— Спри, моля те! Със сигурност той е едни от онези мъже, които не правят нищо друго, освен да се наливат с бренди, да ходят при любовници и да се надбягват с коне.

— Трябва да ти кажа, глупако, че този мъж е виконт Деренкорт.

— Филип Мерсералт?!

— Да — отговори надменно Тереза, без да обръща внимание на изненадата в гласа на брат си. — Ако поне веднъж си позволиш да се откъснеш от учението си, ако поне за малко спреш да си навираш носа в книгите, ще научиш, че вече съм ходила с него на езда в парка, а и прекарахме заедно Коледа в Морленд. — Този празник не беше оправдал очакванията й, но откъде можеше брат й да знае какво се беше случило. — Ако не беше онова нахално момиче, което обърка плановете ни, сигурна съм, че вече щяхме да сме…

— Ти каза, че Филип Мерсералт никога не идва на този бал, нали?

— Не, разбира се. Колко жалко! Тази вечер съм особено красива… — не можа да довърши мисълта си Тереза, тъй като проследи погледа на брат си и… се изчерви. — Господи, сигурно е научил, че аз ще бъда тук и е решил да дойде! За да ме изненада! Бъди учтив с него, Уил, или ще накарам твоя настойник да се влюби в мен — бърбореше Тереза и непрекъснато дърпаше брат си за ръкава.

Уилфред много искаше да й отвърне и да я постави на място, но си представи какво би могла да направи тя е настойника му. Безпомощният мистър Джеймс и без това беше отдавна влюбен в нея.

— Добре, ще се постарая.

— Скъпи, трябва да отидем да поздравим лейди Джърси и контеса Лийвън, а също и онзи студен мистър Друмонд Бърел.

— По-добре доброволно да отида в Нюгейт.

Лека руменина покри бузите на Тереза при срещата с покровителите на Алмак.

— Красиво момиче — беше коментарът на контеса Лийвън, докато Тереза и Уилфред се отдалечаваха. — Има изискани маниери и се облича много добре.

Сали Джърси се усмихна и злобно добави:

— Възможно е мис Тереза Елиът да забрави напълно добрите си маниери, когато се срещне с новото попълнение от млади дами в Лондон. Май ще се окаже, че Сабрина Евърслей вече е успяла да покори сърцата на доста благородници, а това не е никак малко постижение за толкова кратко време. Филип Мерсералт помоли за благоволението ми да му разреша да танцува валс с нея.

Мисис Друмонд Бърел, която до този момент не беше проявила желание да се присъедини към разговора, погледна студено лейди Джърси и отбеляза:

— Мисля, че виконтът ще се окаже в много трудно положение. За кратко време той бе пленен от две дами едновременно. Но пък притежава чар! Лично на мене ще ми бъде много забавно да видя как ще се справи с деликатното положение.

Тереза дръпна Уилфред да се обърне към виконта, за да може да го удостои с необходимото внимание. Той обаче изглежда никак не беше впечатлен от срещата си с нея. Тереза беше на не повече от пет стъпки, когато той изведнъж се обърна и заговори с някакво червенокосо момиче. Младата дама стоеше до лейди Баресфорд. В следващия миг виконтът взе ръката й и я поведе към залата, където няколко двойки вече танцуваха. Тереза се закова на място. Дъхът й замря.

— Как смее да се отнася така с мен?! Сигурна съм, че ме видя! Коя е тази нещастница с него? О, ще му дам да се разбере!

Уилфред, който вече се чувстваше достатъчно отегчен и му беше безразлично дали да остане още малко на бала, или да си тръгне за вкъщи, изведнъж се оживи. Погледна сестра си. Тереза беше побесняла от яд. Уилфред реши, че няма да е излишно да подпали фитила.

— Изглежда тази малка красавица вече е пленила твоя виконт и ти го измъкна точно под носа. Много е красива, нали, Тереза? Толкова невинна и непорочна! Много е сладка. Не зная защо, но си мисля, че тя не е сестра на бъдещия ти съпруг. Дали ще се съгласи да танцува с мен? Ти какво ще кажеш?

— Млъкни! Ще кажа на мама! Знам защо постъпва така — просто е много добре възпитан. Това е само жест на внимание, нищо повече. Ела, Уил, трябва да поздравя лейди Баресфорд.

В този момент обаче лейди Баресфорд се навеждаше към Лусила Мортън. По всичко личеше, че говорят нещо поверително и Тереза реши, че не може да ги прекъсва. Тя мислено изруга и се обърна към залата. Филип и момичето продължаваха да танцуват. Тереза видя как той започва да се смее. Тогава грабна брат си за ръката и му заповяда:

— Ти ще танцуваш с мен, Уил! И да не си посмял да ме настъпиш! Обувките ми са нови и не искам да ги похабиш!



