Катрин Каултър - Сабрина

— Дори и да те заслепи с красотата си?

— Чарли, за какво говориш, по дяволите? Ако не ме лъже паметта, аз я бях поканил да пояздим в парка. Можеш ли да кажеш, че това й дава надежди за брак?

— Да не си забравил, че танцува два пъти с нея на бала у лейди Брансън? Повярвай ми, аз не си спомням много добре, но през последните три дни тя ми го каза поне шест пъти. Очевидно Тереза счита, че няма защо да се притеснява. Тя е твърдо убедена, че ти ще й поискаш ръката. Скочил си право в огъня, приятелю, въпреки че в тигана щеше да си бъдеш много по-добре.

— Чарли, трите чаши шери ти размътиха главата. Какво ще кажеш за малко кафе? Това ще избистри мисълта ти. Не, не бързай да ми благодариш! Не забравяй, че освен всичко друго, аз съм и икономът тук. Кафе, сър?

— — Сабрина Евърслей е чудесно момиче — продължи Чарлз, без да обръща внимание на забележките на Филип. — Тя е на осемнадесет години. Да, на осемнадесет. С две години по-малка от Маргарет.

— Да, забелязал съм проблясъци на чар в нея, но в много редки случаи. Има обаче нещо друго — много голям инат е, по-голям от Хорас, любимото прасенце на чичо Харви. Знаеш ли, това животинче е голяма работа, наистина, но науми ли си нещо, никой не е в състояние да го спре. Сабрина е същата.

— Какво общо има прасето със Сабрина, Филип? Абсолютно никакво сравнение не може да става. Чуй ме, Филип, мисля че е добре аз да ти бъда свидетел прел олтара. Старият граф ще уреди всичко и ще можеш да се венчаеш за нея още тази седмица, още повече че той самият ще иска всичко да се прикрие и да не се разчува. — Чарлз погледна приятеля си и му намигна. — Знаеш ли, бих пийнал малко кафе.

— Кафе… — повтори несъзнателно Филип и се втренчи в приятеля си. — Какво ще уреди? Господи, Чарли, наистина шерито ти дойде твърде много. Смяташ, че трябва да се оженя за Сабрина Евърслей, така ли? Но това е толкова нелепо! Като онзи пояс с жълтите лалета, който беше сложил миналия месец на приема в Уайтс. Та аз познавам тази дама от няколко дни!

— Ама ти не разбираш ли какво искам да ти кажа? Не можеш ли да се досетиш? Твоята репутация не ти позволява да се измъкнеш, Филип. Ти си известен с умението си да караш жените сами да идват в леглото ти, а това много дразни останалите мъже. Ти си прекарал около една седмица с едно неомъжено момиче в тази вила. Тя пече е компрометирана пред останалия свят, Филип, от главата до петите.

— Наистина има прекрасни пети — отбеляза Филип.

— Силно се съмнявам, че Ричард Кларъндън ще се съгласи да се ожени за нея.

— Господи, колко много неща знаеш, Чарли? Ти мислиш за всичко и за всички. Ето защо ми се струваше, че името й ми е познато. Една вечер, докато играехме на карти, Ричард ми каза, че смята да се ожени за едно младо момиче от Йоркшир. Това е била Сабрина. Чуй ме сега, аз не смятам да се женя за нея. Просто няма никаква причина, разбираш ли? Тя почти умираше. Аз й върнах живота. Не съм правил секс с нея. Грижех се за нея, за да може да се възстанови, но това в никакъв случай не е включвало секс. Аз й приготвях храна, но десертът не включваше секс. Сега те моля да забравиш тези глупости за женитбата. Ричард е този, който иска да се жени, а не аз, така че може да си я вземе. Аз съм и ще си остана „добрият самарянин“, нищо повече.

