— Просто съм малко уморена — отвърна и едва не направи гримаса заради собствената си глупост.

Можеше ли да измисли по-идиотска фраза в този момент? Та той беше джентълмен, сега, естествено, щеше да й пожелае лека нощ.

— Имала си дълъг ден — кимна Том като по поръчка. — Искаш ли да се прибираш?

Да, да, именно. Вечерта беше твърде хубава, не би могла да продължи така, не и в истинския живот. Сега щеше да се прибере вкъщи и да легне сама на дивана, вместо с него.

42

Том не искаше вечерта да свършва. Но Амбра вървеше до него, бледа и мълчалива, сигурно през последните дни беше работила здраво, а той настоя да кара кънки, докато вече не можеше да се държи на крака. Глупаво от негова страна, осъзна той твърде късно. Беше я изтощил и сега не можеше да очаква тя да се занимава с него цяла вечер само защото той така иска.

— Живея в Стария град — проговори тя. — Оттук май се стига най-лесно пеш.

Тя си пооправи наушниците. Беше много сладка с тях.

— С удоволствие ще те изпратя, стига да искаш — предложи той.

— Щом искаш.

Тонът й беше равнодушен, далеч не радушен, но той искаше, затова реши да го приеме като покана. Всъщност искаше много повече.

Тя се беше отдръпнала след целувката. Или… това дори не беше точно целувка, а по-скоро докосване с еротичен заряд, но цялото тяло на Том бе нащрек, привлечено от нея, желаеше я.

Беше толкова хубава, с непокорните си очи и дръзкия си кураж. Той видя колко е уплашена, когато й предложи да се пързалят. И сърцето му се сви от признанието й, че не умее да кара кънки, затова и може би я притисна малко повече от приличното. Напълно би я разбрал, ако го пратеше по дяволите. Но тя стисна зъби и не се поддаде на страха. Беше възхитително. И колкото и да е неочаквано, страшно секси. Той я целуна и още нямаше сили да й каже довиждане.

Минаха покрай червената църква „Якобсшюркан“ и после покрай сградата на операта, пред която стояха зрители във вечерно облекло, пушеха на стълбите и се смееха.

— Обичаш ли опера? — попита я той.

— Не особено. Веднъж гледах „Мадам Бътерфлай“ и после плаках по целия път до вкъщи. Принудена е да се откаже от детето си — добави тя, като видя учуденото му изражение.

— Не ти е по вкуса, с други думи?

— Много от тези тъй наречени класици са женомразци, не си ли съгласен?

— Напълно — отвърна той, убеден, че тя повече разбира от тези въпроси.

Пресякоха „Густав Адолфс торг“ и излязоха на Норбру. Сградата на парламента беше тъмна. Кралският дворец беше напудрен с бял снежец, а когато навлязоха в уличките на Стария град, западаха тежки парцали. Фасадите на къщите блестяха от коледни лампички, пред ресторантите имаше запалени свещи и горящи факли. Ако не бяха яли гофрети, той щеше да предложи да вечерят заедно, както беше и възнамерявал. Дали да не я покани на по питие? Докато се колебаеше, Амбра забави крачка:

— Тук живея.

Том вдигна очи към жълто-розова фасада. Беше безкрайно стара многофамилна къща. На горните етажи прозорците ставаха все по-малки и цялата сграда изглеждаше някак крива.

— От седемнайсети век е — обясни тя. — Мисля, че в обявите за недвижими имоти я наричат „живописна“. Моят апартамент е най-горе. Няма асансьор, а стълбището е суперстръмно.

Тя сякаш се колебаеше.

— Искаш ли да се качиш? — попита накрая.

Тонът й беше леко неохотен.

— Много искам да видя къде живееш — отвърна той възможно най-безгрижно.

Амбра набързо въведе кода и отвори тежката порта. Тръгна пред него по широките стълби, бяха доста изтъркани, определено личеше, че са четиристотингодишни. Изкачваха се все по-високо и по-високо. Накрая тя спря пред една врата, която изглеждаше като излязла от друга епоха, тъмна и тежка. „Винтер“ — прочете той на отвора за писмата. Тя отключи и го покани.

— Не е кой знае колко голям — каза тя извинително и си окачи палтото на алена закачалка.

Наистина беше съвсем малък. Миниатюрно антренце, кухня, която едва-едва побираше маса с три стола и табуретка, малък хол с малък диван, голям телевизор с плосък екран и рафтове с книги.

— Подовете са толкова криви, че ако сложа топче в единия край, се плъзва до другия. Но са оригинални и има нещо специално в многовековните дъски.

