Когато пак ги отвори, стаята беше тъмна. Очите му бавно се приспособиха към

мрака и пак я видя – с дълга коса и огромни очи. Изглеждаше толкова млада и

крехка. И ужасно сексапилна. Тя раздвижи крака и той разбра, че е все още

върху него, и че той беше все още в нея. За него беше абсолютно божествено, но

я беше оставил незадоволена.

– Съжалявам – каза той с болезнена гримаса.

– За какво?

Но Дейвид знаеше, че Наталия не бе изживяла оргазма си. Ето докъде стигна с

плановете да ù достави удоволствие.

– Обикновено мога да се контролирам – каза той с болка в гласа и погали

бедрото ù. – Не знам какво се случи.

– Няма значение – отвърна тя, но не беше съвсем от сърце.

Дейвид поклати глава.

Той нежно я вдигна и я сложи да легне до него на дивана. Взе една възглавница

и я постави под главата ù. После събра косата ù от едната страна и я целуна.

Много нежно. От прозорците влизаше хладен въздух и той издърпа одеялото от

фотьойла и я покри.

– Какво правиш – попита тихо тя и го погледна изпод дъгите си тъмни мигли.

– Глезя те. Искаш ли нещо за пиене?

– Не особено, но ако ти искаш, в хладилника има водка.

– Водка – каза Дейвид с усмивка. – Нещо друго? Стой тук.

Дейвид тръгна към кухнята и Наталия се сви на дивана. Остана незадоволена.

Не че винаги преди беше стигала до оргазъм, но беше така близо, а сега всичко

свърши. Затвори очи. Не, не беше точно разочарована. Беше много хубаво, но…

– Наталия?

Той стоеше до вратата със заледената бутилка „Столичная“ и две обикновени

чаши. После седна до нея, подаде ù едната чаша, сипа водка за двамата и каза:

– Наздраве.

– На здорївье – отвърна тя и отпиха в мълчание. Водката беше ужасно студена.

Почти никога не пиеше концентрати. Брат ù Алекс беше забравил бутилката в

апартамента ù. Но сега се наслаждаваше на горещата вълна в стомаха си.

Погледна Дейвид над ръба на чашата. Досега не беше виждала мъж, който

може седи напълно гол в средата на стая, в която досега не е влизал, и в същото

време напълно да контролира положението. Той остави чашата си и бавно

прокара пръсти по крака ù. Одеялото започна да се свлича на пода. Наталия

затвори очи и се остави да бъде пометена от усещането. Имаше невероятни

ръце – силни и сигурни. Масажираше леко стъпалата ù, глезените.

– Толкова си мека – прошепна той.

Наталия чу нещо като мъркане и след малко осъзна, че тя издава този звук.

Ръцете му обхождаха краката ù и се плъзгаха все по-нагоре. Дишането ù се

промени. Не беше свършила и сега адреналинът пак изпълни тялото ù.

Докосването му я възбуждаше, чувстваше се мека, пулсираща, въздухът не ù

стигаше.

– Харесвам краката ти – каза нежно той и махна одеялото. – Разтвори си

краката, Наталия.

Тя преглътна.

Добре.

Разтвори краката си.

– Още – заповяда отново той.

Сърцето ù галопираше, докато разтваряше краката си пред погледа му.

Откриваше се за него. Никога преди не бе правила такова нещо. За никого.

– Добре. Сега вече мога да те видя. – Докато говореше, той галеше вътрешната

част на бедата ù все по-нагоре и нагоре. Наталия потръпна. – Толкова си

чувствителна – продължаваше да говори той и после леко я ощипа. Не силно, но

ефектът беше стон, който се откъсна от гърлото ù.

– Искам да се насладиш на това – каза и я ощипа по-нагоре. Наталия беше

толкова възбудена, че едва успяваше да се задържи неподвижна. Дейвид легна до

нея и сега беше притисната между него и облегалката на дивана. Той хвана

едното ù зърно и го стисна между пръстите си доста силно.

О, господи!

Ръката му се плъзна по корема ù.

– Моля те – простена леко тя.

Той сложи длан между краката ù и най-сетне, най-сетне започна да я гали там.

Беше така внимателен, намери абсолютно перфектния ритъм – буквално беше

плашещо. Тя кимаше, задъхваше се, стенеше, затваряше очи и пак ги отваряше.

Беше истинска магия. Той се наведе към нея и я целуна дълбоко, без да спира

движението на ръката си между краката ù.

Наталия трепереше. Той ù шепнеше думи, които обикновено биха я накарали да

се изчерви, горещи, възбуждащи думи и тя усети приближаващия оргазъм.

Притисна се към тялото му, към ръката му, към устата му, и тя, жената, която

винаги анализираше, обмисляше, търсеше логика, изведнъж спря да прави

всички тези неща. Само се разпадаше под пръстите му. Оргазмът я помете.

Не, това не може да е истина, помисли си тя, когато осъзна, че плаче. И когато

се отпусна на дивана, не можеше да помръдне и мускул. Дейвид плъзна ръка под

нея и я пое като в люлка.

– Ето за какво говорели хората – измърка тя с ленив глас. – Нямах никаква

представа, че може да е така хубаво. Никаква представа. – Очите ù се затвориха.

Никога не бе усещала такова спокойствие в тялото си.

– Да, и за мен беше напълно различно – прошепна той в косата ù, погали ръцете

ù и намести краката ù между своите. – Повече от хубаво. Мисля, че си

подхождаме. Сексуално, искам да кажа.

Гласът му се снижи до тих шепот. Устните му се движеха в косата ù, докато

продължаваше да гали чувствителната ù кожа. Наталия започна да се унася. Не

беше възможно да остане будна, след като дни напрежение и часове

концентрация се бяха стопили. Очите ù се затвориха и тя заспа.

Хъркането на Дейвид до ухото ù я събуди. Беше минало много, ужасно много

време, откакто тук бе стъпвал мъж, да не говорим за мъж в леглото ù. Тя

внимателно започна да разплита ръце и крака от тялото му.

– Какво правиш? – попита той и сложи ръка върху нея, за да я придърпа към

себе си.

– Ще запаля няколко свещи – отвърна тя и успя да се измъкне от дивана.

– Не се бави много. Толкова е хубаво да лежа до теб.

Докато Наталия намери свещи и запалка, дишането му се успокои и пак заспа.

Тя ходеше с боси крака и палеше всяка свещ, която успя да намери. После се

спря до дивана и се загледа в него. Тялото му беше изваяно и силно. Всяка негова

извивка беше изпъкнал мускул. Свещите мятаха треперещи сенки върху него и тя

с копнеж огледа гърдите, краката му… Е, да, и това… Беше прелестен.

Величествен. Не можеше да намери точните думи да го опише. Сети се за онова

нещо, което напипа на гърба му, но веднага се опита да забрави. Не бе пожелал

да говори за него и не ù влизаше в работата.

Тя взе едно тънко одеяло от другия диван, уви се и тръгна към терасата.

Беше купила този апартамент със свои пари, не с парите на семейството си.

От собствената си заплата, чрез посредник, който не работеше за баща ù. Рядко

канеше хора тук. Всъщност единственият мъж, който бе идвал тук, за да… да

прави секс с нея, беше Йонас, и то преди доста време.

Тя придърпа одеялото около себе си. Краката ù вече започваха да свикват със

студения под на терасата. Обичаше този апартамент и най-вече терасата си. Не

беше широка, но беше дълга и тя бе поставила цветя по парапетите. Повечето

бяха лесни за гледане и не изискваха кой знае какви познания по градинарство.

Беше добавила и керосинови фенери, които… да, всъщност можеше да ги запали.

Така и така бе излязла тук. След като приключи с тях, се облегна на парапета и

погледна надолу. Всеки ден от зори до мрак бе обградена с технологии и

електроника – имаше нужда от този оазис.

– Какво правиш? – Гласът му я накара да подскочи и веднага след това усети как

ръцете му се плъзват по тялото ù.

– Просто се наслаждавам на нощта – отвърна тя.

Дейвид тихо се засмя, опрял устни в кожата на врата ù.

– Умееш да се наслаждаваш на нещата в живота. Не си спомням кога за

последен път чух жена да се наслаждава така високо.

– Благодаря, че ми напомни. Сигурно всичките ми съседи са ме чули.

– Са ни чули – поправи я той. – Беше изумително. Ти си изумителна. – Ръцете му

се плъзнаха под одеялото и обхванаха гърдите ù. Одеялото започна да се плъзга

по раменете ù.

– Може би трябва да влезем вътре – каза тя, докато ръцете му вече се спускаха

между бедрата ù. Железният парапет не беше плътен и ако някой минувач

погледнеше нагоре, щеше да ги види. Когато пръстът му се плъзна в нея, тялото ù

затрепери. Галеше я, движеше се точно по правилния начин. Как така вече

знаеше толкова много за нея? Как бе разбрал толкова бързо какво обича?

– Дейвид?

– Тихо. Нарушаваш концентрацията ми. Сложи ръце на парапета.

Може би трябваше да се поколебае, дори да протестира, но не направи нито

едното, нито другото. Беше прекалено омагьосана, погълната, за да мисли.

Затова направи както той ù каза. Химия, опита се да се убеди, че това е просто

химия, затвори очи и стисна железния парапет.

Дейвид прокара ръка по гръбнака ù, придърпа изящните форми на дупето ù към

себе си и просто се остави на насладата да я има и да я почувства така близо до

себе си. Долепи се до нея, погали копринената кожа на лицето ù.

– Дейвид – прошепна задъхано през рамо.

– Искаш ли да влезем вътре?

– А ти не искаш ли?

– Не.

Искаше я тук, на терасата, с ръце на желязото. Бързо донесе един презерватив

и разкъса опаковката. Влезе в нея бавно, без да откъсва очи от приятната гледка.

Наталия издаде мек радостен звук и започна да се движи по него.

Перфектно! Пасваше перфектно към размера му. Наведе се напред и стисна

чувствителното зърно между палеца и показалеца си. Така, както тя обичаше.

Мускулите ù се свиха около пениса му и после извика. Беше почти животински

рев, който отекна над цялата улица, простряна под тях.

Той я закова към перилото, стисна я толкова силно, че почти не можеше да

мърда изпод ръцете му, и започна да тласка бавно, дълбоко в нея, облегнат леко

върху гърба ù, с една ръка между краката ù, за да разтвори вибриращата под

него топлина.

– Наталия – прошепна той

– Дейвид – чу запъхтения ù сподавен глас.

– Сега се освободи – подкани я настоятелно той, заравяйки се по-силно и

дълбоко в нея.

Наталия свърши така силно, както и първия път. С върховно усилие задуши

писъка си, но стонът завибрира по целия парапет. Той продължи да блъска в нея,

докато експлодира. Оргазмът му беше толкова силен, че за секунда се олюля на

краката си. Останал без дъх, той облегна тяло върху гърба ù и зарови нос в косата

ù.

– Е, сега вече наистина ще се наложи да се преместя в ново жилище – каза

задъхано тя.

Той се засмя от сърце.

След това седнаха на огромния диван, преплетени един в друг. Гледаха как

свещите горят и слушаха Сара Харви. Говореха и пиеха водка.

Когато слънцето наближи хоризонта, пак правиха любов. Бавно, открито.

Толкова хубаво! Една сълза се спусна от окото ù, но тя бързо я избърса. Защото

знаеше, просто знаеше, че той няма да остане, че това беше краят. И както

предположи, макар че беше едва два или три сутринта и небето вече

изсветляваше, той събра нещата си, облече се бързо, каза ù довиждане и си

тръгна.

Наталия чу как стъпките му заглъхват с всяка крачка, която правеше към

асансьора, и не позволи на тъгата да я залее. Беше време да изпитва само

наслада. Удоволствието от това, което бе преживяла, от това, че се беше

почувствала красива, желана. Да изпита щастие от случилото се, макар че той не

каза нищо за следваща среща. Дори не намекна, че някога ще се видят отново.

Наталия влезе в кухнята и отвори хладилника. Беше почти празен. Имаше само

два буркана – един с коктейлни лукчета и един с кисели краставички. След