струваше… фантастично!

Дейвид спря чак в хола. Погледна снимката в златната рамка. Не бе помислил

за това. Дали Наталия я бе видяла? Дали се бе питала коя е?

Най-вероятно. Трябваше да се сети още когато бе започнала да говори за

изневери.

Не можеше да ù каже толкова много неща. Толкова много неща не би разбрала.

И това го накара да се почувства мръсен и нищожен.

Харесваше Наталия. Не беше някоя нищо неозначаваща непозната.

Изумително секси жена, с която очевидно не можеше да скъса, макар че имаше

около един милион причини да го направи.

Той погали с един пръст щастливото лице на русата жена. Трябваше да ù се

обади, да се обади на Каролина! И без друго беше започнала да побеснява, че се

бе отдръпнал от нея. Трябваше да възвърне контрола си върху всичко. Тази

лудост с Наталия трябваше да приключи.

Това беше единственото правилно решение.

Мамка му.

20

Събота, 5 юли

– Не сме заедно, но правим секс – каза Наталия и се изправи върху седлото си.

Красивата ù кобила Лъвли с кафява козина изцвили нежно. – Така че не, нямам

никаква представа. Така ли е прието в днешно време?

Аса вече се беше настанила на гърба на сивия си кон и държеше юздите.

– Не си родена през петдесетте, нали? Да, така е прието в наши дни. В двадесет

и първи век. Трябва да опипваш пътя пред теб крачка по крачка. Или да се

чукате още малко и после – кой от където е.

Наталия се размърда върху седлото. Това беше адски объркващо. Огледа се.

Овцете бяха на моравата с малките си. Водата блещукаше зад полетата и

пасищата. Жълтият замък се падаше вдясно.

Питър и жена му сервираха шери на терасата, преди да започне обядът, но на

Аса и Наталия благосклонно им беше позволено да отидат да пояздят.

– Кога хората са започнали да живеят така? – попита Наталия и подкани Лъвли.

– И е все така добър в леглото? – попита Аса през рамо.

– Изключително добър.

– Може ли да проведе един нормален разговор?

– Дори не можеш да си представиш. Никога не съм срещала по-добра компания

за разговор.

– Наталия, сладка моя, не можеш ли просто да изчакаш да видиш как ще се

развият нещата?

– Предполагам. Не че имам друг избор.

Наталия и Дейвид не се бяха виждали от сряда сутринта, когато тя си тръгна от

тях. Вече беше събота. Беше ù изпратил едно съобщение, което беше вежливо и,

откровено казано, напълно безлично. Тя му отговори и после той ù писа, че през

следващите няколко дни се налага да пътува. Тя не попита къде отива, не се

обади повече, а после дойде уикендът и тя беше по-объркана отвсякога. Нима

всичко бе приключило?

– Всеки път когато се видим, имам усещането, че е за последно. И после той се

обажда или ме намира и пак е изумително, и… не знам как да разбирам всичко

това.

– Много драма вкарваш – каза Аса. – Не си с предменструален синдром или

нещо такова, нали?

Аса беше облечена в съвсем нов костюм за езда, което беше в пряко нарушение

на правилата на аристокрацията за езда да обличат поизносени дрехи. Купуваше

си нови дрехи и изобщо не ù пукаше кой какво си мисли.

– Ако питаш нашите, аз съм с предместруален синдром през цялото време –

отговори горчиво тя и огледа фасадата на замъка. Беше толкова красив. Гърдите

ù се свиха от носталгия, докато го гледаше. Вече триста години замъкът беше

част от семейството ù. В стаите му бяха спали крале. Наталия бе прекарала най-

щастливите мигове в живота си точно тук. С конете, с другите животни и с

децата, които живееха в района. Замъкът бе даден на Питър да живее в него със

съпругата си. Това стана веднага след сватбата им миналата година.

