започваше да флиртува с дъщерята и сестрата на двамата мъже, които мразеше

най-много в целия свят. С единствената жена на света, с която нямаше право да

флиртува и имаше всяко основание да стои възможно най-далеч от нея.

– Да – кимна Наталия и започна да си събира нещата както правят жените,

когато се канят да тръгват.

– Къде е Майкъл? – попита Дейвид.

Аса сви рамене.

– Може би се обажда на майка си – каза тя с подигравка, но въпреки

презрителния тон, Дейвид трябваше да се съгласи. Майкъл наистина се

обаждаше на майка си прекалено често. Той потисна усмивката си, която при

всички положения би била проява на нелоялност към приятеля му. Точно тогава

забеляза Майкъл, който си пробиваше път през група хора, които вдигаха

наздравица. Тук наистина беше прекалено претъпкано, а тази вечер Майкъл,

който по принцип беше много внимателен, просто блъскаше хората.

– Май трябва вече да си тръгваме – каза Наталия, но Дейвид усети нотка на

съжаление в гласа ù, сякаш ù се искаше да остане, а не да се прибира толкова

скоро. Странно… на него също не му се прибираше.

– Защо не останеш още малко? – каза той. – Иска ми се чуя малко повече за

концерта. Още по едно питие? Шампанско?

Тя беше на ръба да се остави да бъде убедена и ръката на Дейвид вече беше във

въздуха, за да привлече вниманието на бармана. По една чаша шампанско

нямаше да навреди никому, нали?

Точно тогава Дейвид чу силния глас на Майкъл зад гърба си. Не разбра думите,

но тонът беше груб. Искра на загриженост пламна в очите на Наталия.

– По-добре да тръгваме – каза тя. – Аса трябва да се прибере.

Дейвид кимна. Не знаеше какво се случва между красивата пияна блондинка и

Майкъл, но по всичко личеше, че скоро щеше да избухне скандал.

– Хайде, Майкъл. Да вървим. Достатъчно за тази вечер. И вече е късно.

– Не съм пил абсолютно нищо – напомни му Майкъл.

– Не говорех за алкохол – поясни Дейвид и после добави с по-тих глас: – Вземи

се в ръце, човеко.

– Това важи за всички – каза Наталия и посочи много дискретно към

приятелката си. – Аса?

Аса кимна, залюля се леко, но веднага се съвзе. Не погледна към Майкъл.

Обърна се и тръгна към изхода.

Наталия въвреше на сантиметри от силните рамене на Дейвид и Майкъл, които

проправяха пътека през тълпата. Шумът беше оглушителен и макар че бе

разочарована от неприятния обрат на вечерта, нямаше търпение да вдиша малко

свеж въздух. Когато излязоха на улицата, Аса я прегърна набързо, кимна към

двамата мъже и седна в първото чакащо пред бара такси. Наталия ù затвори

вратата и се загледа след отдалечаващата се към Остермалм кола.

Усещаше Дейвид зад себе си и неволно прехапа устни. Нещо се бе случило в

бара, нещо между тях, само че не знаеше какво.

– С Аса живеем в различни посоки – обясни тя. – Аз живея ей там – посочи с

ръка и се почувства като кръгъл идиот. На кого му пукаше къде живее?

Майкъл стоеше до Дейвид. Изглеждаше много ядосан. Не каза нищо, но

Наталия си помисли, че е малко страшен с тези изпъкнали мускули, черно

кадифено сако и избръсната глава. Погледна и към Дейвид. Бяха двама здрави

мъже. Ако не бяха скъпите им сака и още по-скъпите джинси и ако нямаха онова

специфично излъчване, характерно за мъжете от финансовия свят, лесно можеха

да ги объркат с мафиоти или охранители.

Без съмнение ситуацията беше доста деликатна и неудобна. Докато бяха в бара,

Дейвид ù се усмихваше, флиртуваше и Наталия за секунда си помисли, че може

би ще я целуне. Но сега изглеждаше толкова недостижим и далечен. Запита се

дали не си бе въобразила, че всичко това се бе случило. Но не, не си бе

въобразила. Нещо стана. Сигурна беше, че усещанията между тях почти се

напаснаха. Или пък беше от алкохола? Или може би защото бе облечена по-

различно? По начин, по който не се бе обличала от векове? Каквато и да беше

истината, Наталия не искаше да се прибира и да се разделя с Дейвид. Още не.

