би никога не бе искал нищо друго, освен да последва Наталия де ла Грип до дома

ù и да прави секс с нея.

Една нощ. Само една нощ. Със сигурност това нямаше да има никакво значение

за никого.

Той я целуна толкова силно, че тя се задъха и простена в устните му. Плъзна

ръка зад главата ù и затвори вратата с другата ръка. Стояха в тъмния коридор,

той зарови ръка в косата ù, тя опря ръце върху гърдите му, притиснала гръб към

стената, сякаш не беше сигурна какво иска.

Беше като бяла сянка.

– Пусни си косата – каза дрезгаво той. Тя извади фибите. С всяка махната фиба

около лицето ù се спускаше по един кичур. После фибите падаха с глух звук

върху каменния под. Косата ù се изсипа като водопад около бялото ù лице. Той

дълго не откъсна очи от нейните и след малко заповяда:

– Махни перлите.

Тя се подчини мълчаливо. Разкопча огърлицата, махна обеците и ги остави на

шкафа в коридора. Шията ù беше бяла и нежна.

– Добре.

Той сложи ръка на ханша ù. Тялото ù потръпна и тя въздъхна тежко. Само

звукът от накъсаното ù възбудено дишане беше достатъчен да го накара да

свърши. Но той искаше да бъде в нея, за да има контрол над това тяло, да я

накара да крещи много по-силно от това все още контролирано простенване.

Притисна я до себе си.

– Мина много време, Дейвид, не знам… – каза тя, облегна глава на гърдите му и

се притисна силно в него. Беше толкова възбуден.

– Вдигни ръцете – каза той и тя го послуша. Измъкна големия пуловер през

главата ù, метна го на пода, прокара ръце ниско по гърба ù и пак я притисна.

Искаше да усети ерекцията му.

– Цял ден мисля за това. – В мига, в който думите излязоха устата му, разбра, че

бяха самата истина. – Беше толкова секси на яхтата. – Премести ръката си към

деколтето ù и притисна длан върху гърдите ù. Ребрата ù бяха толкова деликатни,

нежни, крехки. Той дръпна блузата ù и едно копче излетя встрани. Беше обвито в

плат и падна безшумно на земята. Погали шията ù, обви длан около нея, палецът

му се плъзна по линията на челюстта ù. Усети учестения ù пулс, видя широко

отворените ù очи, с които следеше всяко негово действие.

Дейвид поклати глава.

– Не мисли – каза тихо. След секунда устните му поглъщаха нейните. Тя

изскимтя и сложи длани върху гърдите му, сякаш да го спре. И той наистина

спря.

– Какво има? – попита той. Дали не я беше разбрал неправилно?

– Всичко това става прекалено бързо. Аз почти не те познавам. – Дишаше

накъсано, очите ù трескаво търсеха някакъв отговор в лицето му. – Кой си ти?

– Аз съм никой, Наталия – отвърна Дейвид и бавно върна ръката си в косата ù. –

Просто един мъж, който наистина иска да прави секс с теб тази вечер. – Не, не

искаше да я плаши, не бе искал тя да се чувства така. – Не се страхувай –

прошепна тихо и погали косата ù.

Дишането ù ехтеше в тихия апартамент. Потрепваше неловко в прегръдката му,

а едната ù ръка все още бе на гърдите му, сякаш нежно се опитваше да се

предпази. Златните ù очи бяха станали почти черни. Той сложи ръка върху

нейната.

– Искам те, Наталия. Кажи ми какво искаш ти.

Устните ù леко се свиха и той усети как се отпуска леко в ръцете му.

– Обикновено не постъпвам така – каза тя и веднага се намръщи. – Не биваше да

го казвам, макар че е самата истина – усмихна му се по-ведро.

– Това няма значение – смигна ù той. – Защото аз го правя през цялото време.

Тя се засмя от сърце, почти смело.

– Аз те поканих. Искам го. И имам… предпазни средства.

После сложи дланите си върху гърдите му и бавно ги плъзна по тях. Дейвид се

загледа в тъмната ù коса и вдиша екзотичното ухание на подправки и на някакво

ароматно дърво.

