Син погледна към пратеника:

— Предайте на господаря си, че лично ще се заема с проблема и ще открия виновника.

Пратеникът кимна, а Кали попита:

— Какво смяташ да правиш?

— Събери всички мъже от клана си на възраст над четиринадесет години и ги докарай тук до края на деня. Искам да си поговоря с тях.

Той не би го сметнал за възможно, но всъщност тя пребледня още повече.

— Не мисля, че ще е особено разумно. Може да те нападнат.

Локлан настръхна.

— Ако нападнат брат ми, то нападат всички ни. Кажи им го. Съмнявам се да съществува мъж от клана ти, който да има желание да встъпи във война с Макалистър.

— Ще го направя — кимна Кали.

Син наблюдаваше оттеглянето на Кали, за да изпълни заповедите му. Днес косата й бе сплетена. Дори така няколко кичура се бяха измъкнали от стегнатата плитка и накъдрили по очарователен начин около лицето й. Както обикновено носеше карето на баща си и изглеждаше привлекателна, докато прекосяваше двора. С всяка стъпка, която правеше, поклащаше бедрата си и той се възбуждаше все повече.

— Красива е, нали? — попита Локлан.

— Като първия ден от пролетта след дълга, тежка зима — Син изрече думите, преди да се усети.

Четири чифта очи се обърнаха към него с учудване.

— Поезия? — Юън избухна в смях.

Син го блъсна, но братята му продължиха да се смеят.

— Струва ми се, че Син е обладан — подразни го Брейдън. — Локлан, най-добре доведи някой свещеник, та да прогони злия дух.

Син изръмжа към него.

— По-добре да доведе свещеника, за да извърши последното ти причастие, преди да те убия.

Брейдън се засмя още по-силно.

— О, хайде де — обърна се Саймън, към братята. — Нека бъдем добри с бедния Син.

— Благодаря ти, Саймън.

— В крайна сметка, мисля че е сладък.

Син изохка, докато те продължаваха да го тормозят.

— Сладък! — извика Локлан. — О, да, подобно на малко, свирепо лъвче.

Син изсумтя.

— И това казано от мъж, който се разхожда наоколо с пола.

Тримата му братя се наежиха.

— Моля? — обърна се към него Юън.

— Чу ме — Син се усмихна дяволито към Саймън. — Сега аз ви питам, кое е по-сладко. Мъжът с бричовете или евнусите в поли?

Те се хвърлиха към него. Син бързо се наведе и се претърколи изпод краката им.

— Той е мой! — изрева Юън, но Син избяга преди да успеят да го хванат.

Кали вдигна глава, когато съпругът й връхлетя в конюшнята. Тичаше толкова бързо, че тя едва го разпозна. Две секунди след пристигането му разбра защо.

Братята му и Саймън бързаха по петите му подобно на група деца, играещи на гоненица.

— Какво става? — попита тя.

Син избяга зад нея и я постави между себе си и братята му.

— Нищо — отвърна той, опитвайки се да си придаде равнодушен вид, но се провали безславно.

Петимата мъже бяха задъхани от усилието.

Локлан успя да проговори пръв.

— Криеш се зад жена? Откога си се превърнал в страхливец?

Кали се обърна през рамо, за да види подигравателното изражение, изписано върху лицето на Син.

— Не се крия. Просто не искам да ви нараня.

Юън му се присмя.

— Да, ние ще бъдем наранените!

Братята Макалистър се втурнаха напред, по Кали ги спря и не им позволи да доближат съпруга й.

— Той е ранен.

Брейдън присви очи към Син.

— Не и наполовина толкова, колкото ще бъде.

Кали разпери ръце, за да предпази мъжа си от братята му.

— Сега, за какво е всичко това?

Локлан се изправи възмутен, изглеждаше много обиден от въпроса й.

— Той ни обиди.

— И за това започвате да го налагате с юмруци? — попита тя невярващо.

— Да — отговориха те в един глас.

Кали прокара ръка през челото си. Вече можеше да почувства болката, която се появяваше там, докато се опитваше да се справи с буйната им група. Тя насочи погледа си към Локлан:

— Ти на какво беше леърд? — тя замълча и изцъка с език. — А, да. На уважаван и страховит клан.

Локлан прочисти гърлото си.

— Точно така, любов моя — обади се Син зад нея, — кажи му.

— А, ти — тя се обърна към съпруга си, — си съветник на краля, нали?

