— Напуснете, милорд! Нямам какво да обсъждам с вас — отсече тя и му посочи вратата. — Предполагам сте дошли да ме молите да простя на Сабрина, но така не й правите услуга. Никога няма да й проговоря. Напуснете, моля ви!

Филип продължаваше да гледа весело и непринудено.

— Разбира се, мадам, но предполагам, че няма да откажете да се срещнете с бъдещия съпруг на племенницата си?

Лейди Баресфорд изведнъж отпусна ръката си и се втренчи в него.

— Не ви вярвам! Невъзможно е да сте й направили предложение. Нито един джентълмен не би го направил, след като вече се знае що за стока е тя.

— Не е толкова невъзможно, мадам. Няколко пъти вече предлагах на Сабрина да се омъжи за мен, но сега трябва да благодаря на вас. Ако не се бяхте отнесли с нея толкова лошо, тя едва ли щеше да приеме предложението ми.

— Нали няма да разисквате моето отношение към нея, милорд?

— Моята бъдеща съпруга изглежда няма да бъде благословена от роднините си, които би трябвало да се грижат за нея и да я закрилят. Това, което ме тревожи обаче, е отношението на обществото към нея. Смятам, че ние двамата заедно бихме могли да направим нещо по този въпрос и да преустановим ужасните слухове. Само след около месец ще има друг, много по-голям скандал, който ще разтърси Лондон до основи.

Лейди Баресфорд едва-едва дишаше. Беше разгневена и позволи гневът да я обземе изцяло.

— Това малко създание е позор за рода Евърслей, а също и за Баресфорд. Всичко, което ми каза, беше лъжа. Кой би повярвал на думите й? Абсурд!

— Всеки, който поне малко я познава, ще й повярва. Тя не лъже. Безразлично ми е дали сега ми вярвате. По-важно е приемането й в обществото като моя съпруга.

— Никой благородник няма да я приеме отново, милорд. Колкото до вас, ако бях на ваше място щях да се замисля с колко мъже вече е имала връзки.

Филип се загледа в набръчканата й шия, но да й казва как изглежда не беше добра идея. Щеше да го запази за по-специален случай. Изведнъж изражението му се промени и усмивката му изчезна.

— Изслушайте ме, мадам! Достатъчно обяснения и тиради чух! Вашата злоба е безгранична! Говорите за племенницата си и моята годеница! Седнете и ме изслушайте!

Лейди Баресфорд се възпротиви. Искаше да продължи да вини Сабрина за всичко, което й беше причинила, но виконтът остана непреклонен и тя се подчини. Не след дълго лейди Баресфорд се убеди, че по-добре за всички щеше да бъде, ако положението на Сабрина в обществото бъде възстановено.

— Ето какво ще направим най-напред, мадам. Сабрина и аз ще се оженим в събота, а брачната церемония ще бъде тук. Утре ще я доведа при вас и вие ще се отнесете с цялото си уважение към нея.

— Да я пусна обратно вкъщи?! Това е нелепо! Защо? Малко ли неприятности ми причини? Ако моята репутация не беше толкова съвършена, сигурно щях да бъда смазана като нея.

Филип много искаше да я удари заради тези думи, но се овладя и отново се усмихна.

— Вижте, мадам, може наистина да назрее скандал в най-скоро време, в който да бъде замесено и вашето име. Няма ли да е по-разумно да предотвратим всичко това още сега? Имате ли друго решение на проблема, което да помогне на Сабрина! Всичките ми приятели в момента правят невъзможното, за да преустановят клюките по неин адрес. Ако сега се съгласите да ми помогнете, няма да има нужда да се притеснявате за положението си в обществото. Но, не забравяйте — ако се опитате да ме излъжете, вие ще сте най-големият ми враг, а така ще станете враг и на моите приятели.

Лейди Баресфорд скочи отново от мястото си и закрачи напред-назад.

— Вие не можете да ме разберете, млади приятелю. Всичките ми приятелки вече знаят за отношението ми към Сабрина и ме подкрепят. Дори плакаха заедно с мен. Но дали ще бъдат на моя страна, ако променя поведението си?

И двамата знаеха, че трудно се намират истински приятели, на които човек може винаги да разчита. Това беше нещо като топъл ден през мразовития януари.

— Защо не направим така — известете приятелките си, че сте получили новини за племенницата си, които хвърлят нова светлина върху нейната личност. Сама знаете, че тя е невинна, че е попаднала в клопката на интригите, без да го разбере, но вие като леля не можете да не я подкрепите. Мисля, че това донякъде ще ви помогне.

— Ами сватбата в събота? Това е невъзможно!