Не, не, каза си, че няма нужда да се чувства виновен. Те бяха големи хора, тя го

искаше. Това беше секс и нищо повече. Сама го каза – не се познаваха. Можеха

да прекарат една нощ задно и това в никакъв случай нямаше да им се отрази на

някакво… по-дълбоко ниво. Вероятно щеше да им е хубаво. Беше съвсем

елементарно. Без никакви усложнения. В нейния апартамент те бяха само мъж и

жена, нищо повече. И той наистина искаше тази вечер да ù хареса.

Дейвид се наведе към нея, но ù остави възможност да се отдръпне, ако иска. Но

тя обърна лице към него и нетърпеливо го целуна, притисна тяло в неговото и

преметна ръце през врата му. Дори да се беше изплашила преди малко, страхът

ù бе отминал. Дейвид се успокои и отговори на смелата ù целувка. Наталия беше

страстна жена, оживяваше в прегръдките му. Косата ù беше толкова мека, като

скъпо кожено палто. И дълга, много по-дълга, отколкото бе подозирал.

Уви я около юмрука си и нежно я опъна назад. Тя простена. Стонът идваше не

от гърлото ù, а от цялото ù същество и тялото му моментално реагира с мощна

ерекция. С ръка все още в косата ù, той огледа огромния коридор. Предпочиташе

да мисли за себе си като за изтънчен мъж, който не прави секс до входната

врата.

– Покажи ми апартамента си – каза той.

Наталия го погледна. Очите ù бяха леко замъглени, устните – подпухнали от

целувките. Тя хвана топлата му длан. Пръстите ù бяха студени. Поведе го по

коридора и той се усмихна на начина, по който така леко поемаше нещата в свои

ръце. Тя беше жена, свикнала да взема решения и да контролира всяка ситуация.

Очертаваше се една интересна нощ.

Минаваха покрай врати, картини и огледала. И още врати.

– Колко е голямо това място? – попита той и опита да остане сериозен.

Тя зави по един коридор и влезе в огромна всекидневна с високи френски

прозорци, а отвъд тях – тераса. Тази стая беше тъмна, както и целия апартамент.

От отворените прозорци влизаше хладен въздух.

– Мога да затворя прозорците – предложи тя.

– Не, искам да видя гледката.

Излязоха заедно на терасата.

Наталия имаше изглед едновременно към зеления парк, който беше

собственост на краля, и към булевард „Страдваген“. Тя потръпна леко, той я

притисна към себе си и погали гърдата ù със свободната си ръка. Имаше малки

чувствителни гърди. Тя потрепери под допира му и затвори очи. Той пак я целуна

и в същото време започна да разкопчава панталоните ù. Когато свали ципа, тя

затаи дъх. Прокара длан по нежната извивка на корема ù и тя се притисна в него.

Плъзна пръсти по ръбчето на бикините ù. Бяха толкова деликатни, че ако ги

дръпнеше по-силно, биха се скъсали. Погали я през дантелата. Беше топла и

влажна. Избута плата настрани и плъзна пръст в нея. Не беше епилирана и това

му харесваше.

– Толкова си секси, гореща, съблазнителна – прошепна и закачливо захапа

меката част на ухото ù.

Наталия простена и се притисна още по-силно в него.

– Къде ги държиш? – попита Дейвид.

– Аз ще ги донеса. Чакай.

Той се върна в хола. Двата дивана бяха дълги и широки. Всички мебели имаха

антикварна стойност и със сигурност бяха наследени.

Когато се върна, крехкото ù тяло сякаш сияеше под разтворената блуза. Беше

събула панталоните си. Краката ù бяха слаби и изключително бели. Протегна

ръка, подаде му кутията с презервативи със смутена усмивка. Той огледа

кутията – изглеждаше съвсем нова. Очевидно му беше казала истината, когато бе

вметнала, че не го прави много често. Запита се дали изобщо е лягала с мъж,

откакто се бе разделила с годеника си. Опита се да си спомни колко време е

минало от тази прочута раздяла. Година? Информацията, която бе изчел за нея,

не включваше никакви нови любовни афери.

Тя му помогна да разкопчаят копчетата на блузата ù и след това той веднага я

съблече. Носеше дантелен сутиен, лъскав, малък номер. Може би беше от

скъпата ù колекция.

