— Какво стана? — попита Матиас.

— След като не успяхме да се изпотрепем, решихме да се сприятелим. Малко по малко — отговори Джил.

Процесът беше бавен и мъчителен, но когато един ден някой тормозеше Амбра в училище, Джил ошамари гадняра и след това отношенията им се промениха. Или пък просто бяха узрели за това.

— Джил започна да пее, а аз започнах да уча — продължи Амбра.

Беше й писнало от клатещи глави учители и свиващи устни училищни психолози, затова трябваше да решава — да напусне училище или да седне да учи сериозно. До ден-днешен беше дълбоко признателна на своето по-младо Аз, което явно бе имало достатъчно мозъчни клетки, за да вземе правилното решение.

— В годината, в която навърших шестнайсет, пробих в „Мюзик Айдъл“ и това промени всичко — обясни Джил.

— Нещата са се наредили? — продължаваше да пита Матиас.

Джил кимна:

— Музиката ми спаси живота. А Рене означаваше толкова много за нас. Тя поощряваше приятелството, сестринските отношения. Тъй като двете с Амбра нямахме никакви биологични роднини, решихме да бъдем сестри. И оттогава сме такива. И откъдето и да погледнеш, това е най-дългата връзка в живота и на двете ни.

— А какво стана с Рене? — попита Том тихо.

— Почина — отвърна Джил кратко и отвърна поглед.

Смъртта на Рене беше истинска трагедия. Единственото положително беше, че по това време и двете вече бяха пълнолетни. Никакви приемни семейства повече. Джил тръгна по турнета. Амбра учеше журналистика.

— От рак — допълни Амбра. — Проклета болест!

Джил протегна чашата си:

— Нека не говорим повече за това — помоли тихо.

Амбра кимна. Вечерта беше твърде приятна, за да потъват в мрачни мисли. Но Рене й липсваше. Често.

— Още вино? — предложи Том.

Тя кимна. Ръката му докосна нейната, докато взимаше бутилката.

— Извинявай — промърмори той.

— Няма нищо — прошепна тя.

Искаше да докосне тази ръка, да прокара пръсти по косъмчетата, да вдиша аромата му още веднъж.

Фрея дотича при тях, застана между двамата. Амбра предпазливо погали твърдата козина. Фрея облегна глава на крака на Том за момент, след което отиде при Амбра, подуши я и после заобиколи масата.

Джил гледаше кучето, без да продума.

— Амбра, как върви твоята работа тук? Ще правиш ли още интервюта? — Матиас й се усмихна топло.

— Засега не. Просто проверявам нещо. — Реши да не навлиза в подробности. „Шпионирам някогашното си приемно семейство“ би прозвучало доста откачено.

— Обичаш ли работата си? — продължи той.

— Много.

— Амбра държи да спасява света — обади се Джил.

Но не го каза злобно. А и не грешеше. Амбра остави приборите, леко въздъхна.

— Нахрани ли се? — попита Том.

— Страшно вкусно беше — похвали ги тя и забеляза, че дори Джил е изяла всичко.

— Ти ходила ли си в ледения хотел? — попита Том, след като Джил каза, че тъкмо идва оттам.

— Не.

— Страхотно е — увери я Джил. — Трябва да отидеш, Амбра. Преядох. Какво ще кажете, ще се поразхвърляме ли? — Тя хвърли подкупващ поглед на Матиас.

Матиас кимна, но лицето му не трепна.

— Ще оставим десерта за после. Сауната е топла. Том, покажи им къде да се съблекат, докато аз раздигам масата.

Том поведе двете жени по стълбите към сутерена.

— Може да се преоблечете тук — въведе ги в едно помещение и запали лампата.

Амбра и Джил се спогледаха. Не беше домашна сауна в мазето, както си бяха представяли, а по-скоро цял спа център. В единия край имаше душ-кабини, в другия бяха наредени фотьойли, малки масички и плетени кошници. Том обикаляше и палеше свещи. Проблясваха мозайки в различни медни нюанси.

— Нещо се умълчахте — подметна Том, докато отваряше шкафове и вадеше хавлии.

— Не знам защо, но си въобразявах, че ще е нещо като ергенска сауна с бирени кенове и нехигиеничен вид — поясни тя.

Джил кимна в знак на съгласие. Том изви устни:

— Не, преди да дойдете, махнахме всичко нехигиенично. Лявата половина е за дамите.

Амбра пое купчината хавлии, които той й подаде. Миришеха на чисто и бяха почти смешно меки насред цялата тази мъжествена и внушителна атмосфера.

Двете отидоха в своето отделение и затвориха вратата. Чуха как Матиас идва и след малко тихите гласове на мъжете се разнесоха откъм другата съблекалня.

— Какво мислиш? — прошепна Амбра, докато си сваляше джинсите и ги сгъваше.

