искаше да свърши, искаше да остане завинаги потопен в топлината ù, в аромата

ù, в… да, нея.

Краката на Наталия започнаха да треперят от умора, а Дейвид се оттегли,

уплашен, че ако веднага не седне, ще изгуби съзнание. В главата му нямаше и

капка кръв. Той се обърна, падна по гръб, пое дълбоко дъх няколко пъти и после

започна да се смее. Доволен, щастлив, истински смях, идващ право от сърцето

му.

Наталия слушаше смеха на Дейвид с напълно безчувствени крака и ръце. Нито

един мускул не искаше да се подчини на съзнанието ù, отказваше да се движи.

Слънцето галеше тялото ù и тя бавно започна да се раздвижва.

– Мисля да стана нудист – промърмори лениво.

Чу го да се смее. Колко заразителен беше този смях.

Беше свършила два пъти. Никога не бе мислила, че тези множествени оргазми,

G-точки и мъже, които знаят какво правят, съществуват. Но сега вече знаеше.

Дълбокият му смях, така вбесяващо секси, и споменът за това, което току-що

бяха направили, успяха пак да я възбудят. Тя огледа тялото му и разбра колко

силен беше все още гладът и в двамата. Наистина ли бе възможно да съществува

такава химия между двама души? Глупав въпрос. Разбира се, че е възможно.

– Какво правиш? – попита тя.

– Мисля, че съм мъртъв.

– Има ли нещо за ядене в бърлогата на хищника капиталист?

Беше много гладна. Оказа се, че да си секс богиня е твърде изтощително

занимание.

Ядоха някакви дребни нещица – нещо като тапас с много подправки, пай и

ролца, които миришеха на екзотика.

– Съпругът на чистачката ми е готвач в персийски ресторант – обясни Дейвид. –

Живеят в тази сграда и се грижат за апартамента ми. Тя чисти, пере и глади, а

той ми носи храна от ресторанта. Предимно каквото е останало.

– Това се казват остатъци – каза тя.

Когато вечерта наистина започна да се спуска и навън захладня, той я поведе

към спалнята си на долния етаж и пак се любиха. Беше нежен и груб.

Съобразителен и изискващ. Беше незадоволима и тайничко се усмихваше при

мисълта, че тя, Наталия де ла Грип, утре щеше да изпитва деликатна болка

между краката си. Болка от секс. Болка от него.

После тя се отпусна в леглото и остана напълно неподвижна. Чаршафите и

завивките бяха чисти и изгладени, ухаеха на свежо и на лукс.

– Това е най-красивото легло в целия свят – каза тихо тя.

Дейвид лежеше до нея и галеше кожата ù. Придърпа надолу чаршафа, който се

бе събрал под брадичката ù, и започна бавно да изучава тялото ù с поглед, сякаш

беше произведение на изкуството. Наталия прокара пръст по мускулите на

ръката му. Силното му тяло я караше да се чувства женствена, така както не се

бе чувствала никога досега.

– Винаги ли си знаела, че искаш да работиш в корпоративните финанси? –

попита той и започна да гали косата ù и да разплита кичурите ù, пръснати по

възглавницата.

– Взех решението в Лондон. – Тя лежеше неподвижна, оставила се на грижите

му. От време на време Дейвид се навеждаше и целуваше рамото или ръката ù.

– След икономическия университет?

– Да. – Наталия затвори очи. След като получи дипломата си, работи като

консултант в Ню Йорк. След това замина за Филаделфия, където получи

магистърска степен в „Уортън“ – колежа, в който се обучаваха едни от най-

големите финансови умове в света. И след това целият свят бе отворен за нея. Тя

знаеше, че Дейвид е учил в „Харвард“. Вероятно сам бе платил за обучението си,

докато за нейното бе платено от баща ù. Никога не се бе питала колко струва да

завършиш в „Харвард“ или дори нейния университет, никога не се бе замисляла

колко много бе получила ей така, без усилие.

– И след това? – Гласът му беше тих чувствен шепот и тя осъзна, че се бе

замислила прекалено дълго. Косата ù се бе разпиляла навсякъде около нея.

