Наталия стана. Краката ù трепереха. Тръгна към порцелановата мивка и се

облегна на нея. Дишаше тежко. Навлажни устата си и погледна Изабел, която я

гледаше от стола си.

– Напълно сигурна?

– Да, напълно.

Наталия преглътна, затвори очи за миг, пое няколко глътки въздух. После

погледна мивката и пак повърна.

Какъв ден!

39

Вторник, 22 юли

Майкъл прокара тънкия ливански хляб по дъното на чинията си, за да обере

останалото, и го набута в устата си.

– Трябва по-често да ям ливанска храна – каза с пълна с патладжан и хумус

уста. Майка му го бе изпратила с кутия с ливански деликатеси и сега двамата с

Дейвид хапваха доволно. Майкъл се пресегна за минералната си вода, пи направо

от шишето и изпружи крака на терасата. От морето подухваше лек бриз, а

гледката към Стокхолм беше изумителна. Бяха си съблекли саката и ги бяха

закачили на облегалките на столовете. Хранеха се на спокойствие, само двамата.

– Майка ми ми е ядосана, даже бясна. На теб също.

– Защо? Мислех, че майка ти ме обича?

– Мисли, че нападаме хората като улични побойници. От мен се очаква да спра

да се бия из улиците на финансовия свят, да се оженя и да ù дам внуци.

Дейвид поклати глава.

Джаспър Лидмарк поливаше цветята на терасата и обираше пожълтелите

увехнали листа. Обърна се към тях и попита:

– Да донеса ли кафе?

– Да, моля и ако може да кажеш на Малин да се качи тук.

Джаспър кимна отривисто и изчезна.

Майкъл замислено се загледа в гърба му и попита:

– Той все още ли е…

– Може би – сви рамене Дейвид. Беше невъзможно да се разчете изражението

му, защото слънчевите очила скриваха очите му, но поне се усмихваше.

Джаспър, който работеше в „Хамар Капитъл“ вече две години, се беше напил

като прасе на миналогодишното коледно парти и със сълзи на очи беше признал

пред всички, че е гей и че е безумно влюбен в Дейвид.

Нямаше две мнения, че в един хомофобски свят, какъвто беше светът на

финансите, това беше истинско самоубийство. Трябваше задължително да си

хетеросексуален. Ето защо всички си назначаваха сладки секретарки и

асистентки, участваха в мъжки спортове и се тупаха енергично по гърбовете –

като истински мъже. Майкъл винаги тайничко бе подозирал, че Дейвид си беше

избрал младо момче, студент от икономическия университет, само за да им го

начука. На всички онези мухлясали бели мъже. И после, когато момчето се оказа

гей…

На онова коледно парти Джаспър бе продължил да пие до припадък.

На следващия ден не дойде на работа. Никой не знаеше какво да прави. Офисът

беше в тотален хаос. Дейвид лично му се обади и макар че никой не знаеше как

се бе разчул този телефонен разговор, легендата продължаваше да се разнася до

ден днешен, дори и извън „Хамар Капитъл“.

Дейвид му казал, че лично той няма нищо против никого и че не харесва

единствено хора, които не идват на работа в ден, когато трябва да са на мястото

си. „Аз съм хетеросексуален и съм ти шеф, което автоматично означава, че

между нас не може да има нищо. Освен това съм прекалено стар за теб. Сега си

вдигай задника и идвай на работа.“

Джаспър се беше появил след един час, все още треперещ от препиването, но

от този момент не бе пропуснал нито един работен ден.

Когато Джаспър се върна от коледната ваканция с рани и охлузвания по лицето

и на други видими места по тялото, не посмя да погледне никого в очите. Дейвид

го извика в офиса си и успя да измъкне истината – бащата на Джаспър, известен

бизнесмен, бе пребил сина си като куче, когато му признал, че е гей.

Дейвид побесня – нещо, което се случваше много, много рядко. Излетя от офиса

и отиде до ресторанта, където бащата на Джаспър кротко обядваше. И там пред

очите на негови служители и бизнеспартньори му обясни доста нагледно какво

ще му се случи, ако само още веднъж вдигне дори кутрето си срещу един от най-

ценните служители на „Хамар Капитъл“.

