глад и желание. Тя се притисна към него, силно и настоятелно. Беше смела и

решителна. Целуна го, докато и двамата останаха без дъх. Той плъзна ръце към

шията ù, беше много внимателен, бавен, нежен. Изучаваше я.

Никога досега Наталия не се бе чувствала толкова важна в нечий живот, както

той я караше да се чувства сега. Сякаш всяко нейно желание беше истински

важно за него. Сякаш я изучаваше и бавно опипваше пътя си напред, отхвърляше

всичко, което тя не харесваше, искаше да ù даде повече от това, което тя

обичаше. Беше ужасно еротично. А в средата на този чувствен мрак – сигурно и

безопасно.

Галеше шията ù и следеше собствените си движения с такова нечовешко

напрежение. Дръпна роклята ù нагоре, тя разкопча колана му. Събличаха се с

вече познати движения.

Дейвид видя екстравагантното ù бельо и се усмихна. Тя едва сега разбираше, че

красивото ù френско бельо беше изражение на онази Наталия, която той

виждаше в тези интимни мигове. Ненаситна, сексапилна жена, която очакваше и

изискваше, която искаше този мъж и го предизвикваше да я бележи като своя.

Всеки път преди, когато правеха любов, беше или закачливо, или пламенно.

Днес беше толкова динамично, че Наталия не можеше да диша.

Тя легна, той до нея и много нежно започна да гали кожата ù. Звездопад от

малки целувки. Захапа леко рамото ù и прошепна:

– Нека да го направя хубаво за теб. Искам да го направя за теб, да е по-хубаво

от всеки път.

Суровата емоция в гласа му я помете заедно с тялото му, с езика му, с ръцете

му и тя свърши. Най-бързият оргазъм в света.

След това, докато лежеше по гръб, той пускаше целувки като леки перца по

цялото ù тяло. Галеше косата ù. Донесе вода и я наблюдаваше, докато пие. После

и той отпи няколко глътки и остави чашата на пода. Тя се пресегна да го

придърпа към себе си, но той каза:

– Още не.

Целуваше гръдния ù кош, гърдите, така нежно и меко. Тя потъна на леглото,

затвори очи и се остави на милувките му, на една нова и непозната вълна от

емоции. Не беше за вярване, но той я докара до още един оргазъм и след това тя

се сви на топка, сякаш не можеше да понесе повече. Дейвид прокара ръка по

тялото ù, сякаш да я разгъне и внимателно я сложи да легне по корем, галеше

гърба ù, дупето, всяка клетка в нея беше нечовешки чувствителна. Толкова много

невероятни усещания, че за нейно огромно учудване тялото ù пак откликна.

Сякаш не беше тя, а някой друг, някоя жена, която обитаваше дълбокото ù

подсъзнание. Беше като кукла в ръцете му. Дейвид сложи краката ù върху

своите, постави възглавничка под главата ù, не спираше да я гали и когато се

увери, че е настанена удобно, се наведе и я целуна между краката.

– Дейвид, не мога, не мога повече. – Докосването му беше прекалено силно.

– Тихо – каза и пръстите му намериха пътя си в нея. Нежно, но уверено. – Ще

свършиш пак, Наталия. Знаеш, че можеш и аз го искам, направи го заради мен.

И после още един пръст. Намери най-чувствителната ù точка, дишането ù

ставаше все по-учестено, тежко, тежко и когато започна да усеща надигащия се

оргазъм, той се отдръпна, сложи презерватив и влезе в нея.

Наталия едва движеше мускулите си. Сякаш всяка частичка от тялото ù беше

направена с цел да го приеме. Сред завивките, обградени от възглавници и свеж

въздух.

Беше потна, но той събра косата от челото и. Чуваха се само звуците на нощта

и на това, което изживяваха. Целуна я. Ухаеше на топлина, на нещо голямо,

сигурно и познато. Наталия просто не можеше да понесе цялата тази интимност,

нямаше място за всичко, и тя бавно започна да се изкачва нагоре към поредния

оргазъм.

– Наталия, погледни ме. – Тя послушно отвори очи.