Тя поклати глава към тях, въпреки че намираше поведението им за очарователно и освежаващо.

— Те започнаха първи — каза Син и погледна гневно останалите.

— О, е, в такъв случай всичко е наред — Кали изцъка с език и хвърли укорителен поглед към мъжете. — Сега деца имам много работа. Какво ще кажете, вие петимата да се държите добре и да се върнете към закуската си.

— Стомахът ми гласува за храна — каза Саймън и пристъпи напред. Нещо в поведението му й напомняше на момче, което се опитваше да се реваншира за белята си. — За протокола, аз нямам участие. Бях просто невинен наблюдател.

Кали потисна усмивката си.

— Напълно съм сигурна, благодаря ти, Саймън.

Той кимна в отговор и си тръгна.

Неохотно Макалистър го последваха, но продължиха да поглеждат през рамо, сякаш, за да се убедят, че Син ще се присъедини към тях. Нямаше съмнение, че щяха да подновят преследването си при първата възможност.

Когато Син понечи да си тръгне, тя хвана ръката му и го дръпна към себе си. Пресегна се и прокара ръка през разрошената му коса.

— Знаеш ли, мисля, че ми харесва тази твоя игрива страна.

Когато изрече думите, Кали видя как тъмна сянка се спусна над очите му. Той се отдръпна от нея, но не се отдалечи.

— Къде беше снощи? — попита тя. — Знам, че не се върна в леглото.

— Не можах да заспя.

— Защо?

Той сви рамене.

Кали се приближи към него. Искаше той да се разкрие отново пред нея, както снощи.

— Син, защо се отдръпваш от мен? Мислех, че сме преодолели този проблем снощи.

Той преглътна, когато видя болката в очите й. Отчаяно искаше да протегне ръка към нея, да я придърпа в прегръдката си и да я целува, докато и двамата ослепеят от удоволствие. Копнееше да я обладае отново. Да я държи до края на вечността… но не смееше.

Тази сутрин бе добил представа за дълбочината на омразата на клана й към него. Те никога нямаше да го приемат, а той никога не би я помолил да ги напусне. Тези хора бяха близките й и въпреки че тя твърдеше, че той е нейното семейство, Син не го вярваше. Тя почти не го познаваше.

Беше прекарала живота си в грижи за клана си и кланът се бе грижил за нея. Съществуваше връзка между нея и хората й, която той отказваше да разруши.

Случилото се между него и Кали…

Не приличаше на нищо, което някога бе преживявал, но това наистина не означаваше нищо за човек, който рядко бе получавал каквото и да било.

Изпитваше единствено похот към нея. Нищожна и мръсна. Нямаше нищо повече. Той не бе способен на нещо по-добро и го знаеше.

— Най-добре да се връщам при братята си.

Кали въздъхна с копнеж, когато съпругът й я остави. Той не си бе направил труда да й отговори.

— Как може да позволяваш на един сасенах да те докосва?

Тя ахна стреснато, когато чу гласа на Дърмът от таванското помещение по-горе. Погледна нагоре, опитвайки се да го види през пролуките в дървените дъски, но не го откри.

— Дърмът Макнийли, какво правиш там горе?

Тя долови мекия, женствен кикот, последвано от неговото шъткане. Лицето на Кали се обагри в червено, когато си помисли за това, което е чул брат й и какво са правили двамата горе.

Дърмът скочи от плевника. Препасвайки карирания си килт, той се приближи към нея.

— Трябва да го изпратим обратно в Англия, където му е мястото.

Тя погледна към тавана, където момичето продължаваше да се крие, но очевидно нямаше да има проблем да ги чуе.

— Това не е тема на разговор, който възнамерявам да осъждам с теб. Особено тук.

Дърмът я сграбчи за ръката и я издърпа напън.

— Хората говорят. Ако не изпратиш този сасенах у дома има хора, които ще го направят вместо теб. И той ще бъде върнат на Хенри на парчета.

Тя издърпа ръката си от хватката му.

— Кой го казва?

— Знаеш кой.

— В такъв случай би било най-добре да кажеш на Нападателя да остави съпруга ми на мира. Ако отново пострада, няма да се успокоя докато не заловя всеки разбойник, който се крие в града.

Той зяпна невярващо при думите й.

— Ще предпочетеш един сасенах пред собствения си брат.

— Не бих искала, но няма да го нараня. Сега ми кажи кой го рани вчера.

