— Помни какво ми обеща, Син. Само усмивки са позволени днес.

Той й се усмихна с фалшива усмивка, която показа зъбите му.

Тя завъртя очи.

— Така или иначе е по-добре от гримаса.

Кали се обърна да погледне Саймън и му махна да я последва.

— Милорд Саймън, може ли да поговорим насаме?

Син повдигна вежда.

— Защо ще искаш това?

Тя се протегна през масата и докосна върха на носа му.

— Само искам да го попитам нещо далеч от теб.

— Защо?

— Защото не искам да го чуваш.

— Да — прекъсна ги Локлан, — какъв си, Син? Малоумен?

Син ритна крака на стола на Локлан и присви враждебно очи.

— Един ден, братко, се надявам да видя как някоя жена планира гибелта ти. Тогава аз ще съм този, който ще ти се смее.

— Гибел? — попита Кали. — Колко зловещо го караш да звучи. Не се планира ничия гибел. Просто се пита обикновен въпрос.

Син я погледна иронично.

— Да, и империи са били разбивани на парчета обикновено с казването на една-единствена дума.

— Но не империя искам да разбия. А леда, обвил сърцето ти.

След тези думи в залата настана пълна тишина. Син седеше в зашеметено недоверие.

Кали се зачерви, сякаш засрамена от признанието си и заби брадичка в гърдите си.

Саймън бързо скочи и я изведе от залата, така че да могат да поговорят.

— Син — каза Локлан близо до него. — Осъзнавам, че не съм мъж, който може да дава съвет в това отношение, но ми се струва, че само глупак би позволил такава жена да му се изплъзне. Ако някога намеря жена, която може да погледне през недостатъците ми и все още да иска да бъде с мен, щях да преместя небето и земята, за да я запазя до себе си.

— Аз не съм ти, малки братко. Не мога да се открия пред нея, когато знам, че в най-скоро време ще ме намрази. Омразата и презрението са като майчино мляко за мен, но въпреки това не мога да понеса мисълта да ги видя в очите й.

— Тогава не я предавай.

Той погледна към Локлан. Колко лесно звучеше от устата на брат му.

— Всичко, което някога съм имал в този свят са моята дума и честта ми. Това са единствените неща, които не бяха свлечени от плътта ми. Единствените неща, които никога не съм разменял или продавал, за да оцелея. И ти искаш да се откажа от тях? Искаш от мен повече, отколкото съм способен да дам. Не, трябва да направя това, което съм обещал.

И все пак, докато гледаше към мястото, където жена му беше изчезнала заедно със Саймън, той страдаше. Мисълта за това, което честта му го заставяше да направи, му причиняваше болка. Но не само честта имаше значение. Той познаваше Хенри по начин, по който малко хора го познаваха. Ако се провалеше в намирането на Нападателя, Хенри щеше да заличи този клан.

Син започна да се храни безмълвно, а не след дълго братята му се извиниха и го оставиха сам в залата.

Едва беше приключил с яденето, когато Кали се върна. Тя погледна към празните места.

— Вече излязоха?

— Страхувам се, че настроението ми ги прогони. Сега ще ми кажеш ли за какво си говорихте със Саймън?

— Нямам никакво намерение да отговарям на това.

Той поклати глава.

— Ти си безочлива девойка.

— Такава съм. Баща ми често казваше, че съм дразнеща до точката, в която мога да изпробвам търпението на Йов.

Тя хвана ръката му и го издърпа на крака.

— Сега излизаме, за да прекараме нашия ден на забавления. Елате, сър Страшилище, и ме оставете да видя дали мога да запазя усмивката на лицето ви.

Колко малко знаеше тя, самото й присъствие запазваше усмивката в сърцето му и това беше най-големият подвиг от всички.

Син оседла коне за двамата и след като се качиха върху тях, Кали го поведе към селото Тиър Налейн, където по-голямата част от клана Макнийли живееше и работеше. Беше приятен ден и селото гъмжеше от живот.

Деца тичаха и играеха игри, втурваха се нагоре и надолу по улиците между къщите и магазините. Жени и мъже се спираха покрай пътя, за да поклюкарстват и да поговорят на път за ежедневната си работа.

Кали го накара да слязат от конете, остави ги в конюшнята и двамата тръгнаха пеша.

Не мина много време, преди да станат център на враждебно внимание. Жените сграбчиха децата си и бягаха при тяхното приближаване.