Бяха толкова близо, нямаше никакво разстояние между тях. Бяха приковали

погледи един в друг, той тласкаше нежно, но стабилно и със сълзи на очи,

неспособна да се справи с всички емоции, тя свърши.

– Наталия – шепнеше той, само името ù, нищо друго.

Тя обви лицето му с ръце, пристисна го толкова близо. Обви кръста му с единия

си крак. Не искаше никога да се отделят. Той сложи ръка на лицето ù и тя потъна

в него. Душата ù, тялото, потъна цялата.

Не спираше да шепти името ù. Бавно като летен бриз, като мързеливо спокойно

море, взираха се един в друг и тя усети поредния оргазъм. Красивите му сиво-

сини очи блеснаха със замъглена светлина, когато и неговият оргазъм приближи,

тих, безмълвен, но така силен. Очите му продължаваха да гледат нейните. И

тогава нещо в нея се пречупи и очите ù се напълниха със сълзи. Никога през

живота си не бе изпитвала такава почти нереална близост с друг човек. Не беше

вярвала, че това дори е възможно.

– Дейвид – прошепна тя.

Той се опита да каже нещо, но се спря, сякаш гласът му нямаше да издържи.

Беше твърде сурово и твърде нежно едновременно. Много повече от всичко,

което ù бе обещал. Наложи се да спре да мисли за малко. В противен случай

щеше съвсем да се размекне.

Той целуна клепачите ù и тя проплака.

Изчака я да се съвземе и единственото, което изрече, беше:

– Наталия.

Прегърна го, притисна лице в шията му, прокара пръсти по белезите му.

Нямаше думи на света, които да опишат тази нощ. Тя облиза кожата му, захапа

го лекичко, чу стона му и покри устните му със своите. От всички неща, които

правеха, продължаваше най-много да обича целувките. Без да прекъсва

целувката, той я повдигна – колко беше силен – и я сложи да седне в скута му.

Така седяха един до друг, с морето и луната пред тях, и се целуваха. Тяло до

тяло, сърце до сърце.

По-късно, когато нощта беше станала мъничко по-тъмна, те избутаха леглото

чак до отворения прозорец, легнаха и гледаха морето. Тя беше легнала по корем

с ръце под брадичката, а той се покатери върху нея с ръце от двете страни на

тялото ù. Влезе в нея бавно, изпълни я. Ръцете ù стискаха чаршафите. Правиха

любов тихо. Бавно и много нежно, докато морският бриз и соленият въздух се

изливаха през отворения прозорец.

Наталия се събуди часове след това. Дейвид я беше завил и бе нагласил

възглавница под главата ù. Спомняше си само как бе прошепнал името ù и след

това беше заспала. Колко ли време беше минало? Когато вдигна поглед, видя

Дейвид на дока отвъд голямата тераса на къщата. Гледаше луната. Беше обла и

светеше в онова златисто, което виждаш само в края на лятото. Дейвид беше бос,

обут в панталони, но гол нагоре. Ръцете му бяха облегнати на парапета и

изглеждаше напълно потънал в мислите си.

– Дейвид – извика го нежно тя.

Той се обърна и влезе вътре, седна на ръба на леглото и премести кичурите от

лицето ù.

– Не можеш ли за да заспиш? – попита тя. Беше сънена, отпусната, сякаш всяка

клетка в тялото ù бе изпаднала в блажено спокойствие.

– Трябва да тръгвам – каза той.

И Наталия разбра. Дейвид не искаше да я виждат с него и си тръгваше за нейно

добро.

Тя беше тази, която през цялото време бе настоявала да бъдат дискретни, но

вече не искаше да се крие от никого. Сърцето ù се разтопи от топлина. Това не

беше само временно увлечение и беше убедена, че той изпитва същото. Беше го

видяла в очите му, в секса, в споделената интимност.

Но щяха да имат време да говорят. Тя кимна и той стана. Намери ризата си, обу

обувките и после се обърна и я гледа дълго. Изглеждаше сякаш се кани да каже

нещо, но после поклати глава.

– Довиждане, Наталия – каза с много сериозен глас.

– Довиждане – отвърна тя с усмивка.

Той кимна и Наталия забеляза на лицето му нещо странно и много различно.

