Изабел нямаше никакви други очаквания към него.

Той нямаше никакви други очаквания. Наистина.


5 Не думай, Шерлок. (англ.) – Бел. ред.

28

Питър погледна часовника. Питаше се къде се губи Джина. Когато я закара вкъщи след сватбата, се разделиха съвсем нормално. Той се опита да я държи под око по време на тържеството, през цялото време се притесняваше някой да не ù се натрапи, знаеше какви са мъжете, особено белите пияни мъже от неговата класа. Сърцето му се беше свило от тревога, не пи, не говори почти с никого, постоянно бдеше над нея. А после и тази направо сюрреалистична сцена с мъжа, на когото му прилоша.

Джина се справи невероятно. Но когато той ù направи комплимент в колата, тя поклати глава. Не искаше да обира лаврите, настояваше, че Изабел Сьоренсен е била впечатляващата в случая. Онази, с която малкият му брат изглежда ходеше.

Питър надзърна през вратата на кабинета си. Беше се надявал всичко да си продължи постарому, но вчера Джина не се появи, нито пък днес и той вече не знаеше какво да мисли. Дали не се беше случило нещо? Погледна часовника – минаваше шест. Изправи се, отиде до бокса. Все така нито следа от Джина. Отвори хладилника, за да погледне дали кутията ù не е там, да не би да е дошла, а той да не я е забелязал, но не – само полупразни опаковки от близкия тайландски ресторант и разни протеинови шейкове.

Той мина покрай рецепцията, но не посмя да пита някоя от рецепционистките знае ли къде е Джина. Искаше му се да ù звънне или да ù прати есемес само за да се увери, че е добре, но не си бяха разменили телефонните номера, така че го сметна за нередно, дори и да успееше да намери нейния.

Да не би да е напуснала?

Без да каже нито дума?

Час по-късно офисът опустя. Пролетта беше дошла, вишните в „Кунгстредгорден“ цъфтяха и всички си измисляха всевъзможни извинения, за да излязат да се поразходят на слънце. На рецепцията вече седяха вечерните служители, забеляза той, когато излезе за трети път. Спря и затрополи с пръсти по рамката на вратата, докато рецепционистът си бъбреше с един пазач. Дали можеше да ги пита ще идват ли чистачи днес?

Тъкмо понечи да се прибере в кабинета си, когато видя вратите на асансьора да се отварят.

Беше тя.

Търсеше нещо в чантата си и Питър се закова на място. Джина вдигна очи в момента, в който той се опомни. Той побърза към входа и ù отключи, преди рецепционистът да е успял да реагира и преди тя самата да е намерила картата си.

– Благодаря!

– Здравей, Джина!

Той отчаяно се опита да измисли някаква интелигентна реплика или шеговита, или поне обичайна. Тя го гледаше очаквателно.

– Случило ли се е нещо?

– Не. Вчера те нямаше – отвърна той. – Малко се притесних. Всичко наред ли е?

– Имах свободен ден. Учих и ходих на лекции. Всичко е наред.

– Радвам се да го чуя.

Той ù отвори и следващата врата и остана до нея, докато тя си окачваше палтото.

– А брат ти? Той добре ли е?

– Да.

– Ами баща ти? Как спи?

– Всъщност доста добре.

Тя си смени обувките и окачи дамската си чанта в шкафчето.

– И ти също си добре, казваш?

Тя затвори шкафчето.

– Добре съм. А вие как сте?

– Супер съм. Сватбата беше хубава. Ти знаеше ли, че Александър ходи с доктор Сьоренсен?

– Подозирах.

– Той е добре. Мъжът, на когото помогнахте. Обадих се на Аса да попитам. Предположих, че може би ще искаш да знаеш.

– Благодаря! Изабел ми прати есемес. – Тя се усмихна широко. – Между нас казано, знам, че ще прозвучи ужасно, но беше суперяко. Вярно, Изабел свърши почти всичко, но все пак. Почувствах се едва ли не като истински лекар. Сигурно ме мислите за ужасен човек, като говоря така.

– Мисля, че това е знак, че ще станеш страхотен лекар. Тежка ли е прахосмукачката? Дай да ти помогна.

– Благодаря!

Той мълчеше, пристъпваше от крак на крак.

– Трябва да започвам работа.

– Разбира се. После ще се видим.

Питър се прибра в кабинета си.

Щеше да работи, докато Джина приключи. Тя чистеше в продължение на около два часа.

Надяваше се дотогава да измисли достатъчно убедителна причина отново да я закара до тях.