Дейвид се върна в офиса все още бесен, каза, че в момента купува една сграда

на „Кингсхолмен“ и че ако Джаспър иска да наеме апартамент там, може да го

направи веднага. След това Джаспър започна връзка с известен телевизионен

водещ на риалити шоу и сега живееха заедно, но Майкъл силно подозираше, че

ако някога има тази възможност, би дал живота си за шефа си.

– В този бизнес всичко е напълно сбъркано – каза Дейвид.

Майкъл не възрази.

– И като стана дума за сбъркани хора, какво става с руския вуйчо? Докъде сме с

него?

– Евгений Толстой? Той ще дойде на събранието и ще гласува – обясни Дейвид.

– Можем ли да разчитаме на него?

– Надявам се. Но той е като една от онези стоманени топки в игрите с

лабиринтите. Почти е невъзможно да го разбереш и контролираш.

– Носят се клюки, че имал връзки с руската мафия – отбеляза Майкъл.

– Което никак не ме изненадва.

– Защо се изправя срещу семейството си? Все пак Густав му е зет, а Ебба му е

сестра. Питам се защо ли го прави.

– Не знам, но имам чувството, че си има своите причини.

– Това означава ли, че имаме всички необходими гласове? Как мислиш?

Нямаше начин да са сто процента сигурни. Много неща можеха да се случат

през оставащата до събранието седмица. Майкъл се опитваше да пресметне

възможностите, но толкова от хората бяха като променливи величини, че вече не

беше сигурен в нищо. Бяха толкова навътре в сделката, че вече ставаше дума

само за чиста психология. Нищо нямаше да е приключило до самия финал.

– Няма да е лошо да имаме още хора – каза Дейвид и си взе една маслина.

– Говорил ли си с Александър де ла Грип? – попита Майкъл, а Джаспър влезе с

еспресото и подаде по една чаша на двамата.

Дейвид изглеждаше замислен, дори леко озадачен.

– Александър изглежда, си следва свой собствен план. Има самостоятелно

мнение за всичко. Мисля, че ме мрази. Нещо като лична омраза, което е

странно, понеже не сме се засичали и не сме говорили кой знае колко често.

– А ти си толкова популярен.

– Как според теб ще гласува Аса? – попита Дейвид.

– Тя е лоялна на „Инвестум“ до последния си дъх – изсумтя Майкъл. – Освен това

съм силно убеден, че единствената ù цел в живота е да ни причини, и то най-вече

на мен, възможно най-много страдания, болка и унижения.

– Е, не можеш да я виниш особено. Изглеждаше така, сякаш всеки миг беше

готова да запретне ръкави и да ни изтезава до смърт.

Майкъл се засмя леко, но не му беше особено весело.

Срещата в „Гранд Хотел“ беше сложила окончателен край на всяка

потенциална възможност, за която Майкъл можеше да се надява. Новото начало

бе удавено. Поне това беше повече от ясно.

– Тя излиза с други мъже – каза той с равен глас, макар че така го болеше да

чуе думите от собствената си уста. – През цялото време. Всяка вечер. Различен

мъж. И го прави, поне отчасти, за да ме тормози.

– Откъде знаеш? – попита Дейвид. – Не я следиш, нали? – Тонът му беше съвсем

сериозен.

– Не – отвърна Майкъл и извади телефона си. – Не съм паднал чак толкова

ниско. Но тя ми праща снимки. – Вдигна екрана към Дейвид и започна да

прехвърля от снимка на снимка. Аса се смее облегната на някой мъж, Аса се

целува с друг, Аса танцува с трети. – Всяка вечер нов. От вторник, когато се

видяхме за последно. Досега са седем.

– Грубо. Впечатляващо, но грубо.

– Наистина е бясна. Изобщо не биваше да ù проговарям в Бастад. Трябваше да

си остана встрани и да си мълча. – Но тези думи не звучаха убедително. Беше

обречен бавно да гасне по жена, която го мрази и го гледа отвисоко с цялото

пренебрежение, на което е способна една ядосана жена. Знаеше, че ще стане

така, че завземането на „Инвестум“ ще попречи на каквито и да е отношения

между тях.

