– Не ти се сърдя.

Тя протегна ръка и го погали по китката.

Сърцето на Питър едва не спря. Джина вдигна ръка на рамото му и го целуна по устата. Отначало той не смееше да помръдне, но после отвърна на целувката ù, внимателно, нежно.

Тя се отдръпна. Погледна го със сериозен вид.

– В родината ми обрязват и жените, Питър. Помниш ли, че ти го казах?

Беше му трудно да диша.

– Да – каза тихо.

Преглътна. Не можеше да изрече и дума. Не, мили Боже!

– Моята майка беше против. Но новата съпруга на баща ми се безпокоеше, че иначе няма да могат да ме омъжат. Тя реши да ме обрежат, когато татко го нямаше. Знам, че някои го наричат културна особеност. Не е. Това е осакатяване. Жестокост и мъчение над жените. Оставя белези за цял живот. Унищожава възможността за съвместен живот. За деца. Това не е религия.

Устата му беше напълно пресъхнала.

– Толкова съжалявам!

Той хвана внимателно ръката ù. В неговата тя изглеждаше малка, безтегловна. Носеше проста тънка сребърна халка на палеца и на него му идваше да заплаче от разказа ù.

– Но татко се прибра и забрани – продължи тя. – Отказа. Той ме спаси и после избягахме. Той жертва всичко заради мен. И никога не е искал нищо в замяна. Вярва ми напълно, нищо не изисква от мен. Само че аз изисквам от себе си. Разбираш ли?

Питър кимна, макар да не разбираше напълно. Това беше толкова чуждо на неговото ежедневие.

– Обещах си да почакам, докато срещна добър мъж. Мил мъж. Не се доверявам лесно. Виждала съм твърде много. Но сега чувствам, че съм го намерила.

Тя стисна ръката му, преплете нежните си пръсти с неговите. Контрастът беше толкова красив, че го стегна гърлото. Питър се покашля.

– Но нали разбираш, че аз не съм добър човек? Казах ти какво сторих. От всички мъже, които си срещала, аз определено не съм най-добрият, мога да ти го гарантирам.

Гласът му секна. Де да можеше да се върне назад във времето, да постъпи различно, да изкупи греховете си!

– Знаеш какво стана, аз…

– Идиот! – прекъсна го тя и пак го целуна.

Питър не знаеше какво става. Но Джина седеше на дивана му и го целуваше, затова той реши да не прекалява с анализите.

Придърпа я към себе си внимателно, обхвана с ръка тила ù и целувката се разгорещи. Ръката му се плъзна по гърдите ù, неусетно.

Тя се скова и той бързо дръпна ръка.

– Извинявай – каза веднага.

– Идиот! – промълви тя отново до устата му.

– Джина, не мога… – заекна той.

Не беше лягал с жена от цяла вечност. Щеше да се посрами. А тя беше толкова красива, заслужаваше най-доброто.

– Не искаш ли? – попита тя тихо.

Той се засмя на този въпрос. Беше толкова далеч от истината.

– Напротив, толкова го искам, че чак боли – отвърна искрено. – Но, Джина…

– Какво „но“? – попита тя раздразнено. – Искаш ли го? С мен? Защо?

И го зашлеви право през лицето. Беше толкова невероятно неочаквано, че той зяпна. Тя имаше малки и тънки ръце, но беше силна и от дланта ù бузата му пламна.

– Какво прав…

Тя пак го удари. Силно. Бузата му вече гореше. Питър стана от дивана, но тя скочи след него, препречи му пътя, като дишаше тежко.

– Джина… – изрече той безпомощно.

Какво толкова беше направил?

Тя се прицели, той видя ръката ù да приближава и тя го удари за трети път, още по-силно. Звукът отекна в стаята. Без да почака, тя пак вдигна ръка и Питър се стегна.

Тя спря, свали я.

– Защо ли? – попита задъхано. – Ето защо. Защото си добър човек. Защото вярваш, че си лош, че трябва да стоиш настрана от всички жени, понеже се имаш за някакво чудовище. Само че аз съм срещала чудовища, Питър. Истински чудовища. Ти не си от тях. Дори когато те удрях, абсолютно непровокирана, като някаква луда, ти не отвърна. Ти си джентълмен. Ти си мил, ти си нежен.

– Но онова, което причиних на Каролина…

– Всички хора имат склонност и към добро, и към зло. Всеки може да причини зло. Но ти не си онзи, който си бил като ученик.

– Не мисля, че бих могъл отново да сторя такова нещо. Боже, така се надявам!

