Амбра лежеше на масата, отпуснала ръце, извила леко глава, сгънала единия крак. Той целуна корема й и тя потръпна.

— Чакай малко. — Гласът й беше дрезгав и натежал. Светлата кожа беше настръхнала.

— Студено ли ти е? — промълви той, поглади настръхналата й кожа с върха на показалеца си, видя как изтръпва.

— Малко — отвърна тя и той го прие като повод да я обвие в прегръдката си, да я притисне цялата към голата си кожа.

Заля го вълна от загриженост, инстинкт да я защитава и нещо друго, което не можеше да определи. Той поглади с нос врата й, прегърна я още по-силно и после, просто защото можеше, се изправи, като я държеше в обятията си. Беше силен и колкото и да е смешно, искаше да й го демонстрира. Не беше съзнавал, че е такъв, обикновено не се фукаше пред жените.

— Би трябвало да протестирам — рече тя, но вместо това го прегърна през врата и подуши гърдите му.

— Защо? — промълви той в косата й.

— Защото е клише. Освен това до дивана има към половин метър.

— Там ли искаш? На дивана?

— Да, ако обичаш.

Том измина няколкото крачки до хола и седна на дивана, като още я държеше в прегръдките си. Беше толкова мека, че той не можеше да мисли трезво. Притисна задника й към слабините си, размърда се, изстена.

— Да не се търкаш в мен? — засмя се Амбра.

— Да — призна той.

Тя се раздвижи в ръцете му и Том рязко си пое дъх.

— Дали вместо това да не правим секс? — попита тя.

— С удоволствие — отговори й насечено.

Поколеба се леко, не искаше тя да си помисли, че е планирал това, но…

— Купил съм презервативи — призна.

Тя се изсмя:

— Аз също. За всеки случай.

Облиза шията му, захапа ухото му. Том не помнеше кога е искал нещо толкова силно, колкото сега искаше да нрави секс с Амбра Винтер в шарения й малък апартамент. Беше готов да й свали и луната, стига тя да пожелаеше.

Спалнята й беше също толкова малка и шарена, колкото и останалата част от жилището, зеленото легло беше широко точно колкото за двама им. Той се пъхна при нея под завивките, които тя вдигна. Леглото се огъна притеснително и при всяко движение изскърцваше силно, но, изглежда, щеше да ги издържи.

— Антика е — обясни Амбра.

Той кимна, вниманието му в момента не беше съсредоточено върху антикварните стоки. Дискретно си сложи презерватива, легна на една страна и се приближи, докато застанаха лице в лице, гърди срещу гърди, нос срещу нос. Целуна я жадно, вдигна крака й върху бедрото си, разтвори я, погали крехката кожа, нагласи се и най-сетне се плъзна в нея. Беше по-хубаво от всичките му фантазии. Изстена, когато влажната топлина го обгърна, лежеше съвсем спокойно, само я чувстваше, наслаждаваше се на усещането да я държи в обятията си, да бъде вътре в нея, да бъде толкова близо.

Тя се прилепи до него, придърпа го към себе си, здраво го стисна с крак.

Той внимателно излезе от нея, влезе пак, и пак, любеше я колкото можеше по-бавно, колкото можеше по-интимно, преди лудостта пак да го обхване. Беше твърде зажаднял, за да продължи дълго така, чувството беше твърде сурово, твърде силно, затова я прегърна здраво, хвана с ръка тила й, с другата — дупето й, прилепна плътно към нея, дишаше тежко върху кожата й. Беше почти непоносимо хубаво и той свърши, грубо и на тласъци, дълбоко в горещото й тяло. Загуби се и изчезна.

— Том? — Мека ръка на бузата му малко по-късно.

Той примигна, все още зашеметен.

— Извинявай! Тежа ли ти?

Надигна се, но Амбра го последва, усука се около него. Той целуна нежното й рамо, чу как леглото изскърцва. Тя се отпусна с буза на гърдите му, покри тялото му със своето и Том усети присъствието й с цялото си същество. Тук, в малкия апартамент с ресни, лампички и жизнерадостни цветове, се чувстваше повече у дома си, отколкото където и да било другаде. Погали благоуханната й коса. Заигра се с една къдрица. Тя целуна гърдите му, прокара пръст по косъмчетата.

— Искаш ли да хапнем? Вече огладнях.

— О, да. Имаш ли нещо тук?

— Нищо.

— Какво ти се яде?

— Сладкиши.

Той я целуна по носа и се надигна.

— Значи ще купя сладкиши. И после искам да погледам онзи сериал, за който ми разказа.

