вечер… Поздрави татко.

Затвори и хукна към Остермалм.

След по-малко от десет минути вече набираше кода на вратата. Беше голяма

врата, като порта на палат. Цялата сграда миришеше на пари и разточителство.

Като всяка една сграда в този квартал. Той хукна по стълбите и натисна звънеца.

После чу мекото приплъзване на ключалката и Аса беше пред него.

Майкъл преглътна тежко.

Беше облечена в нещо тънко и меко като облак. С всяко вдишване меките ù

форми притискаха почти прозрачната материя. Босите ù крака и лакираните в

розово нокти се подаваха под дрехата. Майкъл просто гледаше. Беше забравил

как изглеждат нозете ù. Малки перфектно оформени пръсти и почти бебешки

нокти с цвета на устните ù. И точно тогава Майкъл разбра – никога нямаше да

излезе цял от тази среща. И честно казано, не знаеше дали изобщо вече му пука

ще оцелее ли.

Аса се взираше мълчаливо в него. Огледа напомпаните му мускули и той

инстинктивно размърда бицепсите си, което беше ужасно засрамващо.

Тя повдигна леко вежди и каза:

– Влез. – И му направи път да мине.

Той мина покрай ароматното ù тяло, влезе и веднага бе обграден от безличен

лукс. Пусна сака си на каменния под, а тя го подкани да влезе след нея. Майкъл я

последва. Как беше възможно да изглежда толкова спокойна? Как можеше гласът

ù да е такъв, докато той едва се удържаше да не скочи отгоре ù, да я притисне до

някоя стена и да я целува, докато остане без дъх? Всичко в тази жена беше меко

и еротично.

Тя се обърна внезапно и попита:

– Какво?

– Нищо – отговори рязко той.

*

Докато вървяха към кухнята, Аса се опитваше да изглежда спокойна, но е

невъзможно да не се почувстваш слаб, когато Майкъл е в дома ти. И в тази тясна

тениска и с тази опъната на шията му блестяща златна верига, изглеждаше

толкова мускулест. Като някой здравеняк от кварталите, покрай които Аса даже

не беше минавала. Майкъл бе мъж, след когото Аса би се извърнала на улицата,

типът мъж, за когото винаги бе фантазирала.

Не можеше да спре да го поглежда през рамо.

– Какво? – попита той.

– Нищо – поклати тя глава.

Честно казано, изобщо не разбираше какво я бе прихванало, че да му се обади

и да го извика тук. Беше импулс, роден от почти задушаващ прилив на емоции,

за който вече съжаляваше.

Отвори вратата на кухнята. Нямаше план, но ù беше топло и искаше да пие

нещо. Отвори хладилника, извади бутилка френска минерална вода и две чаши.

– Искаш ли? – попита тя.

Майкъл кимна.

Когато пое чашата от ръката ù, тя пак забеляза огромния му мускул. Беше

голяма жена и винаги бе харесвала големи мъже, но дори и по нейните

изключително капризни стандарти Майкъл беше просто огромен. Той отпи и тя

гладно огледа силния му врат, наблюдаваше как преглъща, плъзна поглед към

гърдите му.

Искаше ù се да се наведе и да оближе капката пот, която забеляза под

адамовата му ябълка, да проследи пътя ù надолу, да го поеме целия в устата си.

Аса беше добра в секса и това не беше самохвалство, а факт. Представяше си

как го поема до края, как изпълва устата ù, как той заравя пръсти в косата ù и

стене и как напълно загубва контрол.

Тя отпи бързо, погледна го продължително изпод миглите си. Беше се облегнал

на плота за хранене, а тя се подпря на мивката и може би съвсем неволно му

даде възможност я разгледа по-добре. Раздвижи се леко и процепа на тънката ù

рокля се отвори и краката ù се показаха.

– Аса, защо съм тук? – попита съвсем спокойно той и остави празната си чаша

на плота от гранит. Преди време беше от орехово дърво, но гранитът ù харесваше

повече. Един интериорен дизайнер идваше веднъж в годината и променяше

дребни неща, а после ù пращаше астрономическа сметка. – По телефона ми

прозвуча сериозно. Какво се е случило?