Той си беше обещал, че по-скоро би умрял, отколкото да направи нещо такова. Не защото бе добър човек, а защото не би могъл да живее повече с такава вина.

– Толкова съжалявам, ужасно е.

– Ти купи онова, което брат ми искаше повече от всичко. Отдели му от времето си. Слушаш. Ти си внимателен и те е грижа. Затова. Идиот! – добави тя начумерено.

– Ама…

– Не – прекъсна го тя остро. – Никакво „ама“. Сега искам да легна с теб. Ако ти не искаш, хубаво. Но ако искаш, престани да се вайкаш, че си лош човек.

– Искам – прошепна той.

Тя вдигна брадичка, каза предизвикателно:

– Ако не искаш, добре.

– Искам. Повече от всичко друго. Не да легна с теб, а да се любя с теб.

Тя прехапа устни.

– Добре тогава.

Целунаха се пак, прави, прегърнати. Зряла целувка.

Тя се отдръпна и сведе очи към гърдите му.

– Има само едно нещо, което трябва да знаеш.

– Какво?

Той я погали по ръката, реши, че все пак би могъл да се помири със свят, в който му е позволено да милва нежната кожа на Джина.

– Не е кой знае какво – каза тя, но все така избягваше очите му и дъвчеше долната си устна. – Но по-добре да знаеш.

– Какво?

– Само не откачай и не му придавай твърде голяма важност. Но технически погледнато…

Тя преглътна, вдигна лице и срещна погледа му.

– Аз съм… така да се каже… девствена.

– Шегуваш ли се?

– Да, нали? Не. Никога не съм била с мъж. И съм целувала единствено теб.

Той нямаше представа как е възможно да успееш да минеш нецелунат през живота, но все пак беше достатъчно умен да не каже нещо, което да я стресира. И без това вече го мъчеше сценична треска при мисълта да бъде с тази красива млада жена. Трябваше да го направи идеално за нея. Да ù предложи за пиене нещо повече от чай. Може би нещо за ядене. Да я ухажва.

– Питър?

– Трябва да седна.

– Не сме длъжни да правим нищо.

Той я хвана за ръка, дръпна я до себе си на дивана, докосна я по бузата и я целуна.

– На света няма нищо, което да желая повече.

Той не го каза, но си помисли думите:

Обичам те.

Отново и отново.

Обичам те, Джина.

Джина изпита такова облекчение, че едва не се закиска. Обаче само се усмихна и остави Питър да я целуне. Беше споделила и той го беше приел великолепно.

Не беше планирала да бъде девствена на двайсет и две години. Просто се беше получило така. Не беше от момичетата, които имаха гаджета в гимназията. Годините минаваха, тя не срещна никого, когото да харесва, и изведнъж се оказа толкова голяма, че започваше да става неловко. Разумът ù подсказваше, че не може да е единственият девствен възрастен човек на света. Но беше чакала правилния мъж, а той така и не се появяваше. Досега. Под формата на разведен бял икономист. Някой там горе определено имаше чувство за хумор.

Питър я хвана за ръка и я поведе. Озоваха се в банята. Беше горе-долу с размерите на хола на Джина.

– Еха! – възкликна тя, впечатлена напук на волята си.

– Знам – отвърна той, извади меки хавлии и ги нареди на една пейка. – Брокерът беше много поетичен, когато ми пробутваше апартамента. Тогава ми се стори нелепо голям, но сега съм доволен. Сега, когато ти си тук. Помислих си, че можем да се изкъпем заедно?

Джина кимна. Направи още една крачка навътре и сякаш влезе в спа. Не че някога беше стъпвала в спа. Ухаеше на чисто и ароматно. Осветлението се състоеше от миниатюрни лампички като звезди по тавана. Всичко друго беше приглушено, спокойно и меко. Питър си свали ризата и тя погледна гърдите му крадешком. Беше добре трениран. Не супермускулест, но някак солиден. Тесни бедра, тясна пътечка тъмноруси косми, която изчезваше под панталона. Тя би трябвало да изпитва свенливост, но сякаш бяха минали стадия на свенливостта. Вместо това погали с длан гърдите му и разпери пръсти върху гръдните му мускули. Ръката ù беше тъмна, почти черна на фона на бледата му кожа. Той сложи ръката си върху нейната, целуна я и тя си помисли, че тези целувки си заслужават дългото чакане.