— Съмнявам се, че ще се съгласи да си я вземе, след като разбере, че е била тук с теб. Твоята репутация на любовник надминава и неговата. Едва ли ще се съгласи да се ожени за нея. Нали знаеш, че е маниак? Когато започнаха търсенето, той едва не уби коня си, от пришпорване. Много силно я желае, но след като я открие при теб… Силно се съмнявам, че все още ще я иска за жена. Надявам се поне да не вземе да те убие.

Не, Ричард едва ли обича Сабрина, помисли си Филип и погледна тестото за хляба. Защо му е момиче като нея, след като дните му са преброени? Защо беше назначил още една камериерка само преди три седмици? Не, Чарли сигурно грешеше, тук не ставаше въпрос за любов. Той се опита да си припомни точно думите, които Ричард беше казал за Сабрина. Бяха на приема в Уайтс, играеха карти, а само час преди това бяха ходили при любовниците си. Ричард беше леко пийнал, но и Филип не беше изостанал е брендито. Тогава Ричард му каза:

— Най-после си намерих съпруга.

Докато говореше, Ричард не гледаше към Филип, а наблюдаваше игривите пламъчета в камината. Отначало Филип си беше помислил, че се шегува, затова се разсмя и отново напълни чашите.

— Не, не, сериозно ти говоря, Филип. Тя е прекрасно момиче, само дето трябва да почакам още три месеца. Старият Евърслей обеща да ми я даде за жена, след като навърши осемнадесет години. Рожденият й ден е след няколко месеца.

Тогава Филип беше много изненадан. Въобще не очакваше такава вест от приятеля си.

— Но ти вече погреба една жена, Ричард, имаш от нея и наследник. Толкова пъти си ми казвал, че никога вече няма да се жениш, че само една жена не може да те задоволи, а сега какво?

Ричард се беше усмихнал и след като изпи поредната чаша с бренди, отговори:

— Искам я — гласът му бе плътен, преливащ от похот и алкохол, — искам само нея. Тя е по-жива и от самия живот. Косата й е като тези пламъци, дълга и гъста. Искам да заровя лицето си в косите й, да вдишвам аромата й. Знаеш ли, тя единствена от всичките ми познати не се е опитвала да ме оплете в мрежите си. Едва ли може да си представи как ме възбужда. Да — погледна той към огъня, а след това към картите си, — искам само нея!

Изведнъж Чарлз извиси глас и Филип чак тогава осъзна, че той говореше на него.

— Извинявай, Чарли!

— Попитах те какво възнамеряваш да правиш.

— Ти не ме чу? Аз спасих живота й, нито повече, нито по-малко. Смятам да я върна на семейството й. — Не, нямаше да бъде толкова лесно, трябваше да разбере какъв е този Тревор, помисли си Филип и продължи: — Ти каза, че този Тревор е женен за сестрата на Сабрина Елизабет, нали?

— Да, ако питаш мен всичко беше нагласено, като че ли искаха да го откупят. Елизабет не е от обичливите жени, когато я видя все едно че съм стъпил на тръни.

— Сабрина има ли леля в Лондон?

— Разбира се, лейди Баресфорд. Ходил си на няколко от нейните приеми, нали?

Така наречената леля, омъжена за търговец. Филип кимна несъзнателно. Очевидно Сабрина беше решила да остане под покровителството на леля си. Е, време беше да реши какво ще прави.

— Все още ли отричаш да си компрометирал момичето?

— Не съм я компрометирал! Не мога да повярвам, че спасяването на живота на едно момиче ще ми струва толкова скъпо. Едва ли не аз се превърнах в най-опасния подлец! Само не ми казвай, че ти се е искало да се възползваш от едно момиче, докато то умира от студ и зъбите му тракат!

— Не, но аз не съм известен като женкар, нали? Откъде да знам какво точно се е случило? Кой може да докаже, че не си я прелъстил, а?

— Млъкни, моля те!

— Ако искаш да знаеш, аз ти вярвам. Знам, че никога не лъжеш, само се опитваше да ме изиграеш, когато бяхме малки. Въпросът е обаче дали другите ще ти повярват. Сабрина ще бъде остро критикувана от всички веднага щом я открият тук, и то с теб.