Днес всички бяха тук – освен Александър, разбира се. Родителите ù, Питър и

Луиз и Аса, която беше като член на семейството. Майките на Аса и Наталия

бяха приятелки от деца. Двете момичета също стана приятелки, въпреки

четирите години разлика помежду им. Когато родителите на Аса загинаха в

челна катастрофа, Аса – едва тийнейджър – се премести да живее с Де ла Грип.

Спеше в стаята за гости, плачеше във фотьойла на Наталия и измъкваше алкохол

от барчето. А сега работеше за баща ù. Идваше на вечеря или обяд няколко пъти

в месеца тук или в дома на родителите ù в Дюрсхолм.

– Хей, мога ли да отседна при теб, докато съм в Бастад? – попита Наталия. –

Джей О ме изкомандва да отида, но не искам да оставам при родителите си.

Алекс се връща, а той винаги получава стаята за гости. А Луиз ще оглежда

цветята в градината и ще размишлява какво ли друго може да наследи.

– Луиз е вероятно най-противният човек, когото някога съм срещала – съгласи

се Аса. – Дори Питър не заслужава да бъде женен за такава пепелянка. Странно,

че още не е забременяла. – Аса млъкна и погледна гузно към приятелката си. –

Извинявай. Много несъобразително от моя страна. И за да ти докажа, че

наистина съжалявам, можеш да останеш в моята стая за гости. Можеш да я

ползваш за любовно гнезденце. Той ще ходи ли?

– Дейвид ли? Нямам никаква идея.

Защото не обсъждаме бъдещето. Защото така правят хората в наши дни. Как

мразя тези модерни отношения.

– Чудя се дали ще доведе дебелоглавия си партньор.

– О боже, още ли не сте се видели?

– Защо да се виждаме? Чула ли си нещо? Дейвид ли е казал нещо?

– Защо просто не му се обадиш?

– Не, той може да ми се обади, ако има някакъв интерес – каза презрително

Аса. – Всяка вечер съм на среща с различен мъж. Нямам време да се

интересувам от Майкъл. – Тя нагласи шапката си за езда и вдигна брадичка. – И

по всичко личи, че и аз не го интересувам, нали?

– Разбира се, това може да се обясни факта, че се държиш като снобарка

последния път, когато се засякохте – посочи Наталия. Аса се изкиска:

– Този секс, който правиш напоследък, никак не е подобрил социалните ти

умения. В случай че не си забелязала, Майкъл беше този, който се държа лошо.

Ако иска нещо, може да се свърже с мен.

– Какво стана с „така са нещата в двадесет и първи век“?

– Ако питаш мен, двадесет и първи век е силно надценен.

Амин за което, помисли Наталия.

Амин.

*

Около масата бяха седнали шестима души. Предястие, супа и плодове.

– Обичаме простите неща – каза гордо Луиз, когато една възрастна жена, която

живееше в района, донесе красивия антикварен порцелан и полираните

сребърни подноси с местни деликатеси.

Питър седеше до майка им и Наталия дочуваше части от разговора им, докато

опитваше супата, която всъщност се оказа много вкусна. Разбира се, Луиз не

беше приготвила нищо сама, но имаше добра готвачка. Местното население от

векове даваше своя принос в добруването на своите благородници и спомагаше

за комфорта им. Като спомен от феодалните времена, които всъщност бяха

официално отминали едва преди половин век.

– Ожени се за някаква много млада и сега ще трябва да я търпим на всяко

парти. Толкова е нелюбезно да караш всички останали да приемат такъв човек

насила и да се съобразяват с тях.

Питър кимна с разбиране. Това правеше най-добре – съгласяваше се. Разговорът

се завъртя около това кой ще идва в Бастад и кой си заслужава да бъде видян.

Роднини, бракове, връзки, образование, всичко, което си струваше според тях.

Гласът на Питър беше тих, той се съгласяваше с всичко. Когато сервираха

първото предястие, разговорът се обърна от партита и хора към бъдещето.