– Ти тръгвай – каза Дейвид на Майкъл. Прозвуча повече като заповед, защото го

каза напълно сериозно.

– Но… – започна Майкъл, после млъкна и само кимна.

Тя се смути. Очевидно Майкъл не считаше, че е добра идея да оставя Дейвид

насаме с нея.

Дейвид погледна към таксито, после към Майкъл.

– Тръгвай.

Майкъл ù каза „лека нощ“ по възможно най-скования начин, качи се в таксито и

двамата останаха сами на тротоара.

Той беше все така сериозен. Просто я гледаше с изражение, което Наталия не

можеше да разгадае. Навън беше топло, но роклята ù беше доста тънка и

изведнъж се почувства несигурна и адски притеснена от това, че роклята показва

прекалено много, а тя знаеше за Дейвид Хамар прекалено малко.

– Май и аз ще тръгвам – каза тя.

– Искаш ли да ти извикам такси? – попита той рязко, почти троснато и тя пак се

запита дали не си бе измислила всичко, което се случи в бара. Ситуацията беше

ужасно неловка.

– Убедена съм, че съм напълно способна и сама да си викна такси – отвърна тя с

внезапно раздразнение. Не го бе молила за нищо. Можеше да си вземе лошото

настроение и да върви на майната си.

Той я изгледа продължително.

– Не поставях под въпрос способностите ти – каза ù съвсем спокойно.

– Извинявай. – Може би просто се опитваше да бъде внимателен и разумен? –

Не исках да бъда груба. Просто беше толкова странно. – Погледна го право в

очите. – Всичко, което се случи.

– Да.

– Времето е хубаво. Мисля да повървя – каза тя.

– Ще повървя с теб.

Наталия тръгна и той закрачи до нея с нейния ритъм. Вървяха мълчаливо. Беше

все така объркана, а Наталия мразеше да е объркана. Погледна го крадешком.

Той бе пъхнал ръце в джобовете, а веждите му бяха свъсени. От чисто женско

любопитство, тя неволно се запита какъв ли е като любовник. Наталия беше

нормално човеко същество и макар че не бе признала пред Аса, особено пред

нея, от раздялата си с Йонас не бе спала с мъж. Не защото имаше морални

скрупули, а защото беше, меко казано, жалка, станеше ли дума за флиртуване и

излизане на срещи. Не бе спала с мъж повече от година. Едва сдържа усмивката

си, когато си представи шока върху лицето на Аса, ако някога разбереше.

– Сара Харви беше прекрасна – каза тя, когато мълчанието стана непоносимо.

Тя погледна сериозното му лице.

– Радвам се – каза той и се усмихна вяло. – Трябва да ти призная, че никога не

съм я слушал как пее.

– Дълбоко ценя жеста ти. – Двамата намалиха темпото и после спряха. Качена

на високите си токчета, Наталия стигаше почти до лицето му и усети пак онези

искри, които преминаха между тях.

Дейвид вдигна ръка, сякаш да я погали. А тя беше на ръба да затвори очи и да

се наведе към него, когато той каза:

– Беше много хубаво да те видя.

И тогава тя разбра, че нямаше никакво намерение да я погали. Просто ù

казваше „лека нощ“.

– Да. – Наталия се опита да не позволи на разочарованието да се прокрадне в

гласа ù. Въздъхна бавно. Ако беше някой друг, вероятно би събрала кураж и би го

попитала дали иска да отидат до апартамента ù. Така правеха нормалните хора,

нали? Беше толкова странно. Дейвид не беше обвързан, доколкото Наталия

знаеше. А тя беше независима, свободна жена. Дори имаше презервативи някъде

из чекмеджетата в спалнята си. Би следвало да може да направи подобна крачка.

Да го попита дали иска да я изпрати до тях и да пийнат по нещо.