– Разбира се, че е бясна – каза Дейвид, но не звучеше особено притеснен.

Сякаш не разбираше, че Аса е единствената жена, с която Майкъл можеше да си

представи остатъка от живота си. Беше като един от онези филми, където през

цялото време знаеш, че ще има щастлив край, но в последните две минути някой

от двамата умира при злополука с колело.

Майкъл въздъхна. Семейството му никак нямаше да е щастливо, ако заведеше

Аса у дома. Имаше шест сестри, беше единственият син и волята на семейството

му беше повече от ясна. Аса не беше най-желаната снаха за майка му и баща му.

Той поклати глава – това вече не беше проблем, като се има предвид, че Аса го

ненавиждаше. И как унищожително го погледна на срещата в „Гранд Хотел“. Той

потръпна.

Ако някога успееше са се добре близо до нея, ако успееше да преодолее гнева

ù, тогава трябваше да е подготвен за истинска война. Кървава война с всички

възможни средства, и Аса щеше да се погрижи Майкъл никога да не спечели.

– Наистина се налага да имаме някой от старите в борда – каза той, за да смени

темата и да не признава пред шефа и приятеля си, че не е способен да се отърве

от мисълта за Аса. – Някой, който познава компанията.

– Знам. И аз мислих много за това – отвърна Дейвид.

В борда имаше седем места. Дейвид щеше да е председател, следващото място

беше за Майкъл. За останалите места имаха няколко кандидати, но „Инвестум“

беше огромна компания и им трябваше някой, който да я познава добре. Най-

важната задача на борда щеше да бъде да изхвърли предишния директор и да

назначи нов. Вече предвиждаха човек за този пост. Но ако имаха в борда някой,

който познаваше компанията добре, всичко щеше да е много лесно.

– Наталия щеше да е идеална за този пост – посочи сухо Майкъл. – Ако не я

беше преметнал така.

– Да, щеше да е идеалният човек – съгласи се Дейвид с каменно лице. Майкъл

знаеше, че шегата му не беше от най-удачните, но пък и не беше сигурен какви

чувства изпитва Дейвид към нея. През всички тези години Майкъл го бе виждал с

много и различни жени – умни, привлекателни, забавни. Но никога досега не го

беше виждал влюбен. А по всичко личеше, че Дейвид определено бе хлътнал по

нея.

– Как е тя? – попита Майкъл

– Говорихме в петък, но всъщност… не знам как е.

– Тя какво каза?

Дейвид не отговори. Просто се затвори в себе си и Майкъл усети студени

тръпки по гръбнака си.

– Хей… – започна Майкъл, но Дейвид го прекъсна.

– „Инвестум“ подготвят контраудар. Мисля, че ме наблюдават. Забелязал ли си

нещо?

– Не.

И двамата знаеха, че сега трябва да планират всяка стъпка ден за ден, много

внимателно. Нямаше място за невнимание и грешки. Дейвид погледна часовника

си.

– Трябва да тръгвам – каза той, стана и взе сакото си.

Майкъл го гледаше как се отдалечава. Направи му впечатление, че не каза къде

отива. Поклати глава. Тази сделка...

Дейвид слезе по стълбите и тръгна към колата си. Обърна се, но не забеляза

някой да го следи. Все пак реши да говори с Том Лексингтън и да видят какво

може да се направи за подобряването на сигурността. Пак погледна часовника

си. Каролина вече кацаше. Трябваше да отиде да я вземе от летището. Скоро

щеше да е принуден да каже на Майкъл за нея. Още една тайна, която прекалено

дълго беше пазил само за себе си. Още едно много важно парченце от пъзела.

Майкъл щеше да е обиден.

Седна в колата и запали мотора.

Но после затвори за момент очи зад слънчевите си очила.

За човек, който бе планирал всичко през живота си, все още имаше много неща

за изясняване.

40

Сряда, 23 юли

Два дни след прегледа си Наталия отиде в градската къща на родителите си, за