жертви. Просто ми кажи, че това не е само за отмъщение.

– Не само. – Каролина никога не бе оспорвала решенията му и цялата тази

ситуация ставаше дяволски неловка за Дейвид.

– А какво ще стане с Наталия де ла Грип – попита тя със скръстени пред гърдите

ръце.

– Какво за нея?

Каро му беше сестра, но дори за нея имаше граници, които не биваше да

прекрачва. Отношенията му с Наталия не ù влизаха в работата. Той я погледна

предупредително.

– И не ме гледай така – каза сестра му.

– Как? – Буквално не можеше да повярва какво се случва.

– Сякаш ти си император и всички други трябва да ти се подчиняват. Ти

я харесваш.

Беше разказал на Каро внимателно подбрани моменти от отношенията му с

Наталия, но тя беше умна и имаше особено силно развита интуиция. Естествено,

бе успяла да нареди много повече парченца от пъзела, отколкото той ù беше

подал, но все още не разбираше всичко, което се случваше. Беше поканил

малката си сестра на изложба в неделя, а сега си крещяха в центъра на тази

изложба. Хората започваха да им хвърлят странни погледи.

– Очевидно е. И тя е много важна за теб – продължи Каролина, но с малко по-

тих глас. – Личи от начина, по който я гледаш.

– Ти си важна за мен.

Тя махна с ръка, сякаш беше вече известен факт и нямаше защо да се обсъжда.

– Никога не съм се съмнявала. Никога. Никой не може дори да си мечтае за

брат като теб.

– Не го казвай. Ако не беше сама онази вечер….

– Ти лично извършил ли си нещо, с което активно да предизвикаш

изнасилването?

– Не, разбира се не – отвърна шокиран. – Но…

– Няма нф. Вината не е твоя. И ако не друго, то именно благодарение на теб се

възстанових. Така казва терапевтът ми. Че винаги и безусловно си до мен. Това,

именно това дава на човек възможност да се възстанови и да продължи напред.

Не можеш да промениш случилото се тогава. В миналото е.

– Но мога да променя разположението на силите сега. Да те браня.

– Достатъчно. Аз мога и сама да се браня. Ти трябва да помислиш за себе си.

Искам да си щастлив. Толкова много пожертва заради мен, но, Дейвид, ти не си

щастлив. Трябва да продължиш напред, да се откъснеш от миналото.

– Трудно бих могъл да продължа напред с Наталия де ла Грип.

– Не, не и ако се каниш да унищожиш цялото ù семейство.

– Но това, което те ти причиниха…

– Беше преди толкова много години.

– Има неща, които човек не забравя – опонира ù веднага той. Не можеше да

повярва, че трябваше точно на нея да обяснява тези неща. Макар че едва сега

осъзнаваше, че наистина никога не бяха обсъждали случилото се. Просто бе

приел, че Каро е на неговото мнение, че изпитва същото като него, че мисли, че

са съсипали живота ù и това е рана, която никога няма да зарасне.

– Но аз се опитвам да ти кажа точно това. – В гласа ù имаше нотка гняв и дори

размаха ръка. – За мен е приключило. Не искам да живея в миналото.

– Ти не разбираш. Те ме мразят. Мразят нас. И не осъзнаваш на какво са

способни.

– Но аз мисля, че съдбата ги е наказала вече. В известен смисъл. И съм ги

оставила в нейните ръце.

Беше повече от ясно, че за нея темата беше приключена. Погледна го и му се

усмихна лекичко.

– Запознах се с един мъж.

Какво?

Тя се премести на следващия пиедестал с друга статуя. Дейвид се разбърза

след нея, хвана я за ръката и я накара да спре.

– Какво значи „Запознах се с един мъж“?

– Според теб какво значи? – погледна го остро тя. Беше така открита и

непоклатима. Сякаш Дейвид гледаше в лицето на майка си. Майка им винаги бе

имала огнен темперамент, но той просто не си бе дал сметка, че сестра му го е

наследила.

