. Тази мисъл я развълнува.

— В действителност, моят списък е доста обширен.

— Вероятно обичате танците и пеенето.

— Да. А вие?

— Никога не съм опитвал и двете.

— Нито веднъж?

Той поклати глава.

— Защо?

Син отпи голяма глътка от виното и остави чашата.

— Като млад никога нямах време, а след това не изпитвах желание.

— О… Предполагам и не четете?

— Не.

— Тогава какво правите, когато сте си вкъщи и не служите на краля?

— Тренирам.

— А когато не тренирате?

— Мисля за тренирането.

— А когато не правите това?

— Почивам си, за да мога да тренирам след това.

Тя се намръщи на сериозността му.

— Искрен ли сте с мен, или само ме дразните?

— Винаги съм искрен, милейди, а често ми казват и че съм дразнещ.

Сърцето я заболя от нехайния начин, по който изрече думите. Беше толкова примирен с начина, по който другите се отнасяха с него.

— Винаги сте искрен? Не мисля, че някога съм срещала мъж, който може да твърди това.

Черните му очи изгаряха нейните.

— Правил съм много неща в живота си, неща, които ми се иска да не бях вършил, но никога не съм лъгал.

По някакъв начин това я успокояваше.

— Кажете ми, лорд Син…

— Син — прекъсна я той.

— Какво?

— Наричай ме просто Син. Не си падам много по титлите.

— Но ти си граф, нали? — Тя бе чула някой от придворните да се обръща към него така. Мъжът й бе казал, че Син има земи из цяла Англия, Нормандия и в Светите земи.

— Аз съм мъж, Каледония, не титла, и единственото нещо, на което желая да съм господар, е себе си.

Това бе първият път, в който тя го чу да изрича името й. И цялата пламна. Имаше нещо много интимно в начина, по който го произнесе.

— За това ли нямаш герб?

Син не отговори.

— Защо вие не ми разкажете за себе си, милейди?

Бе много изкусен, опитвайки се да я разсее, но тя нямаше намерение да го остави да му се размине с подобни тактики.

— Аз знам всичко за себе си. Ти си този, за когото не знам нищо.

— Да, но аз не знам нищо за теб. Нищо друго, освен това, че си безстрашна.

Тя потърка нервно врата си.

— Далеч съм от безстрашна. Ужасена съм от момента, в който почина баща ми. — Кали не можеше да повярва, че тези думи излязоха от устата й. Не бе казвала това на никого.

— Защо?

— Той бе всичко за клана ми. Обединяваше ги, когато едната половина искаше да нападне англичаните, а другата просто искаше мир.

Син кимна, сякаш разбираше и тя усети внезапна връзка с него, въпреки че защо би чувствала подобна, тя не можеше да си представи.

— Сега чичо ти ли е леърд?

— Да. Искаха да изберат мен, но аз отказах. Знаех, че подобно нещо ще нарани брат ми Дърмът. Той така или иначе вече се чувстваше в съревнование с мен, заради майките ни. Не желаех да го правя по-лошо за него.

Син отхапа малко от фазана.

— Какво относно майките ви би го накарало да се чувства по този начин?

— Моята майка бе братовчедка на крал Дейвид. — Кали спря щом видя омразата, блеснала в очите му при споменаването на предишния шотландски крал. — Ти не го харесваш?

— Нека просто кажем, че след единствената ни среща не си допаднахме.

— Но той бе толкова добър човек.

Син погледна настрани.

Кали преглътна нервността си. Дали омразата му към братовчед й щеше да се прехвърли към нея? Нямаше съмнение, че Син изобщо не харесваше Дейвид, но тя не можеше да си представи защо. Той бе добър към нея, когато бе живяла в неговия двор.

— А майката на Дърмът и Джейми? — попита той.

— Тя бе много млада овчарка. Аз бях на годините на Джейми, когато баща ми я срещна. Влюби се в нея и се ожениха само след месец.

Син сведе поглед към чинията си.

— Спомняш ли си майка си?

Кали се усмихна сякаш отвътре я изпълни щастие. Винаги се случваше така, когато си спомнеше за майка си.

— Да. Тя бе красива и мила. Истински ангел. Аз бях само на пет, когато почина, но си спомням много неща за нея.

Кали видя тъгата в очите му.

— А ти? Разкажи ми за твоята майка.

— А мащехата ти? — попита той, вместо да отговори на въпроса й. — Тя беше ли мила към теб?

Какъв странен въпрос; но като се има предвид как повечето хора гледаха на вторите родители, може би все пак не бе толкова странен.

— Морна е прекрасна. Мисля, че много ще я харесаш. Тя се опитваше да ми намери съпруг.

Той се намръщи на тези думи.

— Защо не си се омъжила досега?

Кали пое дълбоко въздух, докато обмисляше отговора. В действителност, винаги бе искала да бъде съпруга и майка. Не можеше да се сети за нищо по-хубаво от това да има дом, пълен с деца.

— Годеникът ми почина преди да се оженим — прошепна тя, — след това почина и баща ми, преди да имам възможност да си потърся друг. След неговата смърт, дори не исках да го обмислям, от страх някой да не се опита да вземе контрола над клана от чичо ми.

