Мисля, че трябва да говоря с баща си. – Намръщи се недоволно. – И с Питър…

може би. – Мразеше да се отчита пред по-големия си брат. После изчака още

секунда и добави: – О, да, и спах с Дейвид Хамар.

– Джей О може и да е прав. Отдавна е в този бизнес и знае. А ти винаги имаш

склонност да се тревожиш излишно. Или направо да си го кажем, леко си

невротична. Или си депресирана като мен? Един господ знае, че ако бях

прекарала толкова много години с Йонас, щях не само да съм депресирана, но и

да съм се самоубила.

– Пияна ли си?

– Папата има ли смешна шапка?

Наталия се почеса по врата.

– Ти чу ли какво ти казах? За Дейвид?

– Е, от начина, по който се гледахте и по който реагираш всеки път, когато

някой спомене името му, не мога да кажа, че съм изненадана. Е, как беше?

– Не зная дали мога да говоря за такива неща – възрази Наталия, макар че това

беше като че единственото нещо, за което искаше да говори. За Дейвид. За

магическия секс. Тя се огледа из офиса и продължи с много тих глас, макар че

нямаше кой да я чуе: – Беше напълно извън всякакво определение. Не хубаво, не

лошо, а тотално извън всякакви класификации. Изживявала ли си нещо подобно?

– Сладка моя, съжалявам, но ще се наложи да бъдеш малко по-конкретна от

едно голо „нещо подобно“. Имаме различни бази за сравнение. Аз през цялото

време спя с мъже, а ти… като цяло никога.

– Забравяш Йонас – напомни ù Наталия. С Йонас бяха изкарали заедно четири

години и имаха напълно нормален сексуален живот. Не див, не шумен, просто

нормален.

Аса изсумтя презрително.

– Но ти си напълно наясно, че Йонас е най-скучният мъж на тази планета, така

че не можем да го включим в този разговор?

– Откъде знаеш, че Йонас е скучен в леглото? – възрази веднага Наталия, но

после една мисъл се стовари отгоре ù. – И с него ли си спала?

– Не, не мисля – отвърна Аса, сякаш се налагаше да помисли и да си спомни. – И

не сменяй постоянно темата.

– Мисля, че беше нещо еднократно – каза тя и най-сетне си позволи това, което

избягваше да направи цял ден – да анализира връзката си с Дейвид Хамар. –

Почти съм сигурна, че е така, защото не се е обаждал след това.

Наталия разбираше, че хората правеха точно така – изпитваха привличане,

правеха секс, разделяха се и всеки продължаваше по пътя си. Защо тогава ù се

струваше, че всичко е останало някак незавършено?

Никога не имала преживяване като това с Дейвид. Тя беше доста изостанала в

сексуалното си развитие, ако можеше да се каже, беше доста силно повлияна от

стриктното възпитание, от което така и не бе успяла да се отърси. В Лондон беше

спала с мъже – с финансисти, които бяха така фокусирани върху кариерата си,

както беше и тя самата. И после с Йонас, който също не беше сексуално зрял и

носеше последиците от своето сковано и закостеняло възпитание. Но се бяха

справили добре. По един внимателен и доста предпазлив начин. Нищо извън

нормалния стандартен секс. Но Дейвид… Наталия подозираше, че с този мъж

няма да може да сложи граници на собствената си полудяла сексуалност. Самият

спомен за това, което бяха правили, за начина, по който я докосваше и местата,

на които я докосваше, още повече подпалваше тази сексуалност.

– Каза ли, че ще се видите пак? – попита Аса.

– Не. Аз също не казах нищо. Не очаквам продължение.

– Ако се привържеш прекалено много, ще съжаляваш.

– Знам – отвърна с рязък глас. Точно това беше причината никога да не се

разкрива пред никого. – Не съм глупава. А той е толкова секси. Почти започвам

да се дразня, че е такъв.

– И ти си много секси, Нат. Просто не го знаеш – каза Аса, изненадвайки я с

крайно сериозния си тон. – Наистина мисля, че Йонас не беше подходящ за теб.

Не бяхте един за друг. И това, което ти причини! Не, трябва да продължиш

напред.