Тя въздъхна. Трябваше да се сети, че няма да ù позволи да избяга така лесно.

– Нищо не се е случило… Днес бях на гробищата – каза тя, отпи от водата и се

опита да събере цялата си сила срещу болката, която винаги идваше, щом

мислеше или говореше за това. Но този път болката не дойде. – Не бях ходила

доста време – продължи и пак зачака болката. Нищо.

Всички бяха в общ гроб. Майка ù, баща ù и малкият ù брат. Различни рождени

дни, но една и съща дата на смъртта. Винаги ще ви помним. Така пишеше на

надгробния камък. Не помнеше кой беше поръчал този надпис, не помнеше

погребението, не помнеше нищо. Помнеше само, че в един миг имаше семейство

и после това семейство го нямаше и тя беше сама. Толкова сама.

Тя погледна Майкъл. Изглеждаше ù като планински масив, стабилен и здрав.

– Как си сега? – попита сериозно той.

– Предполагам… добре – отговори и погледна надолу.

Колкото ù странно да звучеше, наистина се чувстваше добре. Но сега

изпитваше непозната слабост и някаква умора, чувстваше се по-крехка от носна

кърпичка или току-що оформен лед.

Майкъл скръсти ръце.

– Това, което се случи на семейството ти… не бива да се случва на никого. И е

наистина ужасно. Това, през което мина ти… Никой не заслужава такава съдба.

– Някои хора са много по-зле от мен – каза някак автоматично тя.

– И това е така, но ти имаш право на своите чувства. Да останеш съвсем сама –

това е кошмарът на всеки човек.

– Имах семейството на Наталия – каза тя, но Майкъл беше прав. Тогава беше

сякаш натикана в една безкрайна въртележка – да се буди всяка сутрин и веднага

да си спомня, че тях ги няма, че е сама. Това беше най-лошото.

– Не разбирах как изобщо продължавах да живея с цялата тази тъга. – Нещо

погали бузата ù и когато прокара ръка, с изненада установи, че е сълза. Дори не

бе забелязала, че плаче. Тя никога не плачеше. – Извинявай – каза.

Той се приближи до нея, взе чашата от ръката ù, постави я внимателно на плота

и нежно избърса лицето ù.

– Всичко е наред – каза нежно.

– Не, не е. Съжалявам и за другото – проплака тя.

Той избърса още една сълза и на Аса ù се прииска да се облегне на рамото му и

да се отдаде на самосъжалението и тъгата.

– В правния факултет... когато престанах да бъда твоя приятелка... Съжалявам

за това.

– Няма значение – каза тихо той. – Беше преди много време.

– Бях толкова засрамена, когато ми отказа. Не можех да се справя… не можех

да остана само твоя приятелка и се отдръпнах.

– Защото те е било срам?

Тя поклати глава и си каза сега или никога.

– Защото бях влюбена в теб. – Не посмя да го погледне. – Но не можеш да си

само приятел на човек, когото обичаш.

– Да, много е трудно – съгласи се той. – Винаги искаш повече.

– Никой не ми е отказвал толкова много пъти, колкото ти.

– Съжалявам.

– Нали знаеш какво казват хората… Че е по-добре да си обичал и да си загубил,

отколкото никога да не си обичал.

– Да.

– Е, това е пълна глупост. Няма нищо по-лошо от това да загубиш хората, които

обичаш. Когато загубих семейството си, реших никога да не се сближавам с

никого. – Тя прехапа устна. – Това е ужасно клише, знам.

Но беше проработило.

Беше се плъзнала по живота, без да е щастлива, но пък кой ли беше? Щастието

не е човешко право.

Той погали рамото ù. Беше успокоителна ласка, която едва не прогори дупка в

тялото ù. Едва дишаше. Това силно чувство към него… болеше, толкова болеше.

Направи няколко крачки назад. Искаше ù се да го остави зад гърба си, да го

заличи от живота си и да го замени с някого, към когото не изпитва такова

болезнено чувство.

