– Мама така и не се възстанови – продължи той с нежен глас и Наталия си

представяше младия мъж, стъпил едва с един крак в големия свят, който се е

тревожел и се е опитвал да се грижи за майка си и сестра си. – Постепенно се

отдалечихме. Ние тримата. Каро остана в Дания, аз се преместих да уча в

Стокхолм. Мама почина, докато бях в икономическия университет.

– Но е останала там, въпреки всичко, което се е случило?

– Да. Отказа да замине с мен. Майка ми можеше да бъде много твърдоглава.

Наталия се усмихна леко при мисълта, че Дейвид беше взел упоритостта и

ината си от майка си.

– Ако изобщо може да се умира от разбито сърце, то мама почина точно от това.

И аз не можах да ù помогна. Виждахме се рядко и един ден нея просто я нямаше.

Дори не знаех, че е била толкова болна. Пневмония, която не излекувала

навреме. Толкова глупаво. На погребението казах на всички, че Каро е починала

и никой не го постави под съмнение. Може би не беше правилно, но тя наистина

се възстановяваше в Дания и ми се стори най-безопасното обяснение. Едва преди

няколко години започна да излиза и да се вижда с хора. – Усмивката му беше

много тъжна. – Да заприличва на останалите. Сега почти няма следи от това,

през което премина. Но нека не го обсъждаме повече. Аз не мога, а тя…

Всъщност не знам за нея.

Сърцето на Наталия блъскаше, искаше да изскочи. И подозираше, че има още,

че ù спестяваше нещо.

– Но... какво точно се случи? – прошепна тя в тихата зала.

– Каролина беше изнасилена. – Думите му бяха спокойни, но тя знаеше колко

много му бе струвало да ги изрече. Ледена пот се стече по цялото ù тяло. – Беше

гнусно изнасилване – продължи, прокара длан по лицето си, наведе се напред и

облегна лакти на коленете си. Изглеждаше напълно смазан. – Разбира се, всяко

изнасилване е ужасно. Но това… Мислех, че Каро ще умре. Беше кошмар. И

обвинявам себе си.

– Не! Защо?

– Каро винаги е била по-особена. Дори преди това. Трябваше да съм си у дома с

нея. – Погледна нагоре. – Мама беше на работа, а Каро не обичаше да остава

сама. Но аз бях млад и безразсъден. Не исках да седя у дома и да се правя на

бавачка на малката си сестра. И се изнизах. И те са дошли и... – Млъкна.

Наталия се опита да си представи – едно крехко петнадесетгодишно дете само у

дома. Нахлуват мъже, ограбват я, нараняват я завинаги.

– Но кои са били?

– Четирима от училището ми. Каро ги познаваше и те я измамили, за да ги

пусне да влязат. Мислела, че са дошли с добро. Каро винаги виждаше само

доброто в хората. Тя беше невероятно сладка, като всяко едно момиче в тази

възраст. Но те са искали да си отмъстят на мен. Аз съм бил крайната цел.

– Ти?

– Бях се сбил с някои от по-големите. И тези четиримата искаха да ми дадат

добър урок.

Това звучеше като пълна лудост, все едно се бе случило по време на война.

Мъже отмъщават на жени и деца.

– Наталия, много ми е трудно да ти го кажа, но... Питър беше едно от тези

четири момчета.

– Питър? – премигна тя, все още осмисляйки последното изречение. – Кой

Питър?

Дейвид не отговори. Тя го погледна, чутото започна бавно да потъва в нея и

тогава Наталия беше принудена да проумее и невероятното.

Разбира се. Това обясняваше всичко.

Но беше... отвратително. Дейвид със сигурност не искаше да каже...

– Не – прошепна тя.

Дейвид я погледна и каза със спокоен глас:

– Има и друго.

– Друго?

Как беше възможно да има и друго? Каквото и да бе очаквала да чуе в началото

на разговора, то със сигурност не беше и това!

– Разбира се, такова престъпление трябва да се докладва. Аз бях напълно

обезумял. Майка ми се обади в полицията, в училището. Но всичко беше

потулено. Разбираш ли? Баща ти, един от най-големите спонсори на училището,

и директорът го покриха. Казаха че вината била на Каро, че тя ги поканила.