— Вярно е — съгласи се Том, макар че никога досега не беше размишлявал за старинни подове.

Двата прозореца в хола бяха с различна големина и еркерите сигурно бяха към половин метър дълбоки. Апартаментът беше уютен, не изискан, не модерен, просто приветлив. Шарен и спретнат, не точно това беше очаквал от нея.

Амбра подръпна ръкавите на пуловера, както й беше навик. Дали беше притеснена? Или просто уморена?

— Искаш ли нещо за пиене? — предложи тя и отиде в кухнята.

Том я последва. Кухнята беше също толкова приятно шарена като антрето и хола. Евтин бял хладилник, полици с разноцветни чаши, кани, различни купи и един златист тостер. Елегантен абажур във всички цветове на дъгата.

— Много ти е хубаво — похвали я той, докато Амбра отваряше хладилника.

— Благодаря.

Но сбърчи чело.

— Май мога да ти предложа само вода — добави смутено.

— С удоволствие.

Тя свали две светлосини чаши от полицата, извини се смутено, когато се сблъска с него. Кухнята беше миниатюрна и Том й пречеше, където и да застанеше.

— Добре ли се чувстваш тук? — попита той.

Тя пъхна пръст под течащата вода.

— Като малка толкова пъти се местих — каза, докато наливаше водата. — Рядко имах собствена спалня, никъде не се задържах дълго, никъде не се чувствах у дома. Когато получих първото си назначение, взех огромен заем от банката и си купих този апартамент. По-голямата част от заплатата ми още отива за изплащането му, но беше добра сделка, сега щеше да е много по-скъп, а и това е моята крепост.

— Символ на самостоятелността ти.

— Именно.

Подаде му чашата и погледите им се срещнаха. Той отпи, остави чашата и в същия момент тя направи неочаквано движение. Беше толкова тясно, че нямаше как да избегнат сблъсъка. Протегнатата му ръка докосна тялото й и той целият настръхна. Въздухът между тях сякаш изчезна. Тя не помръдваше.

— Том…

Големи очи. Уязвим поглед.

Той я хвана, придърпа я към себе си. Тя продължаваше да го гледа напрегнато и после устните им се срещнаха, той я целуваше точно както беше мечтал през последните часове, дни. Истинска целувка.

Ах, вкусът й беше фантастичен, когато устните й се отвориха за него! Езикът й срещна неговия, нетърпелив, дързък. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му, продължиха към врата и тя жадно отговори на целувката. Тялото на Том се възбуди, стана грубо, топло и примитивно. Той я придърпа към себе си, докато се опряха в стената. Тенджери и други кухненски прибори издрънчаха, но той само я стисна по-силно, не можеше да я пусне, нищо друго не го интересуваше. Амбра нетърпеливо дръпна блузата му и после ръцете й бяха под дрехите му, върху голата му кожа, той усещаше пръсти и нокти и в мозъка му сякаш стана късо съединение. Хвана дебелия й пуловер, смъкна го от нея, хвърли го на пода. Отдолу имаше още един, нетърпеливо свали и него. Още една тънка блуза отдолу. И още една.

— Боже, колко дрехи си облякла?

— Тази е последната — отвърна тя през смях, свали и нея и остана само по семпъл черен сутиен и джинси.

— Толкова си хубава! — промълви Том, поглъщаше я с поглед.

Тя вдигна очи към тавана, но той хвана лицето й с две ръце. Струваше му се важно Амбра да знае, че говори сериозно, че не е празен комплимент, че не е мъж, който приказва просто така.

— Да, хубава си — повтори и прокара устни по брадичката й.

Тя потръпна и той я целуна по шията, дълго, докато не почувства резките вдишвания и пулса под топлата кожа, после я целуна по ключицата, прокара ръка по нежната като коприна кожа, навсякъде, докъдето стигаше, чу я как изстена. Докосна я с устни през сутиена и чу нейното „О, боже!“. Усети как малкото зърно се втвърдява, усети вълна от желание в собственото си тяло. Това между тях беше като някаква еротична лудост, във всеки случай той вече беше като подивял. Единственото, за което можеше да мисли, беше да я задоволи. Все едно беше получил мисия, цел, операция. Пръстите на Амбра отново се плъзнаха около врата му и той обичаше, когато тя правеше така, стискаше го, искаше го. Хвана я през кръста и я притисна силно към себе си, към твърдата си възбуда. Тя изстена. С треперещи пръсти разкопча джинсите й, пъхна ръка вътре, стисна я през бикините.

— О, Том! — изпъшка тя приглушено.

