– Парите, които дадох на „Медпакс“, са напълно чисти, имаш думата ми.

Изабел изглеждаше толкова облекчена, че Александър не знаеше дали да се засмее, или да се обиди. Не му беше хрумвало, че тя може да се тревожи за това.

– Срамота, Изабаел, да си мислиш такива неща за мен! – извика той и вдигна ръка, хвана я за гърлото и сложи палец точно там, където се усещаше забързаният ù пулс.

Александър никога не би го казал на глас, но опитът му сочеше, че колкото по-красива е една жена, толкова по-малко дава от себе си в леглото. Сякаш красавиците смятаха за достатъчно просто да са там. Не че той се оплакваше, но беше по-забавно с жена, която иска същото, което и мъжът. Обаче у Изабел, която несъмнено бе най-красивата жена, която бе срещал, под хладната повърхност се долавяше жар, която вероятно щеше да опровергае теорията му. Той беше готов да се обзаложи, че дори когато се целуват, тя става влажна. Че се притиска към роклята, защото триенето на кожата в плата я възбужда. Той подозираше, че двамата заедно…

Не, не искаше Изабел да го подозира, не искаше ненужни бариери между себе си и тази жена, която възнамеряваше да съблазни.

– Неморален съм почти денонощно, но определено не съм престъпник – промълви той, докато целуваше раменете ù.

Чу учестеното ù дишане, усети как тя се притиска към него и прошепна:

– Сега доволна ли си?

– Благодаря, че ми разказа – прошепна тя.

Устните им отново се срещнаха. Беше проста целувка, само устни и дишане, без език, но той не бързаше, точно това обичаше – любовната игра, началото. Докосна бузата ù, като несъзнателно долови, че нови звуци изпълват въздуха и че част от вниманието ù вече не е насочено към него.

Той се приведе. Изабел примигна и се отдръпна.

– Чуваш ли това? – попита тя.

В първия момент Александър не разбра за какво говори, но после и той я чу. Музика.

– Не каза ли, че ще има оркестър?

– Струнен оркестър. Все пак в замъка има бал. И случайно притежавам бална зала. Искаш ли да влезем?

– Страшно много.

Той се изправи и ù подаде ръка.

– Ела, сигурен съм, че ще има поне един валс.

 

 

16

„Разбира се, че Александър ще притежава собствена бал­на зала“, помисли си Изабел и се огледа из пищния салон. Позлатени тапети на стените, огромни полилеи и навсякъде вази с лалета и други пролетни цветя. В единия край свиреше оркестърът. Излъсканите инструменти блестяха и гостите вече се събираха.

Александър се обърна към нея и се поклони галантно.

– Може ли? – подаде той ръка.

Тя се плъзна в обятията му, гъделичкащото усещане за щастие се беше разпръснало из цялото ù тяло. Той се би за честта ù. Не беше престъпник, а финансов гений и я целуваше сякаш е най-сексапилната и най-привлекателната жена в света.

Плъзнаха се по дансинга. Александър, естествено, беше безупречен танцьор. Тя вече го знаеше, но имаше нещо специално в това да танцува с него в старинна бална зала.

– Какво има? – прошепна той и я придърпа по-близо до себе си.

– За втори път танцуваме заедно. Ставаме все по-добри.

Той стисна ръката ù и я завъртя, пак и пак.

Много по-късно, след плавен валс, по-бърза мелодия, от която пулсът ù се ускори, един весел бурен танц, който я разсмя, и после още един валс, Изабел каза с половин уста, облегната на гърдите му, че може би трябва да танцуват и с някой друг от гостите. Но той само я стисна по-здраво.

– Не – отсече. – Искам да танцувам с теб. Аз не съм домакин на събитието, тъй че нямам никакви задължения. Стой при мен.

Тази страст… Беше толкова изкушаващо. Хората рядко са чак толкова страстни. Това донякъде обясняваше любов­та ù към полевата работа – че изпитваше толкова силни емоции.

Оркестърът обяви кратка почивка и Александър я поведе към широко отворените врати. Тя се беше загряла и хладният въздух, който повяваше откъм градината, беше приятен. Разходиха се под дърветата. Александър спря, плъзна ръка около талията ù и внимателно я побутна назад, докато тя опря гръб на един гладък ствол. Ето я пак. Страстта. Той обхвана с длан главата ù и се наведе към нея. Как можеше да бъде толкова повърхностна, че да се възбужда от височината му и от доминиращата му позиция? Но явно беше такава. Другата му ръка докосна бузата ù и той я целуна – и това беше перфектната целувка, точно както тя беше сигурна, че ще бъде.