Ако правеха секс сега, щеше да може да продължи напред. Тя облегна ханша си

на плота и очите ù запълзяха по тялото му. Беше го правила и преди, когато бе

маниакално обсебена да има конкретен мъж. И сега щеше да сложи край на

това... Вчера се бе епилирала, макар и не докрай, защото обичаше русите си

косъмчета, но беше гладка и свежа и го желаеше толкова много. Изтри и

последната сълза и пристъпи към него.

– Майкъл – каза тя с плътен и идпълнен с обещания глас.

– Не, не го прави. Не и когато си тъжна.

– През всички тези години съжалявах – каза тя, твърдо решена този път да не

му позволи да я отхвърли. – През всички тези години съм те желала. Питала съм

се какво ли би било. Не си ли се питал, не си ли ме пожелавал?

– Разбира се, че съм – отвърна със задавен глас.

Аса сложи ръка на гърдите му. Това беше лесно. Можеше да прелъсти мъж дори

докато спеше. Под тънката материя кожата му беше гореща, сякаш имаше

треска.

Майкъл сложи ръка върху нейната и приятен гъдел мина по тялото ù. Това беше

най-хубавата част – любовната игра. Аса преглъгна надигащото се в нея чувство

за празнота, плъзна ръка по гърдите му и лекичко ощипа зърната му. Беше

експерт по мъжки зърна. Той простена.

– Наистина те искам – каза той и пръстът му мина по презрамката ù. – Но не

искам само секс. Искам теб.

За неин ужас, очите ù се напълниха със сълзи. За втори път.

Толкова много ли искаше?

Един бърз секс и после можеше да си иде и да я остави сама. Това бе всичко,

което Аса искаше, или поне така се опитваше да се убеди. Но също така знаеше,

че ако Майкъл пак си тръгне от живота ù, щеше да ù отнеме толкова много от нея

самата, че не беше сигурна щеше ли да остане нещо.

– Здрава съм. Редовно си правя тестове. И пия хапчета. И наистина искам да

правя секс с теб – усмихна се тя. – Но никога не искам да имам деца и да съм

обвързана.

Родителите на Майкъл с нетърпение очакваха внуци от единствения си син,

така че сега тя му даваше шанс да се съгласи, че тук става дума само за секс, че

никой от двамата не планира нищо дългосрочно и че след секса веднага ще си

тръгне. Не познаваше нито един самотен мъж, който не би приел такава оферта.

– Аз също съм здрав. И те искам. Само теб. Не ме интересува дали искаш деца,

или не. Не разбирам защо изобщо говорим за това.

Той сложи ръка около талията ù и я придърпа към себе си. Усети през плата

гърдите ù до тялото си. И най-сетне я целуна, изключително меко.

Ръцете ù се плъзнаха по раменете му, тя отговори на целувката и Майкъл я

притисна към плота. Тя издаде тих звук и се прилепи към тялото му, като нямаше

намерение някога да прекъсне тази целувка. Той премести дрехата ù и ръцете му

вече бяха на голата ù кожа. Одраска твърдите ù зърна и по цялото ù тяло

премина възбуда.

– Но, Аса – продължи той, прегърна я нежно през раменете и я погледна

сериозно. – Ако правим любов, тогава си моя. Разбираш ли? Ако това не е важно

за теб, трябва да ми го кажеш сега.

Тя кимна изумена.

– Добре – отвърна, но ù се искаше да добави, че е само за този момент, че

никога не прави дългосрочни планове и че ще приключи с него, както с всеки

друг. Че не прави любов с мъжете. Прави секс.

– Кажи го, Аса.

– Кое?

– Кажи ми, че това не е само секс. – Очите му бяха като черен огън. – Обичам те

от първия миг, в който те видях – продължи той и Аса не можеше да разбере дали

за него тази вечна любов е нещо хубаво, или нещо лошо. Но думите му ù дадоха

нещо, което не бе изпитвала от много, много години – надежда.

– Но как е възможно да ме обичаш? – попита с треперещ глас.

Това беше най-жалкото прелъстяване, което бе извършвала в целия си живот.

– Просто те обичам.

– Това не е само секс – прошепна тя.

Той въздъхна, обви я с ръце и я целуна с ожесточение. Аса се хвана за

бицепсите му не само защото краката ù се превърнаха в желе, но и защото