Помогнаха си взаимно с дрехите. Питър беше толкова безкрайно нежен с нея – пръсти, леки като перца, меки целувки, – че тя се чувстваше като разглезена принцеса. Банята беше достатъчно голяма да побере цяла свита. Питър я сложи да седне на един от столовете и после коленичи пред нея. Свали ù платнените обувки, внимателно ги остави настрана. Погали прасците ù, нагоре по бедрата, помогна ù с бикините, сгъна ги. Беше толкова нежен, толкова спокоен, че Джина просто се остави на мига. Той целуваше коленете ù, корема, раменете. След това влязоха заедно под душа.

Джина беше учила медицина почти два семестъра. Познаваше анатомията. Беше учила химия, биология, беше изучила човешкото тяло. Само че нищо от това не я беше подготвило за усещането на мъжки член в ръката ù, колко топъл и твърд, и интимен ще бъде в дланта ù. Никога не си беше представяла какво ще е други пръсти, освен нейните, да докосват тялото ù.

Той я насапуниса, внимателно, нежно, едва ли не смирено. Душът течеше върху им, докато се целуваха. Той я изплакна, избърса я с огромна хавлия. Коленичи, изсуши ходилата ù, прасците, бедрата.

– Толкова си красива! – прошепна.

И Джина се чувстваше красива. Не просто екзотична и млада. Но и желана, привлекателна зряла жена.

Любиха се в леглото му. Той действаше бавно с нея, целува я и я гали, докато стана повече от готова. И беше внимателен, докато влизаше в нея, и беше толкова хубаво, че Джина си помисли колко разумно е постъпила, като е чакала точно него.

Тя го галеше по косата, усещаше как се движи в нея. Беше по-хубаво, отколкото си го беше представяла. Различно, но по-добро. По-сериозно. Беше толкова нежен, толкова мил.

След това лежаха и си приказваха. Докосваха се, сближаваха се, привикваха към тази нова интимност.

– Как си? – попита той за поне пети път и я погали по носа, челото, устата. Целуваше я.

– Мисля, че това е един от най-хубавите дни в живота ми.

– А аз знам, че е един от най-хубавите в моя – каза той. – Болеше ли?

– Знаеш ли, ни най-малко. Горкото ми тяло сигурно така се е изненадало, че прави секс, че забрави да протестира.

– Ако нямаш нищо против, че го казвам, но обичам тялото ти.

Той замълча и думата „обичам“ застина между тях.

Джина се усмихна и го погали по бузата. Тя изпитваше силни чувства, иначе никога не би легнала с него. Но не бързаше. И знаеше, че Питър не би я притискал.

Той я придърпа към себе си, легна върху нея и Джина пак се закиска. Пак. Тя вдигна очи към тавана и после пак се закиска.

И след това се любиха отново.

 

 

56

Александър остави приборите. Беше му трудно да се съсредоточи върху обяда, макар че той го беше предложил. Бяха минали два дни, откакто видя Изабел за последно. Цяло денонощие, откакто отговори на есемеса му.

Какво ставаше, по дяволите?

Той не искаше да я притиска. Но нали не си въобразяваше? Че се е отдръпнала? Дали тя имаше нужда да помисли? Дали се беше случило нещо? В такъв случай какво?

– Смяташ ли да ми кажеш защо ме покани, или да продължавам да гадая? – попита Лейла, докато им носеха кафето и десерта.

Наблюдаваше го с черните си всевиждащи очи и той изобщо нямаше да се изненада, ако тя действително виждаше право в душата му, четеше всичките му мисли и се забавляваше да изрежда множеството му недостатъци.

– Искам да говорим за финанси – каза той, докато се питаше дали Лейла знае нещо за Изабел.

– Слушам те.

Лейла разбърка черното си кафе.

– Колко ще ти трябват, за да вдигнеш „Медпакс“ на крака?

Изражението ù не се промени изобщо, дори не мигна.

– Поне в известна степен?

– Да.

– Милион. Може би малко под. Тъкмо направихме ревизия. Но ще бъдем следени неотлъчно. Не можем да си позволим никакви неясноти около нищо.

– Естествено. Ще говоря с управителния ми съвет.

Той имаше пари. Нямаше намерение да се мъчи да я купи или нещо подобно, но не можеше да позволи организацията на Изабел да загине. Болницата се нуждаеше от още кислородни апарати и персонал, иначе щяха да умират деца. Харчеше за какво ли не, по-добре да даде пари на тях. Освен това беше сигурен, че отиват където трябва, че има пряка полза от тях. „Медпакс“ не плащаше високи заплати, нямаше излишни административни разходи и определено сътрудниците им не се печаха на слънце около басейна. И той държеше да помогне на организацията на Изабел, да направи нещо.