Джил вдигна изрисуваната си вежда и я изгледа.

— Че няма да обеднееш, ако отидеш на кола маска.

Джил носеше прашки и дантелен сутиен от някаква нелепо скъпа марка и очевидно беше ходила на кола маска. Беше толкова красива, че чак беше дразнещо, помисли си Амбра, но устоя на импулса да погледне собственото си крайно обикновено тяло. Джил беше с естествен златист тен, все едно непрекъснато е била на слънце. Имаше много повече извивки от манекенка, но пропорциите й бяха идеални, сякаш беше родена като снимка, обработена с фотошоп. Разбира се, имаше си личен треньор и непрекъснато беше на диета, но пак си беше ненормално реален човек да изглежда по този начин. На всичко отгоре в прашки и дантела — бельо, което отива на изключително малко жени. Амбра беше свалила памучните си бикини, хубави и меки, но не безкрайно секси. Нямаше кой знае какъв бюст и сутиенът й беше виждал и по-добри дни. И все пак…

— Радвам се, че дойде с мен — каза искрено.

Джил беше нейното семейство и нямаше никакво значение, че е прекалено хубава.

— Разбира се. И двамата са готини, изглеждат свестни, но постъпи правилно, като не дойде сама. Имам спрей в чантата.

Амбра беше сигурна, че Том и Матиас не са от мъжете, които можеш да спреш със спрей.

— Харесваш ли Матиас? — попита все така шепнешком.

Джил поклати глава:

— Прекалено е добър. И малко ми снобее с тия вина и купища книги, които е чел, не мислиш ли?

Амбра намираше Матиас за възпитан и общителен, а и беше споменал една книга, която харесвал, между другото, когато говореха за литература. Но Джил открай време страдаше от комплекс за малоценност по отношение на образованието си и предпочиташе по… така да се каже… едноизмерни мъже. Освен това беше ясно, че Джил лъже. Определено харесваше Матиас.

— Ами Том? — продължи Амбра, възможно най-нехайно.

— Много е весел. Подхождате си.

Джил си свали прашките и разкопча сутиена. Амбра й подаде светлосива хавлия. Джил се уви с нея и дори така успя да заприлича на супербляскава филмова звезда.

— Том те бройка — подхвърли тя.

— Така ли? — Амбра усети, че гласът й прозвуча твърде възторжено.

Трябваше да внимава повече. Но тя също го беше забелязала.

— Нали каза, че имал друго момиче?

— Бивша. Ох, не знам… — Амбра се загърна в другата кърпа и едва не се удави в целия този мек хавлиен плат. Размърда пръстите на краката си по затопления под. — Но нали ти казваш, че ме гледал. Изобщо не знам какво мисли за мен.

— Мъже. Или са жалки, или изобщо не можеш да ги разбереш — сви рамене Джил.

Тя отвори вратата на тоалетната и седна да пишка, без да й мигне окото.

— Вратата се затваря — отбеляза Амбра.

— Не обичам затворени врати. Слушай сега. Ти си сто пъти по-добра, отколкото аз някога бих могла да бъда. Предана и суперумна. Ти си от онези, дето ще ги изберат, ако Земята е на път да загине и трябва да вземат само хилядата най-важни хора. Ти си от най-добрите, Амбра. И ако някой мъж не усеща това, значи не те заслужава.

Амбра се вторачи смаяно в нея.

— Благодаря! — пророни едва.

Джил се избърса, пусна водата и набързо си изми ръцете.

— Но бъди внимателна. Тези измъчени мрачни мъже… не разбирам кое им е привлекателното. Нали не си мислиш, че ти можеш да го промениш? Никога не става, вярвай ми.

— Благодаря за всички съвети, които не съм ти искала. Но не смяташ ли, че отношенията им са странни?

Между Том и Матиас ставаше нещо, което Амбра не можеше да определи точно. Нещо кипеше под повърхността.

— Нямам представа. Но знаеш, че не ми пука особено за чуждите проблеми. Хайде, да идем да погледаме мъжки тела.

Взеха бърз душ. Амбра се уви в хавлията и скръсти ръце, та да е сигурна, че няма да се свлече, докато излиза от банята.

Мъжете дойдоха едновременно с тях и тя си помисли, че това е доста некомфортна ситуация. Четирима души, които едва се познават, заедно само по хавлии. Помъчи се да не зяпа Том, който имаше само кърпа около кръста и нищо повече. Погледна го, преброи наум до две, отклони очи, после пак погледна. Беше срещала достатъчно военни, бивши военни и бъдещи военни, за да може да отдели зърното от плявата. Том и Матиас бяха от висока категория. Том беше войник, свикнал със смъртта и насилието… може би дори е в стихията си в такива условия. Това беше към петдесет процента страшно и петдесет процента секси. Странна работа. И преди беше срещала мъже, които приличаха на него, поне външно, и никога не беше изпитвала никакво привличане, по-скоро обратното. Курсовете за безопасност, на които я пращаха от вестника, винаги бяха водени от мъже като Том Лексинтън. Едри, груби мъжаги, които обичат да приковават поглед в теб и да изревават: РАБОТЯ ТОВА ОТ ДВАЙСЕТ ГОДИНИ. АКО ПРАВИШ ТАКА В ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ, ЩЕ УМРЕШ. ЧУВАШ ЛИ? ЩЕ УМРЕЕЕШ.