Наталия отвори очи.

– Лондонската банка ме издири.

– Те назначават само най-добрите.

– Да.

Беше работила няколко години в Лондон заедно с други обещаващи финансови

таланти. Трепеха се като кучета по двадесет и четири часа, всеки ден. Бяха

собственост на банката, можеха да ги изпратят къде ли не с едночасово

предупреждение. Много се бяха отказали, беше им писнало от нечовешките

изисквания, но на нея ù хареса. Най-сетне можеше да приложи на практика

всички свои способности. Насърчаваха я, поставяха нови предизвикателства пред

нея, чувстваше, че е добра в това, което прави.

– Със сигурност знаеш, че повече от деветдесет процента от света на финансите

е населен с мъже, нали? – каза тя.

– Не – отвърна той и плъзна пръсти от шията до корема ù. – Мислех, че има

повече равнопоставеност.

– Да, така е, но само в началото, а после жените някак изчезват от картинката.

– Някои казват, че е така, защото жените са прекалено умни, за да искат да

работят толкова много – каза той, вдигна ръката ù и целуна пръстите ù. Един по

един.

– А други казват, че жените не могат да се справят с такава натовареност,

защото в природата им е да искат някой да се грижи за тях – обясни Наталия.

Колко пъти бе чувала баща си да казва точно тези думи! А майка ù винаги

кимаше в съгласие и добавяше, че тази равнопоставеност е стигнала прекалено

далеч, че сега жените искали да бъдат като мъжете. И че именно затова Йонас я

е напуснал – защото работела като мъж.

– Това са глупости, Наталия. Най-добрите жени работят два пъти по-упорито от

най-добрите мъже. Когато бях в университета, се запознах с някои наистина

много умни момичета. И все повече компании се разбуждат и виждат, че жените

са работна сила, която не бива да се пренебрегва.

Дейвид звучеше така, сякаш всичко, което твърдеше, бе повече от очевидно, и

нещо в нея се скърши, когато осъзна, че досега не е говорила с мъж, който

наистина не прави разлика между двата пола. И това беше толкова възбуждащо.

– Докато растях, обичах да говоря за бизнес и за семейната компания – каза

тя. – Принуждавах братята си да измислят нови стратегии за „Инвестум“. А те

мразеха, когато го правех.

Дейвид вдигна ръката ù и помириса дланта ù.

– Защо не работиш в „Инвестум“? – попита тихо.

– Искам първо да докажа качествата си – отговори тя механично.

И ако успея да докажа, че съм достатъчно добра, то татко ще трябва да ме

покани във фирмата.

Той обърна ръката ù и я целуна. Захапа лекичко кожата ù.

– И после се прибра в Стокхолм. Преди две години – усмихна се той.

Наталия кимна. Тази информация не беше тайна за никого. Всеки можеше да я

намери в Гугъл.

– Джей О беше назначен да управлява офиса тук и ме взе със себе си.

Беше се изнесла от апартамента си в Лондон, в който живееше с хора, които

така и не опозна, защото прекарваше по-голямата част от времето в офиса или на

път. С Йонас се сгодиха в Лондон. Той често хващаше самолета и идваше да я

види.

– По това време годеникът ми живееше в Стокхолм.

– А сега?

Тя обърна глава и го погледна.

– Не. Нямаше да съм тук, ако имаше друг.

Този въпрос леко я разтревожи. Беше помислила, че Дейвид не е обвързан, но

сега си спомни снимката в златна рамка, която видя в хола. Красива блондинка,

много красива дори, а ръката на безкрайно щастливия Дейвид бе преметната

любвеобилно през рамото ù. Всички знаеха, че Дейвид няма семейство. Казваха,

че е имал сестра, но починала много млада при злополука, а родителите му също

бяха мъртви. Коя беше тази руса жена? И какво бе самата Наталия за него? Само

летен флирт. Докато красивата му руса приятелка беше… някъде и правеше…

какво?

