се случвало вече да получава такова телефонно обаждане. Неочаквано телефонно

обаждане, като дошло отникъде. Вежливо обаждане, от което се роди хаосът.

С най-голямо съжаление трябва да ви информирам, че всички са мъртви.

Има ли на кого да се обадите?

Започна да ù причернява. Всеки миг щеше да се свлече на пода. Ако нещо се е

случили с Нат, ще се самоубия. Не, не беше истерия. Просто факт. Защото човек

може да понесе само определено количество загуби, а Аса никога не бе хранила

излишни илюзии, че е силен човек. Ако Нат загинеше, тя също щеше да умре.

Толкова. Така стояха нещата. Аса стискаше телефона и не можеше да каже и

дума.

– Ало? Там ли сте все още?

Спокойният глас в слушалката я стресна. Тя наби спирачки на мрачните си

мисли. Гласът на жената не беше изплашен.

– Извинете ме – каза Аса с разтреперан глас. – Не разбрах коя сте, но какво

става с Наталия?

Кратко мълчание.

– Тревожа се. Наталия не ме пуска в апартамента. Плати ми да чистя, но не

мога да вляза.

Най-сетне Аса разбра.

– Вие сте чистачката? – Бегъл спомен за прилична и скромна чужденка.

Кратка тишина и жената бавно повтори:

– Да, аз съм чистачката ù.

Аса вече бе грабнала чантата си и вървеше към вратата.

– Тръгвам. – После спря и колкото и да се чувстваше не в свои води, когато се

налагаше да благодари, сега ù се прииска да каже на тази жена нещо мило. –

Благодаря, че ми се обадихте. – Прозвуча крайно странно от устата ù, но жената

вече беше затворила.

Аса взе такси до апартамента на Наталия. Бяха минали само няколко минути от

обаждането на Джина. Натисна звънеца за жилището ù, но никой не ù отвори и

тя започна да натиска безразборно звънец след звънец, докато някой я пусне.

Асансьорът бавно потегли нагоре, а това ù даде време да продължи да се

обвинява. Сред целия хаос от последните два дни не беше намерила време да

поговори с Наталия и да разбере как се справя със ситуацията. Мамка му! Не ù

се обади, въпреки че знаеше колко е влюбена в Дейвид. Но егоизмът и пълната ù

обсебеност от Майкъл не ù бяха позволили да види колко по-тежък е бил ударът

за приятелката ù. Единствената й приятелка.

За Наталия второ разочарование от мъж не беше никак добре. Йонас я беше

захвърлил като боклук в мига, в който бе разбрал, че не може да има деца и

тогава Нат беше гледка, която малко хора могат да понесат, без да им се разбие

сърцето. А Аса не знаеше как да ù помогне в мъката. Ето защо беше

отвратителен човек в собствените си очи.

Горката Наталия, която толкова много се бори за място в собственото си

семейство, която се бореше срещу насажданото ù чувство, че не е достатъчно

добра, която дори не беше уверена в себе си като жена. Нат беше обичала

Йонас. Аса беше сигурна в това. Беше го обичала предано и искаше да има деца.

И когато той най-безцеремонно я изрита именно защото не можеше, това

наистина бе смазало самочувствието ù на жена. И после се беше появил Дейвид

Хамар и Наталия се бе влюбила безнадеждно в него.

Положението не беше никак добро.

Аса се заслуша в подрънкването на веригите на стария асансьор. Наталия беше

силна, но в нея имаше нещо крехко и вероятно се заблуждаваше, че Аса никога

не го бе забелязвала. Но Аса знаеше за тази ù страна и беше наясно, че я

поддържа и пази, проверява я редом с работните си задължения. Дори от време

на време я упражняваше, за да се увери, че все още функционира добре.

Въпросът беше: какво се беше случило сега?

Аса звънна на вратата. Когато никой не отвори, тя продължи да звъни. Когато

пак никой не отвори, започна да блъска по вратата и да крещи:

– Отвори шибаната врата!

Една съседка се подаде и надникна над веригата на заключалката си. Аса не ù

обърна внимание.

– Наталия!

Очите на съседката се разшириха и веднага след това чу как ключалката зад

врата се превърта. Лицето на Наталия се появи, но едва наполовина.

