Ярост и омраза горяха в очите на графинята.

— Мъжът, за когото исках да се омъжа, отказа да ме има, след като съм родила детето на друг и в ожесточението си, баща ми ме омъжи за човек, по-стар от него самия.

— Нищо от случилото се не е по вина на Син.

— Напротив! Ако не се бе родил, нищо от това нямаше да се случи.

Огънят в очите й свидетелстваше, че преживява отново миналото.

— Изпратих го на баща му, смятах, че съм се отървала от него. Тогава, години по-късно, той се появи в двора и клюките отново започнаха. Трябваше да живея с този позор ежедневно. Хората шепнеха зад гърба ми. Обсъждаха и петняха репутацията на скъпия ми син Роджър. Съпругът ми беше набожен човек и ме накара да нося власеница[12] под роклите си от този ден до смъртта му. Бях унижена и принудена постоянно да прося покаяние. И сега това чудовище отне единственото хубаво нещо в живота ми. Само Роджър имаше значение за мен. Той беше единственият, който правеше отвратителния ми живот щастлив.

Кали съчувстваше на мъката на жената и искаше да може да облекчи болката, която й бе причинила смъртта на сина й. Но нищо от това нямаше да промени стореното от нея на големия й син, който е бил просто бебе, нуждаещо се отчаяно от майчина любов.

— Син не го е убил.

— Вие сте глупачка, ако вярвате на лъжите му.

Кали потупа съчувствено ръката на графинята, желаейки да каже нещо, което да облекчи страданието й. Но не можеше да направи нищо, което да я накара да го приеме или да се почувства по-добре. Случилото се бе трагедия. Кали поклати глава и й върна бутилката с отровата.

— Милейди, много съжалявам за загубата ви — каза тя, обърна се и тихо напусна стаята.

Син прекара целия ден в езда. Отправи се на юг, оставяйки Лондон зад гърба си. Притежаваше земи из цяла Англия, Нормандия и Утремер. Замъци, толкова могъщи, че дори цялата армия на Хенри не можеше да ги превземе. Никой не го бе побеждавал в битка. Можеше да унищожи нации, ако поискаше.

Нямаше причина да се върне в Лондон или при жена си. Никаква.

Нямаше друго основание, освен факта, че харесваше усещането за ръката й, поставена на рамото му. Или смеха, който красеше ярките й зелени очи и трапчинката, която се появяваше на бузата й, когато говореше.

Син затвори очи, когато нерешителността го разкъса на парчета.

Тази вечер Кали можеше да бъде негова. Можеше да я обладае отново и отново, докато не се изпоти и измори, докато и двамата не издъхнат от изтощение. Тя не би отрекла правото му да притежава тялото й. Не би го отблъснала с отвращение и страх. Не се съмняваше, че за първи път в живота си, можеше да получи любов и утеха.

Син затвори очи и се опита да си представи един свят, в който някой наистина го иска. Свят, изпълнен от единствената жена, която щеше да му се усмихне, докато се приближава към нея. Жена, чието лице ще се озарява от щастие в негово присъствие.

Беше ли възможно?

Кали искаше да бъде негова съпруга. Можеше ли той да бъде неин съпруг?

Би могъл да опита.

Да, би могъл да направи това. С малко по-олекнало сърце, той обърна коня си и се отправи към Лондон.

Седейки пред прозореца, с вечеря сервирана на малката масичка пред нея, Кали наблюдаваше залязващото слънце. Съпругът й все още не се беше появил. Бе я оставил преди часове и никой не знаеше къде се е запътил или кога ще се върне.

Ако изобщо се върнеше.

Чу вратата да се отваря и с надеждата, че е Син се обърна, за да види как Елфа влиза в стаята с тъжни очи.

— Все още не се е върнал, милейди.

Кали събра вечерята, която се бе надявала да сподели със съпруга си. Разгневи се, докато се взираше в празния поднос пред себе си. Това беше първата й брачна нощ. Как смееше да се отнася така с нея. Как можа да й отдели толкова малко внимание. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. Бе се отнесла към него мило и сърдечно. Показа му само уважение, а той дори не си направи труда да се появи за вечеря.

Щеше да го разбере, ако се нуждаеше от време насаме, но не проумяваше желанието му да се дави в самосъжаление, оставяйки я гадаеща къде може да е отишъл и кога щеше да се върне, ако изобщо възнамеряваше да го направи, сякаш Кали бе едно нищо.

В името на всичко свято, тя отказваше да остане тук и минута повече, чувствайки се така нежелана и жалка. Щом не я искаше, добре. Тя не възнамеряваше да прекара остатъка от живота си в опити да му угоди, когато беше очевидно, че искаше всички да го мразят.