— Мирът е важен за теб?

— Много. Изгубих достатъчно от семейството си. Не желая да губя още.

Тъмният му поглед потърси нейния и тя видя уважението, което той изпита към нея. Това й достави голяма наслада.

— Ти си много мъдра, Каледония.

— Кали. — Тя му се усмихна искрено. — Семейството и приятелите ми ме наричат Кали.

Син се взря в нея, без да може да повярва, че му бе предложила да я нарича с галеното й име. В този момент той почти си позволи да се замечтае за живот, прекаран с нея. Да споделя безкрайните нощи като тази.

Но в сърцето си знаеше по-добре. Не бе типът мъж, от когото жена като нея се нуждае.

— Искаш ли деца? — Въпросът се изплъзна, преди да може да го спре.

Тя се изчерви.

— Да. Бих се радвала да имам една дузина деца.

Слабините му се стегнаха при тази мисъл. В този момент би се радвал да предложи услугите си, но това беше още едно нещо, което никога не можеше да направи.

— А ти? — попита тя. — Колко деца желаеш?

— Нито едно.

— Дори и един син?

Той поклати глава.

— Не желая никакви деца. Никога.

— Защо?

Син стисна зъби. Не искаше деца, защото отказваше да доведе на бял свят някой толкова беззащитен. Само виж малкия й брат. Баща й беше мъртъв и двамата с Джейми бяха останали в ръцете на враговете му.

Никога нямаше да поеме подобен риск. Никога нямаше да позволи негово дете да страда.

— Мъже като мен не стават за бащи.

— Мъже като… — Очите й станаха огромни, тя се изчерви още повече и се отдръпна. — Простете ми, милорд, аз не разбрах, че вие предпочитате компанията на мъже.

Син се задави.

— Това със сигурност не е така, милейди. Моите желания определено са насочени към жените.

Веселието се завърна в очите й.

— О! Добре, ти каза…

— Но нямах предвид по този начин.

— Тогава защо не желаеш деца?

— Темата е приключена.

Кали осъзна, че той няма да й каже нищо повече от това. Много добре; щеше да поработи над това по-късно. Засега, щеше да се съсредоточи върху други неща.

— Какво прави днес? — попита тя. — Каза, че си ходил в града.

— Правех планове за заминаването ни за Шотландия.

Сърцето й подскочи.

— Ще ме заведеш у дома?

— Да.

— Кога?

— Тръгваме вдругиден.

Кали бе изпълнена от радост. Без да мисли във въодушевлението си, тя скочи в ръцете му и го притисна силно, с разтуптяно сърце.

Син седеше шокиран, докато тя се бе увила около него. Никой не го бе прегръщал досега. Нито веднъж. Преглътна, когато почувства гърдите й, притиснати към своите, дъхът й върху врата си и нежните й ръце около себе си.

Бе прекрасно да я усеща.

Той постави ръцете си несръчно около нея. Кръвта препускаше през вените му, докато тялото му се събуждаше за живот толкова яростно, че го остави без дъх.

Всичко, за което можеше да мисли, бе топлината на тялото й срещу неговото, какво бе усещането на бузата й до неговата.

Преди да осъзнае какво прави, той повдигна брадичката й с ръка и сведе устни към нейните.

Син изстена от вкуса на устата й. От усещането на дъха й, който се смесваше със собствения му, докато езикът й колебливо се движеше срещу неговия. Тя ухаеше на жена и на люляк, на истински божествен рай. Той обви лицето й в ръце и просто вдъхна уханията и чувствата на единствения нежен момент, който някога бе познал.

Кръвта нахлу в ушите му и бе необходима всяка частица от силата му, за да не развърже роклята й и да вкуси още от нея.

Да я вкуси цялата.

Вкусът на мъжа, силата на ръцете му, които я обгръщаха, замаяха Кали. Езикът му я дразнеше безмилостно, а дълбокият копнеж заплашваше да я погълне. Той разпалваше чувства и усещания в тялото й, които не бе изпитвала досега.

Ръцете му се стегнаха около тялото й и тя можеше да усети как мускулите на гърба му се свиваха под ръцете й. Господи, той целият бе само мускули. Само мъжествена сила.

И тя го желаеше по начин, по който не бе желала нищо досега. Женското в нея се пробуди с такова диво желание, че тя бе изумена как не я изпепели. Какъв бе този огън в нея? Този копнеж да свали дрехите му и да докосне всяка част от него с ръце? С устни?

За първи път в живота си, тя разбираше какво имаха предвид приятелките й, когато говореха с тих шепот за съпрузите си. Нищо чудно, че се изчервяваха и се кикотеха.

Целуването бе прекрасно!

Той прокара ръце надолу по гърба й и ги плъзна към корема й. Кали се разтрепери още по-силно и се изви срещу него. Инстинктивно се потърка в него. Той й отвърна с животински стон като задълбочи целувката и премести ръка, за да обхване гърдата й през тъканта на роклята. Тя изстена от усещането.