– Какво искаш?

Облекчението на Аса веднага отстъпи на гнева:

– Какво, по дяволите, става? Наталия, побърках се от притеснение. Пусни ме,

преди някой идиот да извика полиция.

Наталия кимна на съседката.

– Няма проблем – каза с дрезгав глас. – Познаваме се. – После отвори вратата и

Аса влезе.

Беше тъмно и миришеше на спарено. Под процепа на пощенската кутия лежаха

списания и пликове. Не бяха докоснати. Наталия едва пристъпи напред. Беше се

увила цялата в одеяло. Косата ù беше пусната, рошава, и беше нахлузила чифт

стари мръсни пантофи. Макар че слънцето бе изгряло, апартаментът беше

потънал в мрак. Всички пердета и щори бяха спуснати. Това не беше добре,

никак не беше добре. И видът на Наталия – пълен нервен срив.

Аса се пребори с мощната вълна паника, както и с огромното желание да

побегне и със страха от гъстия мрак, който бе обвил Наталия. Господи, колко

беше заразен. Преди да започне терапията си, не знаеше, че страхът е нещо

много, много заразно.

– Говорила ли си с Джей О? – попита Аса. Гласът ù прозвуча прекалено силно

във тишината.

– Обадих се на една от асистентките му и казах, че съм болна. Не съм в

състояние да говоря с него сега.

Отидоха в хола и Аса седна на един от диваните. Наталия седна на фотьойла и

сви крака под тялото си. Изглеждаше бледа, малка, като подплашена

тийнейджърка. Очите ù бяха хлътнали. Кожата ù – почти прозрачна. Аса се опита

да прикрие шока си.

– Яла ли си нещо? – попита я.

Наталия сложи брадичка на коленете си. Под очите ù имаше сиви кръгове.

– Проверих в Гугъл всичко, което Дейвид е направил през целия си живот – каза

тя с празен глас. Беше принтирала всичко и сега листовете лежаха разхвърляни

из стаята. Лицето на Дейвид я гледаше от всеки ъгъл. Заглавията бяха най-

разнообразни.

– Всички хора, които е унищожил, всички жени, с които е спал, семейства,

които е съсипал. Знаеш ли че веднъж купил едно имение само за да го разруши?

Историческа сграда? Ето. – Наталия вдигна статията и я развя, после я хвърли и

вдигна друга. – И тук. Този човек е бил негов враг и Дейвид е спал с жена му. Той

е бил причината за развода им.

– Не пише точно това, нали? – попита задавено Аса.

Наталия сви немощно рамене.

– Проверих в онзи сайт „Флашбек“. Хамар има доста интересна репутация там.

Очевидно човекът е пълен изрод. Използват други думи, но в общи линии е едно

и също. – Седеше и въртеше кичур коса около пръста си.

– Наталия…

– Сега разбирам – прекъсна я тя. Гласът ù изведнъж се оживи, стана войнствен.

Очите ù блестяха през горещия мрак, който се бе спуснал в тях. Някаква студена

тръпка запълзя по кожата на Аса. – Преди не виждах истината, не разбирах. Той

е спал с мен само за да накаже семейството ми, да си отмъсти. Не разбираш

ли? – Гласът ù се прекърши. Устните ù бяха напълно сухи. – Той търси

отмъщение. Кой знае кой е на негова страна – додаде по-високо и стисна силно

очи.

Аса си спомни точното чувство – неспособността да проумееш това, което

просто не биваше да е вярно, шокът, че най-неочакваното и лошото наистина се е

случило. Онова усещане как пропадаш в кошмар, който никога няма да свърши.

Аса преглътна. Не, не искаше да е тук, не и сред цялата тази болка. Целият ù

живот след онзи ден имаше една-единствена цел – да избяга от болката. А сега

нямаше никаква стратегия.

– Кога за последно си яла? Имаш ли някаква храна тук?

Наталия се закашля. И после пак. Тялото ù се сгърчи в силен пристъп на

кашлица. Избърса устата си.

– Искаш ли да ти донеса вода?

– Толкова боли – прошепна Наталия.

– Знам. – О, господи, знам!