– Да, да, знам, ловя окото от километри – прекъсна я Наталия сухо и веднага се

намрази заради чувството си на самосъжаление.

– Стига за това. Има ли някакви недостатъци този богат-секси-страхотен-в-

кревата-мъж?

– Не знам. Може да бъде доста суров и умее да манипулира хората. Много е

добър в това. И не всичко, което е писано за него, е измислица. – Спомни си

статии как без никакви скрупули бе смазвал конкуренти, как бе развалял годежи

и бракове и бе сривал със земята благородни родове. Не беше възможно всичко

това да са само измислици, нали?

– Какво друго правихте? Искам да кажа във времето, когато не сте правили

секс. За какво си говорихте? – Аса звучеше безразлична, но Наталия я познаваше

прекалено добре.

– Ако искаш да питаш дали сме говорили за нещо конкретно, казвай направо.

Кажи ми какво точно искаш да знаеш?

– По дяволите, Наталия, мразя, когато се държиш така. Има нещо сбъркано в

тебе. Трудно ми е да питам направо.

– Майкъл не е женен. И определено изпитва нещо към теб.

– Това Дейвид ли го каза? Какво знае?

– Нямам представа. Бяхме заети да правим фантастичен секс.

– Семейството на Майкъл искаше да го оженят за едно красиво ливанско

момиче, а той винаги е правил това, което му кажат. Знаеш – чест, морал,

отговорности и всички тези глупости. Винаги е имал различна представа за

правилно и грешно, за черно и бяло, дори още в колежа. Това са добри качества

за адвокат или икономист, може би дори и за партньор и съветник на Супер

Дейвид, но е някак тъжно да са ти бреме и в личния живот. Той е типичен

представител на едно патриархално общество.

– Докато ти си една типична блуждаеща душа?

– Бях сигурна, че на тази възраст вече ще има деца. Дебелобузи ливанчета,

осем на брой.

– Не мисля, че има деца с големи бузи. Не мисля, че има и с малки.

– Не харесвам деца, не искам деца – прекъсна я Аса. Паниката в гласа ù

граничеше с ужас. Сякаш някой бе застанал с пистолет до нея и я караше да

зачене на секундата. – Не разбирам как изобщо някой може да иска да има деца.

Не го проумявам.

Е, всеки има различно виждане по въпроса.

– Извинявай, мамка му, забравих как са нещата при теб – каза Аса. – Извинявай.

– Няма нищо. – Наталия определено не искаше да говори за деца. Не сега, не

толкова скоро. Беше само преди година и все още не го беше превъзмогнала,

независимо какво беше мнението на Аса. Не че говореха по темата. Ако Аса

изобщо имаше някакво мото в живота, то беше: никога не се обръщай назад.

Веднага след него: никога не се привързвай към друг човек. В опита и на двете

имаше разочарование и болка. Аса също бе много наранена, ситуацията им беше

напълно различна.

– Интересуваш ли се все още от него?

– Не бих казала – отвърна Аса. – Имаше възможност. Пропиля я.

Наталия поклати глава. Приятелката ù имаше навика да зарязва мъжете в мига,

в който намереше дори и най-малкото нещо, което подлежеше на критика.

– Но изглеждаш заинтересована.

– Не, никак даже. Просто е като цирей.

Млъкнаха. Всяка от своята страна на линията.

– Трябва да говоря с баща си – реши Наталия.

– За Дейвид?

– Да, разбира се, ще се обадя на баща си да му кажа, че съм спала с мъжа,

когото мрази най-много. Искам да говоря с него за сделката. Просто нещо не е

наред.

– Но нали вече говори с него. И с Джей О.

– Да.

Аса замълча и след малко каза:

– Джей О всъщност е доста секси.

– Мисля, че обича групов секс – вметна Наталия.

– Кой не обича групов секс? Добре, трябва да тръгвам. Мисля, че обещах на

Ричи да се видим. Имам среща. Той е само на двадесет и четири. Когато Дейвид

ти писне, трябва да опиташ някой по-млад. Те не искат нищо. Хей, чуваш ли ме?