— Не, възможно е. Може да се уреди, не смятате ли?

На Филип му се стори, че тя изруга тихо, но нищо не каза. Просто изчакваше нейното решение. Загледа се в ръцете си. Най-накрая я чу да казва:

— Добре, ще се опитам да направя всичко това, но няма да ми бъде никак лесно. Ако Сабрина не бъде приета отново в обществото, няма да вините никого, освен себе си.

— Ще бъде приета, уверявам ви. Изцяло разчитам на вас! Искате ли да ползвате услугите на моя секретар?

Тя отрече несъзнателно и Филип разбра, че вече кроеше плановете си. Той кимна.

— Утре сутринта ще доведа Сабрина тук. Помнете ако двата дни, прекарани вкъщи, бъдат ужасни за нея, от вас ще търся отговорност! Ако това се случи, мадам, аз ще бъда ваш заклет враг! Моля, не забравяйте, че съм ви предупредил.

Филип се обърна и тръгна към вратата, но лейди Баресфорд го спря.

— Надявам се, че ще останете истински рицар, милорд.

Филип отново кимна и се поклони. Тя се вгледа за миг в очите му и каза:

— Какво ви кара да вярвате на племенницата ми?

— Познавам Сабрина, мадам. Запознах се и със самия Тревор Евърслей и оттогава се тревожа за бъдещето на цялата фамилия. До известна степен той внася нов оттенък на думата „отвращение“. Моля ви, не забравяйте, че сега Сабрина е под моя опека. Успешен ден, милейди!

Глава 29

— Никой не би повярвал, че си годеница, ако виконтът не ти беше изпратил тази скъпа рокля.

Сабрина се отмести от огледалото. Изглеждаше по-ужасно, отколкото предишният ден.

— Не Филип ми купи тази рокля, лельо. Аз сама.

— Но сега на теб ти е напълно безразлично — отбеляза лейди Баресфорд. — В момента, в който свещеникът оповести, че ти си негова съпруга, няма да ти остане и пени. След като дядо ти е все още на легло и не може да присъства, аз, разбира се, ще извикам моите съветници, за да съставят брачния договор. Твоята зестра е значително по-голяма от онова, което предполагах. Колкото до теб, има едно нещо, което трябва да знаеш — имаш вече съпруг, и то с доста интересни занимания.

Сабрина си спомни за писмото от дядо си, което един слуга й беше донесъл предишната вечер. Почеркът му беше променен и разкривен. Той я уверяваше, че не след дълго ще може да приеме нея и съпруга й, макар и за кратко. Не споменаваше нищо относно преждевременната й женитба. Сабрина се замисли какво ли точно беше научил. Радостта от писмото я крепеше все още и й даваше сили.

— Говорите за заниманията на виконта? Сигурно имате предвид неговата любовница?

Лейди Баресфорд се изкашля.

— Ако въобще тя е една, в което силно се съмнявам.

— Няма значение колко са. Аз му разреших да прави каквото поиска със съдбата и свободата си.

— Но той едва ли има нужда от твоята дума, миличка. Нека ти кажа, че Филип Мерсералт винаги е бил разпуснат. Ще ми бъде интересно да узная дали ще те запознае с любовниците си.

Сабрина оправи брюкселската си дантела около врата.

— Филип е много внимателен с мен. Никога не би направил такова нещо.

— Така си мислиш, миличка. Той е човек, способен на всичко. Мъжете винаги постъпват така, както искат. Ако реши да те унижава, бъди сигурна, че ще го направи. Ако реши да те отблъсне, пак ще го направи. Въпреки това, виконтът има безупречна репутация. Всички го познават като честен и благороден мъж, но ще видим. Направо съм шокирана, че успя да го излъжеш да се ожени за теб. Никога не бих ти повярвала, ако той сам не беше дошъл да ми го каже.

За пореден път през тези три дни на Сабрина й се искаше да удари леля си, но отново се сдържа. Още малко и всичко щеше да приключи.

— Той не е глупак! Защо говорите така за него?

Много скоро ще се отърве от компанията на леля си. Много скоро ще може да не я вижда въобще. Светът около нея наистина ще се промени. Сабрина се огледа за последен път.

— Мисля, че е време да слизаме, мадам.

— Да, време е. Господи, момиче, щипни бузите си да порозовеят! Изглеждаш така, като че ли не съм се грижила изобщо за теб!

Лейди Баресфорд се сети, че тя би могла да се оплаче на виконта и веднага спря. Не искаше да се проваля накрая, след като бе издържала цели три дни. Обърна се и тръгна към вратата, без да погледне племенницата си.