Филип завъртя Сабрина и двамата описаха голям кръг от единия чак до другия край на залата. Тя вече беше останала без дъх от смях.

— Какво мислиш за баловете на Алмак — попита я той, усмихвайки се.

Сабрина също се усмихна.

— Чудесно е. Обичам да танцувам валс, а и ти си много добър партньор, по-добър дори от учителя ми по танци. Той непрекъснато тактуваше на глас, а ръцете му бяха все изпотени. Често ли идваш тук, Филип?

— Много рядко, защото обикновено е скучно и отегчително.

— Надявам се не ме причисляваш към скучните хора и не си се почувствал задължен да дойдеш само заради мен.

— В никакъв случай. Как бих могъл? Не ти ли казаха, че аз съм един голям егоист? Не знаеш ли, че никога от никого не завися? Правя само това, което на мене ми харесва и което аз искам — когато обаче се отнася до теб, веднага се променям, помисли си Филип, но нямаше смелостта да изрече последните думи на глас.

Изглежда и двамата бяха забравили споровете от предишната си среща. Филип се чудеше дали Сабрина си спомня караницата.

— Отново дишаш тежко, Сабрина. Хайде да поседнем. Не искам да се умориш до смърт и да не мога да танцувам повече с теб.

— Не бих посмяла да ви разочаровам, милорд.

— Когато ме разочароваш, ще ти кажа.

Сабрина го погледна и се втренчи в него. Признанието му я накара да се усмихне, но в погледа й имаше още нещо, което на него му заприлича на насмешка. Нека се забавлява, помисли си той, нека се смее. Реши да подпали старите чувства:

— Да, така е, Сабрина. Малко настроение няма да ни навреди. Ричард ми беше казал, че си много весела. Няма да се откажа, ако решиш да ме впечатлиш със същото.

Преди Сабрина да успее да му отговори, музикантите засвириха нов валс. Филип обви ръка около кръста й и отново я завъртя чак до средата на залата. Сабрина се смееше весело и следваше стъпките му. Беше топло и приятно. Свещите искряха и светлината им се разпръскваше на хиляди многоцветни искрици. Тя се чувстваше щастлива, а около нея се носеше весел глъч. Филип я притисна до себе си и забави движенията си.

— Моля те, не спирай, Филип. Харесва ми начина, по който танцуваш валс.

Филип беше очарован. Мислеше си, че ако я пусне, Сабрина ще продължи да се върти и да се смее сама. Тази непринуденост у нея наистина му харесваше.

— Не беше прав. Само погледни — всички се забавляват и се смеят. Баловете на Алмак никак не са скучни и отегчителни. Всички са толкова учтиви и мили. Леля ми каза, че дори мисис Друмонд Бърел, която никога не се засмивала, сега сияела. Тя ми се усмихна, Филип. Е, почти… Показа си зъбите, което според леля ми е равнозначно на усмивка.

Филип също се засмя и отново завъртя Сабрина, за да опишат още един кръг. Когато отново забави крачки, той се наведе към нея и й каза:

— Трябва да се съглася с теб. Наистина тази вечер е очарователна. Ти танцуваш прекалено изящно за роднина на обикновен търговец.

— Всички джентълмени, с които танцувах тази вечер, ми казаха същото — добави тя и го погледна.

Сабрина наистина се закачаше с него. Дори може би започваше да флиртува, помисли си Филип и се почувства замаян.

— За роднина на обикновен търговец ти си и много добре облечена. Италианският крепон наистина ти стои великолепно.

— Откъде знаеш, че това е италиански крепон? Не съм очаквала един джентълмен да разбира от такива неща.

— Един джентълмен, който държи на успеха си сред дамите, трябва да знае всичко и да разбира от „такива неща“. Ако желаеш, мога да те заведа в един магазин до Бонд Стрийт. Там ще си избереш много изящни аксесоари към тоалетите и ще изглеждаш наистина съвършена.

Сабрина не знаеше дали да се ядоса, или да се засмее, но Филип усети колебанието й, смръщи вежди и попита:

— Кое от двете ще избереш?

— Когато реша, ще ти кажа. Ако се засмея, това само ще те окуражи.

— Едва ли — отвърна Филип.