Всъщност човек най-много желае целувките.

Някой ù беше казал тези думи и те бяха чистата истина. Нищо не можеше да се сравнява с първата целувка. А Александър беше толкова ужасно добър. Груби устни, които омекваха, езикът, който най-сетне докосна нейния, слабите захапвания на долната устна. Другата ръка, която сега беше на гърдите ù, пръстите, които стискаха плата, търсеха път под него, милваха я. Тя усещаше краката му между бедрата си и го желаеше повече, отколкото бе желала когото и да било от много дълго време насам. Устата му отново покри нейната и сега се целуваха страстно, задъхано. Тя докосна ръцете му, харесваше ù колко са силни и мускулести и се остави на мига. Поне един уикенд можеше да бъде млада и безотговорна, помисли си, и да се целува с Александър де ла Грип под звездите. Светът нямаше да свърши само защото тя не държеше всичко под контрол.

Само дето точно това стана.

Светът наистина пострада.

Изабел първо чу неясни гласове. Към тях идваха хора. А после чу онзи глас, който най-малко искаше да чуе.

Висок мъжки глас, който някога я бе изпълвал с толкова сложни емоции, че все още ù беше трудно да ги загърби.

Глас, който Изабел първо бе обичала и от който после се бе бояла.

И тогава той застана пред тях. Развеселено изражение. Пронизващ поглед. Несмутен от това, че ги притеснява.

– Bonjour Изабел!

Значи не бе сбъркала – Себастиен наистина бе тук. Тя приглади роклята си с ръце, усети, че Александър е объркан. Тъмните очи на Себастиен я гледаха немигащо.

– Здравей! – отговори тя на шведски, за да създаде дистанция между тях, като дребнаво откаже да говори на френски с него.

Той пристъпи напред и преди тя да успее да реагира, я целуна по бузата – като че ли Александър не стоеше до нея. Ухаеше точно като едно време, същият афтършейв, същият сапун, и спомените я заляха, и тя отново беше на двайсет години. Как изобщо беше възможно да реагира по този начин? Устата ù беше пресъхнала, тя преглъщаше, търсеше думите. И тогава Александър се намеси.

– Александър де ла Грип – подаде той ръка на Себастиен. – Замъкът е мой, тъй че технически погледнато сте мой гост. Кой сте вие?

Гласът му беше учтив и шлифован, но Изабел долови стоманена нотка под любезните фрази и спокойните движения.

– Себастиен Паскал.

Докато мъжете се ръкуваха, Себастиен не можа добре да скрие гримасата на болка и Изабел погледна Александър крадешком. Да не би да притисна ръката на Себастиен? Като в някакъв глупав филм? Александър я изгледа невинно.

– Е, Себастиен, откъде се познавате вие двамата? – попита.

– С Изабел работехме заедно – отвърна Себастиен. – И други неща.

Дори и да бе усетил многозначителния тон, Александър с нищо не го показа.

– И вие ли сте лекар? – поинтересува се само.

– Дa. А вие… и вие ли работите с медицина? – попита Себастиен с лека усмивчица, сякаш за всички бе видно, че въпросът е абсурден.

– Определено не – отвърна Александър и Изабел забеляза как той се скрива зад маската си.

Не беше осъзнала колко отдавна не го е виждала да говори и да се държи по този начин.

– Аз съм международен плейбой. Не бих намерил нито време, нито сили да уча нещо толкова сериозно като медицина. Но по-добре вие ми разкажете повече как сте работили заедно.

Той хвърли поглед на Изабел, съвсем безизразен и също толкова хладен. Ако беше всеки друг мъж, тя би помислила, че зад тези красиви очи прозира несигурност, но с Александър това беше просто немислимо.

– Бях неин научен ръководител – отвърна Себастиен и после се ухили по такъв начин, че я побиха тръпки. – Много я биваше. – Той вдигна ръка и я погали по бузата. – Прекрасно е, че те виждам, Изабел.

Александър изучаваше тъмнокосия французин обективно, доколкото му беше възможно. Себастиен изглеждаше на около четирийсет. Без брачна халка. Хубав, ако си падаш по самовлюбения типаж, излъчващ компетентност и самоувереност.

Александър го намрази от пръв поглед.

И като гледаше как французинът пипа Изабел, му се щеше да му беше стиснал ръката още по-силно.

Всички мъже се тревожат как изглеждат в сравнение с мъжете от миналото на своята жена.