Том се облече, слезе до магазина на ъгъла, купи сладкиши — прясно изпечени канелени кифлички, шоколад и сладолед. Когато се върна, Амбра беше запалила свещи и беше донесла завивките и възглавниците от леглото в хола. Отпуснаха се на малкото канапе. Амбра пусна „Капанът на лукса“.

— Харесва ли ти? — попита Том след минути смаяно мълчание.

Нищо не схващаше.

Тя пъхна едно шоколадово сърце и няколко пралина в устата си.

— Много.

— Ама… защо?

— Нямаш ли нещо, което просто да харесваш? — попита тя и се протегна към поредния сладкиш.

Том я гледаше. Теб. Харесвам теб.

— Не гледам много телевизия.

— Заради всичките си секретни мисии и спасителни операции?

— Точно.

Той продължи да гледа странното предаване, от време на време милваше благоуханната й кожа.

— Винаги ли си бил с брада? — попита тя с пълна уста.

— Не съм се родил с брада.

— Гъделичка ме.

Том прокара брадата си по лицето й и тя изписка.

— Стига, имам страхотен гъдел.

Той игриво я хвана за китките.

— Не харесваш ли брадата ми? — попита и бавно се надвеси над нея.

— Да не си посмял! — изрева Амбра, затова, естествено, той плъзна брада по цялото й тяло, докато тя не се разтърси от смях.

Накрая се гънеше и извиваше толкова силно, че и двамата се хлъзнаха от малкото канапе направо на пода. Той тупна тежко, издърпа я върху себе си. Тя го яхна и той остана да лежи така, напълно доволен да се намира между бедрата й, в идеална позиция под гърдите й. Тя изгаси телевизора с дистанционното, прокара длан по гърдите му, докосна белезите по тялото му, наведе се и ги целуна. Той я хвана за дупето и когато тя се отърка в него, я стисна през кръста и я събори по гръб, готов да напада, обсажда и завладява.

— Пещерняк — каза тя, но очите й горяха, затова той леко я стисна за китките, вдигна ръцете й над главата и бавно се зае да изследва тялото й с уста.

Тя се кикотеше, докато я целуваше под окото, извиваше се, докато подухваше към шията й, но дишаше все по-тежко и по-тежко. Той внимателно прокара жадни устни по твърдото й зърно, нагоре-надолу, после и по другото. Амбра размърда бедра.

— Том! — изпъшка умолително.

— Шшш. Трябва да се съсредоточа. Лежи мирно.

Той стигна до малък белег, погали го с устни възможно най-меко. Дали беше някакво невинно, отдавна забравено нараняване? Или някой й беше причинил болка нарочно? Беше водила твърде тежък живот. Ако някой някога отново й посегнеше, той щеше да го намери и да го разчлени, парче по парче, с най-голямо удоволствие.

Когато пусна ръцете й, тя се обърна по корем. Той я изучаваше с длан по меките задни части, плъзна я напред-назад.

— Харесвам дупето ти.

— Радвам се да го чуя — отвърна тя и му се усмихна подканящо през рамо.

Колкото и да е странно, пак беше корав, затова не се помая дали да приеме поканата. Взе нов презерватив, разтвори бедрата й, облегна се на лакти, проникна изотзад и отново я облада, върху кривия под.

— Продължавай — изпъшка тя, като притискаше гърба си към него.

Не беше очаквал да може да свърши отново толкова скоро, но в тази поза влизаше по-навътре и по-дълбоко в нея. Изтласкваше се навътре, отначало внимателно. Но тя стенеше и охкаше „Боже, страхотно е!“ и той загуби контрол, започна да тласка по-грубо, изгуби се в горещата теснина, плъзна ръце по гръбнака й, продължи надолу и когато тя притисна задник още по-силно към него, прилепи се до него, той просто се изпомпа навътре в нея, изчука я грубо, на пода. Тя пъшкаше и се движеше под него и той свърши отново. В апартамента отекна вик, може би негов. Излезе от нея, целуна я между плешките. Беше цялата изпотена, сърцето му биеше върху гърба й.

Просна се до нея, издиша и я погледна:

— Ти не свърши.

— Свърших преди малко.

— Но сега не?

Тя поклати глава.

— Защо?

— Не свършвам само от…

Тя прехапа устни.

— Само от?

— Трябва да използвам ръце.

Той легна на една страна, заинтригуван от темата, мислеше си, че жените свършват при самия акт. Или не? Сега вече не беше толкова сигурен.

— Но пак беше хубаво.

— А не искаш ли да свършиш?

Той самият не искаше да пропуска оргазма. И го беше получил два пъти.