— Къде е Саймън? — попита тя Елфа.

— В стаята си, с Джейми.

— Би ли наглеждала Джейми за кратко. Помоли Саймън да дойде при мен.

Елфа изглеждаше объркана, но не се поколеба с отговора си.

— Да, милейди, с удоволствие.

Кали се изправи, когато прислужницата я остави, бързо изми лицето си и се погрижи за външния си вид.

На Саймън не му отне много време, за да се присъедини към нея. Въпреки това, докато го чакаше, Кали успя да изпие две чаши с вино.

— Мога ли да ви помогна, милейди?

— Да, Саймън. Чух музиката отдолу и тъй като съпругът ми предпочита да ме пренебрегва, ще оценя, ако ме придружиш до залата, за да мога да се насладя на сватбената си нощ.

Кали видя колебанието, което се изписа по лицето му.

— Моля те, Саймън! В противен случай просто ще стоя тук и ще се ядосам дотолкова, че бих могла да го нараня физически.

Рицарят се засмя на думите й.

— Мисля, че ще се радвам да го видя — каза той, но я придружи до залата.

Кали реши, че ще се наслади на тази нощ. Отдавайки се на вино и музика, тя танцува със Саймън, докато главата й се замая.

Син влезе в покоите на жена си, но се закова на място. Нямаше и следа от нея. Студена вечеря, едва докосната, почиваше на масата пред прозореца.

Къде беше тя?

Той се намръщи и огледа стаята в опит да разбере в какво настроение е била, преди да си тръгне.

Със сигурност не би избягала сега, след като се бяха оженили. Беше му казала, че ще изчака.

Остра болка прониза гърдите му, когато през ума му мина мисълта, че е избягала от него. Беше толкова силна, че отне дъха му. До този миг дори не бе осъзнал силното си желание да я види, когато пристигне, да я намери тук с гостоприемна и приветстваща усмивка на лицето. Удивен от откритието си, той слезе долу, за да открие Саймън и да разбере дали знае нещо за Кали.

Голямата зала беше пълна с хора. Музика, гласове и смях отекваха навсякъде сред тази лудост. В центъра танцуваха двойки, хора се бяха наредили пред масите, препълнени с храни и напитки, докато други стояха на групи до стената.

Всеки път, щом Син се приближеше до някоя от тях, разговорите секваха и хората се взираха в него с отвращение, изписано по лицата им. И веднага щом ги подминеше, навеждаха глави и започваха да шептят по негов адрес.

Но Син не се интересуваше. Тези хора бяха маловажни.

Докато вървеше между придворните, погледът му бе привлечен от шотландски плейд в центъра на залата, където хората танцуваха.

Задъха се, когато видя жена си в ръцете на Саймън. Кали беше облегнала гърба си на гърдите на рицаря и гледаше усмихнато към него.

На лицето й бе изписано искрено щастие.

Собственически гняв разкъса сърцето на Син. Как смееше да гледа така Саймън. Болката от видяното го разяждаше. Бе искал да го посрещне с това изражение, но сега тя гледаше така друг мъж.

С желание за кръв, той се отправи към тях.

— Кали — засмя се Саймън, докато посягаше към бокала в ръката й. — Дай ми тази чаша, пи достатъчно вино за една нощ.

Кали издърпа чашата извън обсега на Саймън и след това се отдръпна от него, разливайки половината от съдържанието й по пода.

— Вино и танци, Саймън — изсмя се тя. — Искам още!

— Какво става тук? — попита Син, когато се приближи до тях.

Спусна се тишина над цялата зала. Син усети погледите на всички придворни, които ги наблюдаваха с любопитство.

— Танцувах — отвърна Кали. Нежният й акцент бе малко неясен и труден за разбиране. — И пих. — Тя се намръщи на чашата в ръката си, сякаш се чудеше къде ли е отишло виното. Нацупено погледна нагоре към Син и продължи:

— Но сега Саймън не ми разрешава.

— Опитвам се да я вкарам в леглото — призна Саймън.

Син изви едната си вежда.

— Не ме гледай така, тя е пияна.

Син повдигна вежди още по-високо.

— За бога, познаваш ме добре. Знаеш, че не бих направил нищо друго, освен да повикам прислужницата й, за да се погрижи за нея.

Думите му, накараха Кали да изсумти.

— Доста е неприятно, когато една жена е толкова пияна и никой не я желае.