Ръката му остана там, между бедрата й, под меката топлина и приканваща мокрота. Тя се притискаше към него и той хвърли едно око към масата. Беше малка, но изглеждаше стабилна, щеше да свърши работа. Вдигна я отгоре. Очите й проблеснаха. Без да продума, той се зае да й сваля джинсите. Тя му помогна, като опря ръце на раменете му, надигна се и той ги смъкна.

По дяволите, бива си я! Черното бельо върху бялата кожа, фините черти, дългите извивки. Изглеждаше като кръстоска между фея и могъща супергероиня. Хвана презрамката, дръпна сутиена, искаше да я види гола, веднага.

— Том, почакай! — спря го тя с длан на гърдите му.

Гръдният й кош се надигаше, жадно се взираше в него.

— Свали си блузата — нареди му след дълго мълчание.

Той вдигна ръце, съблече се и остана с голи гърди пред нея, чуваше собственото си сърце да тупти под ребрата, усещаше как мускулите му се напрягат. Тя харесваше гледката, усмихваше се.

— Свали го — кимна той към сутиена.

Амбра скри ръце зад гърба си и го разкопча. Имаше перфектни гърди. Той хвана едната, целуна устата й грубо, бутна я назад, докато тя се облегна с лакти на масата. Той влезе между краката й, целуваше шията й, гърдите, корема, вдишваше уханието й. Дръпна бикините й нагоре и те се притиснаха към нея. Тя изстена и той се наведе и я целуна през плата, докосна я със зъби, притисна плата с пръсти, после ги плъзна в нея, внимателно увеличи натиска, пъхна ги по-навътре.

— Хубаво е — промълви Амбра.

С решително движение Том й смъкна бикините, остави ги да се спуснат по кожата й, по краката, ходилата, после ги хвърли настрани. Краката й висяха от ръба на масата. Той ги разтвори с ръце, милваше я нежно, погали с длан корема й, поглади почти блестящата светла кожа. Боже, колко е хубава! Гола. Готова. Негова.

— Няма нужда да го правиш — възрази тя безсилно.

Но Том отдавна не беше изпитвал такава нужда да направи нещо. Наведе се, протегна език и го прокара по чувствителното разтреперано тяло. Тя изстена и той реши да не бърза, погали я предпазливо с пръст, проучваше какво й харесва, слушаше звуците й, изпробваше, нагаждаше се към вкуса й, мириса й.

— Не искаш ли да отидем в спалнята? — изстена тя, не особено убедено, от другия край на масата.

Но той не искаше нищо друго, освен това, което правеше в момента. Разпери длан върху мекия й корем и я притисна надолу към масата, разтвори краката й и започна да я ближе. Тя остана напълно неподвижна, издиша тежко. Той си играеше с един пръст, прокара го внимателно покрай нежния отвор, последва го с език, притисна се към нея. Усети как тя се разтреперва и се усмихна на потвърждението, което тялото й даваше. После бавно облиза вътрешната страна на бедрото й, кожата беше крехка като пресен сняг, тя отново го възнагради с потреперване.

— Да продължавам ли? — прошепна той, разтвори я с пръсти, изпъна език и прокара върха му по най-чувствителните й места, вкусваше я, проверяваше кое я кара да трепери, пулсът й да се учести, неговият също.

— Да. О, да.

Той плъзгаше пръст надолу, от една трепкаща точка към друга. Скрити, тайни, прекрасни места. Харесваше му да вижда насладата й. Разтвори бедрата й с длани още повече, пое нежната мокрота, влажните черни къдрици. Тя беше изтъкана от контрасти — мека и твърда, светла и тъмна, дръзка и плаха. Харесваше му да я държи така, изцяло в своя власт. Пак се наведе, облиза я, методично, притисна с два пръста, направи кръг, използва всичките си умения, интуиция и цялата сурова страст, която се беше събрала в него, която плуваше в кръвта му, усети как тя се подува, става гореща и по-тясна, когато внимателно пъхна пръст в нея, усети всичките прекрасни малки мускулчета да се свиват около пръста му, бедрата й се напрегнаха. Беше като пиянство, тази грациозна, женствена, силна жена, под езика му, пръстите му, движенията му. Той затвори очи, засили другите сетива, спазваше нейния такт, притискаше и ближеше и усещаше как тя приближава кулминацията, как ноктите й се впиват в косата му, единият й крак се подпря на масата. Той я стисна за задника с една ръка, използваше другата да масажира кожата й, да се движи върху нея и после го почувства, оргазъм, който се надигна под езика му и пръстите му като гореща подземна експлозия. Тя се разтърси и разтрепери и той продължи, докато отмина, усещаше вкуса и мириса й в носа си, устата, искаше да го задържи, да се упоява от него, докато може.