Наталия сбърчи вежди. Това не биваше да я тревожи толкова много. Не беше

направила нищо лошо, а и двамата не се бяха споразумявали за каквото и да е.

Само един божествен секс. Ако Дейвид имаше връзка с друга жена, това не беше

нейна работа, нито неин проблем. Защо беше толкова глупава? Защо не можеше

поне да попита?

– Какво има? – попита той.

– Нищо.

– Изчезна някъде за няколко секунди. Кажи ми. – Гледаше я сериозно,

тревожно дори.

Тя пое дълбоко дъх. Е, можеше да събере сили и да си го каже.

– Не спя с кого да е. И мразя да не ми отвръщат със същото. Не знам какво е

това между нас, може би е само секс и може би не е нужно да говорим за това.

Може би не бива да го казвам, но… аз не спя с никой друг.

Дейвид подпря глава на дланта си. Имаше красиви очи. Изглеждаше като

модел. Всичко в него беше красиво, въпреки че беше мускулест. Тялото му беше

като на строителен работник. Момичетата в училището трябва да са го

обожавали.

– Наталия. – Той изчака, докато го погледне в очите. – Това между нас е нещо,

което не съм изживявал с никоя друга жена. Не спя с всяка. Сексуалните ми

връзки са като на всеки друг свободен мъж. Може би дори по-малко. Не знам

какво е това, наистина, но не се виждам с друга. Разбираш ме, нали?

– Разбирам.

– И аз не обичам изневерите – добави той и прокара ръка по челото ù.

– Добре – каза пак и изведнъж се почувства безкрайно щастлива. Примигна и

после се прозя. – Всъщност колко е часът? – Навън почти се бе стъмнило и се

чувстваше напълно изцедена.

– Вероятно си уморена.

– Не мога да остана. Трябва да се прибера, да се преоблека за утре, да взема

някои неща.

– Разбирам. – Дейвид прокара длан през косата ù, показалецът му мина по

веждата ù. Господи, сякаш беше в рая. Наистина беше изморена, физически и

психически, и дори не направи усилие да прикрие следващата прозявка.

– Остани – каза меко той. – Не си отивай. Поспи малко. Ще те събудя рано… ако

искаш.

Беше толкова изкушаващо. И гласът ми беше дълбок, убедителен, грижовен.

– Рано – каза тя. – Не мога да закъснея два дни поред.

– Обещавам.

Две секунди след това вече спеше.

Дейвид спази обещанието си. Събуди я толкова рано, че хладният въздух на

утрото все още ухаеше на роса. Беше по тениска, цветни спортни панталони,

избръснат и дъхът му миришеше на мента. Поднесе ù кафе, силно и черно, и я

гледаше, докато го пие в леглото. После тя си взе дълъг душ, събра намачканите

си дрехи и тръгна към кухнята. Дейвид ù намаза препечената филийка с масло,

пак ù сипа кафе и я наблюдаваше, докато тя минаваше през бизнес страниците

на вестника. После се обади да извика една от колите си, подаде ù чантата,

прегърнаха се, целунаха се само веднъж, казаха си довиждане и петнадесет

минути по-късно Наталия вече беше в коридора на сградата си.

19

Сряда, 2 юли

Когато Наталия си тръгна, Дейвид закрачи неспокойно из апартамента си.

Споменът за смеха и за страхотния секс витаеше из стаите като ехо или красив

аромат.

Не беше планирал това да се случи и не можеше да продължава. Беше тотална

лудост. Обратното броене беше започнало.

Чрез фиктивни компании и брокери вече имаха достатъчно акции. Някой

вече трябваше да започне да се пита какво става, толкова много нови

акционери, такова необичайно движение, със сигурност на някой вече му беше

светнала червената лампичка. Оставаше вероятно около седмица, максимум

десет дни. Знаеха, че рано или късно нечий радар щеше да ги засече. Нямаше

никакво значение. Но само дванадесет дни или може би две седмици, преди да

излязат с официално съобщение в пресата, това, което току-що бе направил,

беше пълна лудост. Но… защо нямаше усещането, че е лудост? Защо му се