Знаеш как стават тези неща.

Наталия кимна. Това се случваше всеки ден. Изнасилваха момичета и

прехвърляха вината върху тях. Двойна атака.

– Семейството ми постоянно получаваше заплахи, имената ни бяха стъпкани в

калта. Не можеш да си представиш нещата, които хората говореха за Каро. Беше

нечовешко. И когато се опитах да отида пак до полицията… е, виждала си гърба

ми. Питър и неговите приятели направиха това. След това майка ми ме

умоляваше на колене да спра и да оставя нещата така, за да не стане още по-

зле. – Дейвид поклати глава. – И аз спрях. Заради нея. И започнах да уча.

Мислех, че това е единственият начин да си го върна. Да стана толкова силен, че

никой никога повече да не причини нещо на семейството ми.

Наталия не можеше да диша. Гърдите ù горяха.

Дейвид унищожаваше семейството ù. Заради нещо, което брат ù и баща ù бяха

направили. Това беше вендета, кръвна вражда, отмъщение. От онези, за които

четеш само в книгите.

Гадеше ù се.

– Наталия?

Гласът му идваше до нея сякаш от километри, далечен и изкривен. Не можеше

да диша, не можеше да седи на едно място. Стана, стиснала чантата си.

Стискаше, докато престана да усеща пръстите си.

– Имам нужда от минутка да… – прошепна тя.

Дейвид вече стоеше пред нея.

– Съжалявам, наистина. Но исках да ти кажа коя е Каро, защото съм сигурен, че

си помислила друго.

Наталия не знаеше какво да каже. Цялата младост на този човек бе посветена

да брани семейството си от жестокостта и заплахите, от нейното семейство. И

после бе посветил целия си живот да планира отмъщението си срещу тях. За

стореното от баща ù. За стореното от Питър. Не, това беше прекалено много.

– Оттогава най-голямата ми мотивация е да осигуря бъдещето на Каро.

– Като си отмъстиш на всеки забъркан – каза тя и изведнъж всичко ù стана

кристално ясно. Траекторията, в която се бе изстреляла кариерата му. Всички

хора, които бе съсипал абсолютно безцеремонно, бяха забъркани в случилото се в

„Скогбака“. В изнасилването, в потушаването и в заплахите. Всички тези статии

не бяха измислица. Бяха самата истина. Това беше неговият план за отмъщение.

– Директорът и всички останали? Ти си ги унищожил. Един по един. Нали?

Завзел си компаниите им, съсипал си домовете им, преспивал си със съпругите

им. Това не са лъжи. А истина. Били са мъжете, които са изнасилили сестра ти,

нали?

– Това беше бизнес.

– Това е отмъщение.

– Има ли значение?

Да, в нейния свят имаше значение. Може би не в неговия, но за нея имаше

разлика между бизнес и лично отмъщение.

– Това ще те унищожи като човек – каза тя и се запита дали вече не го беше

унищожило. – Не го ли разбираш? – умоляваше го тя. – Те са сгрешили и сега си

плащат за грешката. Разбирам какво изживяваш,но нищо добро не излиза от

отмъщението. Наистина ли вярваш, че майка ти щеше да пожелае да постъпиш

точно така? Това ли мислиш, че е искала за теб? И за двама ви?

– Не можеш да знаеш какво би искала майка ми – каза той и облегна рамо на

стената. После бавно скръсти ръце пред гърдите си. – Самата идея, че си мислиш,

че знаеш какво би направила майка ми, е просто арогантна. Наталия, ти

наистина не разбираш колко далеч си от реалността в твоето балонче,

подсигурено от синята ти кръв. Нямаш представа как изглежда животът през

очите на повечето хора.

Колкото и да е странно, тези думи наистина я жегнаха.

Досега бе мислила, че той я вижда истински, че оценява нейните лични битки,

че вижда отвъд името, дълбоко отвъд потеклото и външните аристократични

белези. Но сега се оказа, че за него е била само една празноглава, затворена и

невежа жена за секс от висшето общество.

