Катрин Каултър - Сабрина

— Добър вечер, мадам — каза провлечено Филип и се хвърли в леглото да я целуне.

Мартине се изправи и небрежно смъкна завивките от себе си. Беше гола. Филип втренчи поглед в голотата й. После явно се събуди и бързо засваля дрехите си, разхвърляйки ги по пода.

— Quelle sottise — каза Мартине със силен акцент. — Елате, милорд, елате бързо. Имате нужда от помощта ми. Вие сте пиян, Филип, толкова пиян, че едва ли ще можете да ми доставите удоволствие — бърбореше Мартине, докато отместваше завивките. После дръпна Филип в обятията си.

— По-скоро бих умрял! Повярвай ми, Мартине, няма да те разочаровам. Ако се отклоня от обещанието си, само ми го напомни.

Мартине се разсмя и го тупна по рамото.

— Разбира се, но едва ли ще се наложи. Та това е твоята истинска същност и ти не се разделяш никога с нея.

Филип също се разсмя и зарови лице в гърдите й. Знаеше, че тя винаги има нужда от него. Едва ли имаше друг мъж, с когото би могла да си поговори на френски. Поне една жена наистина имаше нужда от него и го желаеше…

Мартине отметна глава назад и светлината се прокрадна през тъмните й коси. После се изви цялата, за да може Филип да я целуне.

— Обичам, когато целуваш гърдите ми…

— Мога да накарам всяка една жена в Лондон да ме заобича — промърмори той между целувките, — дори и онази опърничава кучка!

Ето това вече беше интересно, помисли си Мартине, докато удоволствието се разливаше по цялото й тяло. Тя се наведе към Филип и вдигна главата му, за да може да го целува дотогава, докато и двамата останат без дъх. След няколко мига на наслада и удоволствие Филип изведнъж я отблъсна от себе си, изправи се и втренчи поглед в нея.

Мартине беше забелязала странното му поведение още в началото, но сега имаше и още нещо — очите му я гледаха, но не я виждаха.

Миг след това Филип се отпусна на леглото до нея, подпря се на лакът и отново я погледна. Тогава замахна с ръка и я удари по рамото. Беше съвсем необичайно за него, никога не беше постъпвал така с нея и Мартине горчиво въздъхна.

— Тя е една глупачка, Мартине. Опитах се да я предизвикам, но тя не ме иска. Не я помолих да се омъжи за мен тази вечер. Нямаше смисъл. Достатъчно много неща направих за нея. Защо да се наранявам отново, когато знам, че тя ще ми откаже? Не съм чак толкова глупав… Не знам какво да правя. Мразя нейния страх, не й подхожда. А отгоре на всичко ме обвини в безразсъдство — че уж съм искал да спася името и честта й, понеже й предложих да се омъжи за мен?! Аз да се жертвам заради нея! Представяш ли си? Смешно, нали?

Мартине премигваше в недоумение, а светлокафявите й очи бяха изпълнени със самосъжаление — той вече не я милва, беше далече от нея. Стана й мъчно. Имаше обаче нещо, което я заинтригува.

— Да не би да си компрометирал името на някоя дама?

— Разбира се, че не съм. Толкова ли съм лош?

— Разбира се, че не си, но нали току-що каза…

— Няма такова нещо, разбираш ли? Тя щеше да умре, ако аз не се бях погрижил за нея. И тя го знае, признава, че е така. Целият побъркан свят го знае — изкрещя Филип и сложи ръка на корема й.

Мартине се усмихна, но нищо не каза — искаше с мълчанието си да го предизвика към откровение. И той се хвана.

— Дори Кларъндън я помоли да се омъжи за него. Толкова ли не може да разбере, че нещастието от хорските приказки вече чука на вратата й?

— Но ако ти не си я компрометирал по никакъв начин, тогава защо тя трябва да се страхува от хорските приказки?

Филип се отпусна по гръб. Свещта придаваше причудливи форми на сенките по тавана. Някъде проскърца дъска и той мигновено се изправи и се разкрещя:

— Извикай веднага дърводелец! Не искам да бъда смазан от дъските на тавана, докато се любим!

Мартине кимна, въздъхна и тихо отвърна:

— Не мога да разбера защо това момиче, което не е било компрометирано, е отказало на Кларъндън. Той е толкова романтичен. Само от името му се разтрепервам — говореше Мартине и се усмихваше на Филип, но той остана сериозен. — Да, наистина цялата се разтрепервам, Филип. Защо това момиче не е поискало да се омъжи за него?