– Боли навсякъде. Не мога да направя нищо.

Аса кимна. Знаеше точно какво е усещането, когато всичките ти жизнени

системи изключат. Тя стана и отиде в кухнята. Хладилникът беше абсолютно

празен. В мивката нямаше никакви мръсни чинии. Наталия не беше яла

нищичко. Никакви чаши, никакви бутилки, така че очевидно не беше и пила, но

тя по принцип не пиеше много алкохол. Аса ù напълни чаша с вода и я занесе в

хола.

– Не е ли редно да си със семейството си? – попита тя безпомощно. – Да се

обадя ли на майка ти?

Наталия пое чашата и я погледна саркастично. За секунда Аса видя старата

Наталия онази, чието сърце не беше изтръгнато и сгазено в калта. Умната и

можеща всичко Наталия.

– Никой не ми се е обаждал. И съм благодарна за това. Не съм в състояние да

говоря с тях.

Тя отпи малко вода, сгърчи лице, сякаш от силна болка и пак се сви на стола си.

– Наистина съм болна. Постоянно ми се повръща и ме боли стомах. Вероятно е

някакъв грип. Гърлото ме боли. – Гласът ù наистина беше пресипнал. Подсмъркна

и сложи ръка на гърдите си. – Боли тук. В сърцето.

Наистина изглеждаше болна. Освен ако… Нещо проблесна в съзнанието на Аса

и преди да помисли, тя каза:

– Да не би да си бременна?

Нечовешка омраза пламна в очите на Наталия и Аса замръзна на мястото си.

През всичките години на приятелството им не я бе виждала така бясна. Върху

бялата ù като тебешир шия бяха избили червени петна.

– Използвахме презервативи. И после ми дойде. – Пое дълбоко дъх и

продължи: – И в случай, че не си забравила, не мога да забременея – изкрещя тя.

Аса трябваше да положи големи усилия да не направи крачка назад.

Наталия се взираше в нея, сухожилията на врата ù бяха обтегнати, не

премигваше. Просто я гледаше с широко отворени очи.

– И не мога повече да се преструвам, че от това не ме боли. Ако си ми

приятелка, престани да се държиш подло. Ако ли не, тръгвай си. Просто си иди.

Гласът на Наталия трепереше, а после гневът си отиде така бързо, както бе

дошъл. Замени го унищожителна болка. Внезапната промяна в настроението ù

изплаши Аса повече от всичко друго. Защото ако Наталия изгубеше контрол,

това означаваше, че нищо на този свят не може да остане стабилно за дълго

време.

– Приятелка съм ти – каза тихо Аса и преглътна тежко. – Знам, че е непоносимо

и че той ти причини това. – Поклати глава и изпита омраза към Дейвид Хамар. –

Не мога дори да си представя как се чувстваш. – Не смееше даже да я докосне.

Никога не са били от онези приятелки, които се целуват по бузите и се

прегръщат, защото Аса знаеше, че Наталия цени личното си пространство. – Но

съм ти приятелка, Нат. Ти си ми приятелка. Единствената. Не исках да те нараня.

Тук съм и няма да те оставя.

Очите на Наталия бяха сухи, но блестяха. Изгледаше сякаш има треска. По

врата ù се появиха още червени петна. Може би наистина беше болна от грип? И

после започна да трепери в стола. Раменете ù се тресяха неконтролируемо под

одеялото. Как бе възможно само за два дни човек да изгуби толкова много от себе

си, да повехне и да се предаде така?

– Не отговаря на обажданията ми. И това боли, така боли. – Подсмъркна и

погледна Аса в очите с такова отчаяние, че приятелката ù искаше да седне и да

плаче. Никога нямаше да прости на Дейвид Хамар за това.

– Толкова много боли. Мисля, че съм в сериозна нервна криза – прошепна

Наталия.

– Знам.

– Не мога да бъда силна.

– Не, сега е мой ред да бъда силна. Тук съм. На твоя страна.

– Обещай ми... – Гласът на Наталия беше крехък като на дете.

Аса протегна ръка и я сложи на рамото ù.

– Обещавам.

– Благодаря ти – каза Наталия.

И тогава започна да плаче.