Цялото ù тяло се стегна. Не след дълго майка ù щеше да зададе обичайния

въпрос – какви са плановете ù за бъдещето, за връзка, после щеше да последва

напомняне, че не става по-млада. Ако не беше толкова дразнещо, Наталия би се

смяла от сърце – толкова еднообразно, всеки път едни и същи теми, едни и същи

имена, едни и същи изречения.

– Така и не разбрах защо Наталия и Йонас трябваше да се разделят – каза най-

неочаквано майка ù с плашеща точност. После отпи внимателно от виното и

остави чашата на масата. Русата ù коса лъщеше. – Бяха толкова подходящи един

за друг – продължи тя, без да се обръща конкретно към някого. – Всички мои

приятелки споделят мнението ми. Толкова съжалявах, когато видях края на тази

връзка.

Понякога Наталия си мислеше, че още с раждането си е била голямо

разочарование за майка си. В началното училище в класа ù беше записано едно

от децата на кралското семейство, но тя така и не се научи как да общува с хора

от тези кръгове. В пансиона не се държеше като останалите момичета, не бе

разширявала контактите си и ходеше на балове само ако беше абсолютно

задължително. В професионалния си живот беше решила да гради кариера,

вместо да изкара някой нагледен курс да тръгне на лов за подходящия мъж.

Единственият път, когато майка ù беше горда и доволна от нея, беше, когато се

сгоди за Йонас. И после прие раздялата им като лична обида и не проговори на

Наталия няколко месеца. Всъщност майка ù винаги реагираше по този начин,

когато някой или нещо я разочароваше. Замразяваше всякакви контакти и

игнорираше. Така беше, откакто се помнеше – майка ù я наказваше с мълчание.

Просто вземаше любовта си, лишаваше я от себе си. Нямаше начин да се

защитиш срещу такова поведение и последиците оставаха като малки

незарастващи рани.

– Да, Наталия, лошо е за теб, че не си все още с Йонас – каза високо Аса и леко

завали думите. – Не за теб, а заради семейството.

– Това е моето мнение – каза студено майка ù. – И аз има право да го споделя.

Аса погледна Наталия окуражително. Кажи им, кажи им защо те заряза, молеха

я очите ù. Беше толкова низко от негова страна.

Наталия поклати предупредително глава.

Аса изпразни чашата си и си наля сама. Наталия стискаше сребърната вилица.

Обядът почти свършваше и после можеше да си иде у дома.

– Чух, че си обядвал с Джей О – каза Питър на баща си. Наталия наостри уши.

– Обсъждахме сливането – отвърна баща ù, без дори да я погледне.

– Срещали сте се без мен? – попита тя и сложи ръце в скута си. Наблюдаваше

баща си с уважение и внимание, без да се издава колко смазана и пренебрегната

се почувства в този момент. От баща си и от шефа си.

Обичаше баща си, но вече няколко пъти бе постъпвал така спрямо нея и всеки

път се чувстваше все по-неприятно. Последният път беше преди две години.

Наталия бе кандидатствала за престижна позиция в „Свенска банка“, където

баща ù беше председател на борда на директорите. Беше позиция с много

отговорности и включваше всичко, за което Наталия бе придобила квалификация,

но така и не бе назначена. После чу по други канали, че именно баща ù бе

отхвърлил кандидатурата ù. Когато започна да рови за повече информация, ù

подшушнаха, че аргументът му бил, че е прекалено млада и че не искали да

дават място на някой от семейството. После обаче позицията беше дадена на

мъж, който се оказа само две години по-голям от нея, при това братовчед на Де

ла Грип. След това реши да си направи портфолио и да търси работа извън

„Инвестум“ и прие поканата на Джей О. Тя разбираше, че баща ù е от друго

поколение. Разбираше, че от чисто професионална гледна точка сигурно е по-

удобно да говори само с шефа ù. И въпреки всичко я болеше. И чисто

професионално погледнато, това не помагаше за спомогнало за кариерата ù.

– Не знаех, че трябва да ти давам отчет с кого се срещам – каза баща ù.

– Разбира се, че не – отговори тя възможно най-спокойно, – но сделката е моя.