– Толкова ли ти се струва невъзможно? Да, бях изнасилена. И да, беше

кошмар. – Тя издърпа ръката си и не потрепна, когато тихичко каза: – Но искам

да живея живота си. И искам ти да живееш своя живот, а не да живееш моя

вместо мен. Не разбираш ли какъв товар слагаш на плещите ми, като извършваш

отмъщението заради мен?

С Каролина никога не се бяха карали, не и по този начин. Беше разтърсен из

основи, цялото му същество се тресеше, сякаш всичко, в което бе вярвал, се

оказваше една измислица, всичко, което поддържаше живота му, изведнъж се

сриваше под него.

– Не знаех… – започна и се прекърши. Дали наистина живееше живота на

Каролина? Така ли мислеше тя? Така ли виждаше нещата? И приказките ù за

миналото... Дали изобщо бе възможно някой просто така да се откъсне от такова

минало? Не, не беше убеден. – Не знам какво да кажа. Какво искаш да направя?

– Не мога да вземам решения вместо теб – каза нежно тя. – И ти имам пълно

доверие. Вярвам ти, че ще направиш най-разумното. Много ми се иска утре да

отида на събранието.

Идеята беше ужасно лоша. Каролина можеше да каже десетки пъти, че се

чувства прекрасно, но събранието най-вероятно щеше да е доста неприятно. И

кой знае какво биха направили Питър и Густав, щом я видят. Боже, те мислеха,

че е мъртва.

– Не трябва да идваш. Ще пратиш някой да гласува вместо теб.

Каролина присви очи.

– Благодаря, но мога и сама да гласувам.

– Знам, но ако си там, ще се тревожа през цялото време – каза той, макар и да

съзнаваше как безсрамно я манипулира, като ù вменява чувство за вина.

Тя поклати глава.

– Ще видим – отговори тя и за първи път Дейвид разбра, че няма никакъв

контрол над решението ù. Чувството беше замайващо. Не съвсем успокоително,

но и не съвсем тревожно.

– Този мъж, с когото се виждаш – искаш ли да ми кажеше нещо за него?

– Все още не. Много е рано.

– Познавам ли го?

– Не, но не искам да започнеш да разследваш миналото му или да го

контролираш по някакъв начин.

– Никога не бих направил такова нещо – излъга той.

Каролина се усмихна и сложи ръка на бузата му:

– О, разбира се, че би го направил.

49

Майкъл отново беше в спортната зала. Тялото му беше уморено, но ако не

искаше да откачи, това беше единственото място, където можеше да остане.

Където ù да погледнеше, виждаше Аса. От мига, в който се събуди, си представи

съблазнителните ù извивки и русата коса. Язвителната ù усмивка и розовите

устни го предизвикваха по цял ден.

Той затвори очи и седна на уреда за вдигане на тежести. Започна да тласка,

докато потта зашуртя от тялото му. Застави се да брои колко пъти ще вдигне

тежестите и се опита да игнорира протеста на мускулите си. Не спря, докато

ръцете му напълно отказаха. После се прехвърли на другия уред и започна

отначало.

Веднага щом това чудо със сделката приключеше, щеше да си вземе дълга

почивка. Може би щеше да отиде на едно от онези места, където не ти

позволяват да говориш много, а само спортуваш и вдигаш щанги до припадък и

после щеше само да спи. Трябваше да се махне от този хаос, от тази нова

информация за отмъщения, да се махне далеч от Аса.

Той изпъшка и дръпна черния уред, докато мускулите му започнаха да

треперят. В салона нямаше почти никой, понеже повечето нормални хора бяха

навън, плуваха, пиеха кафе, прекарваха времето си с тези, които обичат, печаха

се на слънце. Не бяха в салона и не се опитваха да избият чрез упражнения

всичко, свързано с ерекция, секс фантазии и платиненоруси жени.