Сабрина разтърка бузите си. Леко поруменяха. Изведнъж отнякъде изникна прислужницата й. Сабрина така се изплаши, че чак подскочи. Беше сигурна, че Хикълс е подслушвала.

— Имате ли нужда от още нещо, милейди? — гласът й трепереше от вълнение.

— Да — отвърна тихо Сабрина и се обърна към нея. — Не искам да те виждам отново, Хикълс! Ти наистина ме дразниш!

Сабрина хвана шлейфа на роклята си и тръгна към стълбите.



— Сабрина е много красива младоженка. Малко е бледничка, но прилича на кукла — каза Маргарет Дрекмор на Мадлин Бингли.

Лейди Бингли повдигна вежди.

— Мисля, че сте прекалено лоялна, Маргарет. Спри вече да се клатиш, глупаво момиче — изсъска тя на прислужницата си.

Лейди Дорчестър също се включи в разговора им.

— Е, Мадлин, предполагам е дошло времето на християнската благотворителност! — Нейното мнение не се различаваше от това на останалите дами, защото съпругът й беше много близък приятел на младоженеца и на Роан Карингтън и тя не би злословила по адрес на виконтесата.

Лейди Бингли се съгласи. Тя вдигна ръка и махна на прислужницата си. После се обърна към Маргарет.

— Мисля, че музикантите свирят валс. Дали да не се върнем при съпрузите си, преди да са си помислили, че сме ги напуснали завинаги? Ох, да избягаш от къщи, да се разболееш и след това да се омъжиш за Филип Мерсералт… Това е повече от щастие, но трябва да можеш предварително да го планираш. Едва сдържам завистта си.

На Маргарет изведнъж й се прииска да бяха на най-горното стъпало, за да може да хвърли лейди Бингли оттам, но се овладя и каза:

— Много жалко, че показвате лошия си нрав, Мадлин, като вярвате на измислици и лъжи!

Лейди Дорчестър стана от креслото си и оправи косата си.

— Маргарет е права, Мадлин. Станалото — станало. Всичко свърши. Поне виконтът няма да има до себе си една трепереща от страх съпруга довечера. Колко хубаво, че сватбата е след първата брачна нощ!

Смехът й се разнесе из цялата зала. Лейди Бингли също се присъедини към нея.

— Още по-хубаво, ако това е било брачна седмица, нали, скъпа лейди Дорчестър? С изисканите маниери на виконта, трябва да е било истинско удоволствие за бедното дете.

— Кучки! — не се стърпя Маргарет.

— Дали виконтесата вече не е бременна? Ето още една причина да получи златния пръстен!

Маргарет все още ги чуваше, въпреки че доста се бяха отдалечили от нея. Колко жалко, че не можеше да защити Сабрина…

Брачната церемония беше в малката приемна на лейди Баресфорд. Брат й Чарлз представляваше семейството на Сабрина. Роан Карингтън беше най-добрият приятел на Филип. Маргарет им беше предложила да направят малка и скромна церемония, без излишни претрупвания, но Филип категорично отказа и заяви, че Сабрина ще танцува своя сватбен валс пред всички присъстващи.

Естествено, всички поканени дойдоха.

Може би Филип имаше право, помисли си Маргарет, но това никак не помагаше на Сабрина. Тя все още беше много бледа и тъжна.

Маргарет си проправи път и отиде до балната зала.

Сабрина се стресна, когато видя някой да изниква иззад гърба й. Беше се замислила колко жестоки са хората, ако решат да съсипят някого. Дори на сватбения й ден одумванията не спряха и тя самата ги чуваше. Трябваше да се примири.

— Спокойно, Сабрина! Ще ти оправя косата.

— Филип — промълви тя с надеждата, че той не беше чул шушуканията на дамите.

Той стоеше съвсем близо до нея. Едва сега Сабрина се сети, че изобщо не беше разговаряла с него. Погледна го — беше невероятно красив във вечерния си костюм.

— Красив си — промълви тя. — Днес дори не съм те виждала. Съжалявам. Ти направи толкова много за мен, а аз дори не те потърсих, за да ти благодаря.

Филип нежно се усмихна.

— Това е добро начало. Наистина ли смяташ, че съм красив?

— Ти отново се шегуваш! Непрекъснато ме караш да се чудя дали говориш сериозно, или се шегуваш. Да, наистина си много красив. Това ласкае ли твоята суета?

— Да, повярвай ми. Ела, Сабрина, преди косата ти съвсем да е паднала.

Тя се подчини, но стъпките й бяха неуверени. Страхуваше се да не настъпи роклята си и да не се строполи на пода. Усети пръстите му на ухото си. Те оправяха някаква къдрица.