Господи, това наистина беше така и никак не му харесваше. Толкова ли е лош? Та той не е наранил никого, просто винаги се е съобразявал с желанията си, и това е.

— Толкова ли лоша репутация имам, Чарли?

— Лоша? Е, предполагам, че ще ти се наложи да преосмислиш създалото се положение. Колко странно, нали? Ти можеш да се измъкнеш оттук без никакви последствия, но помисли ли за Сабрина? Не, нали? Колко глупав и непоносим е понякога животът!

Филип наистина се ядоса. Не можеше да не си признае поне пред себе си, че няколко пъти бе пожелавал Сабрина. За бога, та той да не е сляп?! Още повече, че имаше достойнство, държеше на думата си. Как би могъл да се възползва от нея?! Единствената интимност, която се появи помежду им, бе последица от състоянието й. Спомни си за Мартине, неговата любовница. Господи, защо не си беше останал в Лондон? Щеше да се излежава с часове в леглото й и нищо подобно нямаше да му се случи, но пече беше късно. Случи се. Срещна Сабрина.

Нямаше никакъв изход от положението, освен този, който предложи Чарлз. Филип блъсна тестото пред себе си. Чарлз беше прав, в случая неговата репутация играеше много важна роля…

— Няма ли някакъв начин да се потули всичко?

— Не виждам как, след като цялото графство се претърсва заради теб и нея. Все отнякъде ще се чуе. Не забравяй и Ричард Кларъндън.

Филип стана и още по-нервно заблъска тестото. Ръцете му бяха целите в брашно. Той се огледа и се усмихна, след това каза същото, което бе казал на Сабрина само преди няколко часа:

— Аз само й помогнах, разбираш ли? Ще говоря с Ричард. Той ще ми повярва. Може би тя ще предпочете него пред мен. Все пак той е маркиз, има много повече предимства…

— Разбира се, че на всяка цена трябва да говориш с Ричард, но не бих казал, че той ще се хвърли на врата ти от радост, ще те разцелува и потупвайки те по рамото, ще ти каже, че ти вярва напълно. Не, Филип. Съжалявам, но смятам, че трябва да си подготвен за всякакви изненади. Още повече, че на теб също ти трябва наследник. Дори Роан Карингтън е женен. Сега е твой ред.

Филип гневно изруга, а Чарлз продължи:

— Това е най-правилното решение. Въпрос на чест.

— Но дяволите честта — отвърна Филип и удари с юмрук по масата.

— Недей да ругаеш честта! Не бива!

Илейн поруга честта ми, помисли си Филип и още повече се огорчи от нахлулите спомени. Върна се назад във времето, когато единственото, което го интересуваше, бяха удоволствията и бавно каза:

— Предполагам, че си прав. Някой трябва да се погрижи за нея. Мисля, че ако трябва да я оставя сама да решава съдбата си, Сабрина Евърслей ще затъне в проблеми до гуша. Аз поне мога да я задържа на повърхността.

За негова най-голяма изненада Чарлз силно се разсмя. Филип вдигна очи и въпросително го погледна.

— Та аз съм осем години по-голям от нея — мога да се справя!

— А ти каза, че я познаваш само от около седмица, а, Филип? И че тя е била през цялото време много болна. Ще трябва да разпиташ Маргарет за всичките пакости, които Сабрина е правила като малка. Да, мисля, че съвсем скоро ще ти се наложи. Сабрина не е от покорните и смирени овчици. Филип.

Филип си спомни за безразсъдния й опит за бягство предишната нощ.

— Тя ще ме послуша. Без съмнение, ще бъде послушна с мен, повярвай ми.

Той оформи тестото на две половини и го пъхна във фурната.

Предполагам ще останеш за обяд, нали, Чарлз? Трябва да решим какво да правим. Когато Сабрина се събуди, аз ще я уведомя.