Кали пое дълбоко дъх, борейки се за търпение заради начина, по който хората й приветстваха съпруга й. Беше добре, че бе оставил доспехите си. Можеше само да си представи колко по-зле щяха да се държат, ако беше облечен с ризницата и носеше меча си.

Жената на касапина излезе от магазина си, видя ги да приближават, след което изтича обратно вътре, затръшна вратата и сложи табела, че месото е свършило за деня. Кали погледна табелата, след това Син, за да провери реакцията му.

Нямаше такава. Мимоходом едва обърна внимание на презрението на клана й, сякаш не очакваше нищо по-добро. И това я вбеси най-много.

Познаваше тези мъже и жени през целия си живот. Как можеха да са толкова слепи?

— Морна? — извика тя, когато видя мащехата си да говори с най-добрата си приятелка, Пег, пред магазина на обущаря. Кали хвана ръката на Син и го поведе към нея. — Как минава денят ви?

Мащехата й грейна с усмивка към тях, докато Пег заразглежда съдържанието на кошницата, която носеше.

— Добре сме, нали, Пег?

Пег вдигна поглед и погледна презрително Син.

— Трябва да се връщам към задълженията си.

Син не каза нищо, лицето му също не издаваше и най-малкия признак за обида.

— Как сте, милорд? — попита Морна.

Кали видя в очите на Син да проблясва облекчение за толкова кратко, че се запита дали не си е въобразила.

— Доста добре съм, милейди, а вие?

— О, глупости, никаква милейди. Аз съм просто Морна, особено за мъжа който помогна на моя Джейми. Нали знаете, че той говори само за вас.

— Определено не може да се каже, че съм благороден. Наричайте ме Син. А колкото до Джейми, той е добро момче. Свършили сте добра работа с него.

Морна грейна в усмивка срещу него. Хвърли поглед над рамото на Син, а после погледна към Кали.

— Да видим дали ще успеем да разбием няколко упорити черепа и да накараме останалите да видят какво правим.

Преди Кали да успее да попита Морна какво има предвид, мащехата й сграбчи Ангъс, когато старецът мина покрай тях. Дългата му сива коса беше заплетена и брадата му бе толкова гъста, че никой не знаеше как изглежда в действителност. Въпреки това той бе един от най-уважаваните мъже в клана и ако човек успееше да накара Ангъс да го хареса, останалите щяха да последват примера му.

— Ангъс, любов моя — весело каза Морна, — запозна ли се с новия съпруг на Кали?

Старецът сви устни, докато оглеждаше английските дрехи на Син.

— Нямам желание да се запознавам…

Морна го прекъсна като прочисти гърлото си.

— Не мислиш ли, че трябва да съдиш един мъж по делата му, а не по рождението му.

— Знам делата на неговия вид.

Морна въздъхна, когато Ангъс се отдалечи куцайки.

— Не го вземай присърце — каза тя на Син. — Те наистина са добри хора.

— Вярвай ми, дори не го чух. Страхувам се, че Кали е единствената, която бива наранена от подобни коментари.

Той можеше й да говори така, но Кали не го вярваше. Как можеше това да не го наранява?

Кали се озърна и видя група от осмина мъже, водени от Фрейзър, които ги приближаваха. Ох, това не беше добре. По наперената им походка можеше да каже, че намерението им бе да навредят.

Фрейзър погледна към нея. Подигравателната му усмивка изкриви червеникаворусата му брада.

— Защо си го довела тук?

— Исках да му покажа селото.

— Защо?

— Защото живеем тук и мислех, че може би ще му хареса да го види.

Очите на Фрейзър бяха тъмни и заплашителни.

— Ти може да живееш тук, но той е посетител. Поне е добре да бъде такъв.

Син се подсмихна, сякаш се забавляваше от думите на Фрейзър.

— Нека да позная. Ако не напусна скоро, ще ме накараш да си мечтая да съм се прибрал вкъщи. Или още по-добре, ще ме накараш да си мечтая никога да не се бях раждал или някое друго клише, предназначено да ме изплаши.

Фрейзър отвори уста да отговори.

Син проговори преди той да има шанс да каже нещо.

— Вече знам, че не ме искате тук. Нямате полза от мен или някой като мен. Дори не искате да бъдете притеснявани като ме виждате във вашата среда. — Син прокара враждебен поглед по групата мъже, който накара няколко от тях да отстъпят назад. — Добре тогава. Предайте ми Нападателя и с удоволствие ще си тръгна.

— Единственото нещо, което ще ти дадем, е главата ти.