— Няма нужда — отвърна тя. — Преди беше страхотно. Когато ти…

Тя млъкна, изглеждаше смутена. Но Том не искаше да остави нещата така. Искаше да знае какво харесва Амбра. И после да й го даде. Искаше да я види пак как свършва.

— Когато те близах? — попита той и хвана едното й зърно, подръпна го.

Тя изстена и кимна.

— И другото.

— Не можеш ли да ми покажеш как ти харесва?

Тя изглеждаше притеснена, затова той се наведе към нея, целуна подутата й уста, погали я по рамото, надолу към бедрото, между краката, разтвори ги. Насочи устата си натам.

— Не — промълви тя. — Първо с пръсти.

— Покажи ми как — нареди той.

Тя лежеше напълно неподвижно. След това плъзна ръце надолу. Разтвори се с пръсти, погали се в много по-широки кръгове, отколкото беше възнамерявал той, леко поглади кожата си, надигна се. Том разтвори краката й, докато тя не остана напълно разголена пред него, погали я внимателно.

— По-силно — поиска тя. — И не забравяй наоколо.

Той се усмихна, харесваше му, когато тя даваше нареждания, изискваше наслада. Затова я помилва както му беше показала, следваше инструкциите й, чуваше въздишките й.

— Том, свършвам — изстена тя и той пъхна един, после два пръста в нея, като продължаваше да я гали с другата ръка.

Тя се разтресе и свърши върху ръката му, в обятията му, сви се и се разтърси, после сгъна колене.

— Боже!..

Том отпусна ръка върху бедрото й, странно доволен от себе си. Харесваше му да я докарва до оргазъм. Чудеше се колко още ще може да й даде. Наистина ли жените можеха да свършват безброй пъти един след друг, или беше мит? Трябваше да провери.

Тя се разтрепери отново под ръката му. Може би трябваше да се върнат в леглото или поне да се качат на дивана, но той не можеше да помръдне. Все пак скоро щеше да навърши трийсет и седем, не беше тийнейджър. Затова само смъкна останалите завивки на пода.

Амбра легна на гърдите му. Лежа така, докато дишането й не се успокои. Докосна зърното му.

— Къде е Фрея, докато ти си тук? — попита го сънено.

— При Елинор — отвърна той, без да помисли.

Съжали в същия момент, когато думите излязоха от устата му. Усети как тя леко се скова.

— Окей.

Мамка му, мамка му, мамка му!

— Амбра, слушай…

— Не, не, няма нищо.

— Извинявай, беше грубо от моя страна.

— Наистина няма значение.

Той я докосна, поглади с палец ръката й, искаше му се да не беше казвал нищо. Никога не беше вярвал, че един мъж може да има чувства към две жени едновременно. Но това, което изпитваше към Амбра, не беше просто похот, а нещо далеч по-сериозно. Погали я по рамото.

— Искаш ли да дойдеш с мен на парти? — попита тихо.

— Парти ли? — учуди се тя, все така отпуснала глава на гърдите му, все едно думата й беше непозната.

Той я хвана за ръка, обърна я, целуна дланта.

— Ще се радвам, ако дойдеш — промърмори с устни върху топлата кожа. — Приятелят ми, за когото ти разправях, Дейвид Хамар, ме накара да обещая да отида. И помоли да доведа някого. Искаш ли да ме придружиш?

Амбра седна и го изгледа изпитателно:

— Искаш да ме заведеш на парти? Където ще бъдат приятелите ти?

— Сгреших ли, като те поканих?

Тя сбърчи чело.

— Просто не го очаквах.

— Най-обикновено тържество, нищо особено. Ще те разбера, ако не искаш.

Тя обаче кимна:

— Напротив, искам. Благодаря ти, ще дойда с удоволствие.

Том се почувства странно щастлив. Изведнъж вече нямаше нищо против да отиде на приема.

— Запиши си го в графика тогава — каза той с широка усмивка, усмивка, в която се отразяваха Амбра и оргазмите, и надеждите за бъдещето.

Изтегна се сред завивките и възглавниците, придърпа я към себе си.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

Тя пак пусна любимото си предаване, сви се до него. Той сложи купата с бонбоните пред нея, отпусна брадичка на главата й и единия си крак върху нейните, прегърна я. Сънено се загледа отново в странното предаване. Клепачите му натежаваха все повече, докато слушаше злобничките коментари на Амбра и дъвченето на сладкишите. Някъде сред евтините картини, разтиканите задлъжнели участници и шумолящите опаковки на шоколадите Том си помисли, че не се е чувствал по-удовлетворен от дълго време насам. Може би в целия си живот.