— Той не я обича, просто я иска за себе си. Той е един развратник и не я заслужава!

— А ти обичаш ли я?

— Разбира се, че не. Та аз едва я познавам. Нали знаеш, че съм прекалено млад, за да обичам когото и да било. Прекалено млад съм да се женя.

— А ти не си ли развратник?

— Не. Това е въпрос на гледна точка. Аз съм много по-малко развратник от него. Дори не мога да се сравнявам с истинските развратници. Повечето от приказките за моята особа са само клюки. Е, не съм чак толкова чист като Роан Карингтън, или поне това, което се знае за него, но съм почти като него. Е, добре, не като него, но не съм и женкар като Ричард Кларъндън.

— Винаги съм харесвала оценките, които даваш за себе си и за другите, Филип.

— Не изопачавай думите ми, Мартине! Ако Кларъндън имаше възможност, сигурен съм, че щеше да се възползва от нея. Едва ли щеше да постъпи като мен. Ако той я беше открил, нямаше да се спре пред нищо и дори щеше да се възползва от невинността й. Тя поне случи на човек в мое лице. Аз съм честен. Може и да съм изпитал желание да я имам, но не се възползвах от безсилието й.

Мартине се замисли. Имаше още нещо, което разпалваше любопитството и до болка.

— Значи Кларъндън също е предложил себе си в качеството на „съпруг-жертва“, така ли? И всичко това заради едно момиче, което дори не е било опетнено?

— Не става въпрос за това. Никой нямаше да го научи, ако не беше дошъл Чарлз Аскбридж. Твоят романтик Кларъндън нямаше да има нужда да предлага жертвоготовните си услуги. Ако му бях казал, че съм се възползвал от нея, едва ли щеше да бъде толкова самоуверен. Възползвал. Можеш ли да си представиш, че той ме попита за това? Та тя беше почти мъртва, а той мисли, че съм се „възползвал“… Колко е жалък светът, Мартине, чак вони…

— Имаш право — каза Мартине и прокара пръсти по гърдите му до корема. Ако трябваше да бъде искрена, това негово поведение започваше да й омръзва, а разговорът да я отегчава. Тя дори не знаеше кое е това момиче. Едва ли го и познаваше.

— Колко си силен, Филип — промълви тя, докато пръстите й се спускаха все по-надолу.

— Нали знаеш, че посещавам Салона за бокс на Джаксън — отвърна вяло Филип и вдигна глава към гредата, откъдето идваше скърцането.

Мартине се засмя и започна да го целува по гърдите още по-настойчиво.

— Не, Филип, не мисля, че Салонът за бокс на Джаксън има нещо общо със силата, за която ти говоря — продължаваше да кокетничи Мартине, докато ръката й стигна до мъжествеността му и Филип затаи дъх.

Той я издърпа върху себе си и думите й докоснаха устните му:

— Не мога да разбера само едно нещо, Филип. Толкова често си ми казвал, че си прекалено млад, за да се жениш, че последното нещо, което искаш, е съпруга, а сега постъпваш като човек, който има гузна съвест. — Мартине вече беше обзета от невероятна възбуда и започна да се движи върху него. Филип се остави да бъде обладан от нея.

Изведнъж тя спря. Беше дочула думите му:

— Прекарахме почти една седмица заедно. Сами. Онези глупаци Елизабет и Тревор непрекъснато разправяха, че е искала да съблазни зет си. Трябваше да отида и да се срещна с тях, за да се уверя, че ще си затворят устата. Няма съмнение, че вече са успели да й навредят. Просто все още не е стигнало до Лондон. Ето това Сабрина не може да разбере! А още по-лошото е, че не ми се доверява и не ми вярва.

Мартине мълчеше в очакване на възбудата и насладата. Колко опияняващо! До такова върховно усещане можеше да я доведе единствено Филип.

— Онова момиче, което все още не си съблазнил, дали ще обича да се люби така?

Филип се замисли за Сабрина. Малка, нежна, притисната силно до него, докато треската я мъчеше. Отново разбра объркването и неудобството, което тя изпитваше. Силното желание да я има беше помрачило ума му, но той успя да се овладее. Един джентълмен никога не говори за една дама по такъв начин, нито пък го обсъжда с любовницата си. Разбира се, Мартине не беше виновна за това, че той й разказа всичко. Грешката си беше изцяло негова.

— Стига вече, Мартине! Стига! За последен път… стига… — говореше несвързано като насън Филип, обвивайки ръце около врата й и притегляйки я към себе си, за да я целуне.