Дърмът предизвикателно повдигна брадичка, а по блясъка в очите му Кали разбра, че той знае всичко, но по-скоро щеше умре, отколкото да й отговори.

— Това беше само предупреждение. Следващия път няма да пропуснат сърцето му.

Кали преглътна гнева си и се опита да се обърне към него спокойно. Обичаше брат си повече от всичко и последното нещо, което искаше бе да го види наранен поради толкова глупава причина.

— Дърмът, моля те. Защо трябва да се замесваш в това? Ако ми разкриеш имената на всички, които участват, кълна ти се, че няма да ги издам, но трябва да говоря с тях. Трябва ни мир.

— Мир? Ако те чува, баща ни се обръща в гроба. Той мразеше англичаните и ако наистина беше негова дъщеря, никога не би допуснала този мъж в леглото си. Да не говорим да го умоляваш за това.

За първи път в живота си, Кали искаше да удари брат си. Ръката я засърбя от силата на желанието.

— Дай ми името на Нападателя.

— Или какво? — презрително попита той. — Ще кажеш на скъпия си съпруг сасенах, че съм един от тези, които извършват нападенията.

Кали беше ужасена от самата идея за това.

— Никога не бих те предала.

— И по-добре. — Студената ярост в очите му я уплаши. Никога преди не го бе виждала такъв.

— Заплашваш ли ме?

Погледът му едва доловимо омекна.

— Никога няма да те нараня, също така никога няма да ги предам. Ако съпругът ти научи, че съм един от бунтовниците ще трябва да ме измъчва за имената на останалите. Готова ли си да ме видиш екзекутиран?

— Разбира се, че не.

— Тогава се отърви от него.

О, това момче можеше да бъде непоносим инат и егоист. Как смееше да й отправя подобни искания. Време беше да му изясни позицията си по този въпрос.

— Аз съм негова съпруга. Ако той си тръгне, аз също трябва да замина с него.

— Тогава ни остави да го убием.

Тя поклати глава към него. Сега той се държеше напълно неразумно.

— Можеш ли наистина да направиш това?

Той повдигна безгрижно рамене.

— Имаш ли представа за броя на мъжете, които той е убил. Джейми каза, че е чул английските рицари да проклинат името му и да разказват за ужасите, които този мъж е причинил на други хора. Каза, че съпругът ти бил известен с това, че прерязвал гърлата на мъжете, докато спят. Справедливостта ще възтържествува, ако бъде убит.

— Не вярвам, че това е справедливост — въздъхна тя. — Отчаяните хора извършват отчаяни неща. Знаеш поговорката на баща ни, както и аз. Каквото и да е извършил съпругът ми, направил го е, за да оцелее. Няма да използвам това срещу него. Той е бил изплашено момче.

— Изплашено момче, което е отнело живота на много мъже.

Дърмът беше толкова жесток и осъдителен и тя се питаше, кога се бе променил. Момчето, което си спомняше, беше мило и винаги се придържаше към думите „да оставим неприятностите в миналото“. Но този наполовина развит мъж беше непознат за нея.

— Син е направил грешки — настоя тя.

— Той е извършил престъпления и трябва да плати за тях.

— Ти не си негов съдник.

Дърмънт се втренчи в нея.

— Знаеш ли, живяла си прекалено дълго с англичаните, те са помрачили ума ти и са откраднали сърцето ти.

— Знаеш, че не е вярно.

— Така ли?

О, брат й я разгневяваше все по-силно. Ако скоро не си тръгнеше и двамата щяха да изрекат неща, за които после да съжаляват.

— Дърмът, ти си егоист. Време е да пораснеш и да разбереш, че понякога трябва да се правят компромиси за благополучието на другите.

— Компромис? Говориш за приемането на враг, който баща ни се опитваше да унищожи и загина, докато го правеше.

— Дърмът, моля те бъди разумен. Светът, в който живеем сега е различен. Трябва да…

— Получиш твоя мир — той я погледна презрително. — Но в сърцето си знам, че съм прав и когато умра и срещна татко отново, ще мога да го погледна в очите с чиста съвест. А ти?

Думите му я накараха да трепне.

— Разбира се — отвърна Кали.

Брат й изсумтя презрително.

— Тогава ти пожелавам щастие с лъжите, които изричаш пред себе си — каза той и се отдалечи.

Кали извика след него:

— Кажи на приятелите си бунтовници да бъдат тук тази вечер. Съпругът ми иска да говори с всички мъже от клана.

Дърмът спря и се обърна с иронична усмивка към нея.