Очевидно глупостта и унижението нямаха граници.

– Ние имаме напълно различен произход – продължи той, леко наклони глава и

започна внимателно да изучава лицето ù. – Можеш ли наистина да кажеш с ръка

на сърце, че си спала с мен, просто защото ти се е сторило интересна и забавна

промяна, че хора като вас… как по-точно се изрази вчера?

– Съжалявам за това – каза тихо тя. – Не биваше да го казвам и не е вярно.

Съжалявам.

– Не си казала нищо по въпроса, че твоето семейство стои в дъното на всичко

това. Разбирам, че не ме понасяш, но какво мислиш за тях? Какво мислиш за

това, което направиха? Не си ли поне мъничко ядосана и на семейството си?

– Аз…

– Не ми вярваш. – Беше убеден в правотата на думите си. – Една част от теб

мисли, че лъжа.

Наталия сведе поглед,

– Не знам в какво да вярвам – отговори съвсем искрено тя. Дейвид звучеше

напълно честен и открит, но историята беше толкова гнусна. Възможно ли бе

брат ù да направи нещо толкова брутално? Възможно ли беше цяла общност да се

обърне срещу едно беззащитно семейство?

Но да, вярваше му.

– В такъв случай е вярно, че аз съм била част от плана за отмъщение – каза тя и

изгуби почва под краката си. Питър бе изнасилил Каролина и Дейвид си беше

отмъстил, като бе легнал със сестра му. – Малка компенсация за това, което е

направил Питър – добави равно тя.

Всичко беше толкова гадно, опетнено, мръсно.

Очите на Дейвид бавно се присвиха и Наталия потръпна.

– Питър и приятелите му изнасилиха Каролина по най-жестокия възможен

начин. Физически и психически ù причиниха неща, които не можеш изобщо да

си представиш. Ти искаше да правиш секс с мен. Разликата не ти ли се струва

очевидна? Ти беше повече от доволна да спиш с мен.

Тя кимна и придърпа шала около врата си.

– Да, това е очевидна разлика. Но знаеш ли какво мисля аз?

Той поклати глава.

– Ти го правиш заради себе си, защото обичаш да отмъщаваш. Обичаш силата,

която отмъщението ти дава – каза тя и го погледна в очите. – Използваш това,

което се е случило със сестра ти, като извинение да правиш пари и да ставаш все

по-влиятелен. И обичаш да манипулираш хората.

– Не съм те манипулирал за нищо, и ти го знаеш много добре.

– Не биваше да се свързваш с мен, да купуваш онзи билети, да флиртуваш.

Просто трябваше да ме оставиш на мира.

– Но аз не исках да те оставя – прекъсна я той и застана пред нея. Тя направи

крачка назад. – Можеш да се убеждаваш колкото си искаш, че съм те измамил,

ако това ще те накара да се почувстваш по-добре. Но това, което се случи между

нас... –говореше тихо и дрезгаво и се приближаваше все още повече. – Ти го

искаше точно толкова силно, колкото го исках и аз.

Беше толкова близо, че сега се извисяваше над нея като кула. Наталия направи

още една стъпка назад и усети стената зад гърба си.

– Но вече никога не може да има нищо между нас. – Гласът ù започна да ù

изневерява и тя се прокашля. – Ти си ги знаел от самото начало, а аз – не. Това е

огромната разлика. Поне за мен.

– Само защото няма бъдеще, не означава, че не бива да бъде хубаво сега – каза

тихо той.

Капки пот се стичаха от челото ù. Какво правеше? Дейвид вдигна ръка и я

погали. Така нежно, така невероятно меко. Палецът му докосна бузата ù, погали

я като с най-меката четка на света.

Не можеше да диша.

– Какво правиш? – прошепна и прозвуча, все едно се дави. Нежното докосване

бе така неочаквано, че тя се оказа напълно неподготвена да се справи със

залелите я чувства. Той сложи ръка на стената зад нея, а тя не можеше да

откъсне очи от лицето му. От всичко, което бяха правили, тя наистина най-много