 

 

29

– Здравейте, аз съм Тюра и днес ще водя този курс.

Изабел се мъчеше да се съсредоточи върху думите на лекторката, която изреждаше множество важни практически данни за курса за безопасност. Тюра беше късо подстригана руса жена, професионална военна, и казаното от нея всъщност беше и интересно, и полезно. Само че Изабел, която обикновено винаги можеше да разчита на мозъка си, сега трудно успяваше да се концентрира.

– Ще работим два дни. Сутринта ще говорим за правилата за безопасност и културата в страните, които ще посетите. След това ще обърнем внимание на медицинската страна.

Изабел пак се отнесе. Сексът с Александър се беше оказал напълно безумен. Той беше фантастичен. Страстен, възбуждащ, неприличен – най-тайният мокър сън на всяка жена. Най-добрият любовник в живота ù, разбира се. Тя почукваше с химикалката по бележника си. Вероятно Александър беше най-добрият любовник в живота на всяка жена. Той харесваше онова, което правеше, беше съсредоточен върху партньорката си и беше невероятно опитен, тъй че нямаше как да сгреши.

Накрая бяха заспали. После се събудиха, взеха душ, любиха се и се гушкаха. Тя се разхождаше по тишърт, той направи капучино в луксозната си кафе машина и да, сцената приличаше на извадена от някакъв тъп любовен филм. Тя се прибра у дома в неделя вечерта, след като отново правиха любов.

Как само се беше увлякла! Или пък се беше отпуснала. Определено бе открехнала врати, които бяха стояли затворени ужасно дълго. И да, беше вълшебно. И плашещо интимно.

Е, едва ли точно това щеше да се превърне в проблем – с Александър да станат твърде близки твърде бързо. Тъй като, доколкото Изабел можеше да прецени, бяха приключили.

– Няма нужда да си водите записки, ще получите учебник с цялата информация. Освен онова, което поради съображения за сигурност не искаме да напуска тази стая.

Изабел вдигна очи. Бялата дъска беше изцяло покрита с думи и диаграми.

– Утре ще посветим целия ден на ситуации със заложници.

Изабел кимна и отново потъна в размисъл. Определено я беше зарязал. Александър не се обади и тя се люшка напред-назад, докато накрая реши – все пак живеят в двайсет и първи век. Жените съвсем спокойно може да се обадят първи, той сигурно даже щеше да се зарадва. Това беше съвсем нова форма на унижение. Да изпрати малък есемес на Александър, после да се терзае дали не си е формулирала мисълта прекалено кратко и накрая да изпрати още един, пояснителен. И след това да чака. Изпотяваше се само като се сетеше. Отговорът му пристигна едва в понеделник вечерта, почти денонощие по-късно. Хладен като от далечен познат. Официален като от някакъв търговец.

Посвети цялата вечер и нощта на опити да изтълкува всяка дума, запетая и нов ред в неговия есемес. Но нямаше никакво значение колко пъти го е чела, тъй като всеки път стигаше до едно и също. Ставаше дума за една-единствена нощ и сега всичко бе приключило. Добре дошла в 2015 година! Ако обичаш, порасни и продължи напред.

Изабел тропаше толкова силно с химикалката по бележника, че един от курсистите, репортер, носител на множество награди, на когото Изабел винаги се беше възхищавала, ù изшътка зад рамото.

– Извинете – прошепна Изабел.

Направи неохотно усилие да слуша лекторката, но изпусна нишката някъде при „За какво да мислим в мюсюлманските държави“.

Питаше се дали Александър вече е напуснал Швеция. Беше много вероятно, той спомена, че иска да се върне в Ню Йорк. А и тя всъщност не беше очаквала друго развитие. Тъкмо обратното, нали така? Нима не прави секс с Алекс точно защото знаеше, че той ще си отиде? Да, напомни си тя. Планът беше такъв и тя го знаеше, просто често го забравяше.

След въведението – щеше да се наложи да помоли някого да ù даде записките си – станаха да се поразтъпчат и след почивката Изабел вече наистина се опита да се съсредоточи, но темата беше лекарска помощ при травми и ако имаше нещо, в което наистина я биваше, беше точно това. В действителност нямаше за какво да минава такова обучение, но се преструваше, че слуша внимателно шофьора на линейка, който в момента демонстрираше как се превързва прострелян крайник. За щастие, той успя да прикове интереса на Изабел поне малко. Беше виждала множество пострадали от мини и сега съумя да прогони чак до обяда мислите за провокативни погледи, напомпани мускули и убийствено добър секс.

