— Няма да ти припомням, че те бях предупредил какво може да се случи.

— Благодаря ти, оценявам сдържаността ти.

Филип само се усмихна.

— И какво е твоето предложение?

— Много дълго мислих върху него. Никога не съм се чувствала изоставена от приятелите си. Не бих могла да живея по този начин. Много ми е трудно. Едва ли бих изтърпяла още такъв терор.

Филип много добре си представяше какво означава всичко това. Въпреки че навремето той сам беше развалил женитбата си, в един момент се бе почувствал самотен и отхвърлен от всички и от всичко. На Сабрина сигурно й беше още по-тежко.

— Значи си сама и се чувстваш самотна. Не ти харесва обаче да живееш така. Какво предлагаш, Сабрина?

— Бих желала да се ожениш за мен. Честна сделка, Филип. Ако се съгласиш, ще получиш останалите ми девет хиляди, петстотин и петдесет лири и моята зестра. Нямам представа на колко точно възлиза, но мисля, че не е малка. Причината, поради която лирите намаляха, е, че леля ми се е възползвала от тях по време на престоя ми у нея.

— Без съмнение ти си богата наследница, Сабрина. Сигурно имаш много по-голямо състояние от онази наследница на Динуити, която е живяла през миналия век. Предложението ти е доста примамливо. Но ако се оженя за теб, ти ще ми повериш ли бъдещето си?

Мразеше тези думи, ненавиждаше причините, които я караха да се откаже доброволно от независимостта и свободата си. Толкова хубаво й беше да се чувства самостоятелна! И защо Филип се държеше така с нея? Колко странно говореше. Като че ли не ставаше въпрос за тяхната женитба, а за нещо съвсем делнично.

— Да — промълви тя свръхсили. Трябваше да бъде спокойна и да запази самообладание. Сега, когато вече се беше престрашила да говори, трябваше да каже всичко, което беше решила, затова се изкашля и продължи: — Ще имаш всичко. Много дълго мислих върху това. Съгласна съм и да си запазиш свободата. Ти си млад, въпреки че не мога съвсем да го разбера, след като си осем години по-възрастен от мен, но за мъж това е ранна възраст за женитба. Във всеки случай, ще си продължиш връзките с дамите от лондонското общество. Леля ми каза, че ти никога не си възнамерявал да се жениш, защото обичаш да се забавляваш с различни жени. Затова реших, че предложението ми не трябва да те откъсва от твоите желания и потребности.

— Разбирам. Предлагаш ми свобода?

— Да.

Филип не можа да се сдържи и се разсмя на глас.

— Бракът никога не ограничава свободата на мъжа, Сабрина, освен ако не е пълен глупак. Има ли нещо друго, което би могло да ме заинтригува в предложението ти?

Сабрина се наведе, за да не може той да види колко тежко й стана от безгрижните му думи. После събра сили и продължи:

— Можеш също да имаш и мен, ако това въобще те интересува, но предполагам вече си се убедил колко съм безчувствена и едва ли заслужавам вниманието ти. Вероятно не представлявам нищо пред дамите, които вече имаш. Това е. Нямам нищо друго, освен кобилата си, която е все още в имението Монмаут. Но тя е куца.

— Една кобила също е състояние, макар и куца.

При тези думи Сабрина вдигна глава и той видя в очите й неизмерима мъка и обида. Точно това му трябваше.

— Аз също съм нещо, нали? — попита тя тихо.

— Разбира се, че си. Сега да поговорим още малко за моята свобода. Значи цялата ми роля във всичките тези машинации е да спася името ти от позор, като ти дам моето име, така ли?

— Точно така — отговори Сабрина, но гласът й беше станал още по-тих и развълнуван. Нямаше повече какво да каже и зачака неговия отговор. Никога не се беше чувствала толкова жалка и безпомощна. Мразеше да се чувства така. Това й припомняше мерзостта на Тревор.

Филип стана и протегна ръка. Тя подаде своята и той я стисна делово.

— Приемам, Сабрина.

За миг си помисли, че тя ще припадне… После лицето й възвърна цвета си. Филип я погледна — харесваше очите й — толкова необичайни и красиви.

— Иска ми се да ти припомня, че според теб човек не бива да се жени, ако не е влюбен, нали?

Сабрина искаше да го уязви по някакъв начин, но не можеше. Сега тя го молеше за услуга.

— Не си глупав, Филип. Всичко се промени. Предишният ми живот вече не съществува. Всъщност аз дори не те харесвам, но ще се омъжа за теб.