Мъжете си размениха шокирани погледи. В стремежа си да я измъкне, преди напълно да се е самоунищожила, Син я вдигна на ръце и я изнесе от залата.

Кали въздъхна, обви ръце около врата му и положи глава на рамото му. Син потрепери от усещането за ръката й в косата си, когато тя прокара пръсти през нея, докосвайки леко скалпа му.

— Ти си силен мъж, нали? — наситеният й с аромат на вино дъх погали врата му и изпрати тръпки по цялото му тяло. — Харесвам начина, по който ръцете ти ме карат да се чувствам, когато ме прегърнеш.

Кали рязко дръпна косата му.

— Ау! — възкликна той остро. — За какво беше всичко това?

— Мислех, че си ме изоставил — обясни Кали и се изви в ръцете му. — Пусни ме, ядосана съм ти.

Син затегна прегръдката си. Нямаше намерение да я остави, не и преди да се озове в безопасност в стаята си.

— Ядосана си ми? — попита той невярващо. — Защо?

— Защото си голям, вбесяващ звяр. Това си ти. Завъртя ми главата, накара ме да те желая и след това ме остави в първата възможна минута.

Напук на себе си, той се усмихна. Имаше нещо в прямотата на това пияно девойче, което харесваше.

— Накарах те да ме желаеш?

— Да, искам целувка от теб, съпруже.

Той я пусна на земята, за да отвори вратата на стаята й. Тя се олюля леко, след което отново обви ръце около врата му и се опита да го целуне. Но не уцели устните му и постави изгаряща целувка върху челюстта му. Горещи тръпки избухнаха като течен огън по цялото му тяло. Изсъска, когато тя облиза плътта му с езика си.

— Ммм — простена тя. — Боцкаш и си толкова твърд…

Тя нямаше и представа, колко точно твърд беше, помисли си Син. Ритна вратата, за да я затвори, докато тя го дърпаше вътре.

— Къде беше? — попита Кали и се опита да постави ръце на хълбоците си, но вместо това те паднаха безжизнени от двете й страни.

— Яздих.

— Оу, любимото ти занимание. Как не се досетих. Това е единственото нещо, което обичаш да правиш. Езда и тренировки.

— Да, а ти обичаш да танцуваш. Кажи ми, кога се напи, преди или след като слезе долу?

— Определено след това. Имаше един висок мъж, който каза, че ще бъде щастлив да заеме мястото ти тази вечер, ако не си способен да изпълниш съпружеските си задължения.

— О, всичко е наред, аз съм напълно способен. — Преди да размисли, Син пристъпи към нея, придърпа я в обятията си и потвърди думите ли с целувка.

Тя простена в отговор, но след това се отдръпна.

— Ще ме нараниш ли? — попита тя.

— Нямам намерение да го правя — намръщи се той. — Защо си мислиш подобно нещо?

— Елфа каза, че ще ме нараниш, когато вкараш твоя… хм… мъжката си част в мен.

Син повдигна вежди на подбора й от думи. Разговорите с тази жена винаги бяха толкова странни.

— Тогава, ще се постарая да бъда внимателен, за да не те нараня.

Тя се засмя на думите му.

— Значи ще вкараш твоя…

— Моля те, Кали, имай милост към мен.

Тя прехапа устни, така че трапчинката на бузата й се появи и плъзна ръце надолу по гърдите му, изследвайки невинно тялото му. Син се мъчеше да диша, докато се бореше с желанието да я обладае грубо, напомняйки на себе си, че трябва да бъде нежен и внимателен с нея. Последното нещо, което искаше, бе да нарани тази деликатна дама.

— Такава сила — прошепна тя, а ръцете й галеха гърдите му. Непохватно развърза връзките на туниката му и я разтвори за жадните си очи. Издърпа краищата й, за да може да види възможно най-много от тялото му. Син стоеше напълно неподвижен, страхувайки се, че ако помръдне може да я уплаши. Искаше тя да свикне с него и след това… щеше да бъде негова.

— Харесва ми как изглежда кожата ти. Може ли да те докосна?

— Милейди, можеш да ме докоснеш навсякъде, където пожелаеш.

Тя се усмихна на думите му и попита:

— Наистина ли?

Той кимна в отговор.

Кали издърпа туниката от панталоните му и погали с ръка твърдите му мускули. О, харесваше й да усеща тялото му под ръцете си. В желанието си да види повече от него, издърпа туниката над главата му. Докосна белезите върху ребрата му, след това проследи един, който стигаше до дясното му зърно. Намръщи се на видяното. Белезите бяха навсякъде. Толкова много болка и толкова голяма сила.