Том обаче никога не ревеше, не си помпаше бицепсите и не се самоизтъкваше. Беше по-скоро като опитен хищник. Тих и наблюдателен. И да — секси.

Тя си отпусна още две секунди и с мълниеносна бързина прокара очи по голите му гърди. Боже. Мили. Мускули навсякъде. Малко черни косми. Тъмни зърна. Твърд като скала корем. Много белези.

Не смееше да погледне Джил, сигурна беше, че сестра й ще усети мислите й и ще изтърси нещо, което да я засрами още повече. Амбра беше вършила далеч по-странни неща от това — беше пътувала със страшно красиви мъже, без да се погледне в огледалото, беше се преобличала сред мъже, изобщо беше правила какво ли не, без да я е грижа. Например ни най-малко не се смущаваше от Матиас, който също беше само по хавлия. Но Том… Той й влияеше по-особено, караше я да мисли за собственото си тяло и какво би искала да направи с неговото,

Матиас отвори вратата и Амбра влезе в сауната. Горещината я обгърна. Агрегатът изпука, а когато Матиас взе една кофа и изля вода отгоре, се вдигна страхотна пара. Големи прозорци гледаха право към тъмната гора, беше толкова топло, че тя веднага започна да се поти, разглеждаше сауната, докато Джил дишаше тежко зад нея и коментираше жегата.

Три пейки, двама полуголи мъже, една непредвидима доведена сестра и тя.

Това можеше да завърши по всякакъв начин.

20

Том влезе последен в сауната. Беше му странно да прави това, да седи в сауната с Амбра. Изведнъж цялата къща се изпълни с живот. Матиас, куче, две жени. Двойна среща, за бога! А и крайно осезаемият факт, че Амбра е почти гола. При всяка тяхна среща беше навлечена с толкова много дрехи, а сега, накъдето и да погледнеше, той виждаше само нежна светла кожа. Може би цялостното му влошено състояние беше причината да реагира по този начин на нейната голота? Отдавна не беше на себе си, така че може би някакъв химичен дисбаланс в неговите системи не му позволяваше да откъсне очи от нея. Така или иначе, присъствието й беше болезнено осезаемо.

Джил се настани на най-долната пейка. Амбра се поколеба, качи се едно стъпало нагоре и седна на средната. Изпъна гръб, прибра плътно крака и стисна хавлията с две ръце. Като превзета начална учителка.

— Добре ли си? Не искаш ли да седнеш горе? — попита Матиас на път към най-горната пейка.

Амбра поклати глава. По кожата й вече блестяха капчици пот.

— Топлината ще ми дойде в повече.

— Там ли ще стоиш? — Матиас изгледа Том многозначително.

Спри да я зяпаш!

Том откъсна очи от Амбра и също се качи на последната пейка. Сауната беше доста голяма, денем гледката през прозореца беше зашеметяваща. Сега отвън се виждаха само сняг, звезди и мрак.

Джил нагласи хавлията над пищното си деколте, полегна, изпъна дългите си златисти крака и издаде доволна въздишка, типичен звук за сауните. Амбра си избърса челото и пак провери хавлията, подръпна я над бедрата си.

Беше твърде горещо за разговори и се възцари тишина. Амбра притискаше едното си рамо с длан. Вече лъщеше от пот. Тънките силни пръсти продължаваха да мачкат рамото и врата. Голи ръце, погна коса, светла кожа. Възбуждащо, помисли си Том, замаян от топлината. Досега не беше влизал в сауна с жени, не беше осъзнал колко различно ще бъде, колко чувствена изглежда женската кожа, когато бавно запламтява от горещината, заблестява от потта.

Той се размърда, страхуваше се да не се възбуди твърде много. Затвори очи и се облегна на горещата стена, чуваше вдишването и издишването на жените — ако се съсредоточеше, можеше да различи това на Амбра, тя дишаше по-учестено от Джил. Матиас почти не се чуваше, беше трениран да е тих, както и самият той. Звукът от пращящия агрегат беше приятен, съскането, когато някоя капка вода се превръщаше в пара, действаше хипнотизиращо. Том долавяше и миризми — парата, дървото в пейките, което се затопляше и изпускаше мирис на смола. И ароматът на Амбра, разбира се. При всяко нейно помръдване кожата й го лъхваше.