Александър го беше чел някъде. Тогава го беше намерил за нелепо. Само несигурните мъже се тревожат за неща, на които нито могат да повлияят, нито ги засягат.

Сега обаче… Изабел е имала връзка с този нахакан доктор, това беше очевадно.

Той никога не би паднал толкова ниско, че да ревнува, но тук имаше нещо гнило. Изабел се беше вцепенила и не бе отронила и дума много дълго време. За разлика от Себастиен, който не млъкваше.

– Chе`rie, ти ме изненадваш. Та той изобщо не е твой тип.

– Глупости, аз съм типът на всички жени – намеси се Александър.

– Трябва да… – започна Изабел едновременно с него, но млъкна насред изречението.

Нещо определено не беше както трябва. Александър докосна ръката ù, беше леденостудена. Себастиен не беше само бивше гадже. Усещаше се нещо повече, долавяше се в иначе ежедневните фрази. Александър обаче бе израснал с родители, които бяха майстори на комуникирането чрез скрита критичност и Себастиен не можеше да го заблуди. Той опря длан на гърба на Изабел и като видя, че тя не показва неохота, я придърпа плътно към себе си.

– Е, нека не ви задържаме – каза решително на Себастиен. – Има отворен бар. Обслужете се. А сега ни извинете – и след тези думи двамата с Изабел си проправиха път покрай французина, без да чакат отговор.

– Какво става? – попита той веднага щом се отдалечиха достатъчно.

Тя си пое дълбоко дъх, поклати глава и после леко му се усмихна.

– Извинявай, не знам какво всъщност се случи. Имах дълъг ден.

Той я поведе през една зала, отвори малка вратичка и посочи:

– Да влезем тук.

– Къде сме? – попита тя и се огледа из стаята.

Александър придърпа един фотьойл.

– Седни.

Тя се отпусна на стола, облегна се и въздъхна.

– Доста се поуморих.

Той донесе тънко одеяло и покри коленете ù. Дори не се беше замислил какво темпо бе поддържала цял ден, просто я бе искал за себе си.

– Това е малката библиотека – отговори на въпроса ù, придърпа друг фотьойл и се разположи срещу нея. – Искаш ли да поговорим за станалото?

Тя прехапа долната си устна.

– Знаех, че Себастиен е тук. Видях го малко по-рано.

Значи него бе забелязала, когато се уплаши така. По дяволите, идваше му да се върне и да цапардоса един-два пъти френския лекар в идеалните зъби.

– Той обича такива събития. И е добър лекар – добави Изабел, почти замислено.

– Но лош човек?

Той искаше тя да се съгласи, да потвърди, че Себастиен Паскал е най-лошият човек, когото е срещала.

– Всички хора имат лоши страни.

– Не и ти – възрази той.

Тя се засмя.

– Напротив.

Той се облегна, изпъна крака.

– Кажи някоя.

– Понякога съдя хората твърде строго.

– Така ли? Не съм забелязал.

Тя пак се засмя, високо, и той се зарадва, че непринуденият разговор дава резултат. Цветът на лицето ù се беше възвърнал и ужасеният подплашен израз, който бе забелязал в очите ù, беше изчезнал. Какво ли ù е причинил този Себастиен?

– Били сте заедно? – попита той.

Тя въздъхна, забарабани нервно с пръсти.

– Да. Бях много млада. Той ми беше преподавател. Хирургия.

По-възрастен лекар. Сънародник. Талантлив. Разбира се, паднала е в капана. А Себастиен Паскал не изглеждаше като човек, който би се посвенил да започне връзка с млади студентки в подчинена позиция.

– Какво стана?

Изабел поклати глава.

– Сложно е.

– Винаги е така.

– Може би.

– Изабел?

– Да.

Той се вгледа в лицето ù, в извивките на тялото, в дългите крака. Как ли е изглеждала на двайсет години? Не е възможно да е била по-красива.

– Себастиен удрял ли те е? – попита той със спокоен глас.

Тя не отговори веднага, гледаше в празното пространство с изражение, което трудно можеше да се разтълкува.

Александър чакаше и сърцето му бумтеше яростно в гърдите. Несъмнено и той бе разбивал женски сърца. Беше спал с омъжени жени през кажи-речи половината си живот и често се бе държал егоистично. Но никога не беше наранявал жена физически. От самата мисъл му се повдигаше. Разбира се, той беше наясно, че светът е такъв, че някои мъже се държат като свине, но не желаеше да го приеме. Мъжете просто не може да удрят жени.