— Ооо — въздъхна Син. — Уплаши ме. Мислил ли си някога да съчиняваш приказки за децата? В действителност може да успееш да изплашиш двегодишно дете.

Фрейзър погледна възмутено Син.

— Наистина не те харесвам.

— Чувството е изцяло споделено.

Фрейзър направи крачка към Син, който изобщо не се помръдна. Кали сдържа дъха си в очакване да се сбият. Двамата й напомняха на овни, сключили рога и нямаше идея как да разсее ситуацията.

Не че Фрейзър щеше да й позволи. Мъжът наистина нямаше здрав разум да притиска съпруга й и тя се възхити на самоконтрола на Син. Всеки друг мъж, който притежаваше дори половината от бойните му умения, вече щеше да е накарал Фрейзър да хленчи от земята.

Когато шотландецът проговори тонът му беше неучтив и студен.

— Мислиш, че можеш да дойдеш тук и да ни казваш как да живеем. Да ни гледаш отвисоко. — Той погледна към Кали. — Да вземаш жените ни, макар че ние не правим нищо. Ако изобщо имаш някакъв здрав разум, тогава ще се отправиш към дома си до падането на нощта.

Усмивката на Син беше зла.

— Какво да кажа? Нямам здрав разум.

Фрейзър замахна към него.

Син се наведе, хвана ръката на Фрейзър и го задържа на място с жестока хватка.

— Чуй ме — каза Син на келтски. — Ще говоря бавно, за да ме разбереш. Нямам желание да те засрамвам пред приятелите и семейството ти като те нараня. Така че прибирай се у дома и вземи мъжете си със себе си.

Рицарят освободи Фрейзър, който залитна назад, докато оглеждаше с неприязън тялото на Син.

— Аз и ти ще трябва да решим това.

Син хвърли неудовлетворен поглед към Кали.

— Колко ще ми се ядосаш, ако го ударя наистина силно? Само веднъж.

Тя засия при осъзнаването, че единствено неговото уважение към нея го спираше да смаже Фрейзър. Без значение дали го признаваше на глас или не, съпругът й имаше чувства към нея. В този момент можеше да го целуне.

— Това е денят за забавления — просто каза тя. — Така че, ако ще ти достави удоволствие, може би ще съм склонна да ти простя.

Син се усмихна на думите й.

В този момент силен вик разцепи въздуха.

Мъже и жени сграбчиха децата и затърсиха прикритие. Кали замръзна, когато видя подивял бик да тича по улицата на селото, атакувайки всичко и всеки, който се изпречеше на пътя му.

Преди да успее да се помръдне, Син я сграбчи в ръцете си и я хвърли върху ниския край на покрива на близката къщурка. Тя се покатери нагоре правейки му място да се присъедини към нея.

Той не го направи.

Фрейзър сграбчи Морна и направи същото с нея, после се затича към малко момче, което беше паднало на улицата. Той стигна до момчето секунди преди бика и успя да го качи върху един покрив, но преди да съумее да се махне от пътя му, добичето го закачи за крака и го промуши с отмятане на голямата си глава.

Кали се сви от страх, наблюдавайки начина, по който бикът атакуваше. Нямаше надежда за горкия Фрейзър. Той беше мъртъв.

Или поне така си помисли, докато не видя Син да хваща голяма дървена бухалка за пране и карирана фуста от мястото, където една от жените беше изпуснала прането си. Докато бикът си играеше с Фрейзър, Син го плесна по хълбока и зацъка с език към животното.

Бикът се завъртя и го погледна гневно.

— Точно така — надсмя се Син на животното. Уви фустата около бухалката, за да направи знаме, което щеше да привлече бика. — Тичай след идиота, който няма меч.

Рицарят размаха знамето пред бика, който сега стоеше мирно, сякаш наблюдаваше движенията на Син. Тупна два пъти с копито, наведе глава и нападна.

Син се завъртя и се затича към дърветата толкова бързо, колкото можеше.

— Не! — Кали изкрещя, когато съпругът й и бикът изчезнаха. Тя скочи от покрива долу, където група хора бяха наобиколили Фрейзър.

След като опасността беше отминала, хората напълниха улицата.

— Това беше най-смелото нещо, което съм виждал — каза старият Ангъс, когато той и още няколко мъже помагаха на Фрейзър да се изправи и преглеждаха ранения му крак.

— Трябва да отидем да му помогнем — каза Кали.

Братът на Фрейзър, Джералд, грабна лък от очакващата го каруца.