Следобед ще се стегне, реши тя, докато се вливаше в потока към столовата. Скоро заминаваше за Чад и щеше да забрави Александър. Всичко друго би било лудост. Животът щеше да продължи както винаги.

Александър вдигна очи от менюто. Тананикаше си и кимаше, без да чува и дума от казаното от събеседничката му. Огледа се из „Риш“ в търсене на сервитьор. Ако искаше да изтърпи това, щеше да се нуждае от алкохол.

– Леко се изненадах, че вдигна, когато ти позвъних. Знаех, че си в Стокхолм, но имах чувство, че ме отбягваш – каза дамата му и нацупи устни.

Имаше сладка уста. Малка и лъскава, и розова като дъвка. Откакто дойдоха, вече три пъти си поправяше червилото.

– Защото реших, че е време да ти се реванширам, Корнелия – отвърна той меко.

Умееше да се плъзва в подобни разговори съвсем автоматично. Би трябвало в момента да е доволен, мислеше си той, докато уж съсредоточено слушаше как Корнелия изброява най-новите си спонсори. Тя беше бивша риалити звезда, а сега минаваше за знаменитост и притежаваше някаква марка за облекло. Или пък беше гримове, или дамски чанти. Той дори не се опитваше да си спомни.

– Толкова е приятно – гукаше тя. – И знам, че мога да ти го кажа, без да те притесня. Полезно е за фирмата ми да ме видят с теб.

– Разбира се – промърмори той.

Тя задърдори за знаменитостите, които бе срещнала в последните седмици, партитата, на които беше канена, и ваканциите, за които щеше да се опита да намери спонсор, но на него му беше ужасно трудно да се престори на заинтересован. Наистина не го разбираше – защо изведнъж беше започнал да се дразни от нейната повърхностност. Никога досега не го беше притеснявала, тъкмо обратното.

– Две водки тоник – поръча той, когато сервитьорът дойде при тях.

– Никакъв алкохол за мен – поклати глава Корнелия. Всяко нейно движение беше обмислено, за да разкрие колкото може повече от перфектното ù тънко тяло. – Много се дебелее от него.

– Те са за мен. Шампанско за дамата – рече той.

Корнелия се изкиска:

– Ама и ти си един, Александър!

Той пресуши първата водка на един път и въздъхна. Вдигна втората чаша високо, за да покаже, че иска още една.

– Какво да поръчаме? Искаш ли стриди?

– Каквото искаш.

Очите ù проблеснаха. Едва ли беше на повече от двайсет и пет, но кожата ù беше толкова безупречна, че несъмнено посещаваше някоя от онези клиники, където и майка му ходеше някога. Той не разбираше защо и това го притеснява. Никога не му беше пукало, че някоя жена си прави пластични операции и други подобни. Така става, като общуваш с разни идеалисти. Хрумват ти странни идеи, които после ти нарушават спокойствието. Но и това щеше да мине. Изабел беше предизвикателство, което той си бе набелязал и в крайна сметка успешно завоювал. Отне му повече време да я вкара в леглото, отколкото бе преценил, но си струваше цялото чакане, тъй като беше вълшебно. Сега обаче вече бяха спали заедно и бе време да продължат напред. Нали и двамата го съзнаваха? Че ще правят секс и после пътищата им ще се разделят? Тя и без това говореше единствено за пътуването си до Чад.

Затропа с пръсти по бялата покривка. Пък и беше останал в Швеция вече цял месец. Може би затова се чувстваше така? Не можеше да си намери място. Точно така, разбира се. Беше се видял със семейството си, с племенничката, Боже, дори с майка си. Беше подписал всички необходими документи и се беше сдържал да не убие Питър. По дяволите, направо заслужаваше да го обявят за светец!

Корнелия затвори менюто.

– Искам антрекот. Но само месо. Никакъв сос, никакви въглехидрати. – Тя се усмихна на Александър. – Това е най-скъпото ястие тук. А и обичам месо.

– За мен ризото – каза той кратко на сервитьора.

Тя го изгледа с опулени очи. Имаше невероятно дълги мигли и идеално оформени вежди.

– Ама това не е ли само ориз? Звучи ужасно тъжно.

– Напоследък ме привлича вегетарианската кухня – сви рамене той.

Тя пак нацупи устни.

– Скъпи Александър – той усети погалване под масата, – не е типично за теб да си толкова скучен. Хайде. Разбрахме се днес да се забавляваме. А откога оризът е забавен?