Изведнъж лицето й почервеня от гняв и безсилие. Не се сдържа и се развика:

— Не мога да повярвам! Ти все още си чудесен, приет си навсякъде топлосърдечно и от мъже, и от жени, канен си навсякъде. Ти не си морално пропаднал, а аз съм. Не е честно!

— Да, така е. Аз самият никога не съм можел да го проумея, но точно така е установено в обществото. Бях ти казал, че ще бъдеш осъдена от всички. Трябваше да играеш по правилата, Сабрина, и щеше да оцелееш. Сега ме молиш да се оженя за теб, а това беше правило номер едно. Вече започваш да разбираш живота.

Филип седна отново в креслото и изпъна крака. После се облегна назад и сложи ръце на тила си.

— Ще изуча всичките тези проклети правила, обещавам. Чай?

Филип като че се стресна, наведе се напред към нея и попита:

— Кажи ми, Сабрина, наистина ли ми предлагаш себе си, парите си и наследството си?

Ръката й трепна. Филип го забеляза и изруга наум.

Прекаляваше!

— Щом трябва — каза тихо тя. — Всичко, което ти изредих. Аз не съм красива — прекалено слаба съм. Ако не се отвратиш от мен, тогава сигурно ще ми се присмиваш.

— Разбирам, но ти ми предложи моята свобода…

— Да.

— А ти възнамеряваш ли да си намериш любовник?

Сабрина изведнъж пребледня.

— Не, не, това е невъзможно! Това е абсурд! След Тревор! Не, никога!

— Но ти ми предложи безценното си тяло. Ще успееш ли да оцелееш, когато сложа ръце на него?

Сабрина погледна към пода.

— Не знам. Също така не знам какво точно изисква това. От опита ми с Тревор… Не бих искала да се чувствам отново така…

— Ами ако ти докажа, че не е чак толкова лошо? Ако те убедя, че отдаването на подходящ мъж може да те накара да промениш мнението си и да харесаш любенето?

— Не, поне засега не мога да си представя, че би ми харесало. Но ти обещавам да изпълнявам задълженията си. Ако желаеш, можеш да ме имаш. Само че ще оставим това за най-последно от цялата сделка.

— Звучи много приятно — каза Филип и си представи Сабрина гола в леглото, застинала като статуя. Ужасно!

Той отново си припомни какво й се беше случило. Копеле! Защо въобще трябваше да й припомня тези ужасни неща?

Филип стана и сложи ръка на рамото й. Сабрина се стегна. Не беше изненадан, но нещо отвътре го жегна и той знаеше защо.

— Сабрина — гласът му беше по-гальовен и от лек летен дъждец. — извини ме, че ти припомних всичко това. Не беше хубаво от моя страна. Заклевам ти се, че никога няма да те насилвам да направиш каквото и да било, докато страхът и отвращението са все още в душата ти. Щастлив съм да приема предложението ти. Ще се постарая да бъда добър съпруг. — Филип погали нежно бузата й. — Ще се справим, ще видиш. Сега има още няколко неща, които трябва да обсъдим.

Сабрина вдигна очи и го погледна, но лицето й беше все още бледо.

— Има ли някаква възможност моят позор да навреди на името ти?

— Не. Ще решат, че съм постъпил правилно, повярвай ми. Никой няма вече да те наранява и обижда.

— Парите ми достатъчни ли са за твоята саможертва?

— Повече от достатъчни. Ако случайно някой ден открия, че си опропастила живота ми, просто ще те заменя с друга наследница.

Сабрина се оживи. Филип беше отново същият, какъвто го познаваше. Тя почти се усмихна.

— Не бих искала да опропастявам живота ти. Ще се науча да бъда практична и да живеем икономично.

Филип я привлече към себе си и нежно я целуна по веждите.

— А аз ще те науча как да печеш хляб специално за виконта.

— Ето това ще бъде първото ни спестяване — каза Сабрина и се остави да я притисне до гърдите си. Склони глава на рамото му. Значи вече не се страхуваше от него? — Ще се опитам да бъда добра съпруга, Филип. Заклевам се.

Филип се разсмя от сърце и силно я прегърна.

— Добра съпруга ли? Ето това наистина е ужасяваща новина.

Глава 28

Филип беше застанал до камината в библиотеката на дома си в Лондон. За миг погледна Чарлз Аскбридж, после Роан Карингтън.

— Чарли, можеш ли да си спомниш още нещо, за да може Роан да получи пълна представа за този отвратителен разгром?

— Не, но не мога да скрия, че съм силно обнадежден от факта, че Сабрина най-после е проумяла ситуацията.

Роан Карингтън кимна.