Той чувстваше пръстите й на рамото си и леко се усмихна. Спомни си предишната нощ, когато Мартине беше в прегръдките му, и още по-силно завъртя Сабрина. Тя се задъха. Малко преди да свършат музикантите, Филип се наведе към нея. Брадичката му се опря в къдриците й и той прошепна замислен:

— Бих желал да ми позволиш да бъда вторият Св. Георги. Ти си девойка, изпаднала в беда, Сабрина. Това е истината, и ти го знаеш. Нищо друго не ще те спаси. Не си ли го разбрала все още?

— Никога няма да мога да ти се отплатя, ако сега ти разреша да се провалиш заради мен, Филип. Освен това, огледай се наоколо. Всички ме харесват. Не е необходим никакъв Св. Георги.

Филип само въздъхна. Музикантите засвириха поредния валс. Той я завъртя и те се понесоха към средата на залата.

— Това е третият валс. Колко учтиво от твоя страна. Толкова съм щастлива!

Само ако знаеше какво означава този трети валс, помисли си Филип и се усмихна.

Глава 25

Странна загадъчност и любопитство се четеше в погледите на всички, които ги наблюдаваха, и Филип го забеляза. Това беше техният трети валс. Когато двама млади танцуват два пъти валс, това е повече от обява в Gazette, но третият валс беше равностоен на предложение за женитба в очите на присъстващите. Правилата обаче, които управляваха обществото на Лондон, бяха нещо съвсем непознато за Сабрина. Но Филип реши, че не трябва да се чувства виновен. Леля й Баресфорд щеше всичко да й обясни.

— Трябва да замина от Лондон за няколко дни. Отивам в имението си в Оксфорд. Ще се върна едва следващия понеделник. Би ли дошла да пояздим в парка тогава?

— Искате да кажете, милорд, че в парка допускат роднини на бедни търговци?

Сабрина се опитваше да не се разсмее и така още повече се харесваше на Филип.

— След като ще бъдеш придружавана от мен, няма от какво да се притесняваш. Ако някой дръзне да ти каже, че не ти е мястото там, аз ще те защитя.

Сабрина отметна главата си назад.

— Кълна ти се, Филип Мерсералт, че ще дойде ден, когато моята дума ще бъде решаващата.

— Като се има предвид, че аз съм осем години по-възрастен от теб, това едва ли е възможно, но все пак нека оставим времето да реши.

— Съмнявам се — каза тя, но знаеше, че едва ли ще дойде такъв ден. — Знам къде живееш, но не зная как изглежда домът ти.

Филип се разсмя и зъбите му блеснаха очарователно. Тя искаше да знае как изглежда домът му! Защо ли толкова много се интересуваше? Разбира се, той ще бъде и неин дом. Филип се наведе още по-близо до нея и прошепна:

— Пътувала ли си някога до Оксфорд, Сабрина?

— Само съм чувала, че не е по-красиво от Котсулдс.

— Една точка за тебе за това сравнение. Всъщност там е забележително. Имението на моята фамилия се нарича Динуити. Доста странно име. Наследницата, която трябвало да спаси рода ни от изчезване, е пожелала да бъде наречено така. Тя успяла да съхрани богатствата ни и да възроди фамилията. Оттогава нито един виконт не е дръзнал да промени името на имението. И за наше най-голямо щастие, всички те са били доста проницателни и са успели да умножат богатствата си. Имението Динуити и досега има репутацията на старомоден дом.

— И какво се разбира под тези думи?

— Първо, различни архитектурни стилове. Аз лично съм привърженик на средновековния стил. Баща ми е харесвал мавританския, а дядо ми — класическия. И всичко това е събрано в имението.

— Звучи много интересно.

Филип повдигна вежди загадъчно и прошепна:

— Там има и една много красива детска стая.

Като че ли лицето й трепна за миг.

— Към нея има и една изключителна библиотека. Балната зала е в края на имението. Тя е била построена от дядо ми. Украсата й е приказна. Резбованите херувимчета по тавана са доста объркващи…

Музиката изведнъж спря и Филип изруга наум, но остана пленен от очите й. — Би ли искала да продължим да танцуваме?

Очите заискриха.

— О, господи! Виж, Филип, леля ми маха. Господи, тя е много сериозна. Не съм направила нищо, с което бих могла да разочаровам някого. Откакто съм тук, все внимавам. Просто танцувах с теб, едва ли съм навредила на някого. Беше толкова приятно. Защо е сърдита?

— Аз ще те придружа до нея. Може би тя иска да те запознае и с други джентълмени. Напълно възможно е. И за мене беше истинско удоволствие да танцувам с теб.

Филип заведе Сабрина до леля й и забеляза подозрителност в погледа й.

— Милейди — каза учтиво той и се поклони. После се обърна към Сабрина: — Сабрина, ще бъда в Лондон в понеделник. Тогава ще отидем да пояздим в парка.