Премести се на другия уред, но, естествено, продължи да си я представя. Видя

я в онзи бял костюм, после в тясната рокля, която бе облякла в Бастад, или с

обикновени джинси, както ходеше в университета. Днешната Аса никога не

обуваше джинси, но по онова време носеше. И тениски. Виждаше изумителните

ù гърди и много дългата ù руса коса, която често просто връзваше на опашка.

Тя беше стопроцентова жена. Сто процента секс и сега може би щеше да се

наложи да остане още час в този салон, защото пак беше корав като скала, а с

ерекция трудно можеше да излезе навън. Наказваше възбуденото си тяло, като

товареше краката все повече и повече, но когато стана и тръгна към другия уред,

единствената мисъл в главата му беше проклетото ù съблазнително тяло,

изящната ù шия, и с треперещи крака си помисли, че единственото, което

искаше да прави, бе да оближе всеки милиметър от това тяло. Вдигна две много

тежки гири и започна да брои и да гледа напрегнатото си отражение в

огледалото. Тестостеронът му се бе изсипал в кръвта и в мозъка, кожата му

блестеше от потта. Продължи да вдига тежестите, докато ръцете му напълно

отказаха.

След това си взе много дълъг душ и понеже в салона нямаше никого, той се

облегна на вратата и му отне точно десет секунди да свърши.

Изми се с още по-помръкнало настроение, загледан в мехурчетата, докато пот и

сперма се изливаха на пода, и си помисли, че трябва да е достигнал дъното. Едно

перманентно състояние на самото дъно. Да мастурбираш в обществена

тоалетна – много класно и изтънчено, няма що.

Майкъл набързо облече тениската и панталоните си. Тялото му беше напомпано

до краен предел и все още се потеше, затова си купи бутилка вода, сложи

тъмните очила и излезе под яркото слънце.

Телефонът му беше в чантата и му отне доста време, докато осъзнае, че звъни.

Беше обещал на майка си да отиде за обяд в неделя и предположи, че е тя.

Помисли си, че може да е по-добре да отиде по-рано и започна да рови за

телефона. Обичаше да прекарва време със семейството си. Сестрите му щяха да

са там, баща му, някои от вуйчовците. Щяха да пият лимонада и да играят с

децата, които винаги тичаха и се боричкаха наоколо. И може би щеше да спре да

мисли за Аса за два-три часа. Когато успя да извади телефона, погледна екрана

и…

Край на надеждите да спре да мисли за нея.

– Помислих, че няма да ми вдигнеш – чу дълбокия ù гърлен глас веднага щом

натисна копчето да приеме обаждането.

Майкъл затвори очи и се остави да го повлекат непоносимите чувства, които

изпитваше към тази жена. Позволи си го, защото знаеше, че тя не може да го

види. После се съвзе и каза уверено, със стабилен глас:

– Здрасти, Аса.

Чуваше дишането ù на другия край на линията. Господи, този звук беше

напълно достатъчен да го възбуди.

– Не знаех на кого да се обадя – прошепна тя.

– Какво се е случило?

– Можеш ли да дойдеш? Знаеш ли къде живея? – попита тя и прозвуча доста

напрегнато. – Искам да кажа… дали знаеш адреса ми.

Дали знаел адреса ù?!

– Да не би да се е случило нещо? – Да не би да беше пострадала? – Аса? –

попита пак с разтревожен глас.

– Можеш ли да дойдеш?

– Да, ще бъда там след десет минути.

– Ще ти пусна съобщение с кода за входната врата. Побързай.

– Но Аса… – Тя обаче вече беше затворила.

Той се загледа в замлъкналия телефон. След няколко секунди извибрира,

получавайки съобщението с кода. Майкъл прокара палец по лъскавия дисплей и

се запита каква ли игра играе сега. Защото не можеше да допусне Аса да го

контролира. Ако ù позволеше да вземе нещата в свои ръце, щеше да го погълне

като акула. Но пък… звучеше разстроена. Истински разстроена. Майкъл много

добре знаеше кога е искрена. Тръгна и набра майка си.

– Мамо, ужасно съжалявам, но не мога да дойда… Не, зает съм… Да, цяла