— Направо ми се сви сърцето, Филип. Да го чуеш от достоверен източник е направо ужасяващо. Как е възможно благородник да се опита да изнасили едно невинно момиче, което е под негова закрила! Бих го убил със собствените си ръце! Ако бях на мястото на стария граф, нямаше да позволя кръвта на този нещастник да петни името на рода ми.

Филип кимна.

— Ние всички искаме да го убием, но този негодник е следващият граф. Да върви по дяволите и подлостта му, и омърсената му кръв, и всичко!

— Филип поне успя да накара Тревор и Елизабет да спрат да разпространяват повече небивалиците за Сабрина — добави Чарлз.

— Въпреки това, аз все още искам да го убия. Сузана е на същото мнение — разпалено продължи Роан и разказа за жена си, която също не можеше да се примири с жестокостта на другите спрямо Сабрина.

— Господи, този „приятел“ ще ми бъде роднина! Какво ще кажете?

— Какво искаш да направим, Филип — прекъсна го Роан.

— Искам да сте абсолютни господари на положението и да го предразположите, Роан. Мислите ли, че ще можем да се отървем от него?

— Разбира се — отвърна Роан и отпи от брендито си. — Има обаче още един проблем — лелята. Лейди Баресфорд. Ако тя извлича някаква изгода, сигурен съм, че ще продължи да приказва по адрес на Сабрина. Тогава ще ни бъде доста трудно. Винаги роднините създават най-много проблеми. Колко жалко, че майка ми не е тук. Тя би могла да се справи с лейди Баресфорд.

— Не, Роан, остави тази дама на мен — прекъсна го Филип и самодоволно потри ръце. — Бих искал аз да се разправям с нея. Ще я накарам не само да възстанови доброто име на Сабрина, но и да организира церемонията в дома си. Сватбеното тържество, разбира се, ще бъде тук.

— С колко дни разполагаме? — попита Чарлз.

— Искам пръстенът да бъде готов в събота следобед. Джентълмени, имаме четири дни!

Най-важното нещо за Филип беше да види Сабрина засмяна и весела.

— Но ти искаш истинско чудо от нас! — възпротиви се Чарли.

— Да, така е — призна Филип и се усмихна на приятелите си. — Защо мислите извиках точно вас? Е, ще покорим ли света?

Роан вдигна чашата си и произнесе:

— За твоята неминуема и неизбежна смърт като заклет ерген! Не е лошо, Филип, повярвай ми. Сузана ми е най-добрата приятелка. Ако трябва да бъда искрен, не знам как съм могъл да живея без нея досега.

— Е, аз ще си остана ерген — вметна тъжно Чарли и изпи брендито си на един дъх. — Голямо предизвикателство е да стоиш през студените зимни нощи сам. Много добре направи, Филип. Аз тръгвам за семейство Уайтс, за да започвам магиите си.

— Аз също тръгвам — каза Роан и стисна приятелски ръката на Филип. — Отивам да навестя скъпата си приятелка лейди Джърси.

— Благодаря ви. Много съм ви благодарен и признателен — развълнува се Филип.

След като Роан Карингтън излезе, Чарли каза:

— А какво ще правиш с Тереза Елиът? Нали именно тя разпространи слуховете.

Филип вдигна рамене.

— Ако не беше Тереза, щеше да бъде някой друг.

— Но Тереза искаше да се омъжи за теб. Ако продължи да заплашва Сабрина?

— Ще я разоря.

Чарлз кимна. Вярваше на Филип безпрекословно.

— Освен това, Чарли, след като мине сватбата и Сабрина се успокои, Тереза Елиът ще разбере, че никак не й подхожда името Деренкорт.



На следващата сутрин, след като изпи две чаши силно испанско кафе и се подкрепи с говеждо филе, Филип се запъти към дома на лейди Баресфорд.

Въпреки че денят беше мрачен и мъглив, той беше в прекрасно настроение. С нетърпение очакваше срещата си с лейди Баресфорд. Направо подскачаше, докато яздеше. Когато наближи, хвърли юздите и се втурна към вратата.

— Сам ще се представя — каза той на иконома.

— Добро утро, мадам — поздрави Филип с непривично весел глас и пресече приемната.

Лейди Баресфорд подскочи.

— Милорд! Какво правите тук?

Филип огледа стаята и забеляза писалката и хартията за писма. Зачуди се колко ли писма беше изпратила вече на своите роднини и приятелки, в които се оплаква от предателството на собствената си племенница. Усмивката му обаче остана.

— Надявам се да ме извините за този ранен час на посещение, мадам. Виждам, че вече сте се приготвили да пишете писма. Е, можете да добавите една добра новина.