Искаше да го попита дали всичко е наред, но той вече беше тръгнал.

Тя остана седнала дълго след като той си тръгна. После се зави, вдиша аромата

му и заспа напълно сигурна в любовта си към него. Сигурна, че и той изпитва

същото към нея.

29

Петък, 11 юли

Аса изпъна тялото си и се задържа на повърхността на бистрата синя вода.

Беше студена така както може да бъде студено само шведското море през лятото.

Но тя искаше да се охлади и въпреки че зъбите ù тракаха, продължи да плува.

След малко се отказа и стъпи на краката си.

Наталия плуваше по гръб малко по-встрани в раирания си бански, очите ù бяха

затворени и се наслаждаваше на топлото слънце. Тя си тананикаше, усмихваше

се и на Аса не ù отне много време да разбере коя беше тази различна Наталия.

Това беше една щастлива Наталия.

Аса обаче беше раздразнителна. Дори новият ù бански, който очертаваше

тялото ù така добре и го правеше още по-изящно, не можеше да оправи

настроението ù. Защото какъв смисъл имаше да си суперпривлекателна жена,

като това не води до нищо?

– Все още не мога да повярвам, че теб те изчукаха снощи, а мен – не! – каза

Аса с тон на разглезено капризно дете, на което някой не бе угодил.

И най-страшно не се ограничаваше само до факта, че Майкъл не бе пожелал да

прави секс с нея, а че тя бе на ръба да падне на колене пред него и да го моли.

Потръпна от студ и страх. Никой никога не биваше да разбира за

това. Никога. Ако някой разбереше, Аса бе убедена, че това ще е краят на

живота ù.

– Но ти можеш да имаш всеки, когото си пожелаеш – каза Наталия. – Защо

просто не отидеш да намериш някого? – Погледна я с мързелив, доволен, щастлив

поглед, който още повече помрачи настроението на Аса.

Не че я обвиняваше, но, за бога, защо беше решила точно днес да изглежда

толкова задоволена? Това беше задоволство, което само цяла нощ добър секс

може да даде на една жена. Аса искаше да вие от завист.

– Преди си го правила – продължи Наталия, но звучеше разтревожена и

съсредоточена, сякаш все още не бе осъзнала, че нещата с Майкъл са напълно

различни от обичайния безсмислен секс, с който Аса пълнеше живота си. – Тук е

пълно с мъже. Трябва само да затвориш очи, да посочиш с пръст и ще имаш това,

което искаш – заключи Наталия.

– Точно там е проблемът. Не искам никой друг. – Какво ù ставаше? Това беше

напълно нелогично. Да не се разболяваше? Грип може би? – Само говорихме.

– Понякога говоренето е хубаво нещо.

Аса не беше съгласна.

– Може ли да се връщаме на брега? – попита тя. – Вагината ми замръзна.

Доплуваха до брега, облякоха се, сресаха косите си и се намазаха с лосион. Аса

се скри зад слънчевите си очила и огромната си плажна шапка. Наталия бе увила

един копринен шал около косата си и изглеждаше отвратително елегантна. Аса

кимна на една позната двойка, но за първи път не спря да говори с никого. Не бе

свършила по темата за Майкъл.

– Ще се видя с него на по кафе – каза тя и пак се запита защо се бе съгласила на

това поредно унижение. Той ù пусна съобщение и без да иска бе

написала да вместо не. – Ще се видим, преди да тръгнат за Стокхолм.

Предполагам, че иска още да говори. Споменавала ли съм колко много мразя да

говоря?

Наталия сложи ръка над очите си.

– Заминават за Стокхолм? Кога?

– Днес, мисля. Дейвид не ти ли каза?

Наталия сви рамене.

– Не, но не е длъжен да ми казва всичко. Освен това бяхме заети с други неща. –

Наталия се усмихна с копнеж и Аса изсумтя недоволно. Мразеше, когато ролите

им се разменяха, а това не се бе случвало досега.

Един висок мъж им помаха и Наталия каза:

– О, шефът ми. Какво ли мисли за моето изчезване вчера?

– Мисля да използвам възможността да се покрия. – Нямаше никакво желание