– Ти го разкопчай – каза той, защото се опасяваше, че може да го съсипе.

Наталия вдигна ръце зад гърба си и разкопча кукичките. Гледаше го колебливо,

с ръце върху чашките, които все още покриваха гърдите ù. Срамежливостта ù го

подпали.

– Искам да те видя. Махни си ръцете – заповяда той.

Тя бавно изпълни заповедта. Имаше малки, но обли, съвършено деликатни

гърди, с тъмни зърна.

– Ти си невероятно красива – каза с дрезгав и нетърпелив глас. Когато сложи

ръка върху гърдата ù, шепата му съвсем я покриваше. Тя простена

силно. Господи, как обичаше жени с чувствителни гърди.

Тя се захвана с ризата му, свалиха я заедно. Ръцете ù се плъзнаха по гърдите му

и после бавно започна за изучава тялото му. Дланите ù бяха деликатни и нежни.

И после… стана толкова бързо, беше съвсем неподготвен! Тя плъзна ръце по

гърба му. Не, не искаше да я спира. Не искаше и да прави драми от това, но

усети как тялото му инстинктивно застива под допира ù. Никога на никого не

позволяваше да го докосва там.

Веждите ù се събраха в недоумение, докато прокарваше изучаващо пръсти по

неравната кожа на гърба му. Четеше по лицето ù, че се опитва да разбере какво

е това под дланите ù. Но Дейвид не каза нищо. Не искаше тя да разбира за това.

Поне не сега.

– Не сега. – Дейвид се отдръпна леко назад и сякаш сложи преграда пред

въпроса, който вече беше на устните ù.

– Но Дейвид… ти… – Гледаше го с любопитство. Той пак я хвана за раменете и

много нежно я накара да махне ръцете си от гърба му.

– Не сега.

– Добре – каза тихо тя и примигна смутено.

Погледът му пак се плъзна по тялото ù и обратно към лицето. Беше изумителна

смесица от скромност и сексуалност. Беше слаба, но въпреки това имаше красиви

извивки, леко заоблено коремче, тесен таз и мек ханш.

Съблече се гол. Очите ù се разшириха когато го огледа, после бързо се събу и

направи крачка напред в прегръдките му.

Кожата ù беше гладка като полирана слонова кост. Задържа главата ù в ръцете

си и я целуна. После вдигна единия ù крак и го постави около кръста си.

Някак се озоваха на дивана, той бе полулегнал по гръб, а тя го бе възседнала.

Намери кутията с презервативите, разкъса опаковката на един и го сложи

светкавично.

Гледаха се в очите. После той я хвана за дупето и с едно движение я вдигна и

проникна в нея. Наталия се отпусна върху гърдите му с вик. Тъмната ù коса се

разстла пред очите му като уханна коприна.

Дейвид вдигна главата ù и погледна в замъглените ù очи.

– Така добре ли е? – попита, но едва успява да прошепне думите. Беше на ръба

и едва не свърши само от един тласък. Беше гореща и влажна, но също така и

адски тясна. Това, комбинирано с гледката, която представляваше, бе просто

поразително.

– Нека само да свикна – едва промълви тя. – Настина мина доста време.

Дейвид я хвана за дупето и леко я вдигна нагоре. Тя сложи едната си ръка на

гърдите му, а другата – на бедрото му. Без да откъсва очи от нейните, той я

остави да се плъзне по него. Всяко усещане се отразяваше в очите ù – виждаше

реакцията ù, когато я изпълваше. Тя дишаше тежко и той повтори движението,

докато и двамата успяха да се напаснат към един ритъм.

– Прекрасно – каза тя с приглушен глас, бавно затвори очи и отпусна главата си

назад. Косата ù погали краката му. Нагоре, надолу, звуци от движещите се тела,

стонове.

И Дейвид свърши.

Без стил, без съобразяване с нея, той просто гръмна. Случи се толкова бързо, че

не успя да се контролира. Стисна я за дупето (толкова силно, че със сигурност

щеше да ù остави следи) и я задържа на място, докато я изпълваше с един

последен тласък. После затвори очи и падна назад.