Но когато видя едно приближаващо се такси, крехката ù смелост се прекърши и

тя махна да го спре.

Дейвид ù отвори вратата. Наталия се плъзна вътре и веднага усети студената

седалка под тънката си рокля. Той все още стоеше там, облегнат на вратата. Тя го

погледна, твърдо решена да остане хладна и безчувствена.

Дейвид изглеждаше сякаш се кани да ù каже нещо, но после очевидно промени

решението си.

– Лека нощ – каза тя и се насили да се усмихне. Нямаше никакво значение. Не

че нещо се бе случило… така или иначе…

– Наталия? – попита бързо той, точно когато ù се стори, че иска да затвори

вратата на колата.

Тя усети как нещо топло се спуска по гръбнака ù, защото името ù в устата му

звучеше като милувка.

– Да?

– Ако си свободна утре, бих искал да те видя. Може ли да ти се обадя?

Не можа да измисли какво да му каже, затова само кимна безмълвно. Той също

кимна отривисто, сякаш бе взел някакво решене. Вратата се затвори, преди да си

кажат нещо повече.

Двигателят запя меко и таксито я откара в лятната нощ по най-късия възможен

маршрут. Тя се усмихваше през цялото време.

Усмихваше се дори когато очите ù се затвориха за сън.

10

Неделя, 29 юни

На следващата сутрин Аса се събуди с усещането за преживян кошмар. Слава

богу,

беше

неделя

и

в

леглото

до

нея

нямаше

никого.

Беше

наистина, наистина благодарна на тези две обстоятелства. Прекалено много

сутрини се бе будила до непознати мъже, които после трябваше да изрита,

просто защото не разбираха, че не ù пречи да правят секс, но оставането в

леглото ù за цялата нощ е пълен абсурд.

Получи силен пристъп на гадене. И веднага след това дойде ужасът. О, как

мразеше този страх, който идваше след всяко напиване. А днес бе по-лошо от

всеки друг път. Не можеше да си спомни колко бе изпила, а това никога не беше

добър знак. Събра целия си прословут инат и се опита да пропъди мислите за

Майкъл далеч от съзнанието си, но не успя. Той винаги успяваше да намери път

към най-скритите местенца в душата и ума ù. Там, където никой мъж, най-

малко пък той, имаше някаква работа.

Закри с ръка очите си и започна да се бори стоически с мисълта за него.

Напразно. Не, не му беше ядосана, ако трябваше да бъде честна (а тя наистина

се опитваше да бъде честна със себе си, след като бе лъгала толкова много хора…

на практика абсолютно всеки). Не беше ядосана на Майкъл, а на себе си. Аса

изпъшка. Поведението ù в бара беше пълна лудост, но беше напълно

неподготвена за влиянието, което този мъж все още имаше върху нея.

Върху нея – Аса Белке, която никога не допускаше никого до себе си. Нямаше

никаква представа, че все още ù пука за него. Невероятно. Но той настина я бе

наранил, и то точно когато беше най-крехка и уязвима – преди повече от десет

години. Бяха толкова млади, но имаше чувството, че се бе случило вчера.

Помнеше всеки поглед, всяка дума. Абсолютно всяка. И тогава Аса си позволи

нещо, което по принцип никога не би направила – да се отдаде на

самосъжалението.

Майкъл се беше променил. Високият студент със сериозни очи и мека черна

коса го нямаше. По онова време Аса мислеше, че е невероятно красив. Уви, сега

изглеждаше дори още по-добре. Очите му бяха мъжки, погледът зрял. Нямаше

халка, Аса провери. Но това не означаваше нищо. През леглото ù бяха минали

толкова много мъже, които имаха жени и деца у дома. Идваха при нея, а

семействата им ги чакаха в някоя вила в Дюрсхолм.

Макар че Майкъл не е такъв и ти го знаеш много добре, Аса, нашепна едно

гласче в съзнанието ù.

Той беше старомоден, честен и верен. Ако беше женен за някоя ливанска

красавица и имаше осем деца от нея, това означаваше, че щеше да ù е верен до

гроб. Това беше Майкъл. Нямаше идея как бе постигнал толкова много в сфера,