– Да

– Живеем в двадесет и първи век. И ти можеш да му се обадиш, това е съвсем в

реда на нещата. Рано или късно трябва да спреш да слушаш съветите на майка си

да си стискаш краката и да чакаш. Не може да си седиш у дома и да мухлясваш.

– Не седя у дома и не хващам мухъл. Седя на бюрото си и придвижвам сделка за

милиарди крони.

– Обади му се. Само това искам да кажа – засмя се Аса. – Може да го попиташ

дали харесва групов секс. Това ще го накара да се замисли.

– Ти си болна.

– Знаеш ли, звучиш точно като терапевта ми. Забавлявай се със сделката. Чао.

17

Към седем вечерта Дейвид вече беше излязъл от офиса си. Нямаше нерви да

седи на едно място. Все още беше прекалено горещо и той тръгна пеша към

центъра.

Трябваше да се прибере у дома.

Да се обади на Майкъл.

Да тренира до припадък и да си легне рано.

Можеше да направи всичко друго, освен това, което правеше в момента.

Вървеше към „Стуреплан“. Мина с бърза крачка по „Нибо Бей“, покрай Кралския

театър и ресторант „Ричи“. Навсякъде имаше тълпи от туристи и местни. Накрая

спря пред „Стурегалериен“ — центъра на златния финансов триъгълник на

Стокхолм.

Огледа фасадата на сградата – шопинг мол и офиси. Знаеше точно къде са

офисите на банката. На четвъртия етаж. Беше почти седем и половина. Наталия

със сигурност беше все още на работа. И ето го, стои под прозорците и се опитва

да си внуши че е минал случайно, а не че я преследва.

И сега какво? – запита се той и опипа телефона в джоба си.

– Дейвид?

Той примигна и се обърна в посока на гласа. Наталия се беше материализирала

пред входа на сградата. В първия момент реши, че съвсем е откачил и това е

видение. Но наистина беше тя.

– Здрасти – каза той.

Тя като че ли не можеше да повярва на очите си.

– Какво правиш тук?

– Не съм съвсем сигурен – отговори честно той. – Досега ли работи?

– Да. Беше много натоварен ден.

– Навън е хубаво. Искаш ли да се поразходиш? С мен?

Очите ù се разшириха, но не каза нищо. Само кимна.

Тръгнаха бавно към залива, към „Ниброплан“ и „Страндваген булевард“. Тя

вървеше близо до него, но не се докосваха.

– Как си? – попита той. Бяха минали ужасно много часове, откакто се бяха

разделили. Сега съжаляваше, че не ù се обади през деня, че дори не се

поинтересува как е след снощи. Тази жена заслужаваше нещо много по-добро.

Тя се усмихна, но отвърна кратко:

– Добре, а ти?

– Беше много дълъг ден – отговори той и веднага се сети, че не бива да

споменава къде е бил днес. Внимавай какво говориш. Помни коя е, Дейвид.

Той кимна към количката в парк „Барзелий“, на която продаваха хотдог.

– Искаш ли по един? Тук са много хубави.

Тя бавно примигна. Слънцето клонеше към залез и златистата светлина

искреше в косата ù. Очите ù грееха.

– Никога не съм яла хотдог.

– Шегуваш се, нали?

– Не. Майка ми счита, че е вулгарно да се взима храна от улицата. Работата на

майка ми е да определя кое е вулгарно и кое не – засмя се многозначително тя. –

И кой е вулгарен. Просто е такава. Да, искам хотдог. С най-голямо удоволствие.

Той купи по един пикантен хотдог с много горчица и двамата седнаха на кея да

ги изядат. Хранеха се в мълчание. Гърбът ù беше изправен, от устата и ръката ù

не падна нито една троха.

После грижливо сгъна салфетката, избърса ъгълчетата на устата си с влажна

кърпичка и отпусна ръце в скута си. Той ù подаде кена с минерална вода, който ù

беше купил. След кратко колебание тя го взе и я изпи.

– Не ми казвай, че не си пила и вода от кен на обществено място?

– Толкова е глупаво, знам.

Очите му се заковаха върху устните ù. Тези бледорозови устни. Би дал… много,

за да ги целуне пак